Свобода Бъчварова
Приключенията на Фильо и Макензен (21)

Четвърта глава

Сутринта рано Фильо, както винаги, излезе с флигорната, но след кратко колебание, вместо да засвири, се прибра в стаята. Отдолу Макензен наду бас-флигорната с втората партия, но след като засвири и никой не се присъедини към него, спря и погледна нагоре. Томи в обичайната си поза стоеше и безкрайно удивен, гледаше ту надолу, ту нагоре. Макензен викна:

— Фильо…

Но вместо Фильо на балкона се подаде Перо.

— Свири си, Маке, ти много хубаво свириш…

Перо слезе по стълбите и отиде при него на двора. Почна да разговаря тихо. Отгоре Фильо ги наблюдаваше, но нищо не чу. Макензен само уморено кимаше с глава. Перо извади от джоба банкноти и му даде няколко. Той неохотно ги прибра. Ружа всичко следеше от малкия прозорец на къщичката им.

— Не ги взимаай! — прошепна тя.

— Глей си работата, ма! — троснато отвърна Макензен, В това време Фильо се спускаше по стълбата, все едно, че не вижда Макензен. Последният не се сдържа и викна след него:

— Фильо бе, Фильо…

Но Фильо гордо отмина. След него тръгнаха Томи и Ружа, която бързо го хвана за ръка. Макензен се затича и ги догони.

— Фильо, искаш ли пари? Гледай… Показа му банкнотите от Перо.

— Аз с предатели нямам работа!

— Яд те е за Еми…

— Слушай, херувимче — язвително произнесе Фильо, — за нищо не ме е яд! Само че тоя път връщане назад няма!…

— Да не ме биеш?! — насмешливо каза Макензен.

— Ти сам ще се утепаш, без да те барна…

По улицата се зададоха малките деца от снощната акция. Те тичаха към Фильо. Той им даде знак напред и всички се запътиха към тютюневия склад. Макензен вървеше на почтено разстояние след тях. Томи бе застанал по средата между децата и Макензен и гледаше ту към него, ту към Фильо. После с подвита опашка, сякаш виновен, тръгна след Фильо и момченцата. Томи избра мнозинството! И нищо чудно, тъй като беше много общителен и не можеше тепърва да си променя нрава заради един човек, па макар и да е Макензен!

Пред сградата на тютюневия склад се бе събрал много народ и се смееше. Над налепените плакати се четеше: „Гласувайте за О’Котѐс — циганския кмет, черноборсаджия и спекулант!“ Портретите на Котѐ бяха странно променени. На едни — с брада, на други — с мустаци, на трети — с изкривен поглед. Един гражданин разговаряше със стария съдия:

— Защо пише О’Котѐс?

— Така е на цигански език.

— Добре са го направили! — възхити се гражданинът.

Съдията се засмя:

— Отлично!

Фильо и децата с гордост разглеждаха резултатите от своята политическа дейност. На отсрещния тротоар стояха Венчо и До̀бра, която винаги се изчервяваше, когато я поглеждаше. Смееха се с глас.

— Моите поздравления, Фильо! — тръсна му ръката той.

— Тепърва ще има да ме поздравяваш!… — похвали се Фильо.

— А Макензен защо ходи отзад?

Фильо се намръщи и нищо не каза.

— Старите приятели така лесно не се изоставят…

— Аз далеч по-големи работи изоставих — каза Фильо многозначително, — та с него ли ще се церемоня?!…

— Все пак той ти е приятел от люлка! Аз ли ще трябва да ви одобрявам?

Фильо отмина, ритайки камъчета по пътя. Влезе с децата в училищния двор. Един по един учениците с неохота се вмъкваха през входа, където двама учители ги проверяваха за чистота, за подстригани коси, за лъснати обувки и за якички.