Читателски коментари (за „10⁻⁹ “ от Николай Теллалов)

Скучничка ми беше тази книга. Отегчава ме този подход на автора постоянно да поставя героите си в ситуации на диалог с някой, който им „отваря очите“ или им изнася лекции на философско-историческо-социални теми. Имам предвид не само този, но и романите от драконовата поредица.

Аз се съгласявам с Pepola. На моменти доста скучно четиво с отегчително дълги нравоучителни диалози. Интересен материал, но сухо развит…

Епохална картина ,но за мен се разглежда /чете/ тежко.

Aвтора се опитал да създаде утопия, но се получава антиутопия в стил Содом и Гомора. И много тежки и дълги обяснения.

Силно за препоръчване ! Книгата е превъзходна, особено за хора запознати с тенденциите в нано-технологиите, или такива, които искат да видят ’голямата картинка’ на идващото развитие на технологиите и света ! Много актуален анализ как това ще се отрази на обществото, и къде са проблемите, мястото на България. Книгата е публикувана 2007 и досега ( 2023) светът се развива точно по този сценарий — нано технологии, супер и квантови компютри изкуствен интелект, разделение на света, развитие+деградация на обществото ! Авторът със сигурно има повече информация отколкото читателите какво ще се случва, интересно е да каже от коя година в бъдещето пише ? :–) . Не се шегувам, аз самия съм доктор по нанотехнологии и следя тематиката.Който прочете това след +/-50 –100 години, ще потвърди че всичко се е случило +/- точно както е описано в Нано ;–) Всеки да си прави изводите :)

Може би защото вътрешно подцених автора, но доста приятно съм изненадан от това четиво. Наистина е леко неудобно структурното прескачане в историята, но като цяло сюжета е добре издържан, подкрепен с нужната доза научни данни, както и времево добре позициониран спрямо описания хипотетичен научен напредък. Лично аз ще потърся още от творчеството на този наш съвременен автор Николай Теллалов.