Дан Браун
Изгубеният символ (13)

10

Робърт Лангдън беше влизал в Ротондата на Капитолия много пъти, ала никога тичешком. Сега, щом се втурна вътре през северния вход, забеляза група туристи, скупчени в средата на залата. Едно момченце пищеше и родителите му се опитваха да го успокоят. Други се тълпяха наоколо, а неколцина охранители полагаха усилия да възстановят реда.

— Той я извади от превръзката си и просто я остави там! — като обезумял обясняваше някой.

Лангдън се приближи и видя какво причинява целия този смут. Трябваше да признае, предметът на пода на Капитолия наистина беше странен, но присъствието му едва ли обясняваше писъците.

Често беше виждал устройства като това на пода. В харвардския Факултет по изобразително изкуство имаше десетки такива — пластмасови модели в естествена големина, скулпторите и художниците ги използваха, за да изобразят най-сложната част на човешкото тяло. Колкото и да е странно, това не беше човешкото лице, а човешката ръка от китката надолу. „Някой е оставил изкуствена ръка в Ротондата?“

Изкуствените ръце бяха с подвижни пръсти и това позволяваше на художника да ги поставя в желаното положение, което за студентите второкурсница обикновено означаваше с изпънат среден пръст. Само че показалецът и палецът на тази изкуствена длан сочеха тавана.

Когато се приближи още повече, Робърт установи, че тази изкуствената ръка е необичайна. Пластмасовата й повърхност не беше гладка като на повечето. По нея имаше петна и бръчици и изглеждаше почти…

„Като истинска кожа“.

Той се закова на място.

Защото видя кръвта. „Господи!“

Отрязаната ръка като че ли беше набучена върху дървена основа, за да стои изправена. Призля му. Лангдън си пое дъх, пристъпи напред и забеляза, че върховете на палеца и показалеца са покрити с миниатюрни татуировки. Ала не те привлякоха вниманието му. Погледът му моментално се впери в познатия златен пръстен на безименния пръст.

„Не!“

Той отскочи назад. Светът се завъртя около него, когато осъзна, че пред него е отрязаната дясна ръка на Питър Соломон.