Николай Райнов
Княз и чума (2)

2. За магьосника

Що правел този магьосник?

Той прекарвал денем в двореца, заедно с княза, а нощем влизал в една голяма кула, дето му било жилището. Магьосниците живеят винаги в кули, и не пущат никого да влиза при тях. Под кулата имало седем подземия, едно под друго.

Когато настъпи полунощ, магьосникът слизал в подземните стаи по една стълба, която се извивала надолу, като черупка на охлюв.

В самото дъно на седмото подземие имало една тясна и висока стая, съвсем тъмна. Там влизал магьосникът след полунощ. Той запалвал вълшебни смоли, чиито дим издавал особена миризма. После правел тайнствен знак с ръка и цялата стая се осветявала от зловещ червен пламък. Под неговата светлина белобрадият магьосник почвал да чете заклевания и врачби от стари книги, написани на език, какъвто говорели людете още преди потопа.

После вземал един голям меч с кръстообразна дръжка, замахвал към сребърното огледало, което висяло на стената, и с магична сила заповядвал да се яви духът на чумата.

Магьосниците знаят клетви, от които се боят всички духове. Щом изричал клетвата и насочвал меча към огледалото, магьосникът виждал духа на чумата, отразен върху сребърната плоскост.

Чумата се явявала, разтреперана от страх. Тя се плашела не толкова от магьосника, колкото от голямата петолъчна звезда, извезана със златни жици на дрехата му — тъкмо над гърдите. Около звездата били написани някакви тайнствени букви. Такава била тая звезда, че всички зли духове треперели, като я погледнат, а добрите се покланяли смирено и с почит пред магьосника; на нея били написани всичките Божии имена, които споменават ангелите.

Всяка нощ магьосникът повтарял на чумата, че не бива да влиза в двореца, освен — когато я повика той.

Тя си излизала уплашена и отново тръгвала по глухите тъмни улици на заразения град. А людете, които били още по улиците, или се връщали от работа, виждали суха и висока, черна жена, с кървави очи и зелени уста, с костеливи ръце и крака. По тялото й зеели страшни рани, прилични на кървави цветя, а на раменете й се веело скъсано покривало, чиито дупки приличали на мъртвешки глави. На главата си имала корона от човешки кости, оплетени със зелени змии.

Когото погледнела тая жена, нему се веднага припадало. Той се гътвал без свяст, а тялото му се обсипвало с големи рани.

Тая жена била чумата.