Николай Райнов
Княз и чума (13)

13. За вълшебното оръжие

Късно през нощта било, когато инокът свършил своя разказ. Старецът изпроводил княза до стаята му и още веднъж му напомнил, че магията е нещо опасно, — да се не залавя за нея.

Момъкът спал тая нощ добре.

Сънят му бил лек.

На сутринта стражите му съобщили, че магьосникът дирил през нощта нещо из целия дворец; той поискал да влезе и в престолния чертог, но стражите му преградили пътя. Той бил толкова ядосан от това, че когато си тръгнал за към кулата, заплашил и придворните, и стражите, па и самия княз с големи злополуки.

Като чул това, момъкът отишъл при младата магьосница. Тя го посрещнала с голяма радост, защото мислела, че иде да й каже, къде се намира бръмбарът.

— Каза ли ти нещо баща ми? — запитала тя княза. — Научи ли се, къде е дяволският бръмбар?

— Всичко знам. Знам и това, което ти не пожела да ми кажеш. Научих се — и какъв е тоя бръмбар, и отде е дошъл, и къде е отишъл.

Момата се смутила при тия думи, изгледала княза с недоверие и рекла:

— Не ми се вярва — баща ми да ти е казал всичко. Не ти ли се струва, че те е излъгал? Кажи ми тогава, отде се е явил бръмбарът?

— От подземното царство, — отвърнал момъкът. — Но, преди да стане бръмбар, той е бил дявол, господар на всички дяволи.

— Добре, — рекла момата още по-смутено. — Вярно е. Ами къде е сега бръмбарът?

— В двореца, — отговорил князът. — На тъмно е, на топло е, на скрито е. Кажи ми сега ти, как да отида при чумата.

— Ще ти кажа, — рекла момата, — но то ще стане довечера, когато всички заспят. За да те не видят стражите, че излизаш от крепостта, аз ще те изведа по таен подземен проход.

Тя му казала тъй, защото мислела, че — додето князът отиде в двореца на чумата и додето се върне — тя ще успее да намери дяволския бръмбар и да разтури магията. А князът пък си мислел, че — като отиде при чумата — от нея ще научи, що да направи с бръмбара.

Тоя ден момъкът прекарал в стаята си.

Било влажно и мъгливо. По двора се не показвали люде. Магьосникът не дошъл при княза. Дошъл само инокът. Князът не му казал, че има намерение да отиде при чумата, но го запитал, — що е най-добре да направи човек, ако изпадне в голяма опасност и не вижда помощ от никъде.

— Нима не знаеш? — рекъл зачудено изповедникът. — В колкото страшна опасност и да изпадне човек, той трябва да се надява на Бога. Нему трябва да се помоли — и помощта ще дойде веднага. Ако споменеш Божието име благоговейно и с вяра — и се прекръстиш, зло няма да те налети. Но сърцето ти трябва да бъде чисто, да не мислиш никому зло и да казваш истината; това е първата ти защита. И злосторникът може да се моли Богу; но — ако той повика Бога, да му помогне в злото — ще ли го чуе Бог? Няма, разбира се. Има люде, които кадят тамян в стаите си, за да пропъдят злите духове. Тамянът помага. Но, ако духът на злото е влязъл в сърцето на човека, той не може да се прогони от там с тамян.

След това старецът преподал на княза урока отреден за тоя ден, па си отишъл.

Когато почнало да се мръква, момъкът изнесъл от стаята сандъчето с бръмбара и го турил в една чанта, която преметнал на рамото си. Освен това, взел няколко зърна тамян и ги сложил в джоба си. Закачил си на гърдите златно кръстче, което било останало от майка му. После се помолил на Бога да го пази от всяко зло и отишъл при магьосницата.

Момата го чакала.

Тя му дала да облече ризница от люспи на костенурка и да си сложи на главата шлем от мидени черупки. Препасала му и меч от кост на речен кон. Сетне го извела през тайния проход извън крепостта, отвела го при големия орех и му казала:

— На добър път! Щом извадиш меча, ще се яви пъстър кон. Ти ще го възседнеш и той ще те отнесе бързо-бързо в двореца на чумата. Там ще слезеш и ще скриеш меча в ножницата. Конят ще се изгуби. В двореца можеш да стоиш колкото си искаш — няма от що да се боиш. На връщане пак ще извадиш меча и ще яхнеш коня. Но едно да запомниш добре: не бива да се обръщаш назад, каквото и да стане, нито пък да проговаряш някому дума.