Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 223 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

56

Когато най-после тежката бронзова врата на библиотеката започна да се отваря, Катрин Соломон усети, че емоционалните й задръжки рухват. Целият страх и смут, които досега се опитваше да сдържа, се отприщиха.

На прага стоеше Уорън Белами, приятел и довереник на брат й. Но тя много повече се зарадва на мъжа, който стоеше в сенките зад него. Чувството очевидно беше взаимно. Очите на Робърт Лангдън се изпълниха с облекчение, когато тя се втурна вътре… право в обятията му.

Катрин потъна в утешителната прегръдка на стария си приятел, а Белами затвори вратата. Катрин чу изщракването на тежката ключалка и най-после се почувства в безопасност. Сълзите бликнаха неочаквано, ала успя да ги овладее.

Лангдън я притисна към себе си и прошепна:

— Всичко е наред. Повече няма от какво да се боиш.

„Защото ти ме спаси — искаше да му отговори Катрин. — Той унищожи лабораторията ми… целия ми труд. Години проучвания… станаха на пепел“. Искаше да му каже всичко, ала едва можеше да диша.

— Ще намерим Питър. — Дълбокият глас на Робърт отекна в гърдите й и някак си я успокои. — Обещавам.

„Знам кой го направи! — искаше да извика тя. — Същият човек, който уби майка ми и племенника ми!“ Преди да успее да изрече и една дума обаче, неочакван звук разцепи тишината в библиотеката.

Високият грохот отекна от стълбището под тях — сякаш голям метален предмет беше паднал върху плочките на пода. Катрин усети как мускулите на Лангдън се напрягат.

Белами се обърна ужасено към тях.

— Тръгваме. Веднага!

Озадачена, Катрин последва двамата мъже, които бързо пресякоха голямата зала и влязоха в прочутата читалня. Всички лампи вътре светеха. Архитектът припряно заключи двойната врата зад тях, първо външната, после вътрешната.

Катрин вървеше като в мъгла. Белами ги поведе към средата на залата. Стигнаха до една от читателските маси, върху която лежеше кожена чанта. До нея имаше кубично пакетче. Възрастният масон го вдигна и го постави в чантата до…

Катрин се вцепени. „Пирамида?“

Макар никога да не бе виждала тази каменна пирамида, тя усети, че цялото й тяло се напряга. Някак си инстинктивно знаеше истината. Стоеше пред предмета, който толкова жестоко бе осакатил живота й. „Пирамидата“.

Белами дръпна ципа и подаде чантата на Лангдън.

— Не я изпускай от поглед.

Внезапна експлозия разтърси външната врата на читалнята. Последва я звън на разбито стъкло.

— Насам! — Архитектът уплашено се втурна към заемното гише, разположено около грамаден осмоъгълен шкаф. Посочи един отвор в шкафа. — Влизайте!

Тук ли? — смая се Лангдън. — Веднага ще ни намерят!

— Довери ми се — каза Белами. — Не е това, което си мислиш.