Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Николай Райнов. Князъ и чума (приказки)

Пълно събрание отъ съчиненията на Николай Райновъ [т. ХIV]. — София, 1939

Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, Печатница П.К. Овчаровъ

История

  1. — Добавяне

59. За новата среща с Великия Дух на Водата

Тоя път рицарят на Черната Перуника бил весел. Той се радвал, че излязъл победител от опасностите, които трябвало да преживее, след като нарушил своя обет. Изпитанията се били свършили. Той се разплатил в Лабиринта на Отмъщението и сега можел вече да говори и да се обръща назад.

Робите посрещнали княза и го въвели в един богато украсен чертог. Във всички тремове и коридори, от дето минал момъкът, се правели бързи приготовления за сватбата. През тоя ден юнакът бил толкова много преживял, че му се струвало да е изтекла цяла година, откак е изчезнал от двореца. Всичко наоколо му се виждало ново, сякаш го поглежда за пръв път.

Само една мисъл не му давала мира; той се боял — да не би някой да е извадил вече от извора сандъчето с дяволския бръмбар. Щом си излезли робите, князът се затекъл към Чертога на Мъдростта. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блестяло, като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема.

Момъкът извадил от устата си пъстрото охлювче и духнал в него. Явил се сам Великият Дух на Водата и го поздравил приятелски, па го запитал:

— Къде се изгуби точно в мига, когато щях да ти кажа, що има по вашето царство?

Князът му отговорил:

— Ще ти кажа, къде ходих, но най-напред ми помогни да извадя ей онова сандъче, което се вижда там на дъното. Изпуснах го, когато пиех вода.

Духът плеснал с ръце и пред него застанал малък роб — смешен воден дух с ципести пръсти, жабешки очи и крила като перки на риба.

— Я се гмурни, миличък, във водата, че извади онова нещо, дето блещука там, на дъното! — му рекъл Великият Дух на Водата.

След малко робът измъкнал сандъчето, подал го на господаря си и се скрил.

— Ще ти покажа нещо, — рекъл тихо князът на Великия Дух на Водата, като се озърнал наоколо — да види, не ги ли гледа някой.

И той отворил полекичка сандъчето. Бръмбарът бил още там, но упорито се въртял на гърба си, глухо бръмчал и се силел да хвръкне.

— Видя ли това вътре? — запитал момъкът, като побързал да склопи сандъчето.