Николай Райнов
Княз и чума (9)

9. За голямата тайна между магьосника и дъщеря му

Килията на инока била наредена много скромно. В единия ъгъл се виждало просто легло, постлано с черга от козя вълна; в другия имало висок дървен чин, на който коленичел монахът да се моли или да чете библията. На стената висяло дървено разпятие, а пред него горяло кандило. По лавиците имало подвързани книги, писани на кожени листа.

Князът седнал на простия дървен стол, що му показал инокът. През прозореца се виждала високата кула, дето живеел магьосникът с дъщеря си.

Към тая кула посочил с пръст изповедникът и почнал да разказва.

Едно време, — рекъл той, — когато ти беше още малко дете, ние бяхме приятели с магьосника, който живее в оная кула. Отпосле станаха някои неща, които за сега не мога да ти кажа. Ти ще ги узнаеш, когато навършиш пълнолетие. Поради тия случки, ние се разделихме с магьосника и престанахме да се срещаме. За станалото между нас не узна никой — дори и баща ти, който обича и него и мене еднакво и слуша съветите и на двама ни. Но всички в двореца разбраха, че е станало нещо; те забелязаха, че се не срещаме с учителя ти, па и когато потрябва да се срещнем, не си приказваме. Всички се опитваха да узнаят причината — било от него, било от мене — ала не успяха; и двама мълчахме.

Магьосникът беше женен за млада жена, от която имаше дъщеря. Един ден жената изчезна; никой я не виждаше вече ни в двореца, ни в градината, ни по двора. Мълва се разнесе, че била внезапно починала и мъжът й я бил погребал в подземната гробница на кулата. Това разтревожи всички ни, защото знаехме, че царят, твоят баща, не желае да има в оградата на крепостта мъртвец. Бояхме се — да не би магьосникът да има неприятности с царя или дори да бъде изгонен от двореца.

Но после се научихме, че баща ти се срещнал и поговорил с него; като изслушал магьосника, той одобрил постъпката му. И тая работа е заплетена, мое дете. И за нея ти ще узнаеш нещо повече, когато станеш пълнолетен.

Както и да е, с магьосника остана да живее дъщеря му. Тя беше добро и хубаво момиче, което всички обичаха и галеха. Това го разглези и девойчето стана своенравно, твърдоглаво и горделиво. На години тя е по-голяма от тебе. Отначало се беше привързала към мен, но след като се спречкахме с баща й, тя престана да идва в църква, не искаше да слуша моите неделни проповеди и дори престана да се среща с мене. Нито се изповядваше, нито се причестяваше.

Магьосникът беше научил дъщеря си още от малка да чете и пише. Той й беше поверил и много тайни на магьосническата наука. Всички знаехме, че тя му помага в работата. Но магьосниците не казват всичко дори и на синовете и дъщерите си. Макар че момата беше вече седемнадесетгодишна, той криеше от нея най-важните книги.

А момата беше много любопитна.

Тя живееше с едничко силно желание — да стане царица. Искаше й се да узнае ония вълшебни думи, които могат да омагьосат някой царски син, за да я обикне и да се ожени за нея. Дали има такива думи, не знам. Но знам едно: че момата успяла да прочете скришом от баща си някой книги, които той й не давал. От тях узнала много тайни на вълшебната наука, които бащата не искал да знае друг, освен него.

По онова време беше пристигнал в двореца един арабин, посланик на багдадския халиф. Знаеше се, че той е много учен човек. Дори се говореше, че бил магьосник и можел да превръща желязото и медта в злато. Дали е истина това, не знам, но той беше много богат. На баща ти донесе подаръци, каквито нашата земя за пръв път виждаше. Между тях имаше едно златно кълбо — голямо колкото най-голямата камбана на църквата; на него бяха изобразени всички по-големи звезди, които се виждат по небето. Имаше някой — едри колкото пестник, а най-дребните бяха колкото лешник. Всяка звезда беше от скъпоценен камък — елмаз, изумруд, рубин, аметист, сапфир или топаз. Само с това кълбо човек би могъл да купи цяло царство. А имаше и други подаръци — кой от кой по-скъпи.