Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Забравените кралства 2 — Трилогия за мрачния елф (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, форматиране и корекция
Диан Жон (2010)
Корекция
mistar_ti (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)

Издание:

Р. А. Салваторе. Изгнание

Редактор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Николай Стефанов

ISBN: 0-88038-920-6

ИК „Инфодар“, София, 2004

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Първа част
Ловецът

Отлично си спомням деня, в който напуснах родния си дом — града на моя народ. Пред мен се простираха земите на Подземния мрак, очакваше ме вълнуващ живот, изпълнен с премеждия и възможности, които караха сърцето ми да затупти по-силно. Но не тръгнах само заради тръпката, напуснах Мензоберанзан, защото вярвах, че така ще започна да живея според собствените си убеждения. Имах Гуенивар до себе си, ятаганите висяха закачени на колана ми и сам можех да избирам съдбата си.

Но този мрачен елф — този млад Дризт До’Урден, който прекрачи границите на Мензоберанзан в онзи съдбовен ден, едва навършил четиридесет години, не можеше да проумее истината за времето. Не знаеше колко бавно отминава то, когато няма с кого да го споделиш. Бях млад и буен и мислех с няколко века напред.

Но как преминава цял век, когато един час ти изглежда като ден, а един-единствен ден ти се струва като цяла година?

Отвъд населените места на Подземния мрак може да се намери храна за онзи, който знае къде да я търси, сигурност, за този, който знае къде да се скрие. Но отвъд многолюдните градове в най-голямо изобилие е самотата.

Превърнах се в същество, което принадлежи на празните тунели и оцеляването за мен стана просто, но същевременно и много трудно. Придобих повече физически умения и опит, който ми беше необходим, за да оживея. Можех да победя почти всяко създание, обитаващо територията, която избрах за свой дом винаги можех да избягам и да се скрия от по-силните чудовища. Въпреки всичко, не мина дълго време и аз открих врага, от когото не можех да се скрия, когото не можех да надвия. Където и да бях, той ме преследваше. Колкото по-надалеч бягах, толкова по-силно ме притискаше и обсаждаше. Моят единствен враг беше самотата — безкрайната, ненарушавана от нищо тишина на притихналите подземни коридори.

Оттогава изминаха много години и сега, когато си припомням това време, се учудвам и ужасявам от промените, които е трябвало да претърпя, за да оцелея. Същността на всяко разумно същество се определя от неговия език, от общуването му с тези, които го заобикалят. Без тази комуникация щях да бъда загубен. Когато напуснах Мензоберанзан, смятах, че животът ми ще се гради на принципи, силата ми — на твърди убеждения. Ала едва след няколко месеца, прекарани в самотата на Подземния мрак, единствената цел на моето съществуване стана самото оцеляване. Бях се превърнал в пресметливо и лукаво същество, което се доверяваше единствено на инстинктите си и използваше съзнанието си само за да планира поредното убийство.

Вярвам, че дължа спасението си на Гуенивар. Спътничката, която неведнъж ме е спасявала от сигурна смърт, измъквала ме е изпод ноктите на безброй същества — тя ме избави и от гибелта на празнотата, която със сигурност щеше да е фатална. Осъзнах, че съм живял за онези мигове, когато пантерата вървеше редом с мен, когато до мен имаше жива душа, която чуваше думите ми, макар и изречени насила. Освен всичко това, Гуенивар ми помогна да не загубя представа си за времето — знаех, че всеки следващ ден котката ще слезе от Астралното измерение и ще прекараме шест часа заедно.

Когато реших да сложа край на своето мъчение, осъзнах колко опасна и критична е била тази една четвърт от моето денонощие. Без Гуенивар нямаше да знам как да продължа. Нямаше да намеря сили, за да оцелея.

Дори в битките, когато пантерата беше край мен, започвах все по-силно да чувствам противоречието в душата си. Тайно се надявах, че някой от обитателите на Подземния мрак ще се окаже по-силен. Дали болката от зъбите или ноктите на чудовището щеше да бъде по-страшна от празнотата и тишината?

Не вярвам.

Дризт До’Урден

1
Подарък за годишнината

В малкото и мрачно преддверие на големия параклис на дома До’Урден матрона Малис не можеше да си намери място в своя трон. За мрачните елфи, които измерваха хода на времето с десетилетия, този ден щеше да бъде отбелязан в историята на дома като десетата годишнина от началото на прикритата война между семействата на До’Урден и Хюнет. Матрона Малис, която никога не пропускаше честванията, и този път беше приготвила специален подарък за враговете си.

Бриса До’Урден — най-голямата дъщеря на Малис — едра и силна жрица от мрачните елфи, крачеше нетърпеливо напред-назад из коридора, а това не беше обичайно за нея.

— Трябваше да е приключил вече — промърмори тя и изрита едно малко трикрако столче. То се хлъзна по пода и се претърколи, а от седалката му, направена от шапка на гъба, се отчупи голямо парче.

— Бъди търпелива, дъще — отвърна, сякаш я укоряваше Малис, макар тя също да споделяше чувствата на дъщеря си. — Джарлаксъл е внимателен — при споменаването на ексцентричния наемник Бриса се обърна и тръгна към красиво изваяните и украсени каменни врати на стаята. Малис веднага осъзна скрития намек в реакцията на своята дъщеря.

— Не одобряваш Джарлаксъл и неговата банда — вяло отбеляза тя.

— Те са едни бездомни престъпници — отвърна троснато Бриса, без да поглежда към майка си. — В Мензоберанзан няма място за такива като тях. Те нарушават естествените порядки в нашето общество. А на всичкото отгоре са и мъже!

— Но ни служат добре — напомни й Малис. Бриса искаше да възрази и да спомене високата цена, която трябваше да платят за наемането на тази група, но благоразумно премълча. Откакто бе започнала войната между До’Урден и Хюнет, тя и матроната бяха в постоянно противоречие.

— Без Бреган Д’аерте не можем да предприемем никакви действия срещу враговете ни — продължи Малис. — А като използваме наемни войници — или бездомни престъпници, както ги нарече ти — това ни позволява да водим сражения, без да замесваме името на дома си.

— А защо не ги унищожим веднъж завинаги? — попита Бриса, извръщайки се към трона. — Убиваме няколко войници на Хюнет, те убиват няколко наши. И през цялото време двете семейства не спират да им търсят заместници! Край няма да има тази война! Единствените, които печелят нещо са групата Бреган Д’аерте и тези, които е наела матрона СиНафей Хюнет — само изпразват хазните на домовете ни!

— Не ми дръж такъв тон, дъще — с гневно ръмжене й напомни Малис. — Говориш с една матрона — майка!

На вратата Бриса се обърна отново.

— Трябваше да нападнем дома Хюнет още тогава — в същата нощ, в която жертвахме Закнафейн — осмели се да промърмори тя.

— Забравяш какво ни стори най-малкият ти брат в същата тази нощ — спокойно й отвърна матроната.

Но тя грешеше. Дори да изминеха сто години, Бриса нямаше да забрави какво бе направил Дризт в нощта, в която изостави семейството си. Мрачният войн беше обучен от Закнафейн — предпочитания любовник на Малис, прославил се като най-изкусния повелител на меча в цял Мензоберанзан — и беше развил бойните си умения далеч отвъд възможностите на мрачните елфи. Но освен техниката, Зак му бе предал и своя непокорен и светотатствен нрав, който Лот — Кралицата на Паяците — не можеше да толерира. Най-накрая непристойното поведение на Дризт успя да предизвика гнева на Лот и тя бе пожелала смъртта му.

Матрона Малис, впечатлена от таланта и уменията на своя син, бе действала дръзко в негова полза — беше обещала на Кралицата на Паяците сърцето на Закнафейн, ако тя опрости греховете на Дризт. Беше му простила и се надяваше, че без влиянието на Закнафейн синът й ще се разкае за делата си и ще заеме мястото на сваления от поста Повелител на меча.

Но не стана така — неблагодарният Дризт предаде семейството си като избяга в Подземния мрак. Тази постъпка не само лиши дома До’Урден от нов повелител на меча, но лиши матрона Малис и всичките й близки от благоразположението на Кралицата на Паяците. Като отплата за всички усилия, които бяха положили, домът До’Урден изгуби своя Повелител на меча, изгуби единствения мрачен елф, който можеше да заеме мястото му, както и благоразположението на Лот. Денят не беше от най-приятните за дома До’Урден.

За щастие, през този ден и домът Хюнет бе сполетян от същата злочеста съдба. Двамата магьосници на семейството загинаха при неуспешен опит да убият Дризт.

Загубили благоволението на Кралицата на Паяците, силата на двата дома отслабна и така дългоочакваната война се превърна в добре планирана и прикрита серия от удари.

Бриса никога нямаше да забрави всичко това.

Почукване на вратата на фоайето откъсна най-голямата дъщеря и нейната майка от спомените им за онази съдбовна нощ.

Вратите се разтвориха и в стаята влезе Дайнин — първият син на дома.

— Моите почитания, матрона Малис — поздрави я той по общоприетия начин и се поклони ниско. Дайнин искаше да ги изненада с вестите, които носеше, но усмивката, прокраднала се по лицето му, издаде всичко.

— Джарлаксъл се е завърнал — доволно се ухили Малис. Първият син се обърна към вратата и наемникът, който търпеливо бе чакал в коридора, прекрачи прага и влезе в стаята. Той мина покрай Бриса, а тя — както винаги изумена от необичайната му превзетост — поклати глава. Почти всеки мрачен елф в Мензоберанзан се обличаше по скромен и практичен начин — с мантии, извезали със символите на Кралицата на Паяците или с меки, изкусно изплетени ризници под диплите на магическите плащове пиуафуи, които можеха да ги скрият от съществата с инфрачервено зрение, населяващи Подземния мрак.

Наглият и високомерен Джарлаксъл не спазваше много от обичаите, към които бяха привикнали жителите на Мензоберанзан. Разбойникът със сигурност не беше модел за подражание в обществото на мрачните елфи и съвсем безсрамно и открито се перчеше със своята екстравагантност. Не носеше нито плащ, нито мантия, само едно късо лъскаво наметало, което блестеше във всеки цвят на инфрачервения и нормалния светлинен спектър. За магическата сила на това наметало можеше само да се гадае, но приближените на предводителя твърдяха, че то е наистина много ценно.

Дрехата на Джарлаксъл беше без ръкави и бе толкова къса, че под нея се разкриваше слабият му, но мускулест корем. Мрачният елф носеше и тъмна превръзка на окото. По-наблюдателните лесно можеха да видят, че тя му служи само за украса, защото той често я местеше от едното око на другото.

— Скъпа моя, Бриса — промълви Джарлаксъл през рамо, забелязал презрителния интерес, който върховната жрица проявяваше към неговото присъствие. После се завъртя на пети и се поклони ниско, като направи реверанс с широкополата си шапка — друга негова особеност и то още по-странна, като се имаше предвид, че цялата й периферия бе обкичена с огромни пера от диатрима — гигантска птица, населяваща Подземния мрак.

Видяла сведената глава на наемника, Бриса направи кисела физиономия и се обърна. За мрачните елфи гъстата бяла коса бе символ на общественото им положение — прическите се правеха така, че да показват към кой дом принадлежи всеки елф и каква е неговата титла. Мошеникът Джарлаксъл нямаше никаква коса и гладко обръснатата му глава — от ъгъла, от който го наблюдаваше Бриса — приличаше на полиран оникс.

Забелязал крайното неодобрение на най-голямата дъщеря на До’Урден, той се засмя тихичко, обърна се и тръгна към матрона Малис. Многобройните бижута по него задрънчаха, а лъскавите му ботуши зачаткаха по-каменния под. Бриса забеляза и това — беше чувала, че ботушите и украшенията му издаваха тези звуци само когато Джарлаксъл пожелаеше.

— Свърши ли работата? — попита матроната, преди наемникът да успее да я поздрави по подобаващ начин.

— Скъпа ми матрона Малис — въздъхна огорчено Джарлаксъл. Той знаеше, че ще трябва да прескочи любезностите заради голямата новина, която носеше. — Нима се съмнявахте в мен? Трябва да Ви призная, че дълбоко ме засегнахте.

С победоносно свит юмрук Малис скочи от трона си.

— Дайприй Хюнет е мъртъв! — обяви тя. — Първата ни знатна жертва, първият благородник, паднал във войната!

— Пропускаш Масой — отбеляза Бриса, — убит от Дризт преди десет години. Също и Закнафейн До’Урден, — не се стърпя и добави тя, забравила за благоразумието си — който загина от собствената ти ръка.

— Закнафейн не беше със знатно потекло — изсъска Малис на наглата си дъщеря, но въпреки това думите й успяха да я засегнат. Без да се вслуша в нейното мнение, тя бе жертвала Закнафейн, вместо Дризт.

Джарлаксъл прочисти гърлото си, за да разсее нарастващото напрежение. Наемникът знаеше, че трябва да свърши работата си и да се махне от този дом колкото се може по-скоро. До’Урден още не бяха научили, но той беше разбрал, че уреченият час наближава.

— Да ви напомня за заплащането — обърна се престъпникът към матроната.

— Дайнин ще се заеме с това — отвърна Малис с едно махване на ръката си, но без да откъсва очи от заплашителния поглед на своята дъщеря.

— Значи е време да си вървя — заяви наемникът и кимна към първия син.

Преди да направи и една крачка към вратата, тя се отвори и в стаята нахълта Виерна — втората дъщеря на Малис. Лицето на жрицата гореше ярко в инфрачервения спектър — очевидно беше много развълнувана.

— По дяволите — прошепна Джарлаксъл.

— Какво има? — попита матроната.

— Хюнет! — изпищя Виерна. — Войниците им нахлуха в двора! Нападат ни!

* * *

Навън, пред самата пещера на До’Урден, близо петстотин войници на дома Хюнет — със сто повече от официално обявената бройка — последваха мълнията и нахлуха в двора през елмазените порти. Войската на дома До’Урден, наброяваща триста и петдесет мрачни елфа, изскочи от сталагмитените възвишения, използвани като военно убежище, за да отвърне на нападението.

Макар и по-малобройни, войниците на До’Урден, обучени от Закнафейн, бързо успяха да заемат правилната отбранителна позиция и да прикрият магьосниците и жриците, които трябваше да изпълнят своите заклинания. Цял отряд войници на Хюнет, владеещи летателна магия, се спуснаха покрай пещерната стена, зад която се намираше знатната част от дома До’Урден. Малките арбалети веднага пуснаха своите смъртоносни отровни стрели и редиците на въздушния отряд бързо оредяха. Но той постигна своята цел — изненада войниците на До’Урден и застраши позициите им.

* * *

— Хюнет не се ползват с благоволението на Лот! — изкрещя Малис. — Не биха посмели да атакуват така открито! — Тя подскочи при звука, който я опроверга — оглушителният тътен на мълниите.

— Нима? — сопна се Бриса.

Матроната изгледа заплашително дъщеря си, но сега нямаше време за спорове. Нападенията на мрачните елфи обикновено се състояха от щурм на войскови части в комбинация с ментална атака, извършвана от жриците с най-високо положение, но Малис не бе усетила ментално проникване. Това без съмнение й подсказа, че наистина тези, които нападаха дома й, бяха Хюнет. Жриците им вече не се ползваха с благоразположението на Лот и очевидно не можеха да използват силата, дадена им от Кралицата, за да помагат при нападението. Ако можеха да го сторят, Малис и дъщерите й, които също бяха загубили благоволението на богинята, нямаше да могат да отвърнат на този удар.

— Но как са се осмелили да ни нападнат? — чудеше се на глас Малис.

Бриса разбра какво имаше предвид майка й.

— Наистина са смели — каза тя, — щом вярват, че ще унищожат всеки член на това семейство само с войниците си.

Всеки присъстващ в стаята, всеки мрачен елф в Мензоберанзан знаеше колко жестоки са смъртоносните наказания, налагани на всеки дом, опитал се безуспешно да унищожи друго семейство. Всички одобряваха това правосъдие, но никой не оправдаваше хванатите на местопрестъплението.

В този момент в преддверието влезе Ризен — настоящият патрон на дома До’Урден. На лицето му беше изписана мрачна физиономия.

— Те ни превъзхождат числено, разбиха и позициите ни — заяви той. — Страхувам се, че отбраната ни няма да издържи дълго.

Малис отказа да приеме такава новина. Тя повали Ризен с един удар, който го запрати чак в средата на стаята, после се обърна към Джарлаксъл.

— Трябва да свикаш бандата си! — изкрещя Малис на наемника. — Веднага!

— Но матрона Малис — замънка той, почувствал се в безизходица. — Бреган Д’аерте са банда, която действа под прикритие. Не се месим в такива военни действия. Направим ли го, само ще си навлечем гнева на управляващия съвет.

— Ще ти платя каквото поискаш — обеща му отчаяната матрона.

— Но цената…

— Каквото поискаш! — изсъска отново Малис.

— Подобни действия… — започна Джарлаксъл.

Върховната жрица не го остави да довърши изречението си.

— Спаси дома ми, наемнико — изрева тя. — Ще ти се отплатя богато, но те предупреждавам — провалиш ли се — това ще ти струва прескъпо!

Джарлаксъл не обичаше заплахите — особено от една недоволна матрона — майка, чийто свят сякаш се срутваше отгоре й. Но в ушите на наемника сладкият звън на думата „печалба“ успя да надделее над всичко останало и той пренебрегна заплахата. Вече цели десет години Малис го възнаграждаваше богато и той не се съмняваше нито в желанието й, нито в нейната възможност да му изплати обещаното. Не се съмняваше, че тази сделка ще се окаже много по-изгодна от споразумението, което бе сключил с матрона СиНафей Хюнет по-рано същата седмица.

— Да бъде волята Ви — поклони се той и направи реверанс с ослепителната си шапка. — Ще видя какво мога да сторя — промълви, после смигна на Дайнин. Първият син го последва, веднага щом Джарлаксъл напусна преддверието.

Когато двамата излязоха на терасата, която гледаше към двора на До’Урден, видяха, че положението е много по-безнадеждно, отколкото го бе описал Ризен. Оцелелите войници на дома бяха хванати в капан, обкръжени около един от грамадните сталагмити, служещ за опора на входната врата.

Един от летящите войници забеляза благородника от дома До’Урден и се спусна на терасата, но Дайнин с едно светкавично движение се отърва от неканения гост.

— Добре се справи — кимна му одобрително Джарлаксъл. Той се приближи към него и понечи да го потупа по рамото, но първият син се отдръпна.

— Имаме друга работа за вършене — припомни той на наемника. — Повикай елфите си! И побързай — страхувам се, че Хюнет ще спечелят битката.

— Не се тормози, приятелю Дайнин — засмя се Джарлаксъл и измъкна малката свирка, която висеше на врата му. Изсвири с нея, но Дайнин не чу нито звук — инструментът беше магически настроен само за ушите на елфите от Бреган Д’аерте.

Първият син гледаше удивен как наемникът засвири в определен такт, после съвсем се смая, когато повече от сто от войниците на дома Хюнет се обърнаха срещу своите съмишленици.

Бреган Д’аерте бяха верни само на себе си.

* * *

— Нямат право да ни нападат — продължаваше да упорства Малис и да крачи нервно наоколо. — Кралицата на Паяците не би им помогнала в това рисковано начинание.

— Те печелят и без помощта на Кралицата — напомни й Ризен това, което тя не желаеше да чуе и побърза да се сниши в най-отдалечения край на стаята.

— Ти каза, че никога няма да ни нападнат! — изръмжа на майка си Бриса. — Дори го повтори, когато ни обясняваше защо не бива да атакуваме Хюнет! — Жрицата много добре си спомняше този разговор — именно тя бе предложила да ги нападнат открито. Малис я беше наругала грубо и то пред всички и сега Бриса смяташе да й отмъсти за унижението. Тя се обърна към майка си с глас, пропит от гневен сарказъм: — Нима матрона Малис До’Урден е сгрешила?

Малис й отговори само с поглед, в който се четеше едновременно ярост и страх. Без да се поколебае, Бриса изгледа сурово майка си и в този момент матроната на дома До’Урден вече не се чувстваше толкова недосегаема и сигурна в действията си. Миг по-късно, когато в стаята влезе Мая — най-малката от дъщерите на Малис — матроната уплашено се втурна напред.

— Проникнали са в къщата! — изкрещя Бриса. Тя предположи, че се е случило най-лошото и сграбчи змийския си камшик. — А ние дори не сме се подготвили отбраната си!

— Не! — побърза да я поправи Мая. — На терасата не е стъпвал нито един от войниците на Хюнет. Обърнахме битката в наша полза!

— Така и предполагах — отбеляза съвзелата се от страха Малис и с назидателен тон се обърна към дъщеря си. — Глупаци са онези, които нападат без благоволението на Лот! — Но въпреки думите си, матроната се съмняваше, че само неодобрението на Кралицата на Паяците е определило хода на битката. Логиката й подсказваше, че в това несъмнено е замесен Джарлаксъл и неговата банда от съмнителни престъпници.

* * *

Джарлаксъл стъпи на перилата на балкона и използва вродената си способност — левитацията, за да се спусне плавно на пода на пещерата. Дайнин не виждаше никакъв смисъл да се включва в битката, която беше излязла извън всякакъв контрол, и се облегна на стената. Предпочиташе да наблюдава впусналия се в действие наемник и да обмисли случилото се току-що. Джарлаксъл беше изиграл и двете страни в конфликта и за пореден път той и неговата банда бяха единствените истински победители. Бреган Д’аер-те несъмнено бяха лишени от всякакви скрупули, но Дайнин трябваше да си признае, че от тях определено имаше полза.

Първият син осъзна, че наемникът му допада.

* * *

— Уведоми ли матрона Баенре за обвинението, което ще повдигнем? — попита най-голямата си дъщеря Малис, когато магическата светлина на Нарбондел — сталагмита, използван като часовник в Мензоберанзан — започна да се изкачва бавно нагоре, бележейки зората на новия ден.

— Първият дом очакваше посещението ни — отвърна Бриса, ухилена самодоволно. — Целият град говори за нападението и за това как домът До’Урден е отблъснал войниците на Хюнет.

Малис напразно опита да скрие гордата си усмивка. Предчувстваше насладата от вниманието и славата, с която знаеше, че бъде обсипан домът й.

— Управляващият съвет ще бъде свикан още днес — продължи Бриса. — Несъмнено за ужас на матрона СиНафей Хюнет и на обречените й деца.

Малис кимна одобрително. В Мензоберанзан убийството на неприятелско семейство беше общоприета практика. Но да се провалиш в опита си, да оставиш дори само един свидетел с благородническа кръв, който да повдигне обвинение — това се наказваше от правосъдието на управляващия съвет с гняв, който, веднъж пробуден, носеше само разрушение и смърт.

На богато украсената врата се почука и двете жрици се обърнаха към нея.

— Призовават ви, матрона — майко — обяви Ризен щом влезе в стаята. — Матрона Баенре е изпратила вестител, който да ви вземе.

Малис и Бриса си размениха погледи, изпълнени с надежда, но и с безпокойство. След наказанието на дома Хюнет, домът До’Урден щеше да заеме положението на осми дом в йерархията на града — положение, което всеки желаеше. Само матроните — майки на осемте първи дома в Мензоберанзан се ползваха с право на място в управляващия съвет.

— Толкова бързо? — попита майка си Бриса.

Малис сви рамене. След това последва Ризен вън от стаята и надолу по коридора — до терасата на дома. Патронът й подаде ръка, но матроната категорично и грубо отблъсна помощта му. С гордост, видима във всяко нейно движение, тя пристъпи през перилата и се спусна бавно на двора, където се беше събрала по-голямата част от войската й.

Синият светещ диск с герба на дома Баенре се рееше плавно във въздуха — точно пред разбитата елмазена порта на дома До’Урден.

С гордо вдигната глава Малис закрачи пред събралата се тълпа, мрачните елфи се запрепъваха един в друг, за да се отдръпнат от пътя й. Това беше нейният ден — денят, в който тя получаваше мястото си в управляващия съвет, получаваше поста, който безспорно заслужаваше.

— Матрона-майко, да ви придружа до дома на Баенре? — предложи й Дайнин, застанал пред елмазената порта.

— Ти ще останеш тук с останалата част от семейството — нареди му тя. — Призовават само мен.

— Как може да сте сигурна? — възрази първият син, но разбра, че е превишил правата си в мига, в който думите се изплъзнаха от устните му, и побърза да изчезне в тълпата от войници, преди Малис да се обърне и да го удостои със строгия си поглед.

— Имай необходимото уважение — промърмори тя и нареди на близките войници да отместят една отчупена част от портата. Жрицата се обърна за последен път, изгледа подчинените си с победоносен поглед, после прекрачи напред и се настани върху реещия се във въздуха диск.

Не за пръв път Малис приемаше подобна покана от първата матрона и не беше никак изненадана, когато няколко жрици на дома Баенре изскочиха от сенките и наобиколиха диска, за да го охраняват. При последното такова пътуване Малис се чувстваше несигурна — нито знаеше какви са намеренията на Баенре, нито причината, поради която първата матрона я канеше в дома си. Но този път, тя скръсти арогантно ръце и позволи на любопитните зяпачи да я огледат в целия й блясък и победоносно великолепие.

Отвръщаше на погледите с високомерие и се чувстваше ненадмината. Гордостта на Малис не намаля, дори когато дискът наближи подобната на паяжина, удивителна ограда на дома Баенре, охранявана от хиляди стражи, които маршируваха около нея и над която се издигаха високи структури от сталагмити и сталактити.

Матрона До’Урден беше член на управляващия съвет, или поне скоро щеше да стане, и където и да отидеше в този град, никога повече нямаше да се чувства застрашена.

Или поне така смяташе.

Дискът спря пред извитите стълби на величествената сграда и една от жриците на Баенре обяви:

— В параклиса ви очакват.

Малис слезе от своя превоз и се изкачи по гладко шлифованите стълби. Веднага щом влезе в параклиса, на високо издигнатия централен олтар тя видя седяща женска фигура, която изглежда не забелязваше присъствието й. Настанена удобно в стола си, мрачната елфка наблюдаваше издигнатия почти до самия купол на храма огромен илюзорен образ, който бавно променяше формата си от голям паяк в красива жена от мрачните елфи.

Когато се приближи малко повече, Малис забеляза, че фигурата е облечена подобаващо на една маронамайка и предположи, че това е самата матрона Баенре — най-влиятелната личност в цял Мензоберанзан. Матрона До’Урден се изкачи по стълбите към олтара, приближи се към седящата с гръб към нея фигура и самоуверено, без да чака покана, заобиколи трона, за да приветства другата матрона — майка.

Но тази, която Малис До’Урден видя в параклиса на дома Баенре, не беше възстарата и съсухрена матрона Баенре. Седящата елфка не беше много стара, нито пък сбръчкана, повехнала и бледа като мъртвец. Всъщност беше доста дребничка и не беше по-възрастна от самата матрона До’Урден. Малис я познаваше много добре.

— СиНафей! — изкрещя тя, а краката й затрепериха от ужас.

— Малис — отвърна спокойно другата матрона.

Хиляди предположения минаха през ума на Малис. СиНафей Хюнет сигурно водеше тайни преговори с матрона Баенре от страх за обреченото си семейство, което очакваше своето унищожение. Но все пак тук, при това съвсем удобно, се бе настанил не някой друг, а СиНафей — в дома на най-влиятелната фамилия в Мензоберанзан!

— Мястото ти не е тук, в този дом! — запротестира Малис, стиснала силно малките си юмруци. Искаше й се да нападне своята неприятелка на момента, да я удуши със собствените си ръце.

— По-спокойно, Малис — равно отбеляза матроната на шестия дом. — Тук съм по покана на матрона Баенре, както и ти.

Споменаването на първата матрона и споменът за това къде се намираха значително успокоиха Малис. Не биваше да се държи така в храма на дома Баенре! Жрицата мина на отсрещния край на кръглия подиум и се настани срещу матрона Хюнет, без да изпуска от очи самодоволното й ухилено лице.

След няколко безкрайни мига в абсолютно мълчание, Малис не издържа и заговори:

— Имам много свидетели на случилото се — домът Хюнет нападна семейството ми в залеза на Нарбондел. Няма никакво съмнение!

— Никакво — отвърна СиНафей и съгласието й свари неподготвена матрона До’Урден.

— Признаваш за стореното? — изненада се тя.

— Да, така е — отвърна Хюнет. — Никога не съм го отричала.

— И все пак си жива — подсмихна се Малис. — Според законите на Мензоберанзан правосъдието трябва да се спази и ти и твоето семейство да бъдете наказани.

— Правосъдието? — Абсурдността на това изказване накара СиНафей да се засмее. — Правосъдието винаги е било само фасада — претекст за спазването на някакъв ред в хаоса на Мензоберанзан. — Направих това, което Кралицата на Паяците поиска от мен.

— Ако Лот одобряваше методите ти, щеше да спечелиш — опроверга я Малис.

— Не е точно така — прекъсна ги друг глас. Малис и СиНафей се обърнаха, за да видят магическата поява на матрона Баенре, седнала удобно на трона си в най-отдалечения край на подиума.

Малис едва се удържа да не закрещи в лицето на сбръчканата матрона — майка — тя беше подслушала разговора, а и очевидно щеше да отхвърли предявените от нея претенции относно дома Хюнет. Но матрона До’Урден беше оцеляла сред опасностите на Мензоберанзан цели пет века и то именно, защото знаеше какви могат да бъдат последствията, ако разгневиш личност като матрона Баенре.

— Настоявам да ми се даде правото да повдигна обвинение срещу дома Хюнет — хладнокръвно каза тя.

— Имаш го — отвърна старицата. — Както вече каза, а и СиНафей се съгласи с теб, няма никакво съмнение.

Триумфираща, Малис се обърна към СиНафей, но матроната — майка на шестия дом продължаваше да седи на стола си съвсем равнодушна и спокойна.

— Но тогава какво прави тя тук? — изкрещя матрона До’Урден, така сякаш всеки момент щеше да изпадне в дива ярост. — СиНафей е престъпница. Тя…

— Не сме оспорили думите ти — прекъсна я първата матрона. — Домът Хюнет ви нападна и се провали. Всички знаем как се наказват подобни дела и всички се съгласяваме с последствията. Управляващият съвет се свиква днес, за да се уверим, че правосъдието е спазено.

— Но тогава защо СиНафей е тук? — настояваше Малис.

— Нима се съмняваш в мъдростта на атаката ми? — обърна се към нея СиНафей, като се опитваше да преглътне напиращия си смях.

— Вие бяхте победени — равнодушно й напомни Малис. — Това, мисля, е достатъчно, за да си отговориш сама на този въпрос.

— Нападнаха ви по заповед на Лот — каза матрона Баенре.

— Но тогава защо победихме дома Хюнет? — упорстваше Малис. — Ако Кралицата на Паяците…

— Не съм казала, че Хюнет са си върнали благоразположението на Лот — грубо я прекъсна първата матрона. Малис До’Урден се отпусна в стола си, припомняйки си своето място сред тези върховни жрици и затрудненото положение, в което се намираше.

— Казах само, че атаката бе изпълнена по желание на Лот — продължи старицата. — От цели десет години Мензоберанзан търпи смешната ви война „под прикритие“. Интригата и вълнението от нея отдавна се изчерпаха, уверявам ви и двете. На това трябваше да се сложи край веднъж завинаги.

— Така и стана — обяви Малис и се изправи от стола си. — Домът До’Урден е победител и аз ползвам правото си да обвиня СиНафей Хюнет и нейното семейство!

— Седни, Малис — каза СиНафей. — Тук става дума за нещо много по-важно от глупавите ти искания.

Матрона До’Урден погледна към Баенре, за да види дали тя ще потвърди думите на шестата матрона, но като обмисли създалата се ситуация осъзна, че казаното от СиНафей е истина.

— Решено е — промълви първата матрона. — Домът До’Урден е обявен за победител, а домът Хюнет ще бъде унищожен.

Със самодоволна усмивка на лицето Малис се отпусна в стола си. Но въпреки всичко, матроната — майка на дома Хюнет не изглеждаше никак притеснена.

— С най-голямо удоволствие ще гледам как унищожават дома ти — увери Малис своята съперница, после се обърна към Баенре. — Кога ще се извърши наказанието?

— Вече го извършихме — загадъчно отвърна първата матрона.

— Но СиНафей е жива! — изкрещя Малис.

— Не — поправи я старицата. — Жива е тази, която доскоро беше СиНафей Хюнет.

Едва сега Малис започна да проумява. Домът Баенре никога не изпускаше възможност. Нима матрона Баенре щеше да вземе върховната жрица на дома Хюнет и да я добави към колекцията си?

— Ти ли ще я вземеш под закрилата си? — осмели се да попита тя.

— Не — спокойно отвърна Баенре. — Тази задача се пада на теб.

Малис ококори очи. От всички задачи, които й бяха възлагани като върховна жрица на Лот, тази беше най-противната.

— Тя е мой враг! Нима ме молите да я закрилям?

— Тя е твоя дъщеря — сряза я матрона Баенре. После тонът й се смекчи и крива усмивка се прокрадна по тънките й устни. — Твоята най-голяма дъщеря, завърнала се от пътуването си до Чед Насад или някакъв друг град, населяван от наши родственици.

— Но защо го правите? — настоя за отговор Малис. — Това е нелепо!

— Не си съвсем права — отвърна първата матрона. Събрала длани пред лицето си, тя потъна в разсъждения, припомняйки си някои странни обстоятелства в безкрайния списък от битки в града на мрачните елфи. След малко продължи обясненията си:

— Погледнато отстрани си права. Но си и достатъчно мъдра, за да знаеш, че в Мензоберанзан много неща се случват „зад кулисите“. Домът Хюнет трябва да бъде унищожен и всичките му благородници — убити — това не мога да променя. В края на краищата, това е цивилизованият начин да се справим с нещата — тя спря за момент, за да се увери, че Малис напълно ще разбере значението на следващите й думи. — Най-малкото, поне трябва да изглеждат като убити.

— И ти ще уредиш това? — попита Малис.

— Вече го сторих — увери я първата матрона.

— Но каква е целта?

— Когато Хюнет ви нападнаха, вие потърсихте ли помощта на Кралицата на Паяците? — без заобикалки попита Баенре.

Този въпрос разтревожи матроната на До’Урден, а отговорът, който трябваше да даде, я разстрои още повече.

— А когато ги отблъснахте? — студено продължи Баенре. — Не възхвалявахте ли Лот? В мига на вашата победа не повикахте ли една от нейните прислужници, матрона Малис До’Урден?

— Аз какво — случайно да не съм на разпит? Знаеш отговора, матрона Баенре — закрещя Малис, после, уплашена, че е издала ценна информация, погледна неловко към СиНафей. — Наясно сте с моето положение спрямо Кралицата на Паяците. Не бих посмяла да призова една йоклола, преди да съм видяла знак, че отново се ползвам с благоразположението на Лот.

— Но вие не видяхте никакъв знак — отбеляза СиНафей.

— Никакъв, освен този, че победихме неприятелите си — изрева Малис в лицето й.

— Това не е бил знак от Кралицата на Паяците — увери ги матрона Баенре. — Лот не се е месила във вашия конфликт. Тя просто пожела той да бъде приключен.

— И доволна ли е от резултата? — попита направо Малис.

— Това тепърва трябва да се реши. Преди много години Лот съвсем ясно изрази желанието си Малис До’Урден да участва в управляващия съвет. И така ще бъде, считано от новата зора на Нарбондел.

Малис гордо повдигна брадичка.

— Но разбери пред каква дилема си изправена — сгълча я старицата, изправяйки се на трона си. Матроната на До’Урден веднага се свлече на своето място. — Загуби повече от половината си войска. Не си заобиколена от голямо семейство, което да те подкрепя. Управляваш осмия дом в града, но всички знаят, че не се ползваш с благоразположението на Лот. При тези обстоятелства колко дълго мислиш, че ще издържи домът До’Урден? Мястото ти в управляващия съвет крие много рискове и то още преди да си го приела!

Малис не можеше да опровергае разсъжденията на първата матрона. И двете знаеха какъв е животът в Мензоберанзан. Силата на До’Урден беше отслабнала значително и рано или късно някой от по-слабите домове в града щеше да се възползва от възможността да подобри своя статут. Нападението на дома Хюнет нямаше да е последната битка, разразила се в двора на До’Урден.

— Така че поверявам ти СиНафей Хюнет… Ши’не-ин До’Урден — една нова дъщеря и една нова върховна жрица — каза матрона Баенре, после се обърна към СиНафей, за да продължи обяснението си. Малис изведнъж се разсея, когато един глас прозвуча в мислите й, предавайки й телепатично съобщение.

— Запази я само докато имаш полза от нея, Малис До’Урден — казваше той. Матроната се огледа наоколо, досетила се кой е източникът на тази информация. При последното си посещение в този дом, тя бе срещнала крадецът на мисли, принадлежащ на матрона Баенре — съществото, владеещо телепатията до съвършенство. Сега не го мяркаше никъде, но и старата матрона не се виждаше, когато Малис бе влязла в параклиса. Тя огледа поред всички празни столове на подиума, но по каменната мебелировка не личаха никакви следи от седящи създания.

Второто съобщение, изпратено чрез телепатия, разсея напълно съмненията й.

— Ще разбереш, когато настъпи подходящият момент.

— … и петдесетте останали войници на дома Хюнет — казваше матрона Баенре. — Съгласна ли си, матрона Малис?

Матроната на До’Урден погледна към СиНафей, а в очите й се четеше или одобрение, или лукава ирония.

— Съгласна съм — отвърна тя.

— Върви тогава, Ши’неин До’Урден — заръча първата матрона. — Присъедини се към оцелелите си войници в двора на новото си убежище. Моите магьосници тайно ще ви върнат у дома.

СиНафей изгледа Малис подозрително, после излезе от големия параклис. Тогава върховната жрица на До’Урден се обърна към съсухрената матрона Баенре:

— Разбрах всичко.

— Нищо не си разбрала! — силно разгневена й изкрещя тя. — Направих всичко, което можах, за теб, Малис До’Урден! Лот пожела да заемеш поста в управляващия съвет и аз го уредих. Струваше ми много, но го направих.

Тогава, без всякакво съмнение Малис разбра, че именно Баенре бе подтикнала дома Хюнет към действие. Тя се чудеше докъде се е простряло влиянието на първата матрона? Може би съсухрената старица беше предвидила и най-вероятно организирала действията на Джарлаксъл и неговата банда Бреган Д’а-ерте, която изигра решаваща роля в тази война. Малис си обеща да проучи това предположение. С алчните си пръсти Джарлаксъл беше бръкнал прекалено дълбоко в хазната й.

— Аз бях дотук — продължи Баенре. — Сега можеш да разчиташ само на собствените си хитрини. Те са единственият ти шанс да спасиш себе си и дома До’Урден, след като не успя да спечелиш благоволението на Лот!

Малис вкопчи пръсти в ръкохватката на стола си толкова силно, че почти очакваше да чуе пропукването на раздробяващия се под тях камък. Толкова се бе надявала, че с победата си над дома Хюнет ще може да забрави греховните постъпки на своя син.

— Знаеш какво да сториш — каза матрона Баенре. — Поправи грешката си, Малис. Застъпих се за теб. Направих го за своя сметка и няма да търпя бъдещи провали!

* * *

— Цялото семейство се е събрало в преддверието. Там е и най-новият член на фамилията — заяви Дайнин и леко намигна.

Малис не отвърна на жалката шега на своя син, отблъсна го грубо встрани, втурна се надолу по централния коридор и с една магическа дума отвори голямата врата на параклиса. Роднините на матроната се отдръпнаха от пътя й, когато тя прекрачи прага на залата и забърза към своя трон, разположен в най-отдалечения край на паякообразната маса.

Всички предполагаха, че срещата ще е дълга, че ще научат за новото положение, в което се намираше дома До’Урден и за всички препятствия, които трябваше да преодолеят. Но вместо това, успяха да зърнат за кратко яростта, бушуваща в матрона Малис. Тя изгледа всички подред и им даде да разберат, че има ясни заповеди за тях и че този път няма да търпи провали. Матроната изръмжа, а гласът й беше дрезгав и сух, стържещ като шкурка:

— Намерете Дризт и ми го доведете!

Бриса започна да протестира, но Малис я прониза с толкова студен и заплашителен поглед, че върховната жрица не се обади повече. Най-голямата дъщеря беше упорита колкото майка си и винаги беше готова да спори, но този път тя не посмя да погледне матроната в очите. Никой от присъстващите в преддверието, макар че всички споделяха притесненията на Бриса, не посмя да възрази срещу върховната заповед и Малис реши да ги остави да уредят подробностите по изпълнението на задачата сами. Дребните детайли не бяха от голямо значение за матроната — майка. Единствената роля, която тя смяташе да играе във всичко това, беше забиването на церемониалната кама в гърдите на най-малкия й син.