Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Николай Райнов. Князъ и чума (приказки)

Пълно събрание отъ съчиненията на Николай Райновъ [т. ХIV]. — София, 1939

Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, Печатница П.К. Овчаровъ

История

  1. — Добавяне

11. За нощта на Велики Петък

Една нощ — продължавал да разказва изповедникът, — на Велики Петък, преди да пропеят първи петли, дошъл на това сборище и сам Великият Дявол — оня, който е началник на всички зли духове и черни магьосници по света.

Дъщерята на магьосника била, разбира се, там. Цялата гора била пълна с магьосници, врачки, вещици, знахари и врачове.

Момата била най-хубава от всички и Великият Дявол я харесал. И тя го харесала. На трапезата седели един до друг и си приказвали цяла нощ, додето другите играели и се веселели. Тогава момата узнала най-тънките тайни на магьосната наука и разбрала всички тъмни неща, за които се дори и не загатва в книгите.

От тогава момата и Великият Дявол почнали да се срещат често. Ако не всяка нощ, то поне през нощ или две, дяволът отивал да причака момата под големия орех, край крепостта. Магьосницата излизала по един подземен проход да се срещне с него.

Те обикаляли през нощта заедно всички сборища. Посещавали много подземни дворци, пещери и кули, дето се събират дяволи, дяволици, чудовища, магьосници и вещици. Там се забавлявали, играели, танцували и се веселели до зори. На сутринта момата се намирала пренесена на леглото си, дълбоко заспала.

За всичко това се научил старият магьосник. Той узнал тия неща от своите роби — духовете. Домъчняло му, че момата ще си продаде душата на дявола, та — като умре — душата й ще се лута по тъмни и лоши места и ще страда, докле изкупи греховете си.

Той влизал нощем, когато дъщеря му излезе, в стаята й, ръсел леглото й със светена вода, но капките се превръщали на пламъчета и прогаряли леглото.

И сутрин идвал, додето тя спи. Кадял в стаята тамян и пръскал с китка босилек светена вода. Тогава момата начевала да се тръшка на леглото, сякаш под нея има жарава, да надава страшни писъци и да се хвърля, като луда.

Старецът разбрал, че не може вече да й се помогне с нищо. Той й говорил много пъти със строг глас, че е тръгнала по лош път, но тя му се смеела в очите. Дори му се хвалела, че знае големи тайни, каквито не знае ни той, ни, който и да е от другите магьосници.