Николай Райнов
Княз и чума (30)

30. За Рицаря на Мрака и Пажа на Греха

Както се бил загледал нагоре, князът чул стъпки, които идвали към него от всички страни на стаята. Огледал се, но не могъл да види нищо. А чудноватите същества, които сменяли своя изглед, все слизали и се качвали по зъбците на високия отвор. Чувало се, как дращят с нокти по стената. Някои дори толкова се приближили до него, че той можел да ги разгледа: едни приличали на грамадни мравки, с очи като стъклени кълба; люспите им светели, като стомана. Други наподобявали скакалци, но из устата им се подавали навън дълги заострени зъби; трети били като хвърковати змии — те се носели във въздуха над самия него и от тях излизала отвратителна миризма.

Князът не бил толкова смел, колкото го хвалела чумата; той се разтреперил от страх, леден трепет плъзнал по гръбнака му; заобиколен от толкова чудновати същества, той решил да напусне страшната стая. Но щом стигнал до вратата, видял, че от четирите ъгъла тутакси наизлезли черните люде и се спрели всред стаята с извадени мечове. Князът потърсил меча си, но си спомнил, че не е у него. Той още повече се уплашил. Натиснал ключалката, но вратата била заключена. Спрял се до вратата — и не знаел в своето отчаяние, що да прави. В това време черните великани скрили своите мечове и си отишли по местата.

Князът разбрал, че е затворник на чумата; трябвало да остане, защото не можел да измисли никакво средство да избяга.

Той седнал до прозореца. Пропели някъде петли. Силен вятър се задал отвън и един чудноват рицар минал. Той яздел вран кон, в ръката си държал голям боздуган, облечен бил в черна желязна ризница, а на главата му имало сребърен шлем. Лицето му било замислено; той яздел коня си бавно. След него препускал оръженосец, яхнал голям черен козел. Пажът бил млад, облечен в пъстри дрехи. На главата му имало шарена чалма; целият бил богато облечен. Лицето му било засмяно, той държал голяма китка от кукуряк и говорел нещо тихо на господаря си.

Конниците отминали бавно и се скрили в една гъста гора. След като се изгубили, изсвирил рог от върха на дупката, която била над леглото на княза, и един от четиримата черни исполини се приближил до момъка с изваден меч и гръмко казал:

„Господарю! Преминаха Рицарят на Мрака и Пажът на Греха. Изсвири първият рог на тръбача. Моята стража се свърши. Аз си отивам. Какво има да ми заповядаш?“