Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Symbol, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 223 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дан Браун. Изгубеният символ
ИК „Бард“, 2009
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–655–063–7
История
- — Добавяне
111
Камбаната на часовниковата кула би цели три минути и кристалният полилей над главата на Лангдън подрънкваше от вибрациите. Преди десетилетия беше имал учебни часове в тази любима аудитория в академията „Филипс Ексетър“. Днес обаче бе дошъл да чуе лекцията на свой скъп приятел. Когато угасиха светлините, Лангдън се настани в самото дъно на залата, под портретите на цял пантеон директори.
В аудиторията настана тишина.
В пълния мрак една висока тъмна фигура пресече сцената и застана на катедрата.
— Добро утро — прошепна по микрофона безплътният глас.
Всички се поизправиха на местата си, за да видят кой говори.
Включи се аспектомат и на екрана се появи избеляла кафеникава снимка — разкошен замък с фасада от червен пясъчник, високи квадратни кули и готически орнаменти.
Сянката отново проговори.
— Кой ще ми каже къде се намира това?
— В Англия! — обяви в мрака едно момиче. — Тази фасада е смесица от ранна готика и късен романски стил, което я прави типична за норманските замъци в Англия и я датира около дванайсети век.
— Страхотно! — възкликна безплътният глас. — Явно някой си е учил уроците по история на архитектурата.
Наоколо се разнесоха тихи изпъшквания.
— За съжаление, сбъркахте с близо пет хиляди километра и половин хилядолетие — прибави сянката.
Аудиторията се ободри.
Аспектоматът показа съвременна цветна снимка на същия замък от друг ъгъл. На преден план изпъкваха кулите, построени с пясъчник от кариерата Сенека Крийк, а на заден план, сепващо близо, се издигаше величественият бял купол на вашингтонския Капитолий.
— Чакайте, чакайте! — извика момичето. — Нима във Вашингтон има нормански замък?!
— От хиляда осемстотин петдесет и пета година — отговори гласът. — Когато е била направена следващата снимка.
Появи се нов диапозитив — черно-бял интериорен кадър, представящ грамадна сводеста бална зала, пълна със скелети на животни, стъкленици с биологични образци, археологически находки и гипсови отливки на праисторически влечуги.
— Този чуден замък е първият истински научен музей в Америка. Той е подарък от богат британски учен, който, подобно на нашите отци основатели, вярвал, че младата ни родина може да се превърне в земя на просветата. Той завещал на предците ни огромно състояние и ги помолил да построят в сърцето на страната ни „институт за натрупване и разпространение на знания“. — Лекторът замълча за миг. — Кой ще ми каже името на този щедър учен?
— Джеймс Смитсън? — опита един плах гласец от предните редове.
Из аудиторията се разнесе изненадан шепот.
— Да, Смитсън — потвърди мъжът на катедрата, излезе на светло и сивите му очи проблеснаха шеговито. — Добро утро. Казвам се Питър Соломон и съм секретар на Смитсъновия институт.
Учениците избухнаха в бурни аплодисменти.
Лангдън с възхищение наблюдаваше от сенките как Питър пленява младите умове с фотографско пътешествие в ранната история на Смитсъновия институт. Приятелят му започна със Смитсъновия замък, неговите подземни лаборатории, коридори с витрини, зала с мекотели, учени, наричали себе си „пазители на ракообразните“, и дори стара снимка на двамата най-популярни обитатели на замъка, вече умрелите бухали Разпространение и Натрупване. Половинчасовата лекция завърши с внушителна сателитна снимка на Националния парк, в който днес се издигаха огромните Смитсънови музеи.
— Както казах в началото, Джеймс Смитсън и нашите предци си представяли великата ни родина като страна на просветата — заяви в заключение Соломон. — Според мен днес те биха се гордели. Техният Смитсънов институт се е превърнал в символ на науката и знанието в самото сърце на нашата земя. Той е жив, действен израз на почит към мечтата им за Америка — страна, основана на принципите на знанието, мъдростта и науката.
Соломон угаси аспектомата под взрив от ръкопляскания. Осветлението се включи и в аудиторията се вдигнаха десетки нетърпеливи ръце.
Лекторът посочи дребничко рижо момче по средата.
— Господин Соломон? — озадачено попита то. — Вие споменахте, че нашите предци избягали от религиозното потисничество в Европа, за да създадат страна, основана на принципите на научния прогрес, нали?
— Точно така.
— Но… Аз бях останал с впечатлението, че нашите предци са били много набожни хора и са основали Америка като християнска страна.
Соломон се усмихна.
— Не ме разбирайте погрешно, приятели, нашите предци наистина били много набожни хора, но били деисти — вярвали в Бог, само че в широк смисъл, непредубедено. Единственият им религиозен идеал била религиозната свобода. — Той свали микрофона от катедрата и се приближи до ръба на сцената. — Основателите на Америка мечтаели за духовно просветена утопия, в която свободата на мисълта, образованието на масите и научният прогрес ще прогонят мрака на остарелите религиозни суеверия.
Едно русо момиче в дъното вдигна ръка.
— Да?
— Господин Соломон — каза то и повдигна джиесема си, — потърсих името ви в интернет и в Уикипедия пише, че сте известен масон.
Той протегна напред масонския си пръстен.
— Можех да ви спестя разходите за допълнителен трафик.
Учениците избухнаха в смях.
— Та значи — колебливо продължи момичето, — вие току-що споменахте „остарели религиозни суеверия“ и ми се струва, че ако някой може да бъде обвинен в разпространение на остарели суеверия… това са масоните.
Соломон не се смути.
— Нима? И защо?
— Ами, чела съм доста за масонството и знам, че имате най-различни странни древни ритуали и вярвания. В тая статия в интернет даже пише, че масоните вярвали в някаква древна магическа мъдрост… която можела да възвиси човека до боговете.
Всички се обърнаха и я зяпнаха, като че ли се е побъркала.
— Всъщност тя е права — заяви лекторът.
Хлапетата завъртяха глави напред и се ококориха.
Соломон скри усмивката си и попита:
— Там пише ли нещо друго за това магическо знание?
Момичето явно се притесни, но започна да чете от уебсайта:
— „За да се погрижат тази древна мъдрост да не бъде използвана от недостойни хора, ранните адепти я шифровали… скрили могъщата й истина в метафоричен език от символи, митове и алегории. Тази шифрована мъдрост до ден-днешен е около нас… въплътена в нашата митология и изкуство, в окултните текстове през вековете. За съжаление, съвременният човек е изгубил способността си да дешифрира тази сложна символика… и великата истина е изгубена“.
Соломон зачака.
— Това ли е всичко?
Момичето се размърда на мястото си.
— Всъщност има още малко.
— Така се и надявах. Моля ви… прочетете ни го.
Тя се поколеба, но после се прокашля и продължи:
— „Според легендата мъдреците, които много отдавна шифровали Древните тайни, оставили някакъв ключ… парола, с чиято помощ те можели да се дешифрират. Тази магическа парола, известна като «verbum significatium», притежавала способността да разпръсне мрака и да отключи Древните тайни, правейки ги достъпни за цялото човечество“.
Лекторът замислено се усмихна.
— А, да… verbum significatium. — Загледа се за миг в пространството, после отново погледна русото момиче. — И къде е сега това чудодейно Слово?
Девойчето неспокойно се озърна. Явно му се искаше изобщо да не е предизвиквало госта.
— „Легендата разказва, че verbum significatium е скрито дълбоко под земята, където търпеливо очаква повратен момент в историята… момент, в който човечеството повече не може да съществува без истината, знанието и мъдростта на вековете — продължи да чете то. — В този мрачен съдбовен миг хората най-после ще открият Словото и с това ще започне прекрасна нова ера на просвещение“.
Изключи телефона си и се сви на мястото си.
След дълго мълчание друг ученик вдигна ръка.
— Господин Соломон, вие нали не вярвате сериозно в това?
Той се усмихна.
— Защо не? В митологията има древна традиция на магически думи, които дават на човек проницателност и божествени способности. До ден-днешен децата произнасят думата „абракадабра“ с надеждата да направят нещо от нищо. Естествено, всички сме забравили, че тази дума не е играчка, а води корените си от древния арамейски мистицизъм. „Авра ка дабра“ означава „Творя говорейки“.
Мълчание.
— Но, господин Соломон — обади се друг ученик, — вие, разбира се, не вярвате, че само една дума… тази verbum significatium… каквато и да е тя… има способността да отключи някаква древна мъдрост… и да донесе световно просвещение, нали?
Лицето на Питър Соломон не изразяваше нищо.
— Моите лични разбирания не са най-важното. Най-важното е, че това пророчество за настъпващо просвещение се отразява буквално във всяка вяра и философска традиция на земята. Хиндуистите я наричат ерата Крита, астролозите — ерата на Водолея, юдеите я свързват с пришествието на месията, за теософите това е Новата ера, а космолозите я определят като „хармонична конвергенция“ и предричат самата дата.
— Двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета! — извика някой.
— Да, смущаващо скоро… ако вярвате в математиката на маите.
Лангдън се подсмихна, спомнил си как преди десет години Соломон вярно беше предрекъл сегашния порой от телевизионни предавания, предсказващи, че краят на света ще настъпи през 2012-а.
— Като оставим настрани конкретния момент — продължи лекторът, — струва ми се прекрасно, че всички философии на човечеството през цялата история са единодушни за едно — че настъпва велико просвещение. Във всяка култура, през всяка епоха, по всяко кътче на света, човешките мечти са били отправени към една и съща идея — настъпващия апотеоз на човека… предстоящото преображение на човешкия ум, тъй че да реализира истинския си потенциал. — Той се усмихна. — С какво би могло да се обясни такова сходство на вярванията?
— С истината — разнесе се един тих глас.
Соломон рязко се завъртя.
— Кой го каза?
Едно дребно азиатско момче вдигна ръката си. Меките му черти предполагаха, че е от Непал или Тибет.
— Може би съществува универсална истина, заложена в душата на всеки. Може би във всички нас е скрита една и съща история, като обща част от ДНК веригата. Може би тази всеобща истина е причина за сходството във всичките ни истории.
Лицето на Соломон засия. Той притисна длани една към друга и с уважение се поклони на момчето.
— Благодаря ви.
Всички мълчаха.
— Истината — обърна се той към аудиторията. — Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни… може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас… вибрира о подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме… разпознаваме я… като нещо, което вече е в нас.
В залата цареше пълна тишина.
Соломон дълго мълча, после тихо каза:
— В заключение трябва да ви предупредя, че разкриването на истината никога не е лесно. Всеки период на просвещение в историята се е придружавал от мрак, който му се е противопоставял. Такива са законите на природата и равновесието. И ако погледнем мрака, надигащ се в днешния свят, ще разберем, че се надига също толкова могъща светлина. Намираме се на прага на велик период на просвета и всички ние имаме щастието да живеем в този повратен исторически момент. Единствено ние от всички хора, които някога са живели през всички епохи в историята… съществуваме в този кратък период, през който ще станем свидетели на абсолютното си възраждане. След хилядолетен мрак ще видим как нашите науки, нашите умове и даже нашите религии разкриват истината.
Тъкмо щяха да избухнат нови аплодисменти, когато той вдигна ръка за тишина.
— Госпожице? — И посочи русото момиче с мобилния телефон. — Ние с вас не сме на едно мнение по много въпроси, но искам да ви благодаря. Вашата страст е важен катализатор в настъпващите промени. Мракът се храни с апатия… и убежденията са нашата най-силна противоотрова. Продължавайте да изучавате вярата си. Изучавайте Библията. — Той се усмихна. — Особено последните страници.
— Апокалипсиса ли? — попита тя.
— Разбира се. Откровението е ярък пример за нашата обща истина. Последната книга от Библията разказва същата история като безброй други традиции. Всички те предричат предстоящото разбулване на велика мъдрост.
— Но Апокалипсисът не е ли за края на света? — попита някой. — Нали знаете, за Антихриста, Армагедон, последната битка между доброто и злото?
Соломон се позасмя.
— Кой тук учи старогръцки?
Вдигнаха се няколко ръце.
— Какво означава буквално глаголът „апокалюпто“?
— Означава — започна един ученик и изненадано замълча за миг. — „Апокалюпто“ означава „откривам“… „разкривам“.
Секретарят на Смитсъновия институт му кимна одобрително.
— Точно така. „Апокалипсис“ буквално се превежда като „разкриване“. Оттук и Откровение. Тази книга предсказва разбулването на велика истина и невъобразима мъдрост. Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. Това пророчество е само едно от прекрасните библейски послания, които са били изопачени. — Соломон застана почти на ръба на сцената. — Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава… и няма да има нищо общо с онова, което са ни учили за него.
Камбаната отново заби във високата си часовникова кула.
Учениците избухнаха в озадачени и гръмовни ръкопляскания.