Николай Райнов
Княз и чума (56)

56. За угощението в змейовата градина

Като получил всички четиридесет ключа, магьосникът ги сложил в голямата си кесия и казал на момъка:

— Сега вече аз съм цар на змейовете и господар на тоя лабиринт, а ти си ми гостенин. Ела да те нагостя, та да разбереш, че искам да си останем приятели.

Князът приел с голяма радост поканата; той бил много изгладнял, та искал и да се поразговори с магьосника.

Старецът извадил един от змейовите ключове и заповядал на роба, който се явил, да приготви веднага богат обяд в голямата градина, всред лабиринта. Когато отишли там, всичко било готово. Гозбите били вкусни, имало различни плодове, млинове, сиропи. Князът се нахранил и почнал да разглежда градината. Тя приличала на мъртвата гора; и цветя, и трева, и дървеса — всичко било каменно.

— Не може да се живее тука, — рекъл князът. — Мъртва е тая градина, а лабиринтът прилича на гробница. Аз ще си вървя.

— Добър ти час тогава, — казал магьосникът.

— А мене ми допада доста градината, па и в лабиринта ми е много добре. Не е горещо, като в Халдея. И сега не съм вече роб, а господар на цялото змейско царство. В ония четиридесет стаи, които се пазят от крилати духове, има какви ли не оръжия, колесници, дрехи, накити и съкровища. Змеят е събрал там най-скъпото, що е могъл да намери по земята. Само едно царство има по-богато от моето, доколкото съм чувал: то е царството на чумата. Много ми се иска да отида там.

И магьосникът извадил втори ключ. Явил се роб с теменужен цвят на кожата — също като перуника — и го запитал, що иска.

— Иди в оборите и ми доведи хвърковат кон, който би могъл да ме отнесе в царството на чумата.

Сетне извикал друг дух — кафяв — и му заповядал да му намери в съкровищниците на лабиринта оръжие, с което би могъл да влезе безопасно в двореца на чумата.

Духовете изчезнали. Тогава старецът рекъл на княза:

— Имам и друго желание, но не мога да ти го поверя. Ако сполуча, където и да си по света, ще пратя да те намерят и да те доведат при мене на гости. Тогава и ти ще се почудиш.

И той извадил нов ключ. Явил се шарен дух — на бели и черни черти.

— Иди ми намери дяволския бръмбар, — заповядал му старецът, — и ми го донеси веднага!

Тогава князът разбрал, какво ще да е желанието на магьосника, но не рекъл нищо.