Р. А. Салваторе
Изгнание (6)

5
Нечестив съюзник

Дайнин не бързаше да се изправи пред разгневената си майка и започна да се мотае по пътя към преддверието на големия параклис. Матрона Малис беше заповядала да го повикат и той не можеше да отклони призива й.

Пред богато украсените врати на преддверието, първият син на До’Урден откри Виерна и Мая, които изглеждаха не по-малко притеснени от него.

— Какво става? — попита на езика на жестовете Дайнин.

— Вече цял ден са вътре — матрона Малис, Бриса и Ши’неин — отвърнаха ръцете на Виерна.

— Планират поредното преследване — експедиция в търсене на Дризт — вяло жестикулира Дайнин, недоволен от факта, че щеше да бъде включен в нея, независимо дали го иска или не.

Двете жрици забелязаха пренебрежителната, навъсена физиономия на своя брат.

— Наистина ли беше толкова ужасно? — попита Мая. — Бриса не ни разказа почти нищо.

— Отсечените й пръсти и унищожения камшик ни казаха повече от нея — добави Виерна, а по устните й се прокрадна лека усмивка. Средната дъщеря, подобно на всеки обитател на дома До’Урден, не харесваше особено Бриса.

По лицето на Дайнин не се разля усмивка при спомена за сблъсъка с Дризт.

— Забелязахте силата на нашия брат, когато живееше сред нас — отвърна с жестове първият син. — Усъвършенствал е уменията си десетократно откакто е напуснал дома.

— Но как изглеждаше? — попита Виерна, заинтригувана от способността на Дризт да оцелява. Откакто патрулът се бе завърнал с новината, че най-малкият й брат е жив, тя тайно се надяваше, че някой ден ще го види отново. Те бяха от един баща, така им бе казано, и Виерна таеше по-силни симпатии към Дризт, отколкото им бе разрешила матроната.

Забелязал развълнуваното й изражение и припомняйки си собственото си унижение в ръцете на брат си, Дайнин изгледа сестра си с неодобрение:

— Не се страхувай, сестричке — бързо жестикулира той. — Ако този път Малис изпрати теб в тунелите, както и предполагам, че ще стане, ще видиш всичко, което искаш да узнаеш за Дризт, че и много повече! — Мрачният елф плесна с ръце, за да обяви края на този разговор, мина между сестрите си и прекрачи в преддверието на големия параклис.

— Брат ви май е забравил да почука, преди да влезе — обърна се матрона Малис към Бриса и Ши’неин, които стояха от двете й страни.

Ризен, коленичил пред трона, се обърна, за да види Дайнин.

— Не съм ти позволила да вдигаш поглед от земята! — изкрещя Малис към патрона на дома, после силно удари с юмрук по ръкохватката на големия си трон. От страх Ризен легна по корем, а Малис изрече следващите си думи със силата на заклинание:

— Пълзи! — нареди тя и патронът пропълзя в краката й. Малис протегна ръка към мрачния елф, без да изпуска Дайнин от погледа си. Първият син веднага разбра намека на матроната.

— Целувай! — заповяда на Ризен тя и патронът започна да обсипва ръката й с целувки. — Изправи се!

Елфът почти се бе изправил, когато Малис заби юмрука си право в лицето му и го запрати отново на пода.

— Ако мръднеш, ще те убия — обеща му върховната жрица и Ризен, който не се съмняваше в думите й, не посмя да помръдне от мястото си. Дайнин знаеше, че сцената, разиграваща се пред очите му, е по негова вина, а не по вина на Ризен. Без да мига, Малис не сваляше очи от своя син.

— Ти ме разочарова — каза най-накрая тя. Дайнин прие обвинението, без да възрази. Дори не посмя да си поеме дъх, преди Малис да извърне погледа си към Бриса.

— Същото се отнася и за теб! — изкрещя тя. — Имаше шест добре обучени мрачни войни със себе си и ти, върховната жрица на Лот, не можа да ми доведеш Дризт.

Бриса кършеше и чупеше новите си пръсти, който Малис успя да възстанови с помощта на магия.

— Седем срещу един — продължи със силен глас матроната — и имате смелостта да ми дотичате тук с разни приказки за възмездие!

— Аз ще го заловя, матрона — майко — обеща Мая и зае мястото си до Щи’неин. Малис погледна към Виерна, но средната й дъщеря не изглеждаше толкова сигурна и не отправи толкова дръзки обещания.

— Много си смела — измърмори Дайнин към Мая и Малис веднага го стрелна с невярващия си, суров поглед, за да му припомни, че не му е разрешила да говори.

Но Бриса побърза да довърши мисълта на своя брат.

— Прекалено смела — изръмжа тя. Малис изгледа и нея по същия начин, ала първата дъщеря беше върховна жрица на Лот, ползваше се с благоволението й и имаше правото да говори, когато пожелае. — Не знаеш нищо за по-малкия ни брат — продължи Бриса, обръщайки се колкото към Мая, толкова и към матроната.

— Той е просто един мъж — дръзко отвърна Мая. — Бих могла…

— Би могла да умреш! — изкрещя Бриса. — Дръж си глупавите и празни обещания зад зъбите, сестричке. Там в тунелите, отвъд Мензоберанзан, Дризт ще те убие за секунди.

Малис внимателно слушаше разговора. Беше чула разказа за сблъсъка й с Дризт няколко пъти, а и добре познаваше смелостта и силата на най-голямата си дъщеря, за да разбере, че Бриса не говори празни приказки.

Мая се оттегли от спора — не искаше да създава кръвна вражда между себе си и Бриса.

— Можеш ли да го победиш — обърна се Малис към най-голямата си дъщеря — сега, когато знаеш в какво се е превърнал?

В отговор Бриса огъна наранената си ръка. Щяха да минат поне няколко седмици преди да може да използва пълноценно заменените си пръсти.

— А ти? — матроната погледна към Дайнин, приемайки жеста на Бриса за достатъчно красноречив.

Първият син се разшава притеснено, без да знае какво да отговори на избухливата си майка. Истината щеше да ожесточи отношенията им, но лъжата щеше да го върне със сигурност в тунелите и да го изправи пред Дризт.

— Кажи ми истината! — изрева Малис. — Искаш ли да откриеш Дризт и да ми спечелиш благоразположението на Лот?

— Аз… — заекна Дайнин и пораженчески сведе очи. Знаеше, че Малис е направила заклинание и щеше да разкрие измамата, ако се опиташе да я излъже. — Не — каза равно той. — Не бих го сторил дори и с цената на доброто ти име, матрона — майко, не бих се срещнал отново с Дризт.

Мая, Виерна и дори Ши’неин зяпнаха, учудени от честния отговор, мислейки си, че няма нищо по-страшно от гнева на една матрона. Бриса, обаче, кимна одобрително. И тя бе пострадала достатъчно от Дризт и не искаше да го вижда повече. Малис разбра жеста на дъщеря си.

— Простете ми, матрона — майко — отчаяно продължи Дайнин, в опит да смекчи злите й чувства, които току-що бе пробудил. — Виждал съм Дризт в битка. Той ме повали толкова лесно, а аз вярвах, че никой не е способен да го стори. Успя да надвие Бриса, а аз никога не съм я виждал победена! Не желая да преследвам моя брат, защото се страхувам, че резултатът може да причини още гняв и неприятности за дома До’Урден.

— Страхуваш ли се? — иронично попита Малис.

Дайнин кимна.

— Страхувам се, че отново ще ви разочаровам, матрона — майко, защото там в тунелите, които Дризт нарича свой дом, той е много по-силен от мен. Страхувам се, че не мога да го победя.

— Мога да приема страха на един мъж — отбеляза студено Малис. Дайнин прие обидата стоически, без да каже нищо в своя защита. — Но ти си върховна жрица на Лот! — Матроната закрещя на Бриса. — Един изгнаник, един мъж, не може да е по-силен от теб и от могъществото, дадено ти от Кралицата на Паяците!

— Вслушайте се в думите на Дайнин, драга матрона — майко — отвърна Бриса.

— Но Лот е с теб! — изкрещя Ши’неин.

— Дризт е отвъд нейната власт — тросна й се Бриса. — Страхувам се, че Дайнин казва истината и тя е еднаква за всички ни. Не можем да хванем Дризт извън границите на Мензоберанзан. Дивата пустош на Подземния мрак — това е неговият дом, в който ние сме просто странници.

— Тогава какво ще правим? — промърмори Мая.

Малис се облегна на трона си и хвана брадичката си в ръка. Беше се опитала да сплаши Дайнин, но той продължаваше да твърди, че не би тръгнал след Дризт. Бриса, която бе амбициозна, влиятелна и се ползваше с благоволението на Лот, за разлика от другите членове на дома До’Урден, се бе завърнала без любимия си камшик и без пръстите на едната си ръка.

— Джарлаксъл и неговата банда? — предложи Виерна, видяла затруднението на майка си. — Бреган Д’а-ерте ни служат добре от години.

— Водачът на наемниците не би се съгласил — отвърна Малис. Преди години беше положила доста усилия да го убеди, но без успех. — Всеки от членовете на Бреган Д’аерте изпълнява решенията на Джарлаксъл, а всичките ни съкровища няма да стигнат, за да го убедим. Предполагам, че предводителят на тези наемници се намира под строгото командване на матрона Баенре. Дризт е само наш проблем и Кралицата на Паяците пожела да го премахнем.

— Ако ми наредите да замина, ще го сторя — проговори Дайнин. — Страхувам се само, че ще ви разочаровам, матрона — майко. Не се плаша от ятаганите на Дризт, нито от самата смърт, стига да ви бъда от полза — първият син отгатна по мрачното настроение на майка си, че тя няма никакво намерение да го праща обратно по следите на Дризт и реши, че ще е мъдро от негова страна да покаже малко великодушие, което нямаше да му коства нищо.

— Благодаря ти, синко — усмихна се Малис. Дайнин едва удържа смеха си, когато видя учудените погледи на сестрите си, втренчени в него. — А сега ни остави — продължи снизходително матроната, лишавайки сина си от удоволствието на мига. — Имаме задачи, които не влизат в работата на един мъж.

Дайнин се поклони ниско и пристъпи към вратата. Сестрите му станаха свидетелки на това колко бързо Малис успя да скърши гордата му осанка.

— Ще запомня думите ти — каза тя закачливо, наслаждавайки се на могъществото си и на безмълвното одобрение на всички присъстващи. Дайнин спря с ръка на дръжката на вратата. — Някой ден ще ми докажеш верността си, не се притеснявай.

Мрачният елф излетя от стаята, а петте върховни жрици се разсмяха.

Легнал на пода, Ризен се намираше в доста опасна и неловка ситуация. Малис бе отпратила Дайнин с думите, че мъжете нямат право да присъстват във фоайето. Но от друга страна, матроната не му бе разрешила да стане. Патронът се подпря на ръце и крака, готов да скочи на секундата.

— Ти още ли си тук? — изкрещя тя и Ризен се стрелна към вратата. — Стой! — извика отново тя, а думите и бяха пропити с магическа сила.

Ризен спря изведнъж, неспособен да се противопостави на заклинанието й.

— Да съм ти разрешила да ставаш?! — изкрещя зад гърба му тя.

— Но… — опита се да възрази патронът.

— Отведете го! — заповяда Малис на Мая и Виерна. Двете жрици се завтекоха начаса и грубо задържаха мрачния елф.

— Затворете го в тъмницата — нареди Малис, — но не го убивайте. Ще ни е нужен по-късно.

Двете сестри задърпаха навън треперещия патрон, а той дори не се възпротиви.

— Имаш план — обърна се Ши’неин към Малис. Като СиНафей — матроната — майка на дома Хюнет — новата дъщеря на До’Урден се бе научила да извлича полза от всяка ситуация. Тя познаваше добре задълженията на една матрона и бързо схвана, че избликът на ярост към Ризен, който не бе сторил нищо лошо, беше по-скоро добре обмислено поведение, отколкото истински гняв.

— Съгласна съм с преценката ти — каза матроната на най-голямата си дъщеря. — Не можем да хванем Дризт.

— Но според думите на матрона Баенре нямаме право на провал — напомни Бриса на своята майка. — Твоят пост в управляващия съвет трябва да се затвърди на всяка цена.

— Няма да се провалим — Ши’неин увери неспокойната жрица, без да сваля очи от Малис. А когато продължи, на лицето на матроната се изписа навъсено изражение. — От десетте години война с дома До’Урден, започнах да разбирам методите на матрона Малис и те уверявам, че майка ти ще намери начин да залови Дризт — тя спря за миг, за да види широката усмивка, разливаща се по устните на новата й „майка“. — Или може би вече е открила как да го стори?

— Ще видим — измърка Малис, все по-сигурна в уважението на бившата й съперница. — Ще видим.

* * *

Около големия параклис на дома До’Урден се бяха събрали повече от двеста придворни елфа и въодушевено разискваха слуховете за предстоящите събития. Обикновените елфи, родени без знатно потекло, рядко се допускаха до това свещено място. Случваше се само по празниците на Лот или по време на общите молитви преди битка. Но сега не беше нито свещен празник от календара на мрачните елфи, нито се очакваше война.

Дайнин До’Урден, нетърпелив и развълнуван като останалите, крачеше наоколо из тълпата и помагаше на мрачните елфи да заемат местата си по редовете около издигнатия централен подиум. Като мъж, първият син на дома, нямаше право да участва в церемонията при олтара, нито пък знаеше какви са предстоящите планове на матроната. Но от заръките й, той разбра, че резултатът от днешните събития може да се окаже фатален за бъдещето на До’Урден.

Дайнин беше отговорник по ритуалните напеви — трябваше да обикаля из тълпата, да наставлява елфите и да следи за правилното пеене на текста. Бе изпълнявал тази роля и преди, но този път матрона Малис го бе предупредила, че чуе ли и един неверен тон, това ще му струва живота. Първият син се безпокоеше не само от това, но и от още нещо. Обикновено не беше сам, когато изпълняваше задълженията си в параклиса на дома — помагаше му Ризен — благородник и съпруг на матрона Малис. Не беше виждал този мрачен елф от последната сбирка на семейството. Дайнин се опасяваше, че управлението на Ризен като патрон на дома наближава трагичния си край. За никого не беше тайна, че Малис неведнъж бе жертвала съпрузите си.

Когато всички седнаха по местата си, цялото помещение се освети от вълшебна и мека червена светлина. Постепенно тя започна да блести все по-силно, докато всички мрачни елфи нагодиха зрението си от инфрачервения към нормалния светлинен спектър.

Сивкава мъгла започна да се стеле наоколо и скоро обгърна целия под, тънки струйки дим запълзяха нагоре във въздуха. Дайнин даде тон на тълпата и всички подеха дълъг и басов напев, наподобяващ звука „м“ — така призоваваха матрона Малис.

Върховната жрица се появи под купола на параклиса. Ръцете й бяха протегнати встрани, а диплите на черната й мантия, цялата извезана в паяци, плющяха развявани от вълшебен бриз. Матроната-майка бавно се спусна надолу, като се въртеше на всички страни, за да огледа събралите се мрачни елфи и да им позволи да се възхитят на великолепието й.

Когато Малис стъпи на централния подиум, Бриса и Ши’неин се появиха при върха на купола, спуснаха се по същия начин и заеха местата си. Бриса застана зад облицования с плат ковчег, сложен отстрани до паякообразната маса за жертвоприношения, а Ши’неин зае мястото си зад Малис.

Матроната плесна с ръце и тихият напев спря на секундата. От осемте казана, наредени около централния подиум, изригнаха силни пламъци, но този път яркостта им не беше толкова болезнена за очите на мрачните елфи. Червената мъгла, обхванала всичко наоколо, разсейваше светлината.

— Влезте, дъщери мои! — извика Малис и всички насочиха погледите си към главните порти на параклиса. В залата влязоха Мая и Виерна. Двете сестри водеха Ризен, следвани от ковчег, който се носеше във въздуха. Патронът изглеждаше упоен — движенията му бяха замаяни и мудни.

Дайнин си помисли, че групата влиза по много необичаен начин. Предчувстваше, че Ризен ще бъде пожертван, но никога не беше виждал ковчег да участва в церемония.

Най-малката дъщеря на До’Урден се приближи към подиума и завърза Ризен на масата за жертвоприношения. Ши’неин пресрещна летящия ковчег и посочи мястото му — отстрани, срещу Бриса.

— Призовете йоклолата! — извика Малис и Дайнин веднага даде правилния тон на събралите се мрачни елфи. Пламъците лумнаха още по-силно и високо. Матроната и останалите върховни жрици, подтикваха тълпата с викове, притежаващи магическа сила — това бяха ключовите думи от призива. Изведнъж отнякъде задуха силен вятър и завъртя леката мъгла в безумен див танц.

Пламъците от осемте казана изригнаха високо над Малис, съединиха се в огнено кълбо и над кръглата платформа избухна страховита експлозия. Казаните едновременно избълваха пламъците си за последен път, после загоряха ниско. Огнените езици запълзяха един към друг и образуваха горяща топка, която се превърна в огромен огнен стълб.

Публиката ахна от удивление, но продължи напева си. Пламтящата колона преливаше във всички цветове на спектъра, после започна малко по-малко да се охлажда, докато накрая от пламъците не остана и следа. На мястото им се появи особено създание — малко по-високо от мрачен елф, с много пипала и подобно на полуразтопена свещ с удължени и увиснали черти на лицето. Всички от събралата се тълпа разпознаха съществото. Повечето от тях го виждаха за първи път, но бяха срещали образа му в свещените книги. В този момент те разбраха колко важна е тази церемония. Мрачните елфи в никакъв случай не биха пренебрегнали присъствието на една йоклола — лична прислужница на Лот.

— Приветствам ви, прислужнице — изрече високо Малис. — Вашето присъствие е чест за Даермон Н’а’шезбаернон.

Йоклолата дълго оглежда събралите се елфи, учудена, че домът До’Урден е избрал тази церемония, за да направи своя призив. Все пак, матрона Малис не се ползваше с благоразположението на Лот.

Само върховните жрици доловиха въпроса, зададен чрез телепатия:

— Как смеете да ме викате?

— Повикахме те, за да поправим грешките си! — извика Малис и позволи на всички присъстващи мрачни елфи да разберат какво става в този напрегнат момент. — За да си възвърнем благоволението на твоята господарка, благоволението, което е единственият смисъл на живота ни! — Матроната погледна към Дайнин и първият син поде молитва — най-възвишената песен във възхвала на Кралицата на Паяците.

Йоклолата насочи мислите си само към Малис:

— Матрона Малис, демонстрацията ви ми харесва, но сама знаете, че тази сбирщина няма да ви помогне!

— Това е само началото — отвърна матроната по телепатичен път, сигурна, че прислужницата долавя всяка нейна мисъл и спокойна, защото вярваше, че желанието й да си възвърне благоволението на Лот е съвсем искрено. — Най-малкият ми син извърши грях и разгневи Кралицата на Паяците. Той трябва да плати за делата си.

Изключените от телепатичния разговор върховни жрици се включиха в песента, възхваляваща Лот.

— Дризт До’Урден е жив — припомни на Малис йоклолата. — И отдавна не е под опеката ви.

— Това скоро ще се промени — обеща матроната.

— Какво желаете от мен?

— Зин-карла! — силно извика Малис.

Йоклолата се залюля назад, изненадана от дръзката молба. Малис запази самообладание. Вярваше, че планът й няма да се провали. Върховните жрици наоколо затаиха дъх и напълно съзнаваха, че в този момент се решава съдбата им.

— Най-висшият ни дар — долетяха мислите на йоклолата. — Предоставяме го много рядко, дори и на матрони, ползващи се с благоразположението на Лот. А ти, която не си откупила греховете си, нима искаш Зин-карла от мен?

— Молбата ми е правилна и съвсем на място — отвърна Малис. После, за да получи подкрепата на семейството си, извика на висок глас: — Нека най-малкият ми син осъзнае безумието на собствените си постъпки и усети силата на враговете, които си е създал. Нека се сблъска със страховитото могъщество на Лот, за да падне на колене и да моли за опрощение на греховете си! — След гръмкото си изказване, матроната предаде следващите си мисли по телепатичен път. — Само тогава неживият ще прободе с меча си сърцето му!

Йоклолата обърна очи и потъна в себе си — търсеше напътствия от собственото си измерение. За Малис и притихналите й подчинени минутите на очакване бяха дълги и мъчителни — сякаш бе изминала цяла вечност. Най-накрая матроната долови мислите на създанието.

— Къде е трупът?

Малис даде знак на Мая и Виерна. Двете дъщери изтичаха до ковчега и повдигнаха каменния капак. В този момент Дайнин осъзна, че ковчегът вече принадлежи на някой и определено не е за Ризен. От него изпълзя съживен мъртвец, който се заклатушка към Малис и застана до нея. Трупът беше стар и голяма част от чертите му се бяха разложили, но първият син и останалите в големия параклис разпознаха тялото на секундата. Това беше Закнафейн — легендарният повелител на меча.

— Искате Зин-карла, за да може този повелител на меча, когото принесохте в жертва на Кралицата на Паяците, да поправи грешките на най-малкия ви син?

— Уместно е — отвърна Малис. Очакваше, че йололата ще приеме решението й, и сега бе усетила нейното одобрение. Закнафейн беше възпитал своя си беше насърчил светотатственото му поведение и това бе довело до падението на Дризт. Лот — кралицата на хаоса — обичаше ирониите и това неимоверно щеше да й хареса. Повелителят на меча щеше да послужи като оръжие за унищожението на Дризт.

— Зин-карла изисква големи жертви — заяви йоклалата и погледна към паякообразната маса, където лежеше Ризен. Патронът не осъзнаваше нищо от случващото се около него. Прислужницата сякаш се намръщи при вида на жалкото жертвоприношение, после погледна към Малис и прочете мислите й.

— Продължавай — подкани я йоклолата с любопитство.

Матроната вдигна ръце и запя нова молитва във възхвала на Лот. После направи жест към Шинеш, която се приближи към Бриса и извади обредната кама — най-ценното притежание на дома До’Урден. Върховната жрица потрепери, когато „новата“ й сестра пристъпи към нея, стиснала в ръцете си скъпоценния предмет, чиято дръжка наподобяваше тяло на паяк с осем крака — остриета, стърчащи от него. От векове Бриса изпълняваше тази роля — тя забиваше обредните остриета в сърцата на даровете за Кралицата на Паяците.

Когато мина покрай най-голямата дъщеря на До’Урден, Ши’неин усети яростта й и се ухили самодоволно. После се присъедини към Малис и застанала пред Ризен издигна обредната кама над обреченото му сърце.

Малис сграбчи ръцете й, за да я спре.

— Този път ще го сторя аз — за ужас на Шинеин заяви матроната. Новата дъщеря извърна поглед през рамо и видя Бриса, която на свой ред я изгледа победоносно.

Матроната изчака края на обредната молитва. Всички в залата запазиха пълна тишина, когато Малис запя следващата песен:

— Таккен брес дуис брес — започна тя, стиснала с двете си ръце дръжката на смъртоносния инструмент.

Миг по-късно ритуалният напев на матроната бе към своя край. Жрицата издигна камата и всички в параклиса се напрегнаха — очакваха екстаза от свиреното и безмилостно жертвоприношение в името на кралицата на Паяците.

Обредната кама се спусна надолу, но Малис рязко я извърна встрани и я заби право в гърдите на Ши’неин, на най-омразната си съперница — матрона СиНафей Хюнет.

— Не! — задъха се СиНафей, но вече беше късно. Осемте остриета пронизаха сърцето й. Жрицата се опита да проговори, да направи заклинание, с което се спаси или да прокълне матрона Малис, но само връвта заклокочи в гърлото й. Поела последната си глътка въздух, СиНафей Хюнет се просна върху Риен.

Когато Малис извади камата от тялото й, и заедно с това изтръгна сърцето й, в параклиса проехтяха викове на ужас и удоволствие.

Над врявата се носеха крясъците на Бриса: — Хитро Находчиво! — Дори и тя не бе отгатнала плановете на матрона Малис. Върховната жрица отново беше най-голямата дъщеря в дома на До’Урден, отново заемаше така жадувания от нея пост.

— Хитро — отекнаха мислите на йоклолата в съзнанието на Малис. — Уверявам те, че това ни достави удоволствие!

Зад ужасяващата сцена съживеният труп се свлече на пода. Матрона До’Урден погледна към прислужницата на Лот и разбра какво се е случило.

— Сложете Закнафейн на масата! Побързайте! — извика Малис на по-малките си дъщери. Те се втурнаха напред, грубо избутаха телата на Ризен и СиНафей от масата и положиха на мястото им трупа на Закнафейн.

Бриса също се завтече натам и внимателно започна да нарежда бурканчета с мехлеми, приготвени специално за този миг. Малис се славеше като най-изкусната създателка на мазила в Мензоберанзан и сега уменията й щяха да бъдат подложени на изпитание.

Матроната погледна към йоклолата и извика:

— Зин-карла?

— Все още не се ползваш с благоразположението на Лот! — достигнаха до нея мислите на прислужницата. Малис сграбчи главата си в ръце — имаше чувство то, че ще експлодира от техния натиск. Малко по-малко болката започна да утихва и йоклолата продължи: — Но днес все пак успя да доставиш удоволствие на Кралицата на Паяците, Малис До’Урден. Съгласни сме, че плановете ти да погубиш греховния си син са хитри уместни. Даряваме те със Зин-карла, но знай — това е последният ти шанс, матрона До’Урден! И в най-ужасните си кошмари не можеш да си представиш какво те чака, ако се провалиш!

Йоклолата изчезна в огромно огнено кълбо, което избухна и разтърси основите на параклиса. Събралата се тълпа изпадна в още по-див екстаз при вида на неподправената сила на своето зло божество. Дайнин поде поредния ритуален напев във възхвала на Лот.

— Десет седмици! — дочу се последният писък на прислужницата. Гласът й беше толкова могъщ и ужасяващ, че мрачните елфи от простолюдието запушиха ушите си и затрепериха на пода.

И така, в продължение на седемдесет цикъла на Нарбондел — часовникът, отмерващ времето в Мензоберанзан — всички членове на дома До’Урден се събираха в големия параклис и пееха обредни молитви във възхвала на Кралицата на Паяците. Дайнин и Ризен наставляваха събралите се и даваха правилния тон, а матрона Малис и нейните дъщери работеха над трупа на Закнафейн с различни вълшебни мазила и комбинации от силни заклинания.

Съживяването на труп беше простичка магия за една върховна жрица, но Зин-карла изискваше много повече усилия и умения. Духът — неживият, както щеше да се нарича крайният резултат от заклинанието — щеше да бъде зомби, надарено с всички умения, притежавани някога от предишната му форма, и контролирано от матроната — майка, определена от Лот. Това беше най-ценният дар на Кралицата на Паяците. Рядко го пожелаваха и още по-рядко божеството възнаграждаваше с него някоя от матроните. Зин-карла — връщането на духа в мъртво тяло — беше рисковано начинание. Необходима бе много силна воля на жриците, извършващи заклинанието, за да запазят само желаните от тях умения на неживия и да го лишат от нежеланите спомени и емоции. Предначертаният път трябваше да се следва с пълно и ясно съзнание, с абсолютен самоконтрол и волева дисциплина — всичко това беше необходимо на една върховна жрица, за да участва в Зин-карла. Заклинанието се даряваше само за постигането на определени и ясни цели. Всяка стъпка встрани от предначертания път означаваше само едно — провал.

А Лот не търпеше такива.