Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (33)

Глава 31

Седми цикъл, 193-о деление (по Военния календар на Съглашението)

на борда на краба „Непокваримия“, в орбита над планета Оникс, система Зета Дорадус (човешко наименование)

Флотският командир Воро пристъпи към командната конзола на борда на „Непокваримия“. Екипажът му веднага застана мирно при появата му.

Всичко беше перфектно. Контролираше флотилия от най-добрите кораби и водеше може би най-важната мисия за народа си… Това щеше да е неговият най-велик момент — контакт с предходническите пазачи на този свят.

— Корабен командир Кюну — каза той по корабната комуникационна връзка. — Докладвайте.

На централния холограмен дисплей разрушителят на Кюну, „Изгубени хоризонти“, продължи да ускорява и да се отдалечава от сигурността на защитната сферична формация на флотилията. Корабът се гмурна във висока орбита над света, наречен от хората Оникс. Преводачът им оракул не успя да открие смисъл в тази дума.

— Флотски командире, придвижваме се към забранения вектор към божеството — отзова се Кюну.

Хиляда малки кораба се издигнаха над северния полюс на планетата и се насочиха към „Изгубени хоризонти“ в атакуваща формация.

— Нека честта осветява пътя ти — каза Воро на Кюну.

Кюну довърши древната максима на Сангхейли:

— От кръвта си ще изковем хиляда поколения.

Воро се двоумеше дали сам да не установи контакт, но реши, че честта се пада на Кюну, чието познание за ритуалните песни от Кодекса на огъня и покаянието от Първата ера беше ненадминато.

На сензорите на И’гар се появи схема на един от съдовете на предходниците — три несвързани един с друг цилиндри и сфера.

— Засичам енергийни излъчвания, сър — докладва И’гар, докато здравото му око се взираше в моделите на екрана. — Отчитам вълнови подобия на енергийни щитове и атакуващи системи.

Воро се замисли над това. Енергийните излъчвания на тези миниатюрни кораби бяха недостатъчни, за да пробият щитовете им… но те бяха толкова много.

— Насочи предния енергиен проектор към тях — нареди той.

Уруо се поколеба за миг и задвижи ръце по контролерите.

— Предният енергиен проектор се зарежда, сър.

Проблясъците на енергийните сканирания на корабите на предходниците върху дисплеите отразиха погледа на Воро.

По време на пътуването им през хиперпространството, Воро бе изяснил на корабните си командири, че трябва да са готови да оставят настрана вярванията си. Пръстенът на боговете бе заслепил други Сангхейли, които впоследствие бяха намерили смъртта си в сблъсъци с хората и Потопа. Трябваше да са готови за всичко.

— Уведоми флотилията да подготви оръжията си — нареди Воро на И’Тар.

— Да, сър.

На Воро му се искаше да вярва, че предходниците бяха напуснали този свят, за да им помогнат в часа на най-голямата им нужда… инстинктите обаче му нашепваха да не се доверява на нищо, в чиито вени не тече кръв на Сангхейли.

— „Изгубени хоризонти“ предава по отворен канал — каза И’гар и пусна съобщението по говорителите на мостика.

„Нека да хвърлим оръжията — корабен командир Кюну започваше ритуалния поздрав — и да се освободим от гнева. Ти ще ни закриляш във вярата, докато търсим пътя.“

Хилядите малки съдове се носеха като облак от прах в централния холограмен екран. Те оформиха осмоъгълни геометрични фигури, изградиха кристали от злато и рубин в мрака на космоса и обвиха „Изгубени хоризонти“.

— Получаваме трансмисия — каза И’гар. И двете му очи, здравото и сляпото, бяха широко отворени и пълни с изумление. — По канала на пророците, сър.

На мостика забуботи безстрастен глас, който изговаряше отлично древния диалект.

„Спасителната фаза е приключена. Анализът на заплахите е приключен. Молба за достъп до Света-щит — отказана. Активиране на програмата за външна отбрана.“

— Засичам енергийни копия — каза И’гар. — Честотите се променят и се напасват към конфигурациите.

Той вдигна поглед.

— Те комбинират огъня си, сър.

— Излъчвай по канала на флотилията — изкрещя Воро. — Всички корабни командири да се подготвят за стрелба. Пренасочете контрола на прицелването пред „Непокваримия“.

Уруо наблюдаваше конзолата си, която отчиташе как корабите във флотилията се свързваха в паяжина от огнева мощ.

— Контролът над оръжията на флотилията е ваш, сър — каза той на Воро.

— Насочи лазерите и енергийните проектори към струпванията от кораби — каза Воро.

Уруо прокара ръце по мрежата и отново провери цифрите.

— Изчисленията за стрелба са готови, сър. Чакам заповедта ви.

Във формацията на чуждите кораби запламтяха хиляди миниатюрни очи. Енергийните лъчи се сляха в копия от златна светлина, която оцвети корпуса на „Изгубени хоризонти“. Щитовете на кораба не бяха вдигнати. Лъчите прорязаха бронята и палубите, преминаха от край до край и изхвърлиха фунии от метални изпарения в космоса.

Воро овладя яростта си и се вгледа в касапницата. Трябваше да извлече някаква полза от тази трагедия. Самостоятелно малките съдове не можеха да нанесат щети. Заедно обаче превъзхождаха „Изгубени хоризонти“. Около осмоъгълните им структури проблясваха енергийни щитове. Воро предположи, че защитната им мощ също нарастваше многократно при комбиниране.

— Освободи предпазителите на междукорабните оръжейни връзки — нареди Воро и вдигна ръка.

Той се помоли за душата на корабен командир Кюну, който беше открил един нов враг.

Долните палуби на „Изгубени хоризонти“ експлодираха, пробити от дузина лъчи. Корабът се завъртя като гигантски звяр, обладан от предсмъртна агония. Оръжията прерязаха в кърмата. Пробиха плазменото ядро и от корпуса изригнаха три струи от син огън, които нагряха кърмовата част до червено, жълто и накрая до бяло преди корабът да избухне.

— Сега! — нареди Воро. — Всички лазери и проектори. Огън!

Всички кораби стреляха по негова команда и озариха космоса с кръстосани линии от ярка светлина. Стотици лазери поразиха отслабените вражески щитове, които затрептяха, загубили стабилност. След десет микросекунди кондензаторите на енергийните проектори изхвърлиха снаряди от чиста бяла радиация, която се сблъска с формациите, претовари разколебаните щитове и ги разкъса. Останали без защита, малките дрони избухнаха в потоци от свръхнагрети частици. Централните им очи пламнаха в бяло, като че ли яростта им сама по себе си можеше да ги защити. Последваха верижни експлозии през осмоъгълните комбинации.

Лазерите и проекторите угаснаха и космосът отново потъна в мрак.

Воро премигна. На холограмния дисплей хилядите вражески кораби бяха пръснати сред пространството. Повечето представляваха изстиващи метални кълба, разчленени, премятащи се мачти и сфери. Оцелелите се движеха мудно в опит да образуват нова формация.

— Осемдесет и три процента от корабите са разрушени — каза И’гар.

— Към всички кораби, пръснете се и атакувайте. Унищожете оцелелите с плазмените снаряди, преди да са се прегрупирали.

Флотилията се хвърли в атака и откри огън по всичко пред себе си. По-малките вражески кораби бяха беззащитни срещу атаките им. Корабен командир Кюну беше герой. Той бе демонстрирал на всички, че старите молитвени ритуали нямат място в тази нова ера. Сангхейли щяха да изковат своя собствен път, дори с цената на кръвта, ако се наложеше.

— Свържи се с „Опрощение“ — каза Воро на И’Тар. — Кажи им да са готови за хиперпространствен преход в атмосферата. Ще разузнаят района около северния полюс, откъдето дойдоха тези дрони, й ще проверят дали там има забележителни обекти, които сензорите ни са пропуснали.

— Свързах се „Опрощение“, сър — каза И’гар. — Предадох заповедите ви.

Той млъкна и се заслуша за миг, — „Опрощение“ е под ваше командване, флотски командире. Воро кимна, давайки знак да тръгват.

Пространството около изящния разрушител затрептя при освобождаването на хиперпространствените му кондензатори.

— Засичам нещо на повърхността на планетата, сър — каза И’гар и се надвеси ниско над конзолата. — Енергийна аномалия в района на северния полюс.

Той махна с ръка над контролерите и централният екран се раздели на две. Едната половина показа ледените шапки на планетата и увеличи изображението, разкривайки обветрен пейзаж от снежни дюни. На километър над повърхността въздухът трептеше със същите характеристики като матрицата на хиперпространствения преход на „Опрощение“.

— Това не би трябвало да се случва — каза заинтригувано Уруо и се приближи към образа. — Хиперпространствените матрици се появяват само при изхода на кораб. На „Опрощение“ все още му предстои да направи преход.

— Свържи се с „Опрощение“ — каза Воро. — Предай им да прекратят скока.

И’гар поклати глава.

— Хиперпространствена матрица пречи на сигнала ни, сър.

— Придвижете се, за да ги пресрещнем — нареди Воро.

„Непокваримия“ се наклони и ускори към разрушителя, който се приближаваше към хиперпространственото си поле.

Образът на холограмния дисплей се промени. Над северния полюс се материализираха три нови осмоъгълни формации от вражески кораби, обвити от пламъка на хиперпространствено изходно поле.

— Могат да осъществяват скокове? — прошепна Воро.

В това нямаше логика. Ако притежаваха такива възможности, защо тогава не се бяха включили директно в битка срещу „Изгубени хоризонти“? Или пък защо не бяха скочили, за да избегнат унищожението на бойната група?

Воро се обърна към И’гар, който разбираше хиперпространството по-добре от всичките му офицери.

— Искам обяснение — настоя той.

И’гар изпъна гърба си.

— Сър, хиперпространственият преход изисква по-голяма мощност, отколкото корабите с този размер могат да генерират. Единственото ми предположение е, че по някакъв начин черпят енергия от полето на „Опрощение“.

— Енергийни изстрели в района на северния полюс — каза Уруо.

Чуждите кораби стреляха, стотици лъчи преминаха по сложните форми на формациите им, съединиха се и се фокусираха през енергийните им щитове. Насочиха се право в центъра на хиперпространствения мехур.

„Опрощение“ изчезна от висока орбита… появи се отново сред вражеския огън. Корпусът на разрушителя се пренагря до бяло, изпари се за миг и разцъфна в кълбо от ултравиолетов огън. Вълната от свръхналягане пръсна осмоъгълните формации от чужди кораби. Единичните съдове се разлетяха по различни траектории надалеч от облака от пушек, който беше единствената останка от „Опрощение“.

Воро наблюдава зашеметен няколко мига преди да се окопити.

— Претърси повърхността на планетата — каза той на И’гар. — Провери отново записите от сензорите за аномалии, точно преди тези кораби да се появят.

Той отвори канала на флотилията.

— Никой от корабите да не започва хиперпространствен преход без изричната ми заповед.

Корабните му командири му пратиха съгласието си. На конзолата му блеснаха двадесет и един лични подписа.

— Засичам енергийни излъчвания — каза И’гар. — В записите ни отпреди появяването на вражеските кораби, скенерите са засекли залп от енергия с изключително ниска честота… трансмисия от този източник.

На главния екран се появи пръстен от планини. По ръбовете му се забелязваше движение. Воро увеличи изображението и видя един дрон да се стрелва обратно в сенките.

Трансмисия? Синхронизиране на заповедите може би? Или пък център, където тези дрони пазеха нещо ценно?

— Това е целта ни — каза той. Воро активира флотската комуникационна връзка. — Всички кораби да заемат атакуваща формация „Арка“ и да се подготвят за орбитално спускане. Заредете страничните оръдия до край.

„Непокваримия“ зае позиция в дясната част на формиращата се бойна част и я поведе към атмосферата на планетата. Под тях въздухът се нагря и започна да се удря в корпусите им на вълни от издигащи се огнени вихри.

Воро гледаше как облаците в горната атмосфера се разтварят пред носовете на корабите им и скърбеше за празнините във формацията им. Два загубени кораба. Вината беше негова. Как останалите щяха да продължат да следват заповедите му след такива грешки? Въпреки това Воро усещаше увереността им. Може би се заблуждаваше, но те го бяха последвали безрезервно в битката. Знаеха, че това, което се случваше тук, може би щеше да реши съдбата на всички Сангхейли. Трябваше да успеят, дори с цената на живота си.

Спуснаха се рязко към повърхността на планетата, към обгърнатите от здрача джунгли, люлеещите се треви на равнините и пълните със сенки каньони. Ята от птици и стада животни се пръснаха, когато усетиха застрашителното им присъствие.

Не се появи друг вражески кораб, който да ги предизвика. Къде се бяха дянали стотиците, които бяха видели над северния полюс? Пазеха се в резерв? Или дебнеха в засада?

— Намалете скоростта до долната граница — нареди Воро по флотския канал. — Поддържайте бойна готовност.

Докато флотилията приближаваше билото на кратера, над вътрешния ръб се появи група от дрони, които бълваха пръст и скали във въздуха. Три от разрушителите откриха огън и ги превърнаха в слой строшено стъкло.

Флотилията навлезе в кратера. Загретите странични оръдия осветяваха тъмния интериор и разкриваха гигантски арки и колони, стълбища, които се виеха около гладки сребърни куполи. Намираха се в град с внушителни размери. Воро инстинктивно разпозна формите на сградите от свещените текстове. Всички тези линии и криви, всички тези символи бяха дамгосани върху душата му. Това бе град на предходниците. Запазен. Свещен. Недокоснат. Всеки член на Съглашението мечтаеше да открие това, ако не в този живот, то в следващия. Нима щеше да е толкова лесно да вземат наградата си? Бяха достатъчно близо, за да докоснат религиозните и технологичните съкровища. Ставите на Воро омекнаха, прииска му се да коленичи и да се преклони пред величието на града.

Спря и се засрами. Религиозното вцепенение щеше само да го направи сляп за опасностите. Воро не трябваше да се прекланя пред призраците на предходниците. Той трябва да бъде върховната власт. Обърна се към двамата Лекголо, които, както винаги, стояха зад гърба му на мостика.

— Подгответе се за битка — каза им.

Въпреки че Лекголо не можеха да се усмихват, Воро усети как „лицата“ им се извиват от удоволствие. Дузина змиорки се загърчиха и намотаха една около друга. Двамата изръмжаха в съгласие, надигнаха се, отдадоха чест и закрачиха шумно към изхода на мостика.

Воро прокара ръката си над командната конзола. По ръбовете й все още имаше петна от кръвта на корабен командир Тано, които оцветяваха холограмните проектори в синьо. Воро скърбеше, че старият му учител не бе оцелял, за да види това.

— Вражески кораби се издигат над повърхността — обяви Уруо. — Две дузини. В двойни формации. Векторите им на движение са атакуващи.

— Унищожете съдовете! — каза Воро по флотския канал. — Само тях. Използвайте лазери и локализирано прицелване.

Малките експлозии на умиращите дрони озариха нощта. Той активира корабния канал.

— Паруто, Уаруна, погрижете се да намалите косвените щети по време на земните сражения.

В отговор получи двойно изръмжаване, след което Паруто попита:

— Каква е целта, флотски командире?

Воро огледа огромния град. Цялостно претърсване щеше да отнеме седмици.

— Излъчете поздрава на древните и чакайте за сигнална реакция — каза на И’гар.

— Разбрано, флотски командир — той излъчи универсалния код за установяване на контакт на Съглашението и зачака отговор.

Можеха само да мечтаят, че имаше оцелели предходници, които да отговорят на зова.

— Нещо… — И’гар се наведе над конзолата, за да проучи вълновия отговор.

Воро се премести до неговия пулт.

— Това е някой от нашите — каза той. — Изпрати го на оракула на кораба за сравнение на матриците.

— Да, сър — отговори И’гар. — Идентификация на кораба… клас DX.

— Спускателен кораб? Искам регистрационния номер на кораба-майка.

И’гар направи справка и челюстите му се разтвориха широко от шока.

— „Окървавен дух“ — прошепна.

Воро присви очи към потрепващите сигнали. Това идваше от кораба, откраднат от човешките демони. Дали ги бяха победили? Ами ако бяха преодолели защитите на предходниците и бяха проникнали в свещените земи? Изпълни го гняв, съзнанието му се замъгли, но той овладя яростта си… и я запази за по-късно.

— Триангулирайте^[1] сигнала — нареди той.

— Да, сър. Готово.

Образът на централния екран се промени. Оформи се полупрозрачната фигура на сребърен купол. Върхът на структурата беше разделен на седем плоскости, а на всяка от тях имаше арка, която водеше към вътрешността… Арки, които бяха достатъчно големи да пропуснат спускателни кораби.

Воро се върна към командната си конзола.

— Паруто, Уаруна, имаме мишена. Съберете резервите от всеки кораб във флотилията.

Субзвуковото потвърждение на Ловците избоботи по канала.

— Обаче ще трябва да почакате — каза им Воро.

По канала се възцари тишина. Да кажеш на двойка готови за битка Лекголо „да чакат“ беше нещо немислимо.

— Ще изчакате да се присъединя към вас — каза Воро. — Аз ще водя атаката.