Дийн Кунц
Брат Од (38)

Трийсет и осма глава

Макар че брат Тимотей беше убит — какво ти убит, нещо много по-лошо — от онези твари, сърцето на Полиана^[1], което се гуши в гърдите ми, желае да повярва, че перпетуум мозайката, която се гърчеше пред прозореца, и преследвачът ми в сервизния тунел на охладителната кула бяха привидения — страшни, но в крайна сметка по-нереални заплахи от каубой с пушка, жена с нож и сенатор с мозък в главата.

Полиана Од горе-долу очакваше тези същества да се окажат видими само за мен и за никого другиго, а случаят с брат Тимотей — странно изключение от правилото, че неземните същности не могат да закачат земните същества.

Непосредствената реакция на братята при появяването на виещото банши^[2] от кости дръпна казанчето на това пожелателно обяснение и то замина в канала с мръсна вода.

Изхвръкнал от белия вихър, висок и дълъг колкото два коня, залепени един за друг, огромният калейдоскоп се пренареждаше дори тичайки по ливадата към първия джип.

В Дантевия „Ад“ сред леда и снежните мъгли на най-ниския кръг от ада окованият Сатана се явил на поета от ветровете, предизвиквани от трите му чифта криле. Падналият ангел, някога прекрасен, сега ужасен, вещаел отчаяние, гибел и зло.

Тук също: гибелта и отчаянието бяха въплътени в калция и фосфата на кокалите, а злото беше мозъкът на гръбначната кост. Замислите на чудовището си личаха по конструкцията му, по бързите му, плавни движения и всяко негово намерение беше разруха.

Нито един от братята не реагира с удивление или дори с най-обикновен страх от неизвестното на тази картина на ужаса. Всички те повярваха на очите си и без изключение възприеха съществото като изчадие адово, обзети от отвращение и ужас, омраза и праведна нетърпимост, сякаш бяха разпознали в него звяра, срещу който от незапомнени времена се бореха.

И да е имало онемели от стъписване, те бързо се оправиха, защото джипът скоро се изпълни с възклицания. Чух призиви към Исус и Светата Дева. Братята лепяха демонски етикети на страшното същество без никакво колебание и дори се чу предположение, че може би това е бащата на всички дяволи (но аз съм сигурен, че първите думи на брат Юмрука бяха Мама мия).

Родион Романович сигнализира и спря, докато белият демон минаваше пред него.

Когато Юмрука натисна спирачката, гумите поддадоха на заледения паваж, но веригите ги застопориха и ние несигурно спряхме.

Костеливите кокали отмятаха снежен прах след себе си. Съществото пресече алеята и продължи да върви, сякаш не ни виждаше. Пъртината подире му и начинът, по който снежните течения замитаха следите му, разпръснаха всякакви съмнение относно реалния му характер.

Бях сигурен, че безразличието на звяра е престорено и че той ще се завърне за нас.

— Карай! Няма какво да седим тук. Давай, давай, да се прибираме!

— Не мога да мръдна, преди той да се е отдръпнал — Юмрука посочи джипа, който блокираше пътя пред нас.

Отдясно, на юг, се издигаше стръмно възвишение, от което юберскелетът^[3] беше изприпкал като стоножка. Може би нямаше да затънем в дълбоките преспи, но със сигурност щяхме да се изтърколим надолу.

Зловещата светлина на мрачния ден ни разкри как снежните савани на северната ливада се увиват около фантастичната архитектура от неспокойни кокали, но това далеч не беше всичко.

Родион Романович още натискаше спирачката и червените мигачи къпеха снега в кърваво сияние.

Отляво ливадата хлътваше на около половин метър от алеята. Вероятно можехме да заобиколим Романович, но това беше излишен риск.

— Тоя наред ли е? Чака да го види повторно! Свирни му!

Юмрука натисна клаксона. Червените мигачи трепнаха. Юмрука отново натисна клаксона и този път руснакът даде ход, но след секунди пак натисна спирачката.

Чудовището се задаваше от север. Преднамерено забавеният му ход издаваше зловещо намерение.

Изумление, страх, любопитство: каквото и да беше заковало руснака на място, той се отърси от вцепенението си. Джипът се понесе напред.

Преди Романович да набере скорост, създанието се втурна, изправи се на задните си крака, размаха сложната система от пинцети, които му служеха като ръце, сграбчи плячката си и преобърна джипа.