Сакьо Комацу
Потъването на Япония (20)

1

В една от залите на резиденцията на премиера, която все още не беше напълно ремонтирана след последното земетресение, около масата седяха измъчени, отслабнали от безсънните нощи, премиерът, началникът на канцеларията и завеждащият на отдела по общите работи. На масата имаше лист хартия.

— Как да разрешим този проблем? — уморено попита премиерът. — Докладваха ми, че бъдещите изследвания изискват допълнителни разходи от един до десет милиарда йени…

— Навярно ще се наложи да предадем тази работа на Силите за отбрана — отговори началникът на канцеларията. — Главните изследвания по „програма Д“ вече са започнати. Сега е необходимо да разширим ръководещата група, да увеличим състава на изследователите, материалната база и асигнирането…

— Но съвсем очевидно е, че само Силите за отбрана няма да се справят с „програма Д“ — каза завеждащият на отдела по общите работи. — И асигнирането ще стане проблем, ако превиши лимита на секретния фонд. А най-важното в случая е, че трябва да се определи точно кога и в каква форма ще се случи това. Няма да можем да минем и само с кабинетната разработка на проекта за евакуацията. Ще се наложи сътрудничество на голям брой учени. А как ще ги съберем тези учени?

— Хм, ще трябва да се обърнем към научно-техническия съвет — скръсти ръце премиерът. — В този случай ще се наложи да посветим в тайната, разбира се, в определени граници, председателя и някои от членовете на съвета и да ги помолим за сътрудничество. Впрочем мисля, че в Управлението по метеорология, в Държавния Институт по геодезия и картография, в Института по сеизмология и в Института за изучаване на природните бедствия има някои учени, които се досещат…

— Кой знае… Учените са заети предимно с неотдавна станалото земетресение — замислено каза завеждащият на отдела по общите работи. — А това явление е грандиозно и небивало. Да предположим, че се намерят двама-трима, които ще се досетят, но те дори на себе си няма да повярват, а камо ли да започнат да разпространяват слухове, та нали ще ги помислят за луди.

Премиерът мълчаливо гледаше поставения пред него лист хартия.

— Аз също се съмнявам или… по-точно не мога да повярвам — промълви той. — Струва ми се, че всичко е толкова чудовищно. Макар и да сме страна на вулкани, такава територия за толкова кратко време…

Другите двама също гледаха в листа, а в средата му имаше един-единствен ред:

min Д = 2

— Съвършено невероятно — промърмори завеждащият на отдела по общите работи, като се поглаждаше с пухкавата си длан по брадата. — Ако това наистина стане, ще бъде ужасно. А ако е огромна грешка или фантазия, или някаква неточност в изчисленията на самия учен… Тадокоро, тогава…

Началникът на канцеларията погледна проницателно премиера. Той също непрекъснато мислеше за това. Ами ако изведнъж се окаже грешка, заблуда, фантазия. Дълъг политически живот извървяха двамата — той и премиерът. На времето, когато заедно завършваха едно и също учебно заведение, той за много неща беше задължен на премиера. И сега не го напускаше мисълта, че неговият началник — най-високопоставеното лице в държавата — в минута на слабост се бе поддал на тази грандиозна афера… Докато всичко ставаше зад кулисите и беше тайно, все още имаше възможност да се отрече. А по-късно, когато размерите на асигнирането и кръгът на въвлечените в изследванията лица се увеличат, когато всичко това получи официален характер, ще бъде далеч по-трудно да се оттегли. Могат да бъдат подведени под отговорност, а това непременно ще свърши с политическа смърт за премиера и за цялото правителство. Тогава кого трябва да принесат в жертва? Началникът на канцеларията започна мислено да търси подходяща кандидатура. Кой би могъл да поеме върху себе си отговорността в най-лошия случай? Кого да изберат за „жертвен агнец“, за да се спаси премиерът… Той беше готов да подложи собствената си глава… Добре би било, ако се окаже достатъчно… Но от друга страна, ако това действително се случи…

— От резултатите на проведените досега изследвания, изглежда, все още не могат да се направят точни изводи — премиерът вдигна глава. — И все пак ще продължим изследванията още малко. Действително, може отчасти да се увеличат асигнирането и броят на сътрудниците.

Като чу тези думи, началникът на канцеларията почувствува, че премиерът, който винаги пипаше внимателно и предпазливо, сега е решил да действува смело, дори в известна степен да се подложи на политическа опасност.

— Много добре — съгласи се завеждащият на отдела по общите работи. — А какво стана с вчерашното заседание на секретариата на партията.

— Аз бих искал малко преди това… — премиерът изведнъж се замисли. — Свържете ме с вицепремиера и секретаря на партията.

— Страхувам се, че вицепремиерът вече спи — отговори началникът на канцеларията, като си погледна часовника. — Да извикам ли секретаря?

— Засега не, малко по-късно — Премиерът стана и донесе бутилка коняк и три чаши. — Нещо се уморих — промърмори той, докато наливаше коняка. — Не е ли по-добре утре да поговорим?

— Хайде, утре — съгласи се завеждащият на отдела по общите работи. — По-добре сега да си отпочинете.

Тримата мълчаливо вдигнаха чашите. Грамадният като професионален борец завеждащ на отдела по общите работи изпи питието на един дъх и тръгна към вратата. Началникът на канцеларията, след като извървя няколко метра с него, се отдели и зашепна нещо на премиера:

— Готвите се за смяна на Кабинета?

Премиерът удивено погледна лицето на своя най-близък помощник, който се отличаваше с безпогрешен усет.

— Да, след като утихне днешната суматоха — лицето му стана напрегнато. — Смятам, че в известен смисъл моментът е подходящ. Утре ще се срещна с вицепремиера и секретаря на партията…