Николай Райнов
Княз и чума (64)

64. За разговора между Рицаря на Войната и царя на змейовете

Царят се прибрал в своята стая — да чака, докле изтече срокът, — а другите състезатели препуснали веднага конете си към царството на змейовете — все по различни пътища; който през където знаел, че е по-близо. Пръв пристигнал там Рицарят на Войната, който бил най-добър ездач от всички.

Лабиринтът бил в това време отворен; царят на змейовете давал угощение на своите сановници — все змейове. Някой от тях били с по една глава, други — с по три, трети — с по седем; имало и един с дванадесет; той заемал, поради това, най-висока длъжност в царството — бил нещо като министър-председател на змейовете и се ползвал с най-голяма власт след царя. Цар бил, разбира се, магьосникът, който помогнал на момъка да убие змея с четиридесет глави.

Един от стражите — той бил змия, която може да говори — доложил на царя, че от царството на чумата е дошъл Рицарят на Войната и иска да го види. Царят заповядал да го поканят в голямата градина, сред лабиринта, дето ставало угощението.

Когато влязъл в градината, рицарят се почудил, като не видял змей с четиридесет глави; на златния престол седял белобрад старец с хитро лице и с голяма корона на главата. Влезлият му се поклонил и го запитал, къде е неговият господар, — многоглавият змей.

Старецът се оскърбил от тоя въпрос и казал троснато:

— Никакъв змей с много глави няма; аз съм цар на змейовете. Кажи, защо си дошъл!

— Ида от царството на чумата, която управлява за сега целия пъкъл. Змеят с четиридесет глави е осъден на смърт за бунт и непокорство. Царицата обяви, че който го убие, ще заеме местото на Великия Дявол.

— Добре си дошъл тогава, — рекъл усмихнато царят на змейовете — Седни при нас да се веселим! Многоглавият змей не е жив, защото го убих аз. Значи, мене се пада престолът на Великия Дявол, а тебе мога да направя свой царедворец. Яж и пий с мене!

— Не мога, — казал Рицарят на Войната. — Няма време. След един час, трябва да бъда в двореца на чумата, защото тогава ще се избира заместник на Великия Дявол, а аз участвам в държавния съвет.

— Тъй ли? — извикал магьосникът. — Ами не можеш ли взе и мене?

— Не мога, — отговорил рицарят. — Щом ти си заместник на многоглавия змей, присъдата тежи и над тебе; всеки от нас има право да те убие. Но има едно средство: то е — да признаеш властта на нашата царица — чумата.

— Съгласен съм, — рекъл старецът, който бил уверен, че ще заеме престола на Великия Дявол. — Признавам на драго сърце, че всемогъщата царица-чума е моя господарка. Да вървим тогава!

И, като се обърнал към змея с дванадесет глави, казал му:

— Ти ще управляваш царството ми, докле се върна.

Змеят станал и му се поклонил със своите дванадесет глави, в знак на благодарности за тая голяма чест.

— Но как ще дойдеш? — запитал Рицарят на Войната. — Имаш ли кон, който би те отнесъл за един час в царството на чумата?

— Нямам, — отговорил магьосникът, — но ще се кача на твоя кон. Нали си ми подчинен?

— Никакъв подчинен не съм ти, — викнал докачено рицарят. — Още се не знае, дали ти си убил змея. Па и дори да си го убил, още не си заел престола на Великия Дявол. Щом нямаш кон, ще си стоиш тука.

И той потеглил да си върви.