Даян Робинсън
Самотникът и лилията (8)

6.

— Дъхът ми спира, когато те погледна, мила — гласът на Люсиен бе станал гърлен от страстта, която едва контролираше. — Ела при мен. — Той протегна ръка, без да мърда от мястото си по средата между Карес и леглото с балдахин, покрито от ефирния облак на мрежата против комари.

Тя стоеше замръзнала, неспособна да помръдне. Неговото присъствие в полутъмната стая предизвикваше у нея топло, леко замайващо усещане, което преминаваше по тялото й и от което й се виеше свят. Неспособна да отмести поглед от тези очи, които я бяха впримчили от другия край на стаята и я свързваха с него като с железни вериги, тя разбираше, че не може да се бори срещу неговия магнетизъм. Това привличане, желанието да усети неговите устни върху своите, да се озове в силните му ръце, притисната, почти сляла се с неговото силно, мъжествено тяло… Тя се плъзна към него като в сън, движейки се с походката на сомнамбул, неусещаща нищо, а големите й сиви очи бяха погълнати от неговия пронизващ поглед.

— Скъпа моя съпруго — прошепна той с лице, допряно до копринената й коса и я пое в ръцете си, сякаш бе лека като перо. — Колко дълго чаках тази нощ.

Обвивайки врата му с ръце, прилепвайки плътно към силното му мускулесто тяло, тя почувства топлата ласка на неговия неравен дъх по бузата си, докато той я обгръщаше в убежището на своята прегръдка. Странното усещане, че се е завърнала у дома, я обзе, докато той целуваше леко първо слепоочията й, а след това затворените й очи, връхчето на нейното вирнато носле и накрая потръпващите й, влажни, очакващи устни.

Люсиен прокара устни по нейните, поглъщайки тяхната мекота, потъвайки в уханието на лилии, което идваше от нейното топло, податливо тяло, дразнещо и измъчващо сетивата му. Съчетанието от пробуждащата й се страст и нейната плахост го караха да полудява от желание. Той, който бе познавал толкова жени, сега изпитваше безброй различни чувства, едновременно копнеейки и искайки да грабне жената, която първоначално го бе привлякла със своята прилика с една друга жена.

Защо бе пожелал да се ожени за нея? Той все още не бе сигурен дали може да отговори на този въпрос. Дали тя го привличаше единствено с приликата си с Аурора, или бе докоснала струна в душата му, достъпна само за нея? Не беше ли го направил само в желанието си да отмъсти на миналото, опитвайки се да изправи предишна грешка? В действителност нямаше никакво значение какво точно го бе привлякло в нея. Когато беше влязла в църквата, облечена в рокля, избрана от самата нея, той разбра, че тя не е просто бледо подобие на Аурора, въпреки че при подходяща светлина приликата между двете бе поразяваща. Когато тя се изправи в полутъмната спалня, той за миг се усети пренесен в миналото. Но когато се притисна в обятията му, почувства, че тази прекрасна жена е истинска, че тя е неговото настояще и бъдеще. След това, когато устните й се разтвориха под неговите, минало и настояще се преплетоха и нощта пламна в желанието му, което нямаше да се уталожи, преди тя да се е превърнала в негово тяло и душа.

Отстъпвайки пред страстната власт на целувката му, пред силата на прегръдката му, Карес се прилепи до него, предала се на волята му, на неговия плам, който не позволяваше на сетивата й да откажат. Беше прекрасно да бъдеш желана след такава дълга самота и тя се обви около него, заповядвайки си да не позволи на никаква мисъл да попречи на усещането за пълнота, което изпитваше, притисната към твърдото, силно тяло на Люсиен. Острият аромат на рози и жасмин се бе пръснал над тях в знойния нощен въздух и той насочи Карес към очакващото ги легло, прошепвайки дрезгаво думите:

— Скъпа, не издържам повече.

Тялото й изпитваше болезнена нужда от неговото докосване, когато тя потъна в копринените завивки. Тя бе притиснала опакото на ръката си към потръпващите си устни, докато го наблюдаваше как бързо сваля дрехите от своето здраво, мускулесто тяло. Никога досега не бе виждала голата красота на мъжкото тяло. Беше се наслаждавала само на съвършенството на статуите на гръцките богове в двореца във Версай. Тялото на Люсиен, нейният съпруг, невероятно наподобяваше най-изящните от тях.

Плъзгайки се зад нея, той дръпна украсения шнур за спускане на предпазната мрежа около леглото и тя ги обгради, като че бяха потънали в мъгла. Леглото от балдахин в бордо се превърна в малка, потайна стаичка, уханието на жасминовите клонки увити около таблите му, се засили, стана по-осезаемо в закритото с мрежата пространство.

Парещ копнеж се разрасна в нея, когато той се обърна и докосна косата й, разпиляна по възглавницата около бледото й лице. Нейните сиви очи го умоляваха да бъде нежен и едновременно с това изразяваха желанието й да види хищника, който тя инстинктивно желаеше.

— Имаме цяла нощ, за да се откриваме взаимно, скъпа, — прошепна той, навеждайки се да целуне тръпнещите й устни. Галеше косата й, очертанията на страните й, гъвкавата линия на шията й, докато езикът му разтваряше устните й, плъзгайки се по тях. Тя ги разтвори с въздишка. Когато езикът му се плъзна между тях, тя го посрещна, погали го, долови неговия вкус, а сетивата й вибрираха, разтърсвани от силата на живота.

Ръката му първо погали нежно стегнатото зърно на едната й гърда, а после и на другата, през ефирната коприна на нощницата. Докато продължаваха чувствения си масаж, умелите му пръсти усетиха признаците на възбудата и това как всеки отделен нерв достигна връхната си точка на чувствителност.

— Искам да докосна коприната на твоята собствена кожа, скъпа моя — прошепна той. Устните му проследяваха с леки целувки линията на шията й, докато достигнаха до пулсиращата ямка в нейната основа. — Позволи ми да се възползвам от привилегията да се насладя на цялата ти красота. — Той започна да свлича нощницата от раменете й.

Изгубена в облака на своята собствена страст, тя раздвижи устни в чувствена усмивка, като го погледна под натежалите клепачи на желанието. Протягайки се, за да погали още веднъж гарвановото крило на неговата коса, още веднъж си помисли колко се радва, че той не е напудрил косата си. Едва в момента, в който нощницата се смъкна от раменете й и почти разкри твърдите, коралови връхчета на гърдите й, Карес си спомни за тайната си, спомни си за алената лилия, дамгосана на лявото й рамо.

— Не, срамежлива съм, наистина съм срамежлива — възкликна тя, поставяйки ръцете си върху неговите, за да му попречи да смъкне нощницата по-надолу.

— Но, скъпа Карес, ти си толкова изящна. Като твой съпруг аз трябва да ти разкрия прелестите на любовната игра между мъжа и жената, а между тях е видът, усещането за тялото на любимия. Аз пръв се появих пред теб, освободен от бремето на дрехите, без да крия нищо. Ще ми окажеш ли същото доверие? — Неговите очи изглеждаха огромни на приглушената светлина на свещите, вперени в нея, омагьосващи, предизвикателни, поглъщащи я със своето излъчване.

Изведнъж тя разбра, че не може да продължи, без да разкрие тайната си, но отвращението, което би могло да се появи в тези изразителни очи, я плашеше. Тя го погледна с цялата мъка и объркване, които бушуваха в сърцето й.

— Какво има, бедна моя? Виждам страха ти, огромната ти мъка — каза той нежно, сваляйки ръце от нощницата и задържайки брадичката й така, че тя да не може да отвърне погледа си от него.

— Да не би да си ясновидец? — попита тя, опитвайки се да отдалечи мига на признанието, от който знаеше, че я делят само секунди.

Искаше още малко да се грее на тази прекрасна топлина, преди той да се отдръпне от нея, щом види белега, на престъпница. Когато разбереше, че тя го е измамила, че неговата съпруга не е провинциално момиче, не е обикновена изселница, а бивша затворничка, една от отрепките на Ла Салиетриер, той щеше да бъде отвратен в най-добрия случай и вбесен в най-лошия. Но нима тя не беше мадам Сен Амант по законите на Франция и пред лицето на църквата? Но това нямаше да е достатъчно, ако той я погледнеше с отвращение, прецени тя дълбоко в сърцето си.

— Не ми е необходимо да съм ясновидец, когато виждам такава мъка в тези прозорци на душата, твоите прекрасни сиви очи. Кажи ми, скъпа, споделената мъка е мъка наполовина — настоя той, предразполагайки я с изразителния си поглед.

— Става въпрос за това — каза тя, отдръпвайки се така, че пред него да се разкрие красивата линия на гърба й.

Карес отметна сребърно-златната си коса отпред върху гърдите и смъкна нощницата до талията си, разкривайки така нежния релеф на гърба си, кожата с цвят на праскова и слонова кост и алената лилия на лявото си рамо.

Звукът на неговата въздишка сякаш изпълни малкото, затворено пространство на балдахина, когато той се втренчи в красивия й, стегнат гръб и гънките на аления белег на рамото й. Видът на това обезобразено нетно върху прекрасната й кожа го прободе като с нож. Той бе скован от усещанията, които извика у него този символ върху чувствителната жена и мисълта за това, което тя бе изтърпяла, докато той бе прогарян върху плътта й. Люсиен никога не беше й се възхищавал така, както в момента, когато тя се разкри пред него, неспособна да скрие това, което той бе сигурен, че дължи на своето нещастие.

Тя чакаше, докато сълзите на отчаянието потекоха по бузите й. Още веднъж щеше да остане сама, толкова сама, колкото бе била през целия си кратък живот. Родителите й винаги се държаха към нея студено и дистанцирано, като богове от Олимп. Освен това тя ги виждаше рядко, защото във Версайския двор нямаше място за деца. Веднага щом се родяха, те биваха отпращани, за да ги отглеждат дойки, гувернантки и после — в пансионите. Карес не беше изключение в това отношение. От петгодишна възраст тя бе живяла по манастирските училища, като останалите дъщери на богатите и влиятелните. Родителите предпочитаха да подлизурничат на краля на Франция в неговия блестящ двор във Версай, пред това да бъдат с децата си в своите провинциални имения.

— Горкото момиче — прошепна той и устните му нежно докоснаха алената лилия.

Пръстите й се вкопчиха в копринените завивки, когато усети устните му върху ужасния белег, а пръстите му — да се промъкват надолу по гръбначния й стълб, дарявайки я с уют, докато тя очакваше само погнуса. Ръцете му се озоваха на раменете, обръщайки я, за да застане лице в лице с него.

— Това, което си понесла, не е било никак леко. Възхищавам се на твоята смелост не по-малко, отколкото на красотата ти. Това само ме убеждава колко прав съм бил да поискам ръката ти — й каза той. Гласът му беше твърд, но и изпълнен с нежност, която тя нямаше да забрави до края на живота си. Той пое лицето й между дланите си и се наведе, за да целуне сълзите по страните й.

— Разбираш ли какво означава това? — попита тя през треперещите си устни.

— Моята майка също носеше алената лилия на рамото си — отвърна той меко, галейки долната й устна с върховете на пръстите си. — Тя бе едно от прословутите провинили се момичета, но Жак Сен Амант не се интересуваше от това още от първия момент, в който я видя на пристана, точно както те видях и аз, мила съпруго. Преди време ти казах, че ти се доверявам, давайки ти годежния пръстен. Ако не беше алената лилия, която майка ми носеше, той никога не би я срещнал, защото нямаше да я изпратят в Ла Луизиен. — Вдигайки ръката й с пръстена, той го целуна нежно. — Златната лилия с рубини е символ на онова, което ги събра заедно. Той й бе обещал, че тя никога повече няма да се срамува от нея. А тази нощ, когато заставаме един срещу друг като съпруг и съпруга, аз те моля никога повече да не се срамуваш да ми я покажеш, моя прекрасна алена лилия — каза Люсиен с нежност, която проникна дълбоко в скърбящото й сърце и започна да го освобождава от болката, която бе заличила гордостта и нейната женственост.

— Никога повече — прошепна Карес и устните им се долепиха в бавна, гальовна целувка.

Той внимателно я положи на леглото, държейки я в кръга на своята прегръдка, без да откъсва изгарящите си устни от нейните. Тя отрони лек стон, когато гърбът й опря в коприната на завивките и усети мекотата на пухената възглавница. Той легна до нея, така че да може да гали шията й, овалните й гърди, следвайки първо очертанията им, а после докосвайки връхчетата им, които се втвърдяваха под неговия допир.

Тя изстена, когато устните му се плъзнаха в многобройни целувки към ямката на шията й и там той описа кръг около мястото, където се усещаше пулса й. Когато тя си помисли, че удоволствието е непоносимо, той отново се премести надолу, за да докосне първо едната розова пъпка на гърдите й, а после и другата със своите изгарящи устни и тогава Карес се обърна, за да дари него и себе си с наслада.

— Любов моя — прошепна тя, галейки косата му с пръсти, докато той я целуваше нежно. Спираше се на гърдите й, а после се спускаше към копринено нежния й корем. Ръцете му я милваха леко, докато бавно разтваряха бедрата й.

Това невероятно усещане от контакта между мъж и жена бе нещо повече от това, на което се бе осмелявала да се надява дори след прошепнатите признания на Ивон и няколкото историйки, които бе чула във Версай за времето, прекарано там с баща й. Карес бе разбрала какво трябва да очаква, но всичко това бе пречупено през представите на хихикащите момичета в манастирското училище и играта на животните, които бе наблюдавала в тяхното имение извън Лион. Тя не бе подготвена за замайващата забрава, която усещаше в прегръдката му, за изгарящата треска на желанието.

Когато устните му целунаха копринената, недокосвана кожа по вътрешната страна на бедрата й, тя си помисли, че ще изгуби съзнание от удоволствието, което извираше от слабините й. Никога преди не бе изпитвала подобно трескаво усещане като това, преминало по тялото й. Тя се изпъна под изкусителното докосване на тези издължени пръсти с техните загрубели върхове, така непривични за един благородник. И разбра през зноя и омаята на страстта, че Люсиен е точно това — един благороден мъж, контролиращ желанията си, въпреки че се бе съмнявала преди в това. Карес знаеше, че не всички мъже са такива, защото бе чувала как преситените придворни във Версай се хванеха с удалата им се възможност да стреснат някоя невинна млада жена с разкази за това какво удоволствие са им донесли предишните им любовници.

Уханието на жасмин и рози бе изпълнило затвореното от фината мрежа пространство на балдахина. Искрящата, златиста светлина на свещите, горящи вече по-ниско в сребърните си гнезда, хвърляше мека светлина върху преплетените върху копринените чаршафи тела. Бронзовото мъжко тяло контрастираше с меките женски извивки с цвят на праскова и слонова кост. Лъскавата черна коса, освободена от опашката, се бе пръснала по сребърно-златните руси къдрици върху възглавницата, след това тези сатенени синьо-черни вълни се спуснаха към хълмчето на корема й, докато двете грациозни тела се движеха под звуците на безмълвната мелодия, течаща по вените им.

Карес стенеше леко, докато удоволствието я изпълваше все повече под натиска на неговия език и допир. Тя се бе превърнала в едно необуздано създание от чувство и засилващо се желание. Пръстите й се протегнаха и се заровиха в абаносовата коприна на косата му и притиснаха главата му към ония потайни руси къдрици — толкова диво и необуздано бе нейното желание да изпита цялото удоволствие, целия екстаз, който той би могъл да й разкрие през тази невероятна нощ.

Крехките, влажни вътрешни листенца на тази най-интимна част от тялото й усетиха първото нежно завоевание на мъжкия допир. Тя почувства как бедрата, ханша й се стягат и потръпват при това невероятно ново усещане. Неописуемо е, помисли си през златната мъгла на възбудата, докато се извисяваше все по-високо и по-високо, освободена от земното притегляне, от поделия я вихър, обладана от едно загадъчно чувство, което я омагьосваше. Той я владееше със силата на страстта докато тя достигна връхната точка, крещейки името му в мига, когато изпита за пръв път пълната удовлетвореност на сетивата си. Трепереща, с пресеклив дъх, тя потъна в неговата очакваща, закриляща прегръдка.

— Аз… аз не знаех — прошепна Карес, обръщайки лице към гърдите му.

Тих, дрезгав смях се изтръгна от дълбините на гърлото му и той я притисна към гърдите си, галейки водопада на косата й, възбуден от прехвърленото й през тялото му бедро.

— Това беше само първият урок, скъпа моя, в удоволствието, което могат да си доставят един мъж и една жена. — Той я обърна внимателно и положи главата й на възглавницата. — А сега ще започнем и втория — прошепна. Люсиен овладя устните й с бавни, упойващи целувки, докато покриваше нейните крехки форми със своето мускулесто, жилаво тяло.

Тя усети отново как приливът на желанието я подема и я понася към онова упоително море на страстта, където времето преставаше да съществува и където само прегръдката на Люсиен и изгарящата сладост на устните му, допрени до нейните, до кожата й, бяха от значение. Горещият, разтопен мед на желанието протече по вените й, докато той я подготвяше за върховното завоевание, за абсолютното възприятие на тяхното сливане като мъж и жена.

— Погледни ме, мила Карес — заповяда й той дрезгаво, след като се извиси над нея. Той раздели тези влажни, пулсиращи листенца, за да проникне най-накрая и да я завладее изцяло. — Прости ми, но за момент ще изпиташ болка, а след това ще достигнем заедно екстаза.

За един кратък миг, в който сърцето и сякаш спря, тя усети съпротива срещу неговото проникване, а после една кратка изгаряща болка я прониза. Неприятното усещане скоро се превърна в едно невероятно, разрастващо се удоволствие, което помете спомена за болката.

— Сърце мое, любов моя! — извика тя и обви ръце около него, забивайки перлените си нокти в твърдата повърхност на гърба му, докато той я водеше все по-високо по спиралата на удоволствието. Изпъната срещу тялото му, тя го зовеше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато бедрата й усвоиха неговия ритъм и двамата се впуснаха в оня танц от проникване и отблъскване, танцът на мъжа и жената. Те движеха своите слети тела, прилепили разгорещени устни и така достигнаха кресчендото на прекрасното сливане на душите в едно цяло.

В полумрака на задушната стая въздухът не помръдваше дори леко доловимо. Те се разделиха за малко, само за да полежат в лека прегръдка в ласката на копринените чаршафи. Нито един от тях не нарушаваше тишината, защото и двамата бяха разтърсени до дъно от силата на усещането, което бяха изпитали. Въпреки незнанието си, Карес разбра по някакъв начин, че може би никога повече няма да имат щастието да достигнат такава интензивност на възприятието си в секса.

Люсиен притисна своята съпруга към гърдите си, галейки леко разбърканите й коси, които блещукаха като сребро на бледия отблясък на свещите. Той бе разтърсен до дъното на душата си. Често се бе наслаждавал на красиви жени в леглото, но си беше мислил, че след Аурора сърцето му е закоравяло дотолкова, че никога повече няма да може да обича. И все пак тази вечер не се бе появила и мисъл за нея, нямаше го страхът от прекомерното увлечение, защото сърцето му бе следвало своя собствен път, нямащ нищо общо с логиката и самосъхранението. Когато бе погледнал към тези големи, невинни сиви очи, изпълнени единствено с почуда и доверие, той бе усетил как сърцето му се предава на тази крехка жена. Тръгнал на поход, за да я покори, той самият бе капитулирал, защото тя бе открила начин да премине през преградата, която бе поставил около най-съкровеното у себе си.

Взирайки се през мъглата на мрежата в полумрака на стаята, Люсиен видя назад във времето една красива жена, която го бе довела почти до ръба на умопомрачението, което той винаги се бе боял, че е наследил от своята бедна, сломена майка. Той бе обичал Габриел с всяка своя фибра, точно като Жак Сен Амант. Накрая тая любов бе разрушила добрия, силен мъж, какъвто знаеше, че е бил неговият баща. Беше добил непосредствено впечатление от това, което любовта може да направи с един мъж, си мислеше той, присвивайки очи, загледан в красивото лице на Карес, която се бе сгушила в него, изразявайки пълно доверие. Тя никога не трябваше да разбира колко много означава за него, защото това можеше да се превърне в оръжие, с което да съсипе живота му. Не можеше да спре да мисли дали Карес е способна на нещо такова. Животът го бе научил недвусмислено на какво са способни жените, когато става въпрос за отношенията им с мъжете.

 

Карес не знаеше дали някакъв определен шум я бе събудил, но изведнъж тя се оказа будна, лежаща сама под огромния балдахин. От прозорците, които гледаха към улицата долитаха звуците на музика и пеене, прекъснато от мъжки викове. Карес седна върху чаршафите и се пресегна за нощницата си, просната до един от краката на леглото. Тя облече дрехата през глава и отмести предпазната мрежа, за да види Люсиен, облечен в дълъг копринен халат в бордо, запътил се към френския прозорец, който свързваше стаята с предната веранда. Кепенците на прозорците бяха широко отворени, а пердетата дръпнати.

— Какъв е този ужасен шум? — попита Карес, обувайки сатенените си пантофки с висок ток в цвят на слонова кост.

— Тук има такъв обичай за първата брачна нощ. Charivari е шеговита серенада, свирена фалшиво, докато тълпа, от най-пияните гости и отрепките от пристанището, подхвърля доста непристойни шегички. Младоженците трябва да се покажат и да им дарят нещо за ядене и малки подаръци — обясняваше Люсиен, наблюдавайки разрастващата се тълпа пред градската му къща. — Очаквах го, след като съм вдовец, който се жени за млада невеста — добави той кисело.

— И защо? — се поинтересува внимателно Карес, заставайки до него.

— На вдовица или вдовец винаги се правят серенади. Понякога подмятанията могат да станат доста груби — каза той ядосано. — Горе главата, скъпа съпруго, не им обръщай внимание. Трябва да се покажем на верандата, докато Доминик и Паскал ги обслужат и им поднесат подаръците, иначе няма да си тръгнат.

Сресвайки набързо косата си, Карес наметна кремавия си пеньоар с извезаните сребристи цветчета на момина сълза. Застанала заедно с него до френския прозорец, тя бе посрещната от възхитените погледи, които мерна, преди двамата заедно да излязат на верандата, придружени от ликуващия рев на тълпата.

В ръцете на някои от мъжете искряха запалени факли и от тях политаха малки въгленчета в тъмносиньото кадифе на нощното небе. Входната врата се отвори и Доминик започна да раздава чаши с червено вино и с местната ананасова бира, приготвена с горена захар, карамфил и ориз. Следваше я Паскал, който подаваше торбички с тютюн. Нов изблик на радост последва появата на двамата слуги.

— Благодаря, приятели мои — обърна се Люсиен към тълпата. — Споделете нашата радост в нощта на сватбата.

Карес се усмихваше на възгласите и наздравиците за нейната хубост. Това беше пияна, но приятелски настроена тълпа. Когато стисна ръката на Люсиен и погледна надолу, тя забеляза фигурата на добре облечен мъж, който стоеше встрани от останалите. Светлината от факлата, която държеше човека, застанал до него, привлече вниманието й към високата му, елегантна фигура. Погледът й бе уловен от надменността в неговите студени, кехлибарени очи, които я пронизваха. Тя видя как надменността бе изместена от изненада, а след това от странен копнеж. Той носеше красиво леденосиньо елече от коприна и бричове, сякаш изпълняваше длъжност в Двора, а на главата си бе сложил напудрена перука, хваната отзад на опашка с широка копринена панделка. По издълженото му, аристократично лице нямаше и следа от мекушавост. От него се излъчваше по-скоро студена и плашеща самоувереност. Карес леко потрепери, отвръщайки очи от арогантния му сега поглед.

— Дано втората мадам Сен Амант да живее по-дълго от първата — пресече смеха и песните на тълпата горчивата насмешка.

Настана тишина и мъжете се обърнаха към мъжа в леденосиня коприна, застанал в края на тълпата. Дори концертината замлъкна, докато всички се обръщаха към мястото, където стоеше Люсиен, прегърнал през раменете Карес.

Тя усещаше невероятния, но обуздан гняв на мъжа си. Едно мускулче на челюстта му потрепна, но лицето му изразяваше единствено каменно презрение, когато очите му се спряха на непознатия, искрящи от едва сдържан гняв.

Този ужасен миг бе прекъснат от вика „Успех! Успех!“, който постепенно бе подет от останалите. Единствено непознатият не се присъедини, а Люсиен махна на Доминик да донесе още един поднос с питиета за радост на събралите се.

— Ела, скъпа, да влезем вътре, докато вниманието им е заето — й каза Люсиен, повелително въвеждайки я през верандата обратно към френския прозорец.

Карес погледна през рамо, за да срещне студеният, суров поглед на непознатия, който постоя малко, след това се обърна и тръгна по улицата обратно към Плас Роял. С крайчеца окото си тя видя Доминик, която гледаше след него със странно, неразгадаемо изражение.

Когато Люсиен затвори вратата и я заключи, спускайки щорите, за да не прониква светлина, Карес попита:

— Кой беше онзи мъж?

— Кой мъж? — каза Люсиен едва разбрано.

— Този, който извика грубата забележка — отговори тя, решена да разкрие неговата самоличност.

— Филип Дюбрюл — отвърна Люсиен, приближавайки се към нея.

— Значи го познаваш? — каза тя изненадано.

— Той бе доведен брат на Аурора, първата ми съпруга — обясни той рязко с огорчен тон. — Искам името му никога повече да не се произнася в нашия дом. — Като постави ръка на кръста й, той я поведе към балдахина. — Никакви въпроси повече. Имаме време само за любов, скъпа — прошепна, докосвайки копринената й коса, и двамата се плъзнаха в леглото.

Но дори когато Люсиен я прегръщаше, Карес продължаваше да помни думите на непознатия и за миг си помисли, че долавя уханието на виолетки, парфюмът на Аурора. С тяло, преплетено с това на съпруга й, заровила пръсти в косата му, отговаряйки на пламенната му целувка, тя си представи, че чува името Аурора с нощния ветрец.

Карес усети внезапно пробождащо се отчаяние. При мисълта, че бракът й може да се окаже завинаги преследван от неясния спомен за неговата първа съпруга, жената, на която тя толкова приличаше — Аурора Сен Амант.