Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 223 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

113.

Увит във вълнено одеяло, Лангдън стоеше на несигурните си крака и се взираше в отворения и пълен с течност резервоар. Беше си възвърнал тялото, макар да му се искаше да не е. Гърлото и дробовете му горяха. Този свят му се струваше суров и жесток.

Сато току-що му бе обяснила за резервоара за ограничаване на сетивните възприятия и бе прибавила, че ако не го били извадили, щял да умре от глад или още по-лошо. Лангдън не се съмняваше, че с Питър се е случило нещо подобно. „Питър е в междината — беше казал татуираният. — В чистилището… Хамистаган“. Нямаше да се изненада, че приятелят му е разкрил на своя похитител всичко, което е искал да знае, ако е преживял тези прераждания повече от веднъж.

Директорката на СЗС му даде знак да я последва. Той се подчини и бавно се затътри по тесен коридор, навътре в това странно леговище, което сега виждаше за пръв път. Влязоха в квадратна стая с каменна маса и зловещо обагрено осветление. Катрин беше там и Робърт въздъхна от облекчение. Въпреки това гледката бе плашеща.

Катрин лежеше по гръб на каменната маса. На пода се въргаляха окървавени пешкири. Един агент от ЦРУ държеше интравенозна система над нея и тръбичката водеше към ръката й.

Тя тихо ридаеше.

— Катрин? — изхриптя Лангдън. Едва можеше да говори.

Тя обърна глава.

— Робърт?! — Очите й се ококориха от смайване, после в тях проблесна радост. — Но аз… видях те как се удави!

Той тръгна към каменната маса.

Катрин се надигна и седна, без да обръща внимание на системата и възраженията на агента. Лангдън се приближи. Тя протегна ръце и прегърна увитото му в одеяло тяло, притисна се към него.

— Слава богу — промълви Катрин и го целуна по бузата. После пак го целуна, вкопчена в него, сякаш не можеше да повярва, че е истински. — Не разбирам… как…

Сато започна да обяснява нещо за резервоари за ограничаване на сетивните възприятия и оксигенирани перфлуорокарбони, ала Катрин явно не я слушаше. Просто се притискаше към Лангдън.

— Робърт — прошепна тя. — Питър е жив. — Гласът й трепереше, докато разказваше за ужасяващата си среща с брат си. Описа физическото му състояние — инвалидната количка, странния нож, намеците за някакво „жертвоприношение“. И как онзи я оставил като човешки пясъчен часовник, за да убеди Соломон да му съдейства, без да се съпротивлява.

Професорът едва можеше да говори.

— Имаш ли… някаква представа къде… са отишли?!

— Той каза, че ще заведе Питър на свещената планина.

Лангдън се откъсна от прегръдката й и я зяпна.

В очите й имаше сълзи.

— Каза, че разшифровал квадрата върху основата на пирамидата и че тя му посочила да иде на свещената планина.

— Това говори ли ви нещо, професор Лангдън? — настойчиво попита Сато.

Той поклати глава.

— Абсолютно нищо. — И все пак имаше някаква надежда. — Но щом той е разчел надписа върху основата на пирамидата, можем да го направим и ние. — „Аз му обясних как да го разчете“.

Японката поклати глава.

— Пирамидата я няма. Търсихме я. Взел я е.

Робърт мълчеше. Затвори очи и се опита да си спомни надписа. Квадратът със символи беше едно от последните неща, които бе видял, преди да се удави, а травмата винаги запечатва спомените по-дълбоко в човешкия ум. Можеше да възстанови част от квадрата, определено не целия, но навярно и това щеше да е достатъчно.

Обърна се към Сато и каза припряно:

— Може би ще успея да си спомня достатъчно, но искам да потърсите нещо в интернет.

Тя извади блекберито си.

— Потърсете „квадрат на Франклин“.

Директорката го погледна сепнато, но въведе текста, без да задава въпроси.

Зрението му продължаваше да е мъгляво и той едва сега започваше да се ориентира в тази странна обстановка. Каменната маса, на която се бяха опрели, беше покрита със стари кървави петна, а стената от дясната му страна не се виждаше от залепените отгоре листове с текстове, снимки, рисунки, карти и гигантска паяжина от свързващи ги конци.

„Боже мой“.

Лангдън се приближи до странния колаж, все още плътно увил одеялото около тялото си. Тази невъобразимо чудата колекция съдържаше страници от древни текстове — от черна магия до Библията, — рисунки на символи, разпечатки на уебсайтове за конспиративни теории и сателитни снимки на Вашингтон, надраскани с бележки и въпросителни знаци. На един от листовете имаше дълъг списък от думи на много езици. Той позна в някои от тях масонски и магически термини, други бяха от древни магически заклинания.

„Това ли е търсил?

Дума?

Толкова ли е просто?“

Отдавнашният му скептицизъм по въпроса за Масонската пирамида се основаваше главно на онова, което се твърдеше, че разкрива тя — местонахождението на Древните тайни. Това означаваше огромно подземие с безброй хиляди томове, някак си оцелели от отдавна несъществуващите древни библиотеки, където някога са били съхранявани. Струваше му се невъзможно. „Толкова голямо подземие? Във Вашингтон?“ Сега обаче споменът му за лекцията на Питър във „Филипс Ексетър“, наред с тези списъци магически думи, го навеждаше на мисълта за друга изумителна възможност.

Категорично не вярваше в силата на магическите думи… и все пак изглеждаше съвсем ясно, че татуираният вярва. Пулсът му се ускори, докато плъзгаше очи по надрасканите бележки, картите, текстовете, разпечатките, по свързващите ги конци и самозалепващите се листчета.

И естествено, навсякъде присъстваше една и съща тема.

„Боже мой, той търси verbum significatium… Изгубеното слово. — Лангдън остави тази мисъл да придобие по-ясна форма, припомняше си моменти от лекцията на Питър. — Той наистина търси Изгубеното слово! Ето какво според него е скрито във Вашингтон!“

Сато застана до него.

— Това ли ви трябва? — И му подаде блекберито си.

Професорът погледна запълнения с числа квадрат на дисплея.

— Да. — Взе един лист. — Дайте ми нещо за писане.

Сато му подаде химикалката си.

— Побързайте, моля ви.

 

 

В подземния офис на Научно-техническата служба Нола Кей отново изучаваше защитения документ, донесен й от Рик Париш. „Какво прави директорът на ЦРУ с файл за древни пирамиди и тайни подземия, по дяволите?“

Вдигна телефона и набра номера на шефката си.

Сато отговори веднага. Гласът й звучеше напрегнато.

— Тъкмо се канех да ти се обадя, Нола.

— Имам нова информация — съобщи криптоаналитичката. — Не съм сигурна какво означава, но открих един защитен…

— Няма значение, каквото и да е — прекъсна я директорката на СЗС. — Времето ни изтича. Не успяхме да задържим обекта и имам всички основания да смятам, че се готви да изпълни заплахата си.

Нола се вледени.

— Хубавото е, че знаем точно къде отива. — Сато дълбоко си пое дъх. — Лошото е, че носи лаптоп.