Николай Райнов
Княз и чума (37)

37. За пъстрото охлювче

Князът изпаднал от чудо в чудо.

Току-що си излязло джуджето, ето че в стаята се разнесъл, откъм кулата на потона, силен шум — сякаш прииждат бурни вълни. В същия миг стаята се изпълнила с дребни чудновати същества — голи човечета с люспеста кожа, като на риба, с ципа между пръстите, с дълга лигава опашка — като на попова лъжичка — и с големи ококорени очи, също като на жаба. Те всички закрякали весело и почнали да подскачат около княза, който не можел да разбере, защо му се радват.

— Навярно, — помислил си той, — тия рибообразни дяволчета си мислят, че съм вече избран за заместник на Великия Дявол. Весело би било, ако всичките ми поданици бяха все такива.

В това време, обаче, шумът се усилил — като че ли водата влачи и обръща огромни камъни. Докле князът се опомни, като вихър влетял по отвесния пробив в стаята Великият Дух на Водата.

Той подал на момъка костения меч, като му поблагодарил от все сърце и му казал, че никога не ще забрави голямата услуга.

— Ти спаси, — рекъл той, — цялото ми царство, което щяха да завладеят мои врагове, ако не бях отишъл навреме. Моето желание да ти се отблагодаря, е много голямо, но за сега ти нямаш нужда от мен. Все пак, ще ти дам за спомен едно малко охлювче — толкова малко, че можеш да го скриеш под езика си. Вземи го и го сложи още сега в устата си, защото — да ти кажа право — никой не знае, що го очаква. Ако стане нужда да ти потрябвам, извади го и духни в него — аз ще дойда на часа при тебе.

И той подал на момъка дребно шарено охлювче. Не живо, разбира се, а само черупка. То било малко, колкото зърно от леща, и много хубаво изписано. По него били изобразени в много умален вид всички морски чудовища, които служат на Великия Дух на Водата. Магьосната сила на това охлювче била такава, че — като духне човек в него — притичали му се на помощ всички изписани чудовища, а и самият Велик Дух на Водата идвал да го защити или да му помогне.

Князът се много зарадвал на тоя подарък и — за да го не изгуби — сложил си го под езика. Нему се искало да разпита Великия Дух на Водата, вярно ли е онова, що му бил съобщил черният роб; искал да го запита и за много други неща — за онова, що видял в подземните стаи, за намеренията на царицата-чума, за нрава на дъщеря й; но той все не забравял обета си да мълчи.

Види се, че Великият Дух на Водата разбрал всичко това. Той погледнал проницателно княза и му рекъл:

— Много неща има да ти съобщя, но някои е още рано да узнаеш, а други е добре никога да не узнаваш. Което мога да ти кажа сега, ще ти го кажа. Слушай внимателно!