Сакьо Комацу
Потъването на Япония (32)

2

Началото на земетресението в централния тектоничен район на Западна Япония се усети в Токио като земетресение от средна степен. В щаба на „програма Д“ дотича бледен като платно член от евакуационната комисия:

— Потъва! Потъва Западна Япония! Край! Не успяхме!

— Потъването е започнало не от днес — сухо и спокойно каза Наката. — А отдавна… И има време. Най-малко четири, а може би и пет месеца ще минат, докато Япония напълно изчезне.

— Така ли мислиш? Не зная дали може да ви се вярва. Вие дори не можахте да предскажете такова грандиозно земетресение, като това, което разцепи Япония.

— Ако вие имате предвид това в централния тектоничен район, мога да ви уверя, че ние предупреждавахме за него — Наката стана от стола, без да се обръща към дошлия. — За съжаление малко сгрешихме в изчисленията. Предупреждавахме, че то ще стане след три дни или след седмица, но не успяхме да получим данни непосредствено преди земетресението, защото вече две денонощия се занимаваме с някои участъци от нашата наблюдателна мрежа, които излязоха от строя. И освен това, длъжен съм да ви кажа, че работата на комисията недостатъчно е съгласувана с нашите наблюдения върху земната кора. Вие действувате на принципа: „По-бързо — повече“. Извозвате отвсякъде, откъдето могат да се настанят хора на кораби или самолети…

— И какво от това? Нямаме друг изход…

— Евакуационната комисия би могла да сътрудничи по-тясно с наблюдателния щаб! Създава се впечатлението, че комисията не използува по необходимия начин информацията, която й предоставяме. Настоятелно ви молим да запознаете отговорните членове от евакуационната комисия с нашата характеристика на бедствието.

— С вашата характеристика?! — възкликна с негодувание членът от комисията. — Защо ни е „характеристика“?

— … Да, Наката слуша… Да се пуска това, което сме успели да подготвим… А самолетите за наблюдение излетяха ли? Какво, какво?… Не достигат шамандури за наблюдение?… Нищо, нека всички самолети да излетят! — Наката постави слушалката, разтри с длани очите си и се обърна към члена на комисията. — Да, с нашата характеристика. Аз не мога да намеря друга дума, по-подходяща в случая. Не е необходимо да ви запознаваме с конкретни цифри. От нашата характеристика бихте могли да разберете същността на ставащите явления. Тогава при осъществяване на евакуационния план с успех ще можете да включите всички наши данни, всички предупреждения или накратко казано, цялата наша информация.

— Ясно ми е какво искат учените. Те смятат, че ние трябва да оценим труда им. Но сега не е време да се мисли за това — кипна членът от комисията. — От вас сега се изисква само едно точно прогнозиране.

— Така е, но едва когато имате ясна представа за катаклизма, ще сте в състояние да извлечете практическа полза от нашите прогнози — търпеливо и настойчиво обясни Наката. — Да се предскажат със стопроцентова точност измененията в отделните географски точки е невъзможно! Абсолютно невъзможно! Вие искате такава информация от невежество! Дори не сте се посъветвали с другите членове от комисията!…

— Какво искаш да кажеш? — удиви се членът от комисията. — Ние два пъти се събирахме, за да чуем вашите разяснения.

— Съвсем нормално е. Интересували са ви само изводите, а като е ставало дума за хода на това явление, сте слушали с половин ухо.

— Съвсем не! В комисията има и учени…

— Да, има, и тяхното основно достойнство е в това че те са се научили да мислят „политически“.

— Ти… — лицето на члена на комисията се напрегна и на челото му изпъкна и затрептя вена. — Кой си ти? Защо говориш така?

— Разберете, все едно от това няма да се отървете! Съберете след два дена всички членове на комисията и ще проведем разяснения — Наката продължи да разглежда листата, които бяха постъпили от телекса. — Или по-точно, като се съберем, няма да разясняваме, а ще прочетем специално наставление за господа членовете от комисията по евакуирането. Трябва да бъдат всички… И министрите, и висшите чиновници…

— След два дена?! Ти мислиш, че ние имаме време? — избухна гостът, който беше известен в парламента със своята несговорчивост. — В такъв момент…

— Именно в такъв момент!

Наката посочи на члена на комисията един лист от телекс и каза:

— Прочетете! Средният предполагаем брой на загиналите и безследно изчезналите след страшното земетресение е надминал милион. Ако членовете на комисията разбираха поне малко от характера на станалото явление, би им било ясно каква е същността на нашите прогнози, и на основата на това биха взели правилно решение на място, при което днешният брой на жертвите би се намалил поне със сто-двеста хиляди души.

— Какво искаш да кажеш? — членът на комисията погледна Наката с нескрито раздразнение.

— Вие някога в детството си скачали ли сте на въженце, когато двама въртят, а другите скачат по ред…

— Ти се подиграваш?!

— И не мисля. Ако схванете периодичността на въртенето на въжето, като скачате, няма да го закачите. Тук най-главното е… Но нека да погледнем заедно!

Светна телевизионният екран. Появи се изображението, което се предаваше от компютъра.

— Ще проектираме на големия екран. Моля ви, погледнете! Виждате ли? Този път ще се извърши хоризонтално преместване на североизток на пластовете, които пропаднаха и се изместиха на север. Това ще се отрази и на степта Ишикари в Хокайдо. Източната половина на района между крайбрежието Санрику и северния планински край ще започне да се приплъзва по Тихоокеанския континентален склон, докато крайбрежието на Японско море е относително спокойно и безопасно. Само в определен момент ще се наложи да се прекрати евакуацията в пристанищата Сендай и Сапоро, които в момента работят с пълен ход и ще трябва веднага да се изведат хората от този район. Имате на разположение не повече от пет дни.

— Това точно ли е? Сутрешното земетресение стана три дни по-рано, отколкото прогнозирахте…

— Този път степента на точност е много по-висока. До започването на явлението има още една седмица плюс-минус двадесет и четири часа. След земетресението в централния тектоничен район точността на прогнозирането силно се увеличи. Това е присъщо за подобен род явления. Но да продължим по-нататък. Увеличава се опасността от вулканично изригване в системата на вулканите Норикура в централна Япония. В продължение на двадесет часа ще стане голямо изригване, което ще бъде предизвикано от сутрешното земетресение…

— А не трябва ли да се състави план „къде, кога и какво ще се случи“? — попита членът на комисията, свивайки устни. — Тогава бихме могли да съставим план за евакуация с минимални загуби. Обзавели сме ви с компютри, а не можете да направите такава дреболия?

— Вашите думи за сетен път показват, че нищо не разбирате — студено каза Наката. — Чували ли ли сте за играта „куп шахматни фигури“? Трябва да се изважда по една фигура от купа, но така, че той да не се разрушава. Вие как мислите, ще може ли компютърът да предскаже от коя фигура ще започне срутването и колко фигури ще могат да се извадят до следващото срутване? Вие смятате, че компютърът ще бъде в състояние да изчисли този процес в детайли. Нашата наблюдателна мрежа представлява бълха върху тялото на кит. Но едно може да се каже със сигурност. Ако срутването не стане в този момент, когато се изважда поредната фигура от купа, при преместването на следващата фигура вероятността за срутване се увеличава. Или ако се извърши срутване, то до следващото ще има известен период на относителна стабилност… И това е всичко. При разработването на плана за евакуацията всичко трябва да се разбере и отчете.

— Ти предлагаш да се измени нашият план за транспортиране и евакуиране? Няма време.

— Има време. Такъв начин изглежда много заобиколен, но в процеса на работата той ще се окаже най-кратък. Моля ви само за два дни, повече не е необходимо. Ще съумеете ли да склоните и другите членове от комисията?

— Изпратете на комисията вашето „особено мнение“ — каза гостът, като обърна гръб на Наката. — С прилагане на необходимата документация.

— За това действително няма време! — отряза Наката. — Ние тук работим по осемнадесет часа в денонощие. Погледнете материалите, които са в секретариата на вашата комисия.

Членът на комисията злобно погледна Наката, който, без да му обръща внимание, се зае с работата си и излезе, като тръшна вратата след себе си.

— Разсърдихте го — каза телепистът, чукайки по клавишите на телекса и кимна с глава към вратата. — Важна фигура от опозиционната партия. Може да се получи обратен ефект.

— Нека злобее. Нищожество — спокойно отговори Наката и натисна копчето на магнетофона, откъдето изскочи касета. — Приложи я към секретния доклад до председателя на комисията. Нека изслуша нашия разговор. Няма ли съобщение от Р–6 и Р–7?

— Има само от Р–7 — отзова се сътрудникът от ъгъла на стаята.

— Когато се свържете с Р–6, повикайте Катаока. А какво става е Р–7? Ще могат ли да предадат изображение?

— Изглежда, че имат спънки с ретранслационния вертолет. По CBS чрез спътник ще започне предаване с двучасово закъснение. Сега на мястото на събитията на вертолет се намира Ню-йоркският телевизионен коментатор Хоркинз. И нашата програма „Ен-Ейч-Кей“ ще предава. Да гледаме ли?

— Казваш, с два часа закъснение? А в Америка сега е златно време за гледане на телевизия — Наката смръщи вежди, отпи от изстиналото кафе и си погледна часовника. — А в Западна Европа е нощ. Хвърлили са толкова пари напразно…

— Стотици милиони ще гледат — каза телепистът, като запали цигара. — Спектакълът на века… За тях… А за нас е въпрос на живот и смърт.

— Ами… — закърши пръсти Наката. — Когато при нас беше тихо и спокойно, ние също с любопитство гледахме настрани… Дай да си дръпна! — Наката протегна ръка и като взе цигарата от телеписта, стана.

— Веднага включете всички данни от наблюдателните пунктове в компютъра. Ако се свържете с Катаока, не прекъсвайте връзката, докато не се върна. Аз ще си взема един душ, за да се поразсъня.

Телепистът, на когото Наката грабна цигарата, го изпрати с поглед.

— За него говорят, че е много способен, но на външен вид съвсем не ми прилича на учен.

— Да, казват, че в студентските си години бил шампион по ръгби — обади се някой от ъгъла на стаята. — От него би излязъл добър детектив, разнищва всяко нещо…

Започнаха да постъпват данни от наблюдателните пунктове. В стаята шумът се усилваше. Стана земетресение от трета степен, но на такава дреболия никой не обръщаше внимание. Пукнатината, която се беше образувала в стената по време на голямото земетресение сега все повече се разширяваше.

Сред досадния писък на радиосигналите се чу зумерът за спешно повикване. Този гръмък звук сега се оказа необикновено тих. Върху цветната светеща карта на Япония се очертаваха три яркочервени точки на север от централния район…

— И Мацумото… Взрив на върха Норикура. Започна изригването по върховете Яке-гатаке, Футо-гатаке… — каза радистът, като приемаше спешното съобщение. — Седем часът и четиридесет и пет минути… От Нагано… Взрив в района на планината Такацума… От западния склон започна да избива пара… Осем часът и три минути…

— Планината Такацума ли? — в пълно недоумение попита Юкинага.

— Неочаквано бързо… — дочу възклицанието му влезлият отново в стаята Наката и погледна към картата. — Естествено ние знаехме, че там все някога ще започне нещо, но… двете страни на голямото разпукване по реката Итон… Преместването в хоризонтална посока достигна почти двадесет метра… Населението там вече е евакуирано…

— Но — с пресипнал глас поде Юкинага, като гледаше разсеяно червените огънчета върху картата — това може да повлече след себе си…

Отново избръмча зумерът. На картата в североизточната част на Япония светнаха две червени точки.

— От Мориока съобщават… Започнало е изригване на планината Ивате… И на прохода Кома-гатаке… — тихо съобщи радистът.

Юкинага сякаш не чуваше. Той стоеше като застинал пред екрана.

Картата на Японските острови, цветна, светеща, с неясните си очертания му приличаше на дракон. Върху хребета на централната планинска верига сякаш пулсираха огнища на злокачествен тумор. Това бяха яркочервени петна, които предупреждаваха за опасност от изригване и изменения в земната кора. Бреговата линия съвсем беше променила очертанията си. Над синевата по всички пукнатини пробягваха светлочервени линии, които се простираха по Централния тектоничен район — от полуостров Кии през остров Шикоку. Набъбваше червената линия на великия разлом. На островите, разположени на югозапад, на Кюшю, в централната част, на Хокайдо, в Централната планинска област. В планинската област на Канто като капки кръв трептяха алени точки. И в южния край на Канто над почти напълно изчезналите под водата острови Идзу не изгасваха кървавите точки на изригващите вулкани.

Драконът боледуваше.

Неговата глава, шия, гръд, лапи се разяждаха от смъртоносна болест. А вътрешността му гореше от нетърпима горещина. Той се задъхваше, кръвта му изтичаше. Гърчеше се от болки. Неговото гигантско тяло, дълго две хиляди километра и с площ триста и седемдесет хиляди квадратни километра, се гърчеше, агонизираше и краят не беше далече. А от морето, носена от сини вълни, се надигаше студената смърт…

Но очите на Юкината вече не виждаха дракона. Неговият поглед се спря на една червена точка, която трептеше на север от Централния район, а мислите му бяха съвсем далече…