Стив Мартини
Адвокатът (24)

24

През цялата нощ се мятам из мрежата на мрачни кошмари, в които непрестанно ме навестява Мърфи, проснат на леглото с парче стомана в гърдите. Задрямвам, въртя глава върху смачканата възглавница и пак се събуждам, без да заспя истински. Накрая посягам и измествам камарата документи върху нощното шкафче, за да видя часовника.

Сюзан похърква сладко и тихичко, сгушена плътно зад мен с ръка през кръста ми.

Отмествам ръката й колкото се може по-внимателно, измъквам крака изпод завивката и сядам на ръба на леглото. Часът е три и половина.

Облечен съм с долнище от пижама. Сюзан е взела горнището като трофей.

Докато ставам, леглото скръцва. Знам, че Сюзан спи леко, затова се обръщам да погледна. Тя само помръдва и намества възглавницата. Тъкмо си мисля, че пак ще задреме, сънените й очи се разтварят насреща ми.

— Хммм. — Тя протяга сластно дългите си нозе под завивката. — Какво има? Сън ли не те хваща? Мога да ти помогна.

Посяга към китката ми и лекичко ме придърпва обратно в леглото. Ръцете й плъзват по тила ми, докато аз падам върху колене и голи бедра. Сякаш воден от невидима магнетична сила, единият ми крак безпогрешно се намества между тях. Под гърдите ми връхчетата на нейните са твърди като куршуми.

Сюзан е истинска магьосница на хипнотичното изкушение. До такава степен, че накрая губим представа кой е прелъстен и кой прелъстител. Също като големите хищни котки тя властва над мрака и ранните утринни часове.

Устните й прилепват върху моите, езикът й плъзва между тях. След секунди преставам да се владея, борим се като зверове от джунглата и в схватката долнището отхвръква нанякъде. Сюзан обича грубата игра. Неведнъж ми е пускала кръв. Докато прониквам в нея, захапва ухото ми. Краката й се сключват около мен. Тя се надига, сграбчва ме през шията. Докато балансираме на ръба, ръцете й изведнъж се раздвижват и впиват нокти в гърба ми. Тръпката плъзва надолу по гръбнака и избухва в миг на неудържима наслада.

Сюзан не е свършила. Тя продължава да ме пришпорва, сетне лекичко като падащ лист се отпуска назад към завивките, без да отпуска обръча около бедрата ми. За мен винаги е било загадка как използва мускулите си. Кръстът й се извива като дъга над леглото, очите й са затворени плътно, а зъбите хапят долната устна.

Преди края се задвижвам отново заедно с нея. Сюзан надава приглушен вик и по тялото й пробягва тръпка, докато тя се гърчи под мен. Права е, наистина ми помогна. Вече не помня защо се събудих.

 

 

На сутринта след нощните буйства и двамата сме гроги. Стоя пред огледалото в банята и приглаждам косата си.

— Май не съм единственият, който има проблеми със съня — казвам аз.

— Какви ги говориш?

На лавицата има две шишенца „Амбиен“ — приспивателно, продавано по рецепта. Взимам едното и разтръсквам белите хапчета.

— А, това ли? Пия ги от време на време. Нали знаеш, имам си проблеми в службата.

— Може би безсъницата ти се дължи на нещо друго.

— Какво искаш да кажеш?

В огледалото виждам как Сюзан се надига рязко и сяда на леглото. Сънливият тон е изчезнал, гласът й звучи напрегнато, сякаш съм засегнал болезнена тема.

Обръщам се и я поглеждам.

— Може би не си свикнала да живееш с други хора. Външен човек в дома ти. В леглото ти.

Тонът тутакси се променя.

— Я стига! Не ставай смешен.

— А ти какво си помисли?

— Нищо.

Тя се отпуска на възглавницата. Потупва подканващо леглото до себе си.

— Може би трябва със Сара да си потърсим друго жилище?

— Не. — Сюзан се надига на лакът. — Не и след снощния случай.

— Не смятам да се прибираме у дома. Може да опитаме на хотел.

— Сара няма да се чувства удобно в хотелска стая.

— Права си. Ще оставя Сара тук.

— Няма да е щастлива без теб — казва тя.

— Но ще е в безопасност — отговарям аз. — Все се тревожа за онова момиченце.

Тя ме поглежда въпросително.

— Аманда, внучката на Джона. Мислиш ли, че няма да й се случи каквото се случи на Мърфи?

— Почти я бях забравила — казва Сюзан.

— Но аз не съм. Все за нея си мисля от снощи.

— Защо не отидеш в полицията?

— Няма нужда аз да ги търся. Те редовно ме посещават.

— Разбираш ме много добре. Обясни им какво става. Разкажи им за Онтаверос.

— Райън вече знае. Дори повече, отколкото би трябвало. А и нямам доказателства.

— Имаш два трупа — напомня тя.

— Да, но ченгетата си имат теория как се е стигнало дотам. Няма да ми повярват.

— Откъде знаеш, като не си опитал?

— Ако не беше процесът на Джона, можеше и да ми угодят — казвам аз. — Да ми осигурят известна защита. Поне да наблюдават къщата. Но при сегашното дело всяко тяхно действие би подкрепило теорията, че мексиканецът е убил Кроу и Мърфи, а това отваря вратичката за въпроса дали пък не е убил и Суейд. Райън няма да се съгласи в никакъв случай.

Гледам през прозореца към задния двор. Слънчеви лъчи се процеждат между танцуващите сенки на листа по плочките.

Сюзан става и се притиска зад мен с ръце около кръста ми. Усещам топлината на нейното тяло. Стоим така пред остъклената врата като полюшващ се двоен силует.

— Тревожи ме, че поставям и теб под заплаха — казвам аз. — Видях какво сполетя Мърфи. Беше попаднал на неподходящо място в неподходящо време.

— Вината не е твоя.

— Не говоря за вина. Просто такива са суровите факти. Онези хора са готови на всичко, ако сметнат за необходимо да се заемат с мен. Сега си правят сметката, че Кроу е мъртъв и няма страшно. Ами ако извадя късмет? Ако изровя още нещо? А трябва да се опитам.

— Защо?

— Защото иначе в най-добрия случай мога да се боря за смекчаване на присъдата. Джона ще иде в затвора. Не разбираш ли? Вероятно ще умре там.

Сюзан въздъхва дълбоко и се притиска още по-плътно.

— Сигурна съм, че ако го е сторил, станало е при самоотбрана — казва тя. — С пистолета на Суейд.

— Само че той отрича.

— И какво ще правиш?

— Ще се опитам да намеря Джесика.

— Вярваш ли, че би помогнала на баща си?

— Не знам. Но поне мога да се опитам да върна детето.

Без да разхлабвам прегръдката й, аз се обръщам към нея. Тя не ме гледа. Зареяла е поглед над рамото ми навън към двора.

— Ще ти помогна — казва тя.

— Не. Не искам да се замесваш повече. Ако се погрижиш за Сара…

— Вече съм замесена.

— Имаш предвид пистолета на Суейд? Стара история. След още ден-два в съда Райън ще забрави откъде е дошло.

Това не я разколебава.

— Детето е в опасност — казва тя. — Трябва да го намерим.

— Остави това на мен.

Тя не отговаря. Мълчи и след малко променя темата.

— Едно ме озадачава. Как са открили Кроу според теб?

— Много мислих за това. Възможно е да са ни проследили онази вечер, когато му връчихме призовката. Ако е така, Онтаверос сигурно е притиснал Кроу да разбере дали знае къде се крие Джесика. Без съмнение е открил призовката и картичката на Мърфи.

— Нали каза, че Кроу не знае къде е Джесика.

— Така твърдеше. Но на мексиканеца може и да е казал. Би направил всичко, за да отърве кожата. Ако Онтаверос е видял призовката, станало му е ясно, че се готвим да изправим Кроу в съда. Това би вдигнало на процеса доста шум около Онтаверос. Едва ли му трябва такава реклама.

— И затова е убил Кроу?

— Така смятам.

— Пак не е ясно — казва тя. — Защо да убива Мърфи?

— Може би си мисли, че Кроу му е казал нещо.

— Но това не е вярно.

— Само че Онтаверос не знае — казвам аз. Не вярвам Кроу доброволно да се е обадил по телефона на Мърфи. — Сигурно са инжектирали Кроу след обаждането, сложили са го във ваната и са изчакали идването на Мърфи.

— Но ако мислят, че Кроу е казал нещо на Мърфи и са ви проследили онази вечер, тогава предполагат, че и ти знаеш.

Най-сетне тя отдръпва глава назад и ме поглежда.

— Точно затова не мога да остана тук — казвам аз.

 

 

Тази сутрин Райън разорава старата нива, като се мъчи този път да не допуска грешки. Свидетелят е Кевин Слоун, експерт по огнестрелни оръжия и балистика от Окръжната лаборатория по криминалистика.

Рус, малко над трийсет, той прилича по-скоро на полицай, отколкото на лабораторен специалист.

Двамата набързо претупват въпроса за тежестта на куршумите и потвърждават, че Суейд е убита с калибър .380. След всичките разправии с доктор Морис на същата тази тема Райън по някаква неизвестна причина изглежда напълно съгласен с калибъра. Двамата с Хари недоумяваме защо му е да подкрепя теорията за изчезналия пистолет на Суейд.

Райън навлиза в темата за браздите върху куршумите и свидетелят казва на заседателите, че огнестрелното оръжие, с което е убита Суейд, представлява полуавтоматичен пистолет, използващ патрони с гладки гилзи като намерената на местопрестъплението. Според Слоун в полицейските компютри няма данни пистолетът да е използван при друго престъпление.

— Какво друго успяхте да установите по гилзата, намерена на местопрестъплението, и куршумите, извадени от трупа на жертвата?

— На гилзата имаше следи от изхвъргача, по които преценихме, че е използвана само веднъж. Изглежда, патроните са фабрични. Собственикът на пистолета вероятно не е бил от категорията на запалените стрелци, които познават отлично оръжията и сами си изготвят боеприпаси.

— Нещо друго? — пита Райън.

— Формата на браздите по куршумите говори за спирални нарези на цевта с дясно завъртане. Това означава, че при излитането си куршумът се върти по часовниковата стрелка, гледано откъм стрелеца. По правило американските огнестрелни оръжия са с ляво завъртане. Куршумът се върти по спиралата в цевта обратно на часовниковата стрелка. „Колт“, „Браунинг“, „Дай Стандард“, „Ремингтън“, почти всички те са с ляво завъртане. Европейските производители най-често използват дясното. По часовниковата стрелка.

— Значи при нашия случай пистолетът вероятно е произведен в Европа?

— Така смятам — потвърждава Слоун. — Калибърът е широкоразпространен. Много европейски производители предлагат полуавтоматични пистолети, използващи патрони с калибър .380.

— Следователно според вас ще е трудно да се установи конкретният модел или производител, освен ако не открием самото оръжие?

— Прав сте.

Райън се опитва да ме изпревари и да омаловажи фактите около пистолета на Суейд. Вкарва ме в ситуация, където без самото оръжие не мога да докажа с какво точно е стреляно. За съдебните заседатели остават само догадки. Тя е имала пистолет, но дали е убита с него?

— Нямам други въпроси към свидетеля — казва Райън.

Ставам, без да губя време.

— Мистър Слоун, познавате ли модела пистолети „Валтер ППК“?

— Познавам го.

— Полуавтоматичен ли е?

— Да.

— И къде се произвежда този модел?

— Основно в Германия — казва Слоун. — Но по лиценз неголямо количество се произвежда и у нас.

— Знаете ли дали „Валтер ППК“ стреля с патрони от калибъра .380?

— Така е.

— Не е ли факт, че полицейските служители често използват „Валтер ППК“ като резервно оръжие?

— Познавам полицаи, които разполагат с такъв модел.

— Заради компактните размери и малкото тегло ли?

— Да, така смятам.

— Би ли било правилно да наречем този вид пистолети „дамско оръжие“ заради малките им размери?

— Протестирам — изправя се Райън. — Защитата иска от свидетеля да прави предположения. Не е доказано, че изобщо съществува такова нещо, наречено „дамско оръжие“.

— Свидетелят е експерт — казвам аз на съдията.

— Въпросът е извън неговата компетентност — възразява Райън.

— Приема се — казва Пелтро.

— Смятате ли, че е по-вероятно този модел да се използва от жени? — питам аз.

— Не знам — казва Слоун.

— Не е ли факт, че по принцип жените са склонни да купуват и носят по-малки пистолети?

Слоун се замисля.

— Да, по принцип сигурно е така.

— Благодаря. А не е ли факт, че „Валтер ППК“ представлява тъкмо такова оръжие?

— Предполагам — казва той.

— Значи ако някоя жена реши да носи пистолет, този би бил идеален за дамска чанта?

— Сигурно, ако е решила да носи оръжие.

Преминавам към бройката на патроните в малкия валтер — седем плюс един в цевта — и факта, че има дясно завъртане на резбата, точно като браздите по куршумите, извадени от трупа на Суейд. Доста добре напредвам със свидетеля на обвинението и, кой знае защо, Райън изобщо не проявява тревога. Може би само се преструва пред заседателите.

— Нека се спрем върху типа оръжие, за което говорим.

Можете ли да обясните на съдебните заседатели как действа полуавтоматичният пистолет?

Райън мълчи. По вида му усещам, че се чуди дали да възрази. Но не го прави.

— Темата е твърде сложна — казва Слоун.

— Обяснете като за обикновени хора. Съвсем простичко.

— Обикновено пълнителят с патрони се поставя в дръжката на пистолета. При правилно поставяне горният му край е точно зад патронника. За да заредите първия патрон, трябва да дръпнете плъзгача, след което пружината го изтласква напред. При това най-горният патрон напуска пълнителя и попада в патронника, като същевременно се затваря отворът на изхвъргача. Ударникът заема задна позиция. Ако предпазителят е свален, остава само да натиснете спусъка. Всеки пореден изстрел отхвърля плъзгача назад и зарежда следващия патрон.

— Значи след като първият патрон е зареден, трябва само да се натиска спусъкът?

— Да — кимва Слоун. — Ако е махнат предпазителят.

— И пистолетът ще стреля веднага след натискането на спусъка?

— Точно така.

— Запознат ли сте подробно с натискането на спусъка? — питам аз. — Познавате ли усилието, необходимо за стрелба с различните видове оръжие?

— Да.

— Налага се да възразя — казва Райън. — Излизаме извън темата на показанията.

— Ваша светлост, обвинението повдигна въпроса за вида оръжие. Смятам, че имам право да изясня как действа то.

— Разрешавам въпроса — обявява Пелтро от подиума.

— Казано в най-общи линии, не е ли факт, че натискането на спусъка се измерва в грамове и характеризира усилието, необходимо за освобождаване на ударника?

— Казано в най-общи линии, наистина е така.

— Сега ще ви задам хипотетичен въпрос. Вие сте експерт по огнестрелни оръжия, нали?

— Да.

— Да предположим, че сравнявате револвер с двойно действие… Знаете какво е това, нали?

— Да.

— Обяснете на заседателите.

— При револвера с двойно действие не се налага стрелящият да издърпва ръчно ударника. Достатъчно е да натисне спусъка, при което барабанът се завърта, намества следващия патрон, ударникът отстъпва назад и произвежда изстрел.

— Да предположим, че сравнявате такъв револвер и полуавтоматичен пистолет. Да предположим още, че ни интересува само какъв натиск е необходим за повторен изстрел. Разглеждаме случая, когато и с двете оръжия е стреляно по веднъж чрез дръпване на спусъка. Разбирате ли ме?

Свидетелят кимва.

— Отговорете на глас за протокола.

— Да.

— При тази предполагаема ситуация не е ли факт, че за изстрел с полуавтоматичен пистолет се изисква много по-малко усилие, отколкото при револвера?

— Ваша светлост, какво общо има всичко това? — възкликва Райън.

— Свидетелят даде показания, че са направени два изстрела, в трупа на жертвата е имало два куршума. Смятам, че защитата има право да се поинтересува от усилието, необходимо за дръпване на спусъка при втория изстрел.

Пелтро кимва.

— Възражението се отхвърля.

— Можете да отговорите — казвам аз на Слоун.

— В общи линии спусъкът на полуавтоматичен пистолет изисква по-малко усилие, отколкото този на револвера.

— Много по-малко?

— Да.

— Бихте ли казали, че полуавтоматичният пистолет има свръхчувствителен спусък? Съвсем леко усилие може да го задейства:

— Зависи от оръжието — отговаря свидетелят.

— Да предположим, че двама души се борят за малък полуавтоматичен пистолет.

С крайчеца на окото си виждам как Райън се върти на стола. Никак не му допада картината, която описвам.

— Да предположим също така, че единият е с пръст върху спусъка, а другият се мъчи да му отнеме оръжието. И да предположим, че пистолетът вече е зареден, с патрон в цевта и махнат предпазител. Голямо усилие ли е нужно, за да се натисне спусъкът?

— В сравнение с какво?

— С револвер, да речем.

— Нужно е по-малко усилие.

— Много по-малко?

— Може би.

— Значи пистолетът може да гръмне при най-леко докосване на спусъка?

— Възможно е.

— И незабавно ще бъде готов за нов изстрел?

— Такава е функцията на механизма.

— И същото усилие, тоест съвсем лек натиск върху спусъка, може да доведе до нов изстрел?

— Да, същото усилие, но не знам точно колко лек трябва да бъде натискът. Зависи от конкретното оръжие.

По-добър момент няма да има. След като съм се изкачил на върха, смело скачам с главата надолу.

— Нека да предположим, съвсем условно, че при борбата пистолетът се е извъртял и първият куршум попада в жертвата.

— Не разбирам — казва Слоун.

— Ако оръжието е било в извитата ръка на жертвата, може ли ударът от куршума в тялото й да предизвика нов изстрел?

Този път Райън скача от стола.

— Протестирам!

— Може ли при удара на куршума жертвата неволно да натисне спусъка за втори път?

— Въпросът засяга недоказани факти. Излиза извън компетенцията на свидетеля. Той не е медицински експерт.

— Приема се — казва Пелтро. — Не отговаряйте на въпроса. Заседателите да не взимат предвид последния въпрос.

— Приключих със свидетеля, ваша светлост.