Николай Райнов
Княз и чума (41)

41. За отмъщението на стария магьосник

— Какво било това, което трябвало да направи момата? То било много просто, но и много мъчно нещо. Трябвало да открадне от баща си оня вълшебен прах и да го изгори. Ако се изгорял прахът, Великият Дявол можел вече спокойно да управлява, защото знаел, че втори път врагът му не ще смогне да направи такова тесто; инокът узнал, че той е подучил дъщеря си да изплюе причастието и да му го отнесе; той се оплакал на царя, а царят повикал магьосника, скарал му се и му забранил — под страх от смъртно наказание — да се занимава занапред, с каквато и да е магьосна работа.

Но да се открадне прахът било много мъчно дори невъзможно. Магьосникът го носел все със себе си, в малка кожена кесия. Веднъж, когато спял дъщеря му влязла й почнала полека да му бърка в дрехите, за да вземе кесията. Но бащата се събудил, скочил и — като разбрал, що е намислила дъщеря му, — ударил й два силни плесника, па я изпъдил.

Тя разказала това на годеника си. Великият Дявол я утешил, че не бива да губи надежда; той щял да й помогне. Един ден те се наговорили да се срещнат в стаята на момата, след пладне, когато магьосникът имал обичай да си поспива. Великият Дявол обещал — с някакво особено средство да направи съня на стареца толкова дълбок, че той да не усети, когато дъщеря му ще влезе и ще открадне праха.

Ти може да запиташ, защото сам Великият Дявол се не заеме да го открадне, или защо не накара някой свой прислужник да стори това. Там е работата, че в праха имало частица от светото причастие, а до такъв прах никой от злите духове не може да се приближи.

Но тъй се случило, че в тоя ден старецът не заспал, ами — като се научил (кой знае, как), — че Великият Дявол ще отиде в стаята на дъщеря му, причакал го при кулата. С някакви тайни и свещени знаци той успял да го затвори в стаята и със силата на праха накарал духа му да напусне своето тяло и да влезе в трупа на бръмбар.

Тъй си отмъстил старият магьосник.