Николай Райнов
Княз и чума (76)

76. За решението на Великия Дявол да преобрази пъкленото царство

Спалнята имала две врати; една — срещу леглото на царицата, а друга — срещу това на царя.

Додето Великият Дявол се разхождал по стаята и обмислял, що да направи, за да преобрази пъкленото царство, та да му се не случат злините, които сънувал, и двете врати се отворили изведнъж. Едната водела в голяма и хубава градина, каквато царят и не подозирал, че може да има в подземното царство, а другата — към дълъг тъмен коридор.

Царят излязъл в градината; в спалнята било задушно. За пръв път от толкова време той чул птича песен, по клоните на големите дървеса подскачали птици и пеели. Той седнал под едно дърво и се заслушал. Сторило му се, че разбира, що казват в своите песни птиците. И наистина, те си говорели една на друга.

Едно славейче пеело от връх леската:

— Я вижте нашия господар, колко е рано станал! Той е дошъл да ни види и да чуе песните ни. До сега никой от господарите не е идвал при нас да ни послуша.

Някъде от ниските клони на ореха се обадил папагал и рекъл:

— Добро утро, царю честити! Защо си толкова умислен?

А едно синигерче се обадило от сливата:

— Той е сънувал нещо неприятно, затова е скръбно лицето му.

— Тъй ли? Тъй ли? — извикала една сврака и почнала да подскача по пясъка към Великия Дявол.

— Бре, бре, бре! Какво ли пък страшно му се е привидяло? — изгракал голям гарван от купчината тор, дето бил отишъл да рови.

— Аз ще ви кажа, аз ще ви кажа! — пропял косът.

— Кажи де! Кажи де! — провикнала се свраката.

И косът захванал да разказва, що бил сънувал царят тая нощ. Той разправил всичко, сякаш го е гледал отблизо.

В това време долетяло канарче и рекло:

— Нашият господар не бива да скърби. Той е цар на подземното царство и може да направи всичко, стига да се не бои от дяволите и да ги не слуша.

— Да, да, и да ги не слуша! — потвърдил папагалът.

— Какво? Какво? — запитала свраката.

Канарчето продължило:

— Нека впрегне всички на работа и да им не дава да правят злини. Нека накара едни да орат, други — да сеят, трети — да жънат, четвърти — да косят, пети — да мелят жито, шести — да месят хляб. На едни да даде мотики, да копаят; на други — хурки и лен, да предат; на трети — станове, да тъкат; на четвърти — игли и конци, да шият. Да прекопаят и засадят пустите полета, да ги превърнат на градини, ливади и ниви. Като работят от сутрин до вечер, не ще им остане време да мислят зло. Па — като се научат на работа — да отидат при людете, че да им помагат.

— Е-хей! — провикнал се скорецът. — Колко си глупаво, мъничкото ми! Де се е чуло и видело — дявол да оре и сее?

— Да, да, да оре и сее! — повторил шареният папагал.

— Що? Що? — запитала отново свраката, която е много разсеяна и не дочува.

— Ти си глупав, — сопнало се канарчето. — Не оре и сее, защото няма кой да го накара.

Додето птиците се разговаряли тъй, по пътеката се задал главният разпоредител. Той се още от далече поклонил ниско на Великия Дявол и го запитал, не е ли време да се събере великият съвет.

— След малко ще дойда, — рекъл царят.

Когато джуджето си отишло, той си помислил:

— Това царство трябва да се преобрази. Изглежда, че птиците са по-умни от мене. Канарчето има право. Аз трябва да впрегна всички на работа — всеки да върши онова, което му приляга, но никой да не стои със скръстени ръце. В моето царство не трябва да има леност.