Дан Браун
Изгубеният символ (41)

38

— Тази стая е масонска, така ли? — Сато се извърна от черепа и впери поглед в Лангдън.

Той спокойно кимна.

— Нарича се стая за размисъл. Това са студени аскетични места, където масонът може да разсъждава върху своята тленност. Като размишлява за неизбежността на смъртта, той обогатява гледната си точка за преходната природа на живота.

Директорката на СЗС плъзна поглед по зловещото помещение. Не изглеждаше убедена.

— Нещо като стая за медитация ли?

— По същество да. В тези стаи винаги има едни и същи символи — череп и кръстосани кости, коса, пясъчен часовник, сяра, сол, празен лист, свещ и прочее. Символите на смъртта насочват масоните към размисли за това как най-добре да изживеят живота си на земята.

— Прилича на светилище на смъртта — отбеляза Андерсън.

„Точно това е смисълът“.

— Повечето студенти от моя курс по символика отначало реагират по същия начин. — Лангдън често им възлагаше да прочетат книгата „Символите на масонството“ от Березняк, в която имаше прекрасни снимки на стаи за размисъл.

— Ами вашите студенти не ги ли смущава това, че масоните медитират с черепи и коси? — попита Сато.

— Не повече от това, че християните се молят в краката на човек, прикован на кръст, или че индуистите се кланят на четирирък слон на име Ганеша. Грешното разбиране на символите на дадена култура е един от най-разпространените корени на предразсъдъците.

Японката се обърна — очевидно нямаше настроение да слуша лекции — и тръгна към масата. Андерсън се опита да освети пътя й, но лъчът започваше да отслабва. Началникът на охраната удари задния край на фенера и той светна малко по-ярко.

Сато спря до масата и се наведе да огледа нещата на нея. Андерсън се опитваше да й свети с отслабващия лъч на фенера.

Директорката сложи ръце на кръста си и изсумтя:

— Какви са тия боклуци?

Предметите в тази стая, знаеше ученият, бяха грижливо подбрани и подредени.

— Символи на преобразяването — отговори той. Беше се приближил и сега стоеше до масата при тях. Тясното пространство му действаше клаустрофобично. — Черепът или caput mortuum, представлява последното преобразяване на човека чрез разлагането и напомня, че някой ден всички ще изоставим тленната си плът. Сярата и солта са алхимични катализатори, улесняващи преобразяването. Пясъчният часовник символизира преобразяващата сила на времето. — Той посочи незапалената свещ. — А тази свещ изобразява градивния първичен огън и разбуждането на човек от съня на невежеството, с други думи, преобразяване чрез просветление.

— Ами… това? — Сато махна с ръка към ъгъла.

Андерсън завъртя отслабващия лъч на фенера към огромната опряна на стената коса.

— Това не е символ на смъртта, както се смята обикновено — поясни Робърт. — Косата всъщност символизира преобразяващата храна на природата — събирането на нейните плодове.

Сато и Андерсън се умълчаха, очевидно опитваха да проумеят смисъла на странната обстановка.

В момента обаче единственото желание на Лангдън беше да се махне от това място.

— Ясно ми е, че тази стая ви се струва особена, обаче тук няма нищо за гледане — всъщност си е съвсем нормална — каза той. — Много масонски ложи имат точно такива.

— Но това не е масонска ложа! — възкликна началникът на охраната. — Това е вашингтонският Капитолий и бих искал да знам какво прави тази стая в моята сграда, по дяволите!

— Понякога масоните подреждат такива стаи в офисите или домовете си като места за медитация. Не е нещо необичайно. — Лангдън познаваше един бостънски кардиохирург, превърнал килера в кабинета си в масонска стая за размисъл, за да може да размишлява за тленността, преди да влезе в операция.

Сато го погледна тревожно.

— Искате да кажете, че Питър Соломон слиза тук долу, за да размишлява за смъртта, така ли?

— Не знам — призна Лангдън. — Може да е замислена като убежище за братята му масони, които работят в сградата — духовно убежище от хаоса на материалния свят… място, където могъщият законотворец да разсъждава, преди да взима решения, засягащи ближните му.

— Прекрасни думи — саркастично заяви Сато, — обаче имам предчувствието, че на американците може да не им хареса ако техните ръководители се молят в килери, натъпкани с коси и черепи.

„А не би трябвало“, помисли си Лангдън и си представи колко различен щеше да е светът, ако преди да започнат война, повече ръководители отделят време да поразсъждават върху безвъзвратността на смъртта.

Директорката на СЗС сви устни и внимателно огледа четирите ъгъла.

— Тук трябва да има още нещо освен човешки кокали и купички с химикали, професор Лангдън. Някой ви е докарал чак от дома ви в Кеймбридж, за да дойдете точно в тази стая.

Робърт притисна чантата към тялото си. Нямаше представа каква връзка има между пакетчето, което носеше, и този подземен тунел.

— Съжалявам, госпожо директор, но не виждам тук нищо необичайно. — Надяваше се, че най-после ще могат да се заемат с издирването на Питър.

Фенерът на Андерсън отново замъждука и Сато гневно се извъртя към него и възкликна сърдито — най-после открито проявяваше нрава си:

— За бога, толкова много ли искам? — Бръкна в джоба си, извади запалка, щракна камъчето и поднесе пламъчето към свещта. Фитилът изпращя и свещта хвърли призрачна светлина в тясното пространство. По каменните стени полазиха дълги сенки. Когато пламъчето се разгоря, пред тях се появи неочаквана гледка.

— Вижте! — посочи Андерсън.

На светлината на свещта видяха избелял надпис — седем главни букви, надраскани на стената в дъното на стаята.

— Що за дума? — изсумтя японката. Свещта хвърляше върху буквите страховита сянка с форма на череп.

— Всъщност е акроним — поясни Лангдън. — Пише се на задната стена на повечето такива стаи и е съкращение на масонската медитативна мантра: Visita interiora terrae, rectif icando in Venies occultum lapidem.

Сато изглеждаше почти впечатлена.

— Което означава?

— „Иди във вътрешността на земята и чрез пречистване ще откриеш тайния камък“.

Тя го погледна по-остро.

— Тайният камък има ли някаква връзка с тайната пирамида?

Лангдън сви рамене. Не искаше да насърчава такова сравнение.

— Хората, които обичат да фантазират за тайни пирамиди във Вашингтон, ще ви кажат, че occultum lapidem се отнася за каменната пирамида, да. Други ще ви убеждават, че тук се има предвид философският камък — субстанция, която според алхимиците можела да им донесе вечен живот или да превръща оловото в злато. Трети твърдят, че се говори за Светая светих, тайно каменно помещение в сърцето на Великия храм. Някои го смятат за християнска препратка към тайното учение на свети Петър — Камъка. Всяка езотерична традиция тълкува „камъка“ по свой начин, но occultum lapidem задължително е източник на сила и просветление.

Андерсън се прокашля.

— Възможно ли е Соломон да е излъгал оня тип? Може да му е казал, че тук долу има нещо… а всъщност да няма.

Робърт си мислеше същото.

Изведнъж пламъчето на свещта замъждука, сякаш раздвижено от течение, помръкна за миг, после отново стана ярко.

— Странно — рече началникът на охраната. — Надявам се, че не са затворили горната врата. — Излезе в потъналия в мрак коридор и подвикна: — Ехей?

Лангдън изобщо не забеляза отсъствието му. Погледът му внезапно беше привлечен към задната стена. „Какво стана?“

— Видяхте ли го? — също тревожно вперила очи в стената, попита Сато.

Той кимна. Пулсът му се ускори. „Какво беше това?“

Преди миг задната стена като че ли беше започнала да блещука, сякаш по нея е пробягала енергийна вълна.

Андерсън се върна.

— Няма никой… — В момента, в който влезе, стената отново заблещука. — Мамка му! — възкликна той и отскочи назад.

Стояха безмълвни, вторачени в задната стена. Лангдън най-после осъзна какво са видели. Полазиха го тръпки. Той колебливо протегна ръка и пръстите му докоснаха повърхността.

— Това не е стена — промълви ученият.

Напрегнато вперили погледи напред, Андерсън и Сато се приближиха.

— Платно е — каза Робърт.

— Но то се изду — припряно отбеляза Сато.

„Да, по изключително необичаен начин“. Лангдън внимателно разгледа повърхността на платното. Лъскавината му странно беше пречупила светлината на свещта, защото се бе издуло навън… през задната стена.

Той съвсем леко натисна платното с пръсти. „Отвор ли има?“

— Дръпнете го — заповяда директорката на СЗС.

Сърцето му бясно се разтуптя. Робърт стисна ръба на платното и бавно го плъзна настрани. После смаяно зяпна онова, което се криеше отзад. „Боже мой!“

Сато и Андерсън безмълвно се взираха в отвора в задната стена.

Японката проговори първа:

— Изглежда, току-що открихме нашата пирамида.