Николай Теллалов
10⁻⁹ (7) (Нано)

7.

ВРЕМЕ: След трийсет и две години

МЯСТО: Средно извънземие, сектор Аквариус

Намираха се в режим на бойна тревога. И нямаше да последва отбой — нищо неподозиращата совалка дезактивира камуфлажа си към астероидополиса, демонстрирайки мирни намерения. След секунди КП докладва за радио-преговори между „Жерава“ и космическия град. Каналът бе кодиран, но процесорът успя да дешифрира по малко от всяко от разменените съобщения — числени стойности, вероятно параметри на траекторията за скачване. Докладва прилежно за тях на човека, който носеше отговорността за мисията. Таймерът започна обратно броене.

Лидер прегледа сводката на КП и си изкомандва наум да си стяга задника за работа, провери своите щатни дронове, след което се зае да подготви за действие най-важното — инструмента на заключителния етап на акцията. Средството за заличаване на следите.

Неофициално помежду си армейските диверсанти и военните техници го наричаха „Метличката“. На борда на рейдера имаше три такива метлички, две по 80 и една от 120 килотона. Според преценката на КП това щяло да е достатъчно да изпари плячкосания астероидополис седем до петнайсет секунди след евакуиране от обекта.

Външно и конструктивно обаче метлите в този момент все още не бяха бомби, а далеч по-безобидните ядрени батерии. Уреди с процент програмируема материя нула и допълнителна защита против заразяване с наномашини. Устройство от времето на старата бълк-технология.

В света вече кажи-речи нямаше бълк-механизми. И нямаше никакви атомни оръжия. А тези тук „изделия с двойно предназначение“ изискваха поредица от не много прости манипулации, за да се превърнат в бойни глави с безумна разрушителна мощ.

Лидер изчака миг, за да получи потвърждение от костюма си, че сензорите и наноботите по повърхността на ръкавиците му са изключени, после бръкна с ръце в корпуса на първата батерия. Мъждива червена светлина бликна от участъците на шлема, точно над процепа на визьора и освети вътрешността на бъдещата бомба. За разлика от преди секунди, Лидер усещаше дланите си безчувствени и тромави, но бе трениран да работи така, ориентирайки се само визуално, без допълнителна инструментална помощ. Пръстите му чевръсто и уверено започнаха да разместват възли и модули, вършеха го почти машинално. Въпреки това командирът на капсулата не си позволи да се разсее нито за миг. От една страна, за да не допусне грешка, заради която бомбата в отговорния момент да засече. От друга, за да успее да обработи и трите батерии. Изключването на повърхностните наносистеми на ръкавиците и всички части на скафандъра, допиращи се до батерията, беше наложително и абсолютно необходимо. Защото влезеха ли в контакт с такова струпване на делящо се радиоактивно вещество, наноботите на СОБСТВЕНИЯ МУ костюм щяха да извършат автоматично предателство и да дезактивират необратимо механизма на бомбата. Нямаше как да бъдат спрени — проклетата активна защита, известна също като Активен щит, вградена в асемблерите, които си бяха хем програма, хем манипулатори за изпълняването на тази програма. Може би мистериозните инструкции на Щита в този миг изпитваха колеблив натиск от страна на радиацията да се самозадействат, но им липсваше формалният повод за такава намеса. Все пак номинално на коленете на командира на рейдера се намираше обикновена ядрена батерия…

Лидер работеше бързо и точно. Не обръщаше внимание на малкия прозорец на ТВЗЕ, който отчиташе нивата йонизиращи гама и рентгенови лъчи. И без това този индикатор бе на практика излишен и само нервираше някои хора. Цирей на задника да му се издуе на умника, разработвал интерфейса на тактическите екрани и вмъкнал ненужния индикатор. Костюмът-скафандър осигурява напълно приемлива защита срещу толкова слаба радиация. Но дори и без предпазния антирадиационен слой — един от многото в тъканта на скафандъра, — човек, пратен на мисия като тази, или дори обикновен космонавт, може да не се плаши от лъчева болест. Нали заради това е снабден с ПОСТОЯННИ наноприсадки. Нека високоенергийните кванти и тежките частици пронизват тялото му. Нека трошат като гаубични снаряди молекулните вериги, нека съсипват клетките на кръвта, костите, органите, мозъка, кожата… Просто няма да успеят да предизвикат нищо друго, освен леко изпотяване. И то това изпотяване се дължи на светкавичните, умопомрачително бързите контрадействия на машините за клетъчен ремонт, които закърпват всяко разкъсване, поправят всяко нарушение на молекулно ниво в живата плът, предизвикано от радиацията. Същата радиация улучва понякога и избива отделни неуморни ремонтчици, но те са многочислени — досущ смели сапьори под огъня на противника, които възстановяват обстрелвания град-клетка по-бързо от „оръдията“ на „противника“. Загубите им се компенсират с попълнения от нанорепликаторите — микроскопични фабрики за асемблери. Необходими са много високи нива на радиация, за да почнат да не смогват. Но в краен случай винаги има авариен изход — ако си възпрепятстван да се отдалечиш от източника на убийственото лъчение, наноприсадките ще наситят кожата ти с олово, могат да прибягнат и до дълбоко стазиране. В новата епоха хората умират трудно. Степените и начините на индивидуалната защита са множество, повечето са неявни, автоматични и не изискват намеса на съзнанието, нито външен контрол. Вътрешни активни щитове.

Жалко, че не се полагат тези присадки за ползване извън изпълнението на воинския дълг. Нямат ги и цивилните. Здравето на обикновените хора се пази по други начини, не по-малко ефективно, разбира се. И не се правят никакви компромиси с това — здравето и животът са свещени.

Освен когато не принадлежат на враг — явен или потенциален.

Лидер приключи с едната батерия, тоест вече сто и двайсет килотонна атомна бомба. Помисли секунда и я предаде на Боец–2.

— Боец Две, имущество ЗС приел! — бодро отвърна боецът.

Лидер не му отговори, защото в този миг от тактическите екрани разбра, че е възникнало затруднение. Намръщи се под плътната черупка на шлема си.

— КП, заеби да ми смяташ алтернативи, а използвай парните дюзи!

Совалката отпред намаляваше скоростта си, едновременно с това променяйки траекторията. Процесорът не можеше да изстреля баласт за промяна на импулса на капсулата, защото рискуваше да улучи с гюлетата совалката и да се издаде. Навярно интел-капацитетът на процесора бе претоварен поради допълнителното усложнение на ситуацията — горещата следа от реактивните струи на „Жерава“ бе загряла челния сегмент на корпуса на рейдера и КП се мъчеше да се избави от топлината, да я пренасочи по веригите вградени в корпуса асемблери, преди капсулата да почне самопроизволно да се охлажда, излъчвайки в пространството инфрачервени лъчи. Щеше да грейне като въшка на чело върху болометричните дисплеи на стражите на астероидополиса!

„Възразявам…“, сякаш неуверено отвърна процесорът, но командирът му се озъби като на жив редник:

— Изпълнявай, мърда! Никой няма да ни забележи струите в плазмената следа на совалката!

Секундна пауза.

„Виноват. Изпълнявам“, подчини се КП.

Неотстранената топлина се насочи към резервоарите с воден лед, стопи точно отмерени количества течност и ги изтласкаха по тънки капиляри, където водата се загря до пара с точно определена температура. После парата блъвна през курсовите минидюзи, коригирайки траекторията на диверсионния апарат.

Лидер почувства прилив на злорадство и жлъчно задоволство. Аха, скапана машино! Може да са те сложили да ме надзираваш, може да са ти дали безпрецедентното право да оспорваш МОИТЕ заповеди, заповедите на твоя КОМАНДИР, но колкото и трилиона бинарни операции в секунда да пресмяташ, ти си просто една машина! Нямаш воля! Нямаш куража да правиш избор, когато програмата ти отчита равни вероятности на евентуални действия. Ти не мислиш — ти реагираш. И затова, когато се озоваваш между две математически купи сено, замръзваш в недоумение коя да избереш, тогава аз, ЧОВЕКЪТ, те хващам за юздите и ти натиквам операционната муцуна там, където желая, където е правилно и печелившо! Въпреки че другият вариант може и да е по-добър, няма значение. За теб са равностойни и ти блокираш. Рядко се случва, но се случва. И тогава личи кой е господарят на положението!

Личи кой е РАЗУМНОТО същество със скапана свободна воля, а кой е НЕЩО, вещ, усъвършенствано сметало, абак, механизъм без душа, без сърце, без…

Лидер изсумтя и пое другата батерия, но не понечи да бръкне в нея. Настъпи нова промяна в обстановката и той с отмъстителна припряност излая, изпреварвайки обаждането на процесора:

— Откъм главния обект изстрелват котви за скачване! Осъществи физически контакт със совалката! Нека сами ни вкарат в хангара си!

„Възразявам. Ще ни разкрият по нарасналата маса на совалката. Лидер, поставяте под въпрос успеха на мисията. Правя предупреждение за съмнение в умишлен саботаж…“

— Глупак! Совалката най-нехайно не съобщи на астрополиса масата си на покой. Никъде в съобщенията не фигурира числото десет хиляди килограма!

„Вероятно е да не е било декодирано… — някак плахо се оправда КП. Специалните обертонове в призрачния му глас бяха нарочно програмирани да имитират интонации, така че да личи кога процесорът не е сигурен в преценките си, тоест изчисленията му са го довели до ниски вероятности. — Виноват. Изводите ви са верни, Лидер. Отправеното ви предупреждение е готово за заличаване от протокола на мисията. Изпълнявам.“

— Не заличавай грешката си — сухо каза командирът на рейдера. — Запиши също, че препоръчвам след приключване на мисията и завръщането в базата да те подложат на пълно препрограмиране.

Последва много кратка, но доловима пауза.

„Потвърдено, Лидер.“

КП нямаше инстинкт за самосъхранение — а следователно и воля за живот, пък и без това не беше жив. Въпреки това процесорите се стараеха да избягват пълно препрограмиране. Навярно притежаваха нещо като аналог на самосъзнание, иначе не биха действали толкова ефективно… включително и да са способни да допускат грешки, да изпитват машинно подобие на колебание и съмнения.

„Осъществен буксир със совалката. Няма данни, че рейдерът е разкрит. Дистанция до приоритетния обект — нула точка седем космомили. Очаквано време до акостиране — петнайсет минути. Генерирам тактически план. Аналитикът е готов с локализирането на трофеите. След тринайсет минути ще е готов окончателният план за нахлуване и захват.“

Капсулата се люшна лекичко. От астероидополиса ги придърпваха заедно с „Жерава“ с помощта на мономолекулни въжета. Троянски жерав си ти, совалчице. Бойте се от даровете на наивниците…

— КП — с леден остър тон нареди командирът, — отдели дроновете!

Оперативно-тактическите помощници на всеки член от диверсионната група до този момент бяха интегрална част от условното дъно на капсулата. Сега по обемните им контури се задействаха дизасемблери, за миг разглобиха милиардите молекулни нишки, свързващи дроновете с корпуса. Кибернетичните гадини останаха обаче в оформилите се около тях гнезда, вкопчвайки лапки-манипулатори в бронята на рейдера. Бяха готови да изхвърчат всеки момент.

Преди да пристъпи към обработването на втората батерия, Лидер докосна ръчните оръжия, закрепени от двете страни на креслото. Чифт перфектно остри, извити като сърпове сатъра от тежка иридиева стомана. Дланите го засърбяха, челото пламна. Имаше представа как изглежда в този момент, беше виждал лицето си в огледало тъкмо преди схватка на ринга, а сега, както винаги в подобен момент, се чувстваше по същия начин: очите — студено змийски, устните — жестоко свити, кожата по скулите — изопната и побеляла, целият е зъл, безпощаден — като пружинен ударник на старинна ръчна граната.

Трофеи, ха. Приоритетни цели за завладяване. Плячка.

И много странични жертви, уви… Майната им! Да не са били точно тук и точно сега! МОГЛИ са да офейкат към кометния облак още преди няколко години, когато започнаха рейдовете! А вместо това са останали тук, в обсега на касапина… Овце!

Лидер скръцна гневно със зъби. Сетне бръкна под бронирания противонанитен капак на ядрената батерия.