Николай Теллалов
10⁻⁹ (22) (Нано)

10.

Рейдер-капсула, тип „Сокол“, на подход към земната орбита

138-о денонощие от началото на мисията (13/09/71)

— Вие сте класическа авторитарна система. Президент…

— Избираме го пряко на три тура в продължение на цяла година, Сантов.

— И така да е, давате му много власт, която после не можете да контролирате. Той назначава правителство, губернатори, градоначалници, дори съдии…

— Парламентът ни също е пряко избираем. В режим на перманентни избори сме. Не си харесват хората депутата — преизбиране. Минал му мандатът — задължително преизбиране. След година можеш да се кандидатираш пак — ако онзи, който те е сменил, не се справя с работата си.

— Президентът ви почти редовно разтуря парламента…

— Има правомощията.

— … и управлява пряко с укази.

— Изборите ни са честни и невъзможни за фалшифициране. Ако не му харесаме политиката…

— Ама я харесвате. Диктаторската му политика.

— Какъв е проблемът тогава, щом си я харесваме? Нещо да кажеш? Пипа здраво човекът, да, и това допада на народа. Пък и той… явно умее да се харесва.

— На теб лично, допада ли ти?

— Какво мисля аз, не е важно… Не. Не ми допада. Обаче…

— … си верен. До гроб.

— Вече не. В сговор съм с теб. И знаеш ли защо? Защото не знам кое е правилното, Сантов. Объркан съм. Не е правилно да държат близките ми за заложници. Не е правилно да ме карат да убивам. Дори и ПОТЕНЦИАЛНИ врагове. Като станат кинетични — сам ще ги трепя, без заповеди. А така — нито знам дали наистина предотвратявам беди, нито съм сигурен, че не сея вятър, а после страната ми ще ожъне един хубав тайфун. За толкова много неща знам, че не са правилни, Сантов. Не знам само кое е ПРАВИЛНОТО.

— Аз не ти предлагам единственото правилно нещо. Всеки търси своя правда. Лесно се познава дали е правда — ако не притеснява другите и те задоволява… тогава има голяма вероятност да е истинска.

— Ето затова приех предложението ти да изменя на родината си. Защото и ти не знаеш кое е най-ПРАВИЛНОТО.

— Хм. Родина и държава едно и също ли са за теб, Ленкер?

— Припокриват се до голяма степен. Едното е следствие от другото. Нямаш какво да ми възразиш.

— Стъписваш ме, да…

— В Халифата тръгнали да правят всичко според Корана — буквално. Ама не като едно време в Иран или други ислямски републики, а съвсем по БУКВАТА. Нов шариат. Първо изклаха принцове, шейхове, богаташи, атеисти и симпатизанти на Запада. Избиха и радикалните привърженици на тероризма, защото не било ефективно да се действа по техния начин, а и внасят анархия, правят се на вождове разни там полеви командири. Помириха се сунити и шиити, а които не можеха да се помирят — на дръвника. Голям зор видяха — оръжията за бързо, лесно и масово убиване са се разкапали, вътрешните щитове, прихванати от Заразата са налице. Една остра брадва стига за една екзекуция. После трябва да се наточи пак. Ама се справиха. Хич не ги мързи, когато наистина искат да свършат нещо. И после се заеха с градежа на новия си свят. Репликаторите — под контрол на имамите. Раздаваха храни и услуги според гърлата във всяко семейство. Обаче ония като почнаха да се плодят… и като плъзна една корупция по шуробаджанашка линия… а имамите не всички са правоверни докрай, гледат да се облажат. Жените им станаха хептем крави, надигна се ропот — позволиха разкрасяващи наноприсадки. Кажи-речи всеки се сдоби с хурия у дома си. Но покрай козметичните минаха и други наномашини — натални протектори, монитори на бременността, че и фертилни инхибитори. Последното го забраниха и обявиха за престъпление. Пребиват с камъни и горят провинилите се в бъчви с петрол. Но не успяха да овладеят преднаталното програмиране на плода, специално опцията от какъв пол да е. Познай какво стана… На имамите им се наложи да приемат специален закон, според който децата в едно семейство да са по равен брой и от двата пола, но се вдигнаха бунтове… та от закон стана „пожелание“. И сега в Халифата гъмжи от млади здрави мъже с празни чутури и с мазоли от онанизъм, щото педерастията там се наказва със смърт… Не мога, не искам да ги съдя, обаче… за едното нищо избухват и са готови да убиват. Не признават извинения. Не признават друга толерантност и търпимост, освен ако не е насочена към тях. Те обаче са нетърпими и нетолерантни. У нас имаше няколко такива християнски секти — екстремисти. Две протестантски, една православна и една католическа уж, от която Ватикана се отрече набързо. Значи проблемът не е в религията като такава…

— Или в религиите по принцип.

— Хлъзгав въпрос. Предпочитам да не споря.

— Ти… да не си вярващ?

— Хора, които са ми скъпи, са вярващи. Затова от уважение към тях… моля… разбрахме ли се?

— Предвид красноречивите ти жестове… Та какво за арабите?

— Това е всичко, което знам за Халифата. Съюзници са ни заради тяхната си народна мъдрост: ръка, която не можеш да отсечеш — целуни я. Но ни мразят също колкото всички други, дето не са приели вярата им. Помнят стари обиди — западните империалисти, източните наказателни части. И нямат в речника си думата „прошка“. Нанозаразяването ги овълчи до крайност. Изведнъж станаха непотребни, а преди светът им се мазнеше заради петрола. С тях съвсем като с употребени курви постъпиха и това ги нарани ужасно. И намериха начин да си отмъстят — като се съюзиха с нас. Така си мислят, че ще могат да ни въвлекат в световен сблъсък и после да довършат неверниците на прясното бойно поле. Заедно с китайците се мъчим да ги държим в някакви рамки… Наистина, Сантов, Пробивът обърка много неща от света.

— Ако не бяха наномашините, Ленкер, щеше да е нещо друго. Светът винаги се е изправял пред предизвикателства. И онези, които дават верен отговор, продължават нататък. Които се държат неадекватно — измират като неприспособени. Така светът съществува.