Стив Мартини
Адвокатът (25)

25

Райън се основава на хипотезата, че Джона е седял зад волана и методично е прострелял Суейд с два куршума. Тази картинка съвпада чудесно с теорията, че макар и кипнал от ярост, той е намерил време да отиде някъде, да вземе пистолета и после да отиде при Суейд — всички необходими елементи на едно жестоко, съзнателно и предумишлено престъпление.

Без доказателство, свързващо жертвата с Онтаверос, сега съм принуден да преосмисля тактиката си с всички произтичащи рискове.

Пистолетът на Суейд е ключът към защитата. Обмислих възможността да призова свой собствен медицински експерт, да пресъздам цялата сцена, раните, барутните следи и така да докажа, че пистолетът е бил в ръката на Суейд. Да обрисувам как противникът я е убил, борейки се за живота си.

Проблемът ми е, че Джона отрича. Какво ще се получи, ако го убедя да даде показания? Моят клиент не я е убил, но който и да го е сторил, станало е при самозащита. Превръщам се в самозван адвокат на целия свят — на всички, освен на собствения ми клиент.

Другият вариант е Джона да не даде показания. Но ако развивам теорията за самозащита, заседателите ще се зачудят защо човек, който само е направил неизбежното, отказва да се оправдае пред съда. Според инструкциите не трябва да се впечатляват от неговото мълчание, но това са празни приказки.

Посях семето на съмнението чрез прокурорския експерт по оръжията.

Пелтро се постара да смачка това семе, преди да е покълнало. Дори ме предупреди в кабинета си, че направя ли още един подобен опит, след процеса мога да се надявам на гарантиран престой зад решетките плюс солидна глоба.

През обедната почивка аз и Хари се събрахме с Джона в една от килиите — тясна стаичка със стоманена тоалетна чиния до стената и желязно легло, занитено за пода.

Обсъждаме списъка на свидетелите на Райън и се мъчим да отсеем зърното от плявата, тоест да разберем кого наистина ще призове.

Джона не изглежда добре. Седи на леглото блед и съсухрен. Лекарите опитват с ново лекарство за кръвното, но без особен успех.

— Храната е по-лоша, отколкото в армията — казва той. Гледа моя сандвич и се чуди защо му сервират пилешка супа и желе.

— Поставили са те на строга диета — обяснявам аз.

— Защо просто не вземат да ме убият?

— Не бързай — обажда се Хари. — Правят каквото могат.

Джона разсеяно върти лъжицата из желето.

— Можеш ли да ни разкажеш за тези хора? — питам го аз. — Бившият помощник от яхтата. Градинарят. Зъболекарят. Ще е от полза, ако успеем да отхвърлим неколцина.

Райън е включил в списъка кого ли не. Там са всички, разпитани от ченгетата по време на следствието. Без Мърфи нямаме кой знае колко варианти за действие. Остава ни само да проучим списъка и да поговорим с онези, които могат да знаят нещо. Естествено, ако пожелаят да разговарят с нас.

— С Ел Кондит заедно ходим за риба — казва Джона. Става дума за зъболекаря. Всъщност всичките му познати се возят на яхтата. — Той не знае нищо. Пък и какво ли има да знае?

— Не разговаряш ли с него, докато ти стърже зъбите? — пита Хари.

— Как да разговарям, като е пъхнал пръсти в устата ми?

— Не си ли му казвал за Джесика? — питам аз. — Не си ли споменавал за Суейд?

Той поклаща глава.

— Значи можем да го задраскаме?

— Що се отнася до мен — да.

— Ами онзи тип Джефърс?

— Флойд ли? Не знам защо са го включили.

Седим един до друг на леглото и Джона се привежда да огледа списъка в ръката ми.

— Не съм го виждал от две години — продължава той. — Работеше на яхтата. Мотаеше се из пристанището. Но определено не съм обсъждал с него лични въпроси.

— Не ти ли хрумва защо може да са го включили? — питам аз.

— Не. Мисля, че просто трупат имена.

Има такава тактика. Ние с Хари я познаваме много добре. Принуждават ни да си хабим силите за излишно проучване.

— Наел си го като общ работник, така ли? — пита Хари.

Джона загребва от желето.

— Точно така.

— Защо е напуснал? Да не сте се скарали? Това е едно от нещата, които търсим — бивш служител със сметки за разчистване.

— Не, не. Нищо подобно. Всъщност точно когато напусна, пийнахме по едно. Отидохме в кръчмата до пристанището. Заедно с още няколко души.

Не се съмнявам, че е било за негова сметка.

— Не, човекът си беше свестен — продължава той. — Просто намери по-добра работа.

— Знаеше ли, че има полицейско досие?

Джона изненадано вдига очи към Хари.

— Не, не знаех.

— Да, но има. Преди около десет години е излежал осемнайсет месеца. За присвояване на имущество.

Джона го гледа и не проумява.

— Кражба — пояснявам аз.

— Ааа…

Райън няма как да скрие, че в списъка има човек с престъпно минало. Ако призове Джефърс за свидетел, можем да го обявим за неблагонадежден. Но Джона казва, че това едва ли ще стане. Според него Флойд Джефърс няма какво да каже.

Продължаваме по списъка. Засичаме четири-пет бомби хора, които биха могли да кажат нещо. Между тях един съсед, с когото Джона води спор за оградата, и една бивша чистачка, заподозряна от Мери в кражба. Изхвърлили са я. Райън явно се е постарал да изрови всички кирливи ризи.

На следобедното заседание Райън призовава Виктор Коблински или просто Вик за всички, които са го срещали — като мен например, през онази нощ зад ателието на Суейд, докато криминалистите търсеха улики.

За жалост Коблински има добра памет за лица. Разпознава моето. След като Райън го подканва леко, той казва на съда, че съм бил там през онази нощ. Така потвърждава онова, което вече са чули от Брауър. Не че съм извършил някакво престъпление. Но ако зависи от Райън, може и дотам да се стигне.

Черна коса с път отляво, първи наченки на олисяване по темето, торбички под двете очи и физиономия на ловджийско куче — това е Коблински. По изражението му не може да се разбере дали е опечален или просто сънен.

— Сержант Коблински, през онази вечер вие видяхте мистър Мадриани на местопрестъплението заедно с инспектор Брауър. Разговаряхте ли с него?

— В общи линии не.

— Представиха ли ви го?

— Не.

— Следователно не знаехте, че е адвокат на мистър Хейл, обвиняемия.

— Възразявам. По онова време мистър Хейл не беше обвиняем. Срещу него нямаше обвинения.

— Може би трябва да задам въпроса по друг начин — казва Райън. — Знаехте ли през онази вечер, че той работи за мистър Хейл?

— Не.

— Вие бяхте изпратен на местопрестъплението със задача да издирите микроскопични следи, така ли е?

— Правилно.

— Можете ли да кажете на заседателите какво представлява събирането на микроскопични следи?

— Това е издирване на много дребни улики, понякога косми или влакънца, друг път растителен материал, минерали, песъчинки, с две думи, всичко, което може да се изследва чрез микроскопия, тоест да бъде сложено върху предметно стъкло и разгледано под микроскоп или анализирано по други методи.

— И вие сте специалист в тази област? Какво обучение имате?

— Имам докторска степен по криминология. Работя от единайсет години. Преминал съм курсове във Вашингтон и Куонтико, щата Вирджиния, а също така стаж в лабораторията на ФБР. Всяка година участвам в семинара, провеждан от Калифорнийската асоциация на криминалистите. Освен това водя в местните колежи лекции по събиране на микроскопични следи.

— Можете ли да кажете на заседателите какво видяхте, когато пристигнахте на местопрестъплението?

— Така… Жертвата беше на паркинга зад ателието си, просната по гръб, с леко извита наляво долна част на тялото. Откъм улицата частично я закриваха задните колела на голям автомобил. По-късно узнахме, че автомобилът принадлежи на жертвата.

— Изследвахте ли мястото в непосредствена близост до жертвата?

— Да.

— И какво открихте?

— Имаше голяма локва кръв. Около нея бяха останали отпечатъци от стъпки. По-късно установихме, че съвпадат с обувките на един от служителите на Бърза помощ, които ни бяха изпреварили.

— Значи Бърза помощ се е опитвала да спаси жертвата, преди да пристигнете?

— Да. Но доколкото разбрах, тя вече е била мъртва.

— Значи още наместо са я обявили за мъртва?

— Точно така.

— Какво друго открихте?

— Една използвана гилза. На около два метра и половина от тялото. По земята имаше кърваво петно… там, където жертвата е била влачена.

— Влачена? — повтаря Райън и се обръща към заседателите.

— Да. Изглеждаше, че след изстрелите е била издърпана или изблъскана от колата.

— И после?

— После са я влачили по гръб. Едната от раните е кървяла обилно. Имаше много кръв.

— И това е оставило петно по земята?

— По плочките — уточнява Коблински. — Освен това открихме по дрехите й ситни камъчета и протриване на плата, което подсказва, че е била влачена.

— На какво разстояние? — пита Райън.

— Около два метра. Не повече. Само колкото автомобилът да се изтегли, без да прегази тялото.

— Какво друго открихте? Освен гилзата и локвата кръв? — Преди свидетелят да отговори, Райън вдига ръка. — Момент, да уточним още нещо. Определихте ли калибъра на гилзата?

— .380 — казва Коблински.

— Благодаря. Какво друго открихте?

— Угарка от пура. Изгасена.

Райън млъква, навежда се над масата за веществени доказателства и подава един от книжните пликове на пристава, който го връчва на свидетеля.

Коблински веднага разпознава угарката, която е намерил на местопрестъплението.

— Аз й сложих етикетчето — добавя той.

— Показахте ли тази угарка на някого?

— Да.

— На кого?

Коблински ме посочва.

— На него. И на Брауър.

Произнася последното име като неприлична дума.

— Моля в протокола да се отбележи, че свидетелят разпозна защитника мистър Мадриани.

Райън драсва с молив по листчето пред себе си. Сигурно отмята нещо, което държи да не пропусне.

— Имаше ли нещо върху угарката, когато я открихте?

— Кръв — казва Коблински.

— Успяхте ли да установите чия е кръвта?

— На жертвата. От същата кръвна група.

— Успяхте ли да определите как е попаднала тази кръв върху угарката?

— Не беше съвсем ясно. Може да е била хвърлена там, в кръвта, искам да кажа. Или пък просто е била на земята и кръвта се е стекла след това.

— Значи нямаше как да направите ДНК проби за следи от слюнка по пурата?

— Да. Кръвта беше твърде много. Решихме, че ще обърка резултатите.

Двама от заседателите поглеждат критично Джона тъкмо в момента, когато той се озърта към Хари и свива рамене. Хари прави убийствена физиономия. Лицето му ясно говори: престани с тия издайнически жестове.

— Какво друго открихте на местопрестъплението?

— Цигарена пепел — отговаря свидетелят. — Много фина, почти прах. И две угарки от цигари. Едната беше върху трупа. И по двете имаше червило.

— Успяхте ли да определите откъде са дошли тези цигари?

— Съвпадаха с марката, която открихме в чантата на жертвата, близо до трупа. Анализирахме червилото в чантата. То също съвпадна с онова по угарките.

— Имате ли някакво обяснение как угарките са попаднали върху тялото? А цигарената пепел?

— Да. Смятаме, че убиецът е извлякъл трупа от колата, а после вероятно е изтърсил пепелника върху нея.

— Какво друго открихте?

— Рибени люспи — казва Коблински.

— Рибени люспи? — повтаря Райън.

— Именно. И следи от засъхнала кръв по седалището на панталона й.

— Значи вероятно кръвта е от раните на жертвата?

— Не — отговаря Коблински. — Кръвта по седалището на панталона не беше човешка, а рибешка.

— Моля?

— Рибешка кръв. Лабораторният серологичен анализ го потвърди.

— Говорите за лабораторен анализ на кръвта?

— Точно така. Изглежда, част от тази полусъсирена кръв е полепнала по крачолите на жертвата. В горната част на бедрата. Вероятно е седнала върху все още влажна бучица. Кръвта често става на бучки при съсирването. После се е размазала по плата и е засъхнала.

— Отзад на панталона?

— Да.

— Можете ли да ни кажете какво привлече вниманието ви към тази кръв по панталона на жертвата? Нали разбирате, според вашето описание там е имало доста кръв.

— Вярно. Но всичката беше по горната част на тялото, просмукана в дрехите — блуза и късо сако тип болеро. По панталона нямаше никаква кръв, ако не броим това петно. Решихме, че може да ни е провървяло. Че кръвта може да принадлежи на убиеца.

— Но се оказа, че не е така?

— Да. Поне не в прекия смисъл.

— Сега да насочим вниманието си към рибените люспи. Успяхте ли да ги анализирате?

— Успяхме.

— Успяхте ли да определите на какъв вид риба принадлежат?

— На риба меч — казва Коблински. — Грамадна риба, обект на спортния риболов. Неоново синя на цвят. Ловят ги в открито море на юг от нашия край. Повечето любители само им прикрепват пломба с името си и пак ги пускат.

Но не и Джона. Виждам накъде вървят нещата.

— Във връзка с разследването имахте ли възможност да огледате яхтата на обвиняемия „Аманда“?

— Да.

— Преди да ни кажете какво открихте там, можете ли да опишете въпросната яхта?

— Голям плавателен съд за спортен риболов. Стоманен корпус. Дължина тринайсет метра. Два дизелови двигателя.

— Скъпа ли е? — пита Райън.

— Де да можех да си я позволя — казва Коблински.

В ложата се раздава тих смях.

Джона се усмихва насила. Не изглежда добре.

— И какво открихте на яхтата?

— Следи от кръв. Много рибешка кръв.

— Има ли начин да разберете дали е била същата като онази, намерена по дрехите на жертвата?

— Не бих могъл. Нищо нямаше да излезе. Вероятно на яхтата се е размесвала кръв от най-различни видове риби.

— Какво друго открихте?

— Рибени люспи.

— Те едва ли са рядкост на риболовен кораб, нали?

— Да.

— Открихте ли люспи, които да съвпадат с онези по дрехите на жертвата?

— Не. Но намерих снимка.

— Момент — казва Райън.

Няколко секунди той си шушука с един от своите помощници, седнал на масата до Ейвъри. Младежът изтичва до масата за веществени доказателства, взима голям плик и го връчва на пристава.

Накрая Коблински получава плика и го отваря.

— Разпознавате ли тази снимка? — пита Райън.

— Да. Същата, която намерих на яхтата.

— Можете ли да опишете на съдебните заседатели какво има на снимката?

— Заснет е обвиняемият, застанал на кея до яхтата. И голяма риба — добавя Коблински. — Риба меч.

— Със същите люспи, които открихте по дрехите на жертвата?

— Именно.

— Проверихте ли през този ден или някой от следващите още нещо, принадлежащо на обвиняемия?

— Да.

— Какво?

— Рибарски гащеризон — казва Коблински. — От импрегниран брезент.

— Къде го намерихте?

— В жилището на обвиняемия.

— И открихте ли нещо върху гащеризона? Някакви микроскопични следи?

— По плата имаше много рибешка кръв. И други органични вещества.

— А люспи?

— По целия гащеризон.

— Люспи от риба меч?

— Да.

— Какво друго?

— Задържахме един от автомобилите на обвиняемия, зелен форд експлорър, модел хиляда деветстотин деветдесет и шеста година. Откарахме го на паркинга.

— Имате предвид общинския паркинг за задържани автомобили?

— Точно така.

— Изследвахте ли този автомобил?

— Изследвахме го.

— И какво открихте?

— Пак същото — казва Коблински. — Засъхнала рибешка кръв по брезентовите покривала на седалките както отпред, така и отзад.

— Включително и на предната дясна седалка?

— Да.

— Какво още?

— По покривалата открихме значително количество микроскопични следи, най-различни рибени люспи. Но най-много люспи от риба меч имаше на двете предни седалки.

— Можете ли да опишете тези покривала?

— Брезентови — казва Коблински. — Изглежда, че първоначално платът е бил използван за нещо друго. Може би е част от стар корабен навес. Зелен на цвят, нарязан на големи квадрати и сложен върху седалките.

— И тези рибени люспи, тези следи, които открихте, просто лежаха отгоре?

— Не. Люспите са бодливи. Ако ги погледнете под микроскоп, ще видите множество остри шипчета. Затова се задържат върху плата. Шипчетата се затъкват в нишките.

— Така ли ги открихте и върху дрехите на жертвата? Затъкнати в нишките на плата?

— Една част.

— Взехте ли проби от засъхналата рибешка кръв и люспите в колата на обвиняемия?

— Взехме.

— А също така и от дрехите на жертвата?

— Да.

— Открихте ли нещо друго, докато претърсвахте колата на обвиняемия? Зеления форд експлорър.

— Да. Открихме разписка, издадена от препараторска работилница близо до южния залив. Беше стара, отпреди няколко месеца. Но решихме да си опитаме късмета.

— Какво имате предвид?

— Отидохме в работилницата, която беше издала разписката.

— И какво научихте?

— Въпросната разписка е била издадена на обвиняемия няколко месеца по-рано. Според регистъра ставаше дума за препариране на голям морски костур. Но освен това открихме, че преди три дни в работилницата е била доставена много по-голяма риба. Не от обвиняемия, а от един помощник на яхтата му…

— Възразявам. Предположения.

— Приема се — казва Пелтро.

— Имахте ли възможност да видите в работилницата другата риба?

— Да. В хладилната камера.

— Можете ли да я опишете?

— Беше голяма риба меч, тежка около четиристотин и петдесет килограма. Имаше етикетче с теглото. Твърде едра за Южна Калифорния. По-големи се срещат понякога край Хавайските острови и Австралия. Но за нашето тихоокеанско крайбрежие рибата е направо грамадна. Вероятно е заради затоплянето. Цялата морска фауна се изнася на север.

— Знаете ли нещо повече за тези риби?

— Да, ловил съм ги на два-три пъти с яхта под наем.

— И това е най-голямата, която сте виждали?

— Да.

— Казвате, че е имало етикетче. А беше ли записано и името на човека, който е уловил тази риба?

— Да, беше.

— И кое е името?

— На обвиняемия Джона Хейл.

При тези думи Коблински поглежда Джона.

— Взехте ли проби от кръвта и люспите на тази риба меч, предадена в работилницата по поръчка на обвиняемия?

— Взех.

— И разгледахте ли люспите под микроскоп?

— Да.

— Стигнахте ли до някакви изводи от проучването?

— Да. Стигнах до извода, че при микроскопско наблюдение люспите от дрехите на жертвата Золанда Суейд съвпадат по размер, форма и цвят с онези, събрани по покривалата в автомобила на обвиняемия. Също така съвпадаха по размер, форма и цвят с люспите, взети от рибата в работилницата.

— Един последен въпрос. Взехте ли за лабораторно изследване проби от засъхналата кръв по дрехите на жертвата, както и от кръвта на рибата в хладилната камера?

— Да, взех. Заедно с проби от тъканите на рибата.

— И къде ги изпратихте?

— На „Дженетикс Инкорпорейтед“ в Бъркли, Калифорния.

— Благодаря, мистър Коблински — казва Райън и се обръща към мен. — Свидетелят е на ваше разположение.

Райън набира скорост и почва да ни нанася болезнени удари, макар че все още намирам за какво да го сдъвча.

— Мистър Коблински… Как е по-правилно, „мистър“ или „полицай“?

— Мистър — казва той. Не е официален полицейски служител, а само лабораторен специалист.

— Да започнем с вашия оглед на автомобила. На зеления форд експлорър, модел хиляда деветстотин деветдесет и шеста година. Претърсихте го, нали?

— Така е.

— Как го направихте?

— С прахосмукачка — казва той. — Специален модел с филтри. На всеки филтър отбелязахме откъде е взета пробата и го прибрахме в найлоново пликче.

— По този начин ли събрахте люспите и следите от засъхнала рибешка кръв?

— Да, както и чрез наблюдение под лупа. Една част от следите събрахме с пинцети.

— Значи претърсихте автомобила много старателно?

— Така е.

Открихте ли в колата на мистър Хейл гилза от пистолетен патрон?

— Не.

— Открихте ли следи от човешка кръв?

— Би било невъзможно да я различим. В колата имаше твърде много други примеси. Най-вече рибешка кръв.

— Но не успяхте да откриете човешка кръв, нали?

— Не успяхме.

— Търсихте ли?

— Естествено.

— Ако не греша, в показанията си преди малко описахте едната рана на жертвата като обилно кървяща.

— Възразявам — намесва се Райън. — Свидетелят не е медицински експерт.

— Повтарям собствените му думи — казвам аз.

— Възражението се отхвърля.

— Казахте ли, че раната е кървяла обилно?

— Може и да съм казал.

— Какво точно имахте предвид?

— Че куршумът навярно е засегнал голяма артерия.

— В такъв случай от раната би трябвало да изтече голямо количество кръв. Нали казахте, че точно това сте видели? Кърваво петно на земята.

— Да.

— И все пак не открихте човешка кръв в колата на обвиняемия?

— Както казах, в автомобила имаше прекалено много други примеси.

— Мистър Коблински, разглеждали ли сте и преди люспи от риба меч? Да речем, при някое друго дело или по време на обучението си.

— Разбира се.

— Изследвали ли сте люспи от риба меч?

— Не.

— Не е ли факт, че люспите, взети от една риба меч, могат да изглеждат под микроскоп съвсем като тези на някоя друга?

— Може и да изглеждат. Но повечето хора не се доближават до тях толкова, че да ръсят люспи в колите си.

Коблински ми се усмихва широко. Инстинктивно усещам, че съм загазил. Мога да сменя темата, но заседателите ще се питат защо.

— Искате да кажете, че средният гражданин не излиза в морето за риба меч?

— И това също — казва той. — Но не е там работата. Повечето хора само им слагат пломба и ги пускат. Така правят всички мои познати. Не ги изтеглят на борда. Рибата меч е само обект на спорт. Не става за ядене. Повечето спортни рибари започнаха да се грижат за опазване на природата.

Изричайки това, Коблински се обръща право към Джона. Както и половината заседатели.

Бих могъл да поспоря. Тази риба е била трофей. Колко пъти се случва човек да хване чудовище от половин тон? Но Коблински без съмнение ще ми отговори с примери за жестокостите на китоловците, готови да накълцат Волния Уили на пържоли. Предпочитам да зарежа темата. Това им е лошото на умните свидетели — могат да ти подлеят вода по хиляда начина.

— Запознат ли сте с теорията за пренасяне на следи? — питам аз.

Заседателите все още си представят окървавена вода. Изобщо не ги интересува какво говоря в момента.

— Разбира се.

— И за кръстосаното пренасяне?

— Да.

— Можете ли да обясните на съдебните заседатели за какво става дума?

— Микроскопичните, както и по-едрите следи могат да полепнат по даден предмет, например дреха. Привлича ги статичното електричество или се заплитат в тъканта и така попадат от една повърхност на друга.

— А кръстосаното пренасяне? — питам аз.

— При него става обратното — отговаря Коблински.

— Например влакна от дрехите на жертвата да бъдат открити върху седалка на автомобил. Или косми по облегалката.

Той кимва.

— Да.

— Открихте ли в зеления форд експлорър на мистър Хейл влакна от облеклото на жертвата?

— Не.

— Знаете ли от каква тъкан бяха дрехите на жертвата?

— Бяха вълнени. Късо сако и панталон. Като тореадорски костюм.

— Не е ли нормално да предположите, че ако е сядала върху тези покривала, по тях ще бъдат открити влакна?

— Не и в този случай — възразява Коблински. — Имаше признаци, че някой е почистил старателно колата съвсем наскоро. Пепелникът беше празен.

Ето че пак се натъквам на дебнеща мина.

Когато се озъртам, Райън ми се усмихва злорадо от масата на обвинението. Най-сетне всичко тръгва в неговата насока. Заседателите също са го усетили. Как може човек, който е тъй запален по пурите, че ги купува на черно по хиляда долара кутията, да се окаже с чист пепелник точно когато го проверяват? Явно е имал причина.

— Смятаме, че навярно някой е изтръскал и покривалата — добавя Коблински.

— Ако жертвата е била извлечена от колата, не би ли трябвало поне няколко нишки от облеклото й да паднат върху самата седалка или на пода?

— Възможно е, но както казах, може и да не стане, ако покривалата са били изтръскани.

— И все пак не открихте нито една в колата на обвиняемия, нали?

— За нишки от облеклото на жертвата ли говорите?

— Да.

— Не открихме — признава Коблински.

— Открихте ли по облегалката косми от жертвата?

— Не.

— А на друго място в колата?

— Не. Беше изчистена.

— И проверихте всичките си филтри? Специалните лабораторни филтри на полицейската прахосмукачка?

— Да.

— Но не открихте нищо?

— Открихме рибешка кръв и люспи — казва свидетелят. — Бяха се закачили за покривалата.

— Знаете какво имам предвид, мистър Коблински. Имам предвид признаци за кръстосано прехвърляне на нишки и косми от жертвата. Не би ли било нормално да откриете микроскопични следи, ако жертвата е седяла в тази кола? Не е ли най-вероятно? Дори ако някой е изтръскал покривалата. Не е ли почти напълно сигурно, че щеше да има поне някакви следи от престоя на жертвата в автомобила?

— Възможно е — казва той. — Не мога да преценя.

И през цялото време се усмихва.