Дан Браун
Изгубеният символ (67)

64

„Стига тайни“ — помисли си Катрин Соломон.

На масата пред нея бяха пръснати късчетата на восъчния печат, останал непокътнат поколения наред. В момента тя разопаковаше избелялата кафява хартия. Застаналият отстрани Лангдън определено изглеждаше смутен.

Катрин извади от опаковката кутийка от сив камък — полиран гранитен куб, на който не се виждаха панти и ключалка, нещо като китайска кутия загадка.

— Прилича на масивен блок — каза тя, като прокарваше пръсти по ръбовете. — Сигурен ли си, че на рентгеновата снимка се вижда кухина? С пирамидиона?

— Да — потвърди Робърт и се приближи до нея, за да разгледа тайнствената кутия. Двамата се взираха в нея под различни ъгли и се чудеха как ли се отваря.

— Готово — каза Катрин, когато нокътят й закачи скрита цепнатина по един от ръбовете на кутията. Тя я остави на бюрото и внимателно отвори капака, който се вдигна плавно, като на скъпа касетка за бижута.

Двамата ахнаха. Вътрешността на кутията излъчваше почти свръхестествено сияние. Катрин никога не беше виждала толкова голям къс злато и й трябваше малко време, за да се досети, че благородният метал просто отразява светлината на халогенната лампа.

— Поразително! — промълви тя. Макар и престоял в тъмния каменен куб над един век, пирамидионът изобщо не беше потъмнял или изгубил лъскавината си. „Златото не се подчинява на ентропичните закони за разпадането и това е една от причините древните да го смятат за вълшебно“. Пулсът й се ускори. Тя се наведе, за да разгледа по-внимателно златния връх. — Има надпис!

Лангдън се приближи и раменете им се докоснаха. Сините му очи блестяха от любопитство. Беше й разказал за древногръцкия сюмболон — разделен на части шифър. Този пирамидион, отдавна съхраняван далече от самата пирамида, трябваше да крие ключа за разчитането на нейния надпис. Каквото и да съобщаваше, надписът уж щеше да внесе ред в хаоса.

Катрин вдигна кутийката към светлината и се вторачи в пирамидиона.

Макар и малък, надписът се виждаше отлично — изящно гравиран текст върху едната страна. Тя прочете петте простички думи.

После ги препрочете.

И възкликна:

— Не! Не може да пише това!

Оттатък улицата директор Сато бързаше по дългата алея пред Капитолия за срещата си на Първа улица. Съобщението на оперативната група беше напълно неприемливо. Лангдън го нямало. Заедно с пирамидата. И пирамидиона. Белами бил заловен, но не искал да им каже истината. Поне засега.

„Ще го накарам да проговори“.

Погледна през рамо към една от последните придобивки на Вашингтон — купола на Капитолия, издигащ се над новия Център за посетители. Осветеният купол само подчертаваше значението на онова, което бе заложено тази нощ. „Опасни времена“.

Джиесемът й иззвъня и когато видя, че се обажда криптоаналитичката, Сато изпита облекчение.

— Какво откри, Нола?

Нола Кей й съобщи лоша новина. Рентгеновата снимка на пирамидиона била прекалено некачествена, за да разчете надписа, и филтрите за обработка на изображението не помогнали.

„Мамка му!“ Сато прехапа устна.

— Ами шестнайсетте букви?

— Продължавам да работя, но досега не успях да открия втора криптографска система, която да съответства на тази комбинация. Опитвам с компютърно разместване на буквите и търся нещо разбираемо, обаче възможностите са над двайсет трилиона.

— Не спирай. Дръж ме в течение. — Тя намръщено затвори. Надеждите й, че ще успеят да дешифрират пирамидата само по снимка и рентгенова фотография, бързо гаснеха. „Трябват ми пирамидата и пирамидионът… а времето изтича“.

Стигна на Първа улица точно когато черен джип кадилак „Ескалейд“ със затъмнени стъкла с рев пресече двойната жълта линия и се закова пред нея на уговореното място за среща. Отвътре слезе агент от СЗС.

— Нещо ново за Лангдън? — попита Сато.

— Надяваме се скоро да го заловим — безизразно докладва мъжът. — Току-що пристигна подкрепление. Всички изходи на библиотеката са блокирани. Даже повикахме въздушна поддръжка. Ще го довършим със сълзотворен газ и няма да има къде да бяга.

— Ами Белами?

— Завързан е на задната седалка.

„Добре“. Рамото й още смъдеше.

Агентът й подаде найлоново пликче с цип, в което имаше мобилен телефон, ключове и портфейл.

— Вещите му.

— Нещо друго?

— Не, госпожо директор. Пирамидата и пакетчето трябва още да са у Лангдън.

— Хубаво. Белами знае много неща, които не ни казва. Искам да го разпитам лично.

— Слушам. Значи към Лангли?

Сато дълбоко си пое дъх и се заразхожда пред джипа. Разпитите на американски граждани се подчиняваха на строги правила и сериозно щеше да наруши закона, ако разпитът на Белами не бъдеше проведен в Лангли и не се записваше с видеокамера в присъствието на свидетели, адвокати и прочее глупости.

— Не към Лангли. — Замисли се за някое по-близко място. „И по-уединено“.

Агентът мълчеше, застанал мирно в очакване на заповеди.

Японката запали цигара, дръпна силно и погледна пликчето с вещите на архитекта. На връзката му с ключове, забеляза тя, имаше електронен ключ с три букви: НБГ. Естествено, знаеше коя държавна сграда се отключва с него. В този час там беше много уединено.

Директорката се усмихна и прибра електронния ключ в джоба си. „Идеално“.

Когато съобщи къде иска да отведат Белами, очакваше агентът да се изненада, но той само кимна и й отвори предната дясна врата. Леденият му поглед не издаваше нищо.

Сато обичаше професионалистите.

Лангдън стоеше в сутерена на Адамс Билдинг и смаяно зяпаше изящно гравираните върху стената на златния пирамидион думи.

„Само това ли е?“

До него Катрин — държеше златния връх под светлината — поклати глава.

— Тук трябва да има още нещо. — Явно се чувстваше измамена. — Това ли е съхранявал през всички тези години брат ми?

Робърт не можеше да не признае, че е озадачен. Според Питър и Белами пирамидионът трябваше да им помогне да разшифроват надписа на пирамидата. Затова той очакваше нещо просветляващо и полезно. „По-скоро очевидно и полезно“. Отново прочете петте думи, фино изписани върху стената на пирамидиона.

         В
   Ордена е
скрита тайната

„В Ордена е скрита тайната?“

На пръв поглед надписът съобщаваше нещо очевидно. Лангдън се сещаше само за едно логично значение.

— „Орденът“ трябва да е Масонският орден.

— Съгласна съм, но това изобщо не ни помага — отвърна Катрин. — Тези думи не ни казват нищо.

Професорът трябваше да го признае. В крайна сметка цялата история за Масонската пирамида се въртеше около тайна, скрита в Масонския орден.

— Робърт, брат ми не ти ли е казал, че пирамидионът ще ти даде способността да виждаш ред там, където другите виждат само хаос?

Той разочаровано кимна. За втори път тази нощ се чувстваше недостоен.