Николай Райнов
Княз и чума (38)

38. За тайната на подземните стаи в двореца на чумата

Великият Дух на Водата почнал тъй:

— Аз те видях, когато слезе на два пъти в подземието, — и той посочил пода под леглото, където не личало, че има отвор — толкова добре се затварял капакът.

— Ти не видя всичко, що има там, но аз ще ти обясня онова, което си успял да видиш. Освен двете стаи, в които можа да надникнеш, има още две. Тия четири стаи са големи килии в затвора на чумата. Има и други — малки килии, много на брой, във всяка от които лежи само по един затворник; но за тях не е позволено да се разказва.

В първата килия, която видя, чумата е затворила Духа на Братството, който е най-големият враг на всички злини. Едно време, когато той беше свободен и живееше между людете, те се обичаха и работеха братски, помагаха си един на друг. Те бяха щастливи. Но чумата и Великият Дявол успаха да хванат Духа на Братството, преобразиха го на крилат козел и го затвориха в тази килия. Те запалиха сто и двадесет огнени стълпа, които горят и не изгарят, защото въоръжени стражи постоянно се сменят — да подклаждат огъня и да пазят затворника. В ония страшни пламъци човек би изгорял веднага, но Духът на Братството е безсмъртен — нему те не могат стори нищо. Той е горд и, макар че каменните плочи го парят, та трябва постоянно да подскача, от устата му никой не е чул до сега вик; той не само не се оплаква от мъките, ами се дори преструва, че му е драго, та подскача тъй — като че ли танцува.

Стига ти да знаеш това за първата килия. А за втората, която също видя, ето що мога да ти кажа. Над чумата, над всички подземни духове, па и над духовете на Водата, Огъня, Въздуха и Земята, царува един много силен дух — Великият Дявол. Преди години той се скарал с някакъв стар магьосник, който му бил направил много голяма услуга.

Ще ти кажа — и каква е била услугата, и защо се скарали те. Великият Дявол се избира да управлява подземното царство сто години. Но той може да бъде свален от престола, ако духовете, които управлява, са недоволни от него. На тоя престол може да седне дори и някой опитен магьосник, ако е получил от Великия Дявол безсмъртие, сиреч — ако е добил сила, която крепи тялото му и го пази от смърт. Такъв човек го не хваща никаква болест и никой не може не само да го убие, но дори и да го нарани; той не се бои ни от отрова, ни от оръжие, ни от пожар, ни от корабокрушение.

Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — а Велик Дявол тогава бил мъжът на чумата — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Но Великият Дявол се боял, че — ако му даде такава сила — магьосникът (който се показвал много хитър) ще го лиши от власт и ще му заеме мястото. Като видял, че услугите му отиват на вятъра, магьосникът намислил нещо друго — много по-сигурно.

Той се наговорил с Великия Дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Спогодбата им била такава, че Великият Дух на Омразата ще бъде избран за Велик Дявол, а магьосникът ще получи за своята помощ безсмъртие. Уговорено било, обаче, и това, че магьосникът не ще се домогва до върховната власт над подземното царство цели сто години, докле управлява новият Велик Дявол.