Уилям Текери
Панаир на суетата (50) (роман без герой)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vanity Fair (A Novel without a Hero), –1848 (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
filthy (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2010)
Разпознаване
?

Издание:

Уилям Мейкпийс Текери. Панаир на суетата

Английска, четвърто издание

Редактор на трето издание: Жени Божилова

Редактор от издателството: София Василева

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректор: Виолета Славчева

Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

История

  1. — Добавяне

Глава XLIX
В която ни се поднасят три яденета и десерт

Когато тази сутрин дамите на Гонт Хаус бяха седнали на закуска, лорд Стейн (който пиеше шоколада си отделно и рядко безпокоеше жените на семейството, освен при идването на гости или когато се срещаха случайно в преддверието, или пък когато хвърляше към тях поглед в операта, в ложата им на първия балкон) — негово сиятелство се появи между дамите и децата, които се бяха събрали около масата за чай, и тогава се разрази истинска битка заради Ребека.

— Лейди Стейн — каза той, — искам да видя списъка на гостите за вечерята ви в петък; и желая, ако обичате, да напишете покана за полковник и мисис Кроли.

— Бланш ги пише — каза възбудено лейди Стейн. — Лейди Гонт пише поканите.

— Няма да пиша на тази личност — каза лейди Гонт, висока и представителна дама, която вдигна за миг очи и после отново ги сведе надолу. Не беше приятно да се срещне погледът на лорд Стейн от онези, които му възразяваха.

— Кажете на децата да излязат от стаята. Вървете си! — каза той, като дръпна шнура на звънеца. Малките, които винаги стояха изплашени пред него, се оттеглиха. Майка им се готвеше да направи същото. — Вие не — каза той. — Вие останете.

— Лейди Стейн, още веднъж ви моля да имате добрината да седнете пред онова писалище и да напишете поканата, за която ви споменах.

— Милорд, аз няма да присъствувам на вечерята — каза лейди Гонт. — Ще си отида вкъщи.

— Бих желал да го сторите и да си останете там. Ще намерите, че съдебните пристави в Берейкърс са много приятни, а пък аз ще се освободя от задължението да заемам пари на роднините ви, както и от трагичния ви вид. Коя сте вие, та да заповядвате тук? Нямате пари. Нямате мозък. Дойдохте в моя дом, за да родите деца, но не го направихте. Омръзнали сте на Гонт, а жената на Джордж е единственият човек в семейството, който не желае смъртта ви. Ако бяхте умрели, Гонт щеше да се ожени отново.

— Бих желала да бе така — отвърна нейно сиятелство със сълзи и ярост в очите си.

— Ха, та тъкмо вие ли държите тъй много на добродетелта? Съпругата ми, която е непорочна светица, както е известно на всички, и никога в живота си не е съгрешавала, няма нищо против да се срещне с младата си приятелка мисис Кроли. Милейди Стейн знае — понякога външният вид говори зле и за най-добрите жени; често пъти се разправят лъжи и за най-невинните. Моля, госпожо, да ви разкажа ли някои анекдоти за вашата мамичка, лейди Берейкърс.

— Ако желаете, сър, можете да ме ударите и да ме нараните, колкото си искате жестоко — каза лейди Гонт. Негово сиятелство винаги придобиваше добро настроение, когато виждаше съпругата си и снаха си да страдат.

— Сладка моя Бланш — каза той, — аз съм джентълмен и никога не докосвам с ръка жените, освен когато върша това от добри чувства. Искам само да поправя някои малки грешки на характера ви. Вие, жените, сте прекалено горди и твърде много ви липсва смирение, както съм уверен, че и отец Моул би казал на лейди Стейн, ако беше тук. Не трябва да си давате важност; трябва да бъдете кротки и смирени, скъпи мои. Откъде да знае лейди Стейн? Може би тази искрена, добродушна и наклеветена от хората мисис Кроли е съвсем невинна — по-невинна дори от самата нея. Съпругът й не се ползува с добро име, но то е толкова добро, колкото и името на Берейкърс, който много е играл на карти, а е плащал твърде малко, и който с измама ви отне едничкото наследство, което ви бе дадено, и ви остави без петак на ръцете ми. Вярно, че мисис Кроли няма добро потекло; но то не е по-лошо от това на знаменития прародител на Фани, първия дьо ла Джонс.

— Парите, които донесох в семейството, сър… — извика лейди Джордж.

— Купихте си с тях нещо, което не бяхте предвидили — каза мрачно маркизът. — Ако Гонт умре, съпругът ви ще придобие почестите и правата му; ще ги наследят и момчетата ви и кой знае какво още заедно с тях! Междувременно, уважаеми дами, вън оттук бъдете колкото си искате горди и добродетелни, но само мене не си давайте важност. А що се отнася до доброто име на мисис Кроли, аз няма да унижавам нито себе си, нито тази най-безпогрешна и най-чиста жена, ако дори намекна, че то се нуждае от защита. Ще бъдете така добри да я приемете с най-голяма сърдечност, както ще вършите това по отношение на всички, които представям в тази къща. Тази къща? — И той избухна в смях. — Кой е неин господар? И какво представлява тя? Този храм на добродетелта принадлежи на мене. И ако поканя хората от най-съмнителните квартали, пак ще трябва да ги посрещнете с най-голяма учтивост, да ви вземат д…

След тази енергична проповед, каквато лорд Стейн често имаше обичай да чете пред харема си, щом се появяваха признаци на непослушание, за унилите жени не остава нищо друго, освен да го послушат. Лейди Гонт написа поръчаната от негово сиятелство покана и двете със свекърва си отидоха с каретата, огорчени и унизени, да оставят лично в дома на мисис Родън картичките си, които причиниха толкова голямо удоволствие на тази невинна жена.

В Лондон имаше семейства, които биха пожертвували едногодишния си доход, за да получат такава чест лично от ръцете на тези високопоставени дами. Мисис Фредерик Булък например би вървяла по колене от Мейфеър до Ломбард Стрийт, ако лейди Стейн и лейди Гонт бяха я чакали в Сити, за да я вдигнат и й кажат: „Елате у нас следния петък“ — не на един от големите балове в Гонт Хаус, където имаше голяма блъсканица и отиваха всички, но на свещените, тайнствени, недостъпни и изискани приеми, за които получаването на покана беше привилегия, чест и дори благословия.

Строга, безупречна и хубава, лейди Гонт заемаше най-високо място в Панаира на суетата. Особената учтивост, с която лорд Стейн се отнасяше към нея, очароваше всеки, който ставаше свидетел на държанието му, и караше дори и най-строгите критици да признаят какъв превъзходен джентълмен е той и да заявяват, че поне сърцето на негово сиятелство е там, където би трябвало да бъде.

Дамите от Гонт Хаус повикаха на помощ лейди Берейкърс, за да сразят общия неприятел. Един от екипажите на лейди Гонт отиде на Хил Стрийт, за да вземе майката на нейно сиятелство, защото всичките й екипажи бяха в ръцете на съдебните пристави; а се казваше, че дори и самите й накити и дрехи били притежание на неумолимите й кредитори. Техен беше и замъкът й с всичките му скъпи картини, мебели и произведения на изкуството — величествените картини на Ван Дайк; благородните табла на Рейнолдс; Лорънсовите портрети, красиви и претрупани, които преди тридесет години се считаха за гениални творби; несравнимата „Танцуваща нимфа на Канова“, за която бе позирала в младостта си самата лейди Берейкърс, тогава прелестна, цъфтяща от здраве, блестяща с богатството, високото положение и красотата си, а сега беззъба, плешива и стара — дрипа от някаква величествена дворцова дреха. Милордът, нейният съпруг, рисуван по същото време от Лорънс, представен от него как размахва сабята си пред своя замък, облечен в униформата си на полковник от Тислуудската доброволческа кавалерия, съставена от благородници, понастоящем бе съсухрен, мършав старец с дълга връхна дреха и перука, който обикновено сутрин се промъкваше в Грейс Ин и обядваше самичък в разни клубове. Сега не обичаше да ходи на вечеря у лорд Стейн. В младостта си двамата заедно се бяха впускали в разни удоволствия и в тези състезания победител бе излизал Берейкърс. Но Стейн се бе оказал по-издръжлив от него и го бе надминал във всяко отношение. Понастоящем маркизът беше десет пъти по-голям човек от младия лорд, какъвто бе Гонт в осемдесет и пета година докато Берейкърс бе изостанал назад — стар, сразен, съсипан и разорен. Той бе заемал прекалено много пари от Стейн, за да му бъде приятно да се среща често със стария си приятел. Когато решаваше да бъде шеговит, лордът запитваше смеешком лейди Гонт защо баща й не е идвал да я види.

— Не е бил тук вече от четири месеца — казваше обикновено лорд Стейн. — Винаги мога да позная от чековата си книжка кога лорд Берейкърс ме е удостоявал с присъствието си.

Не подхожда на автора на настоящата повест да говори много за другите бележити личности, с които Беки имаше честта да се срещне при това свое появяване в аристократическия свят. Там беше и негово сиятелство принц Петерварадин с принцесата, неговата съпруга. Той беше добре стегнат благородник, с широки гърди на военен, върху който величествено блестеше медал, а около врата му се виждаше червената яка на ордена на Златното руно. Беше притежател на голям брой овчи стада.

— Погледнете лицето му. Струва ми се, че сам той произхожда от овца — прошепна Беки на лорд Стейн. И наистина в образа на негово величество — дълъг, важен и бял — се четеше подобна прилика.

Присъствуваше и мистър Джон Пол Джеферсън Джоунс, аташиран към американското посолство и кореспондент на вестник „Нюйоркски Демагог“. За да стане приятен на компанията, той запита лейди Стейн при една пауза през време на вечерята: „Как намира Бразилия приятелят ми Джордж Тоит?“ Той и Джордж били много близки в Неапол и заедно ходили да разгледат Везувий. Мистър Джоунс направи пълно и подробно описание на вечерята, което се появи своевременно в „Нюйоркски Демагог“. Той споменаваше имената и титлите на всички гости, като даваше кратки биографични бележки за главните присъствуващи. Описваше външността на дамите с голямо красноречие; сервизите на масата; броя и костюмите на прислугата; изброяваше поднесените блюда и вина; украшенията на бюфета и вероятната стойност на порцелана. Той пресметна, че подобна вечеря не би могла да струва по-малко от осемнадесет долара на лице. И този човек доскоро имаше обичай да изпраща свои протежета с препоръчителни писма до настоящия лорд Стейн, насърчен да прави това поради интимните връзки, които бе имал със скъпия си приятел, покойния лорд. Той се възмущаваше твърде много, че някакъв млад и незначителен аристократ, граф Саутдаун, се отнесъл пренебрежително с него, когато се отправили към столовата. „Точно когато пристъпвах да предложа ръката си на една много приятна и остроумна дама от модното общество, блестящата и забележителна мисис Родън Кроли — пишеше той, — младият благородник застана между нея и мене и грабна моята прекрасна Елена без ни една дума на извинение. Бях принуден да вървя на края на процесията с полковника, съпруг на тази дама, един чернолик военен, отличил се в битката при Ватерло, където имал по-добра сполука, отколкото някои от събратята му с червени мундири при Ню Орлеан“.

 

При появяването си сред това общество на благородници полковникът поруменя тъй, както обикновено поруменява шестнадесетгодишно момче, когато се намери сред сестрините си съученички. Споменахме и преди, че нашият добър Родън никога през живота си не бе имал навика да се движи сред дамско общество. С мъжете в клуба или полковата столова той се чувствуваше много добре и можеше да язди, да се обзалага и да играе билярд с най-смелия от тях. В живота му бе имало време и за приятелство с жени, но това бе преди двадесет години и съответните дами бяха от по-особена категория. Времената са такива, че човек мъчно се осмелява да намекне за този вид общество, което хиляди от нашите млади мъже от Панаира на суетата посещават всеки ден, което всяка вечер изпълва казина и танцувални салони и за което хората знаят, че съществува също тъй, както и обществото, което се движи из алеите за екипажите в Хайд Парк или посещава черквата „Св. Джеймс“ — но чието съществуване най-педантичните, макар и може би не най-моралните от хората, пренебрегват напълно. С една дума, макар че полковник Родън Кроли сега беше на четиридесет и пет години, участта му в живота бе да срещне едва пет-шест добродетелни жени, освен този образец на съвършенство — собствената му съпруга. С изключение на нея и на добрата му снаха лейди Джейн, чиято благородна природа го бе опитомила и бе спечелила сърцето му, всички останали плашеха достойния полковник; и при първото му отиване на вечеря в Гонт Хаус не го чуха да направи нито една забележка, освен че времето било много горещо. Впрочем Беки би го оставила вкъщи, ако принципите на добродетелта не заповядваха съпругът и да я придружава, за да бди над плахото и треперливо малко създание при първото му появяване сред благородното общество.

Когато тя влезе, лорд Стейн пристъпи напред, взе ръката й и я поздрави с голяма учтивост, след което я представи на лейди Стейн и на техни сиятелства, нейните снахи. Техни сиятелства направиха три величествени поклона, а възрастната дама, разбира се, подаде ръка на новодошлата, но тя бе студена и безжизнена като мрамор.

Беки я пое с благодарност и смирение; и като направи реверанс, който би сторил чест на най-добрия учител по танц, тя, тъй да се каже, се постави в краката на лейди Стейн, като заяви, че негово сиятелство бил най-старият приятел и покровител на баща й и че тя, Беки, се научила да почита и уважава семейство Стейн още от детинството си. Работата се състоеше в това, че лорд Стейн веднъж бе купил две картини от покойния Шарп и чувствителното сираче никога не можеше да забрави това благодеяние.

След това я представиха на лейди Берейкърс, на която Ребека също направи най-почтителен реверанс. Въпросната високопоставена дама й отвърна с ледена изисканост.

— Имах удоволствието да се запозная с ваше сиятелство в Брюксел, преди десет години — каза Беки с най-пленителен глас. — Имах голямото щастие да се срещна с лейди Берейкърс на бала у графиня Ричмънд, вечерта преди битката при Ватерло. И си спомням как ваше сиятелство и милейди Бланш, вашата дъщеря, седяхте в екипажа в двора пред конюшнята на хотела и чакахте да ви намерят коне. Надявам се, че диамантите на ваше сиятелство са в безопасност.

Всеки от присъствуващите погледна съседа си. С прочутите диаманти бяха станали известни промени, за които, разбира се, Беки не знаеше нищо. Родън Кроли се оттегли с лорд Саутдаун до един прозорец, където чуха лорда да се смее най-невъздържано, когато Родън му разправи как лейди Берейкърс пращала всички да й търсят коне и как Беки „добре я наредила, бога ми“. „Смятам, че от тази жена няма защо да се страхувам“ — мислеше си Беки. И наистина лейди Берейкърс и дъщеря й си размениха уплашени и ядосани погледи и старата се оттегли до една маса, където най-енергично започна да разглежда някакви картини.

Когато владетелят от Дунавските страни се появи, поведоха разговор на френски и тогава лейди Берейкърс и по-младите дами видяха, за тяхно още по-голямо смущение, че мисис Кроли беше много добре запозната с този език и го говореше с много по-хубаво произношение от тяхното. Беки се беше срещала с унгарските магнати заедно с армията във Франция през 1816–1817 г. Тя запита за приятелите си с голям интерес. Чуждестранните личности я помислиха за някаква особена високопоставена дама; и принцът, и принцесата запитаха както лорд Стейн, така и маркизата, която придружаваха до банкетната зала, коя е онази petite dame[1], която говори така добре.

Най-после, след като процесията бе съставена по описания от американския дипломат начин, всички влязоха в салона, където поднесоха вечерята и където читателят е свободен да се забавлява според угодата си, както вече му обещахме.

Но когато дамите останаха сами, тогава вече Беки разбра, че ще започнат враждебни действия. Малката жена се намери в такова състояние, което я накара да признае колко прав бе лорд Стейн, когато я предупреждаваше да се пази от обществото на жени, намиращи се в по-високо от нейното положение. Също както казват, че тези, които най-много мразят ирландците, са самите ирландци, така безсъмнено най-големите мъчители на жените са пак жени. Когато клетата малка Беки остана насаме с дамите и се приближи към камината, където се бяха оттеглили знатните гостенки, те напуснаха това място и заобиколиха една маса с рисунки. Когато Беки ги последва там, те отново се запътиха една по една към огъня. Опита се да заговори едно от децата (към които на обществени места тя обикновено проявяваше голяма обич), но мистър Джордж Гонт бе извикан настрана от своята мамичка. Изобщо към чужденката се отнесоха с такава жестокост, че дори самата лейди Стейн се съжали и отиде да поведе разговор със самотната малка жена.

— Лорд Стейн разправя, че свирите и пеете много хубаво — каза й нейно сиятелство с пламнали от руменина бузи. — Бих желала да бъдете така добра и да ми попеете.

— Готова съм да направя всичко, което би доставило удоволствие на милорда или на вас — каза Ребека, искрено признателна. После седна пред пианото и запя.

Тя изпя няколко религиозни песни от Моцарт, любими мелодии на лейди Стейн още от миналото, и стори това с такава нежност и тъй сладко, че графинята, която се помайваше край пианото, седна близо до нея и заслуша с приковано внимание, докато от очите й се зарониха сълзи. Вярно, че дамите от опозицията, намиращи се на другия край на масата, бръмчаха и приказваха високо и непрестанно, но лейди Стейн не чуваше този шум. Тя отново бе станала дете, върнала се бе през пустотата на последните четиридесет години от живота си към манастира, където беше отрасла. Черковният орган бе свирил същите мелодии, а органистката-сестра, която тя бе обичала най-много от всички в общежитието, я бе научила да ги пее през тези ранни щастливи дни. Лейди Стейн пак беше момиче и за един час тези кратки години на щастие отново се разцъфтяха за нея — и тя се сепна, когато вратите се отвориха шумно, и като се чу високият смях на лорд Стейн, господата влязоха, обхванати от веселие.

Той разбра още при пръв поглед какво се бе случило в негово отсъствие и поне веднъж почувствува признателност към жена си. Лордът се приближи до нея и я заговори, наричайки я по име, което отново накара бледото й лице да поруменее.

— Жена ми казва, че сте пели като ангел — обърна се той към Беки. Всички знаем, че има два вида ангели, и хората казват, че и двата вида са очарователни — всеки по своя начин.

Независимо от това как бе прекарала началото на тази вечер, през останалото време Беки пожъна голям успех. Тя пя колкото можеше най-хубаво и пеенето й тъй много се хареса, че всички мъже дойдоха и се насъбраха около пианото. Жените, нейните неприятелки, бяха оставени съвсем сами. И мистър Пол Джеферсън Джоунс реши, че е напълно спечелил благоволението на лейди Гонт, когато отиде при нейно сиятелство и похвали прекрасния глас на очарователната й приятелка.

Бележки

[1] малка дама.