Сакьо Комацу
Потъването на Япония (15)

5^[1]

 

Конвойният кораб „Такацуки“ с водоизместимост три хиляди и петдесет тона, предназначен за действия с управляеми от разстояние вертолети и с ракетни дълбочинни бомби беше спуснат на вода в периода на превъоръжаване на Силите за самоотбрана. След това известно време беше в резервите, а преди година влезе в строя като кораб със специално предназначение. Сега вертолетите бяха демонтирани от него, а на кърмата върху спускови релси за мини беше сложена поставка специално за „Кермадек“. Разбира се, това беше идея на Катаока, който по специалност беше инженер по електроника, а освен това вземаше участие и в оборудването на военните кораби. „Такацуки“ имаше двувинтов турбинен двигател с мощност шестдесет хиляди конски сили и сега браздеше океана на изток от Японския архипелаг. Работеха по уплътнен график. За две седмици по указания на професор Тадокоро „Кермадек“ извърши повече от двадесет потопявания в района между 142° и 145° източна дължина и 34° и 45° северна ширина. В откритото море Санрику, където вече се чувствуваше устременото на юг студено Курилско течение, за батискафа ставаше все по-трудно. През цялото време вълните бяха високи и над водата се разстилаше гъста белезникава мъгла. „Кермадек“ се люшкаше като черупка от подводните приливни течения. На няколко пъти се извива силна буря, видимостта беше почти нулева и се налагаше да отлагат потопяванията. Имаше и такива дни, когато около „Такацуки“ обикаляха чуждестранни наблюдателни кораби. От всекидневните потопявания кожата на Онодера посивя, бузите хлътнаха, очите му се възпалиха. Дори не успяваше да се обръсне. Започнаха да го мъчат болки в ставите и безсъница. Пък и работата с „Кермадек“, макар и незначително, се отличаваше от тази с „Вадацуми“. Но преди всичко го измъчваше еднообразието. При всекидневните потопявания на седем-осем хиляди метра дълбочина батискафът наподобяваше шамандура в бушуващо море. Под командуването на професор Тадокоро Онодера маневрираше, включваше прожектори, пускаше подводни осветителни ракети, правеше снимки, пренавиваше видеофилми, пускаше зад борда и на дъното измервателна апаратура. На големи дълбочини температурата се понижаваше до два-три градуса, от апаратурата лъхаше леден студ, а след всяко потопяване се налагаше да сменят сушителите, защото в противен случай в гондолата всичко ставаше мокро. При това в набързо преоборудваната гондола, запълнена с всевъзможни уреди, нямаше място дори да се обърне, а всяко потопяване продължаваше няколко часа. Естествено накрая Онодера се измори и физически, и душевно.

— Грижи се за себе си — тревожеше се Юкинага. — Ние всички сме взаимозаменяеми, а ти си сам.

Корабният лекар също се безпокоеше за здравето на Онодера. Той помоли да изпратят лекар — специалист за подводничари. След взетите мерки болките в ставите поутихнаха, но безсънието не премина. Отначало „Такацуки“ се движеше над Японската падина от юг на север, а после се върна назад, като пропътува две хиляди километра разстояние, при това „Кермадек“ почти всекидневно извършваше потопявания. През деня по време на изследванията „Такацуки“ стоеше закотвен, а през нощта с максимална скорост вървеше към следващия набелязан пункт. По този начин от източната страна на Японския архипелаг тук-там поставяха малки сонди. При две хиляди километровата дължина на архипелага „Кермадек“ би могъл да обходи само незначителна част от него. „И това работа ли е?“ — мислеше си Юкинага, отдаден на безкрайността и безграничността на задачата, с която се занимаваше. — „Батискафът… е все едно бълха върху корема на циклоп…“

В открито море до Чоши, на дъното на падината, попадаха няколко пъти в зоната на земетресения с малък радиус на действие. При налягане на водата един тон на квадратен сантиметър от батискафа неочаквано се разнасяше удар, при което той започваше да се върти на едно място, а гондолата да скърца. Беше ужасно, макар всички да знаеха, че здравината на батискафа е осигурена десетократно. И при тези условия изследванията продължаваха. За щастие времето беше хубаво и работата съвсем незначително изоставаше от графика. Лицето на професор Тадокоро ставаше все по-бледо, бузите му обраснаха с брада, очите му започваха да излъчват странен трескав блясък. Поради непрекъснатата експлоатация на седемнадесетия ден в двигателя на „Кермадек“ се появи повреда и се наложи да отменят потопяването. Професор Тадокоро се затвори в офицерския салон и потъна в купчините с нови данни. Онодера, борейки се с отпуснатостта си, мълчаливо ремонтираше „Кермадек“ заедно с механиците на „Такацуки“. На деветнадесетия ден с малко закъснение пристигна корабът за специално предназначение „Йошино“. На „Такацуки“ се разнесоха радостни викове. На ниската кърма на „Йошино“ от двете страни на хангара, в който обикновено се поставят хидропланите, върху релси стояха подемни кранове, а изпод кърмата се виждаха манипулаторите. Крановете можеха с лекота да повдигат хванатия с буксирно въже „Кермадек“ и също така без трудност да го спускат във водата. Това обещаваше значително облекчаване на по-нататъшната работа.

С „Йошино“ пристигаше Катаока. Той беше нисък на ръст, с момчешко кръгло лице, почти кафяво от загара, и силно блестящи очи.

— Извинявайте, че закъсняхме — със сияеща усмивка каза Катаока по микрофона от капитанския мостик. — Тук са Наката-сан и Куниеда-сан. А Ямадзаки-сан скоро ще пристигне със свързочния самолет. Нали тук възнамерявате да проведете съвещанието?

Когато вече се подготвиха за качване в катера, за да се прехвърлят на „Йошино“, на капитана на „Такацуки“ беше предадена радиограма. Той й хвърли бърз поглед и я подаде на професор Тадокоро.

— В Хаконе са се появили признаци за изригване — намръщено каза капитанът. — На остров Мияке е започнало подземно бучене. Нареждат ни, като се освободим, незабавно да отидем в Мияке.

Спуснатият вече във водата жълт „Кермадек“, който беше закачен на буксирни въжета, бавно се придвижваше към кърмата на „Йошино“. Щом като завърши прехвърлянето му, „Такацуки“, порейки вълните, започна бързо да се отдалечава. Онодера и Юкинага помахаха след него с ръце.

— Моментът не е за прощален обед — каза Наката. — Какво ще правим? Веднага ли ще имаме съвещание?

— Разбира се — решително заяви професор Тадокоро.

— Моля ви, най-напред се настанете в каютите — предложи Куниеда, — след това ще ви повикам в каютата — щаб на програма „Д“, където вероятно ще направим и съвещанието.

След двадесет минути всички се събраха в каютата — щаб, разположена в носовата част на горната палуба. В единия й край мигаха лампите на компютъра, въртяха се касетите на запомнящите устройства, а на другата — електронно-луминисцентната схема за провеждането на изследователските работи и познатата на всички карта на Японския архипелаг, която беше взета от лабораторията на професор Тадокоро. В центъра на каютата се намираше огромен прозрачен правоъгълник. Вътре той изглеждаше празен, но когато Катаока натисна някакъв бутон, се появи цветно стереоизображение на Японските острови. Всички неволно ахнаха.

— Красиво ли е? — попита Катаока с широка усмивка. — Това е проекционен екран за холографски снимки, разработен от научноизследователския институт към управлението за самоотбрана. Мисля, че е първият в света екранен блок с реални, а не фиктивни изображения. Той сякаш е прозрачен, а в същност в него се съдържат полупроводникови монокристали.

— Снимките, които се правят от самолет, веднага ли получават обемност? — заинтересува се Юкинага.

— Не, не е точно така. От инфрачервената стереоснимка, която е направена при паралактично снимане от голяма височина, се изготвя цветен макет. После го облъчват с лазерни лъчи и изготвят диапозитив. Ще попитате „защо“. Защото стерео диапозитив получава при използуването на интерференцията на отразените от обема лазерни лъчи. Ето това е диапозитивът.

Катаока извади изпод блока обикновен твърд монохромен негатив с големина на визитна картичка и го показа на всички. Не него се виждаха облаци, вихри, ивици — рисунки от интерференцията.

— Странни неща — промърмори Онодера. — Нима, когато към негатива се насочи лазерен лъч, ние сме в състояние да видим това цветно холографско изображение?

— Да, напоследък се опрости изготвянето на пространствени цветни макети от стереоскопични снимки.

Катаока превключи и върху екрана се появиха пространствени изображения, на някои от които се виждаше и релефът на морското дъно.

Но не беше само това. Катаока продължи да работи на операторския пулт и върху стереоизображението светнаха точки и стрелки. С тях се проектираха данните за топлинните потоци, гравитационните и геомагнитните полета, вертикалните и хоризонталните движения на земната кора, активността на вулканите.

— Като се свърже това устройство с компютъра, ще можете да си представяте постъпващите данни. Разбира се, в общи черти — поясни Наката.

Устройството, съхраняващо в себе си микрофилмите на няколко хиляди карти и схеми, беше гордостта на Наката.

— Това е пробният екземпляр, който е разработен за обединения щаб за самоотбрана. И ние им го взехме — усмихвайки се, Катаока натискаше последователно бутоните върху пулта.

— Между впрочем — Куниеда огледа всички, — може би е време да започнем съвещанието, професоре? То е за по-нататъшната програма и нейното развитие…

Професор Тадокоро седеше обърнат към стената и като стискаше главата си с ръце, съсредоточено мислеше. Юкинага видя лицето на учения и бе поразен от изражението на това обрасло с брада оловносиво лице, на което се четеше дълбока скръб, почти отчаяние.

— Тадокоро-сенсей — обърна се към него Наката, — всички сътрудници са по местата си с изключение на Ямадзаки. Ще ви бъдем много благодарни, ако ни изложите в общи линии целта на нашия план, подробностите около фактите, които научихте дотук.

— Тадокоро-сенсей… — Юкинага се приближи до професора и постави ръка на рамото му — Лошо ли ви е?

Професорът се стресна и скочи от стола.

— А-а… — дълбоко въздъхна той. — Така ли? — След това се приближи до масата, около която се бяха разположили всички. Погледна компютъра, проекционния екран, операторския пулт, а после със странен питащ поглед се вгледа в пространственото изображение на Японския архипелаг.

— Интересно приспособление — промърмори той. — А могат ли върху него да се проектират по-обширни райони на земята? Например западната част на Тихия океан, включително и Югоизточна Азия?

— Границата стига до тук — каза Катаока, като придвижваше диапозитива.

Появиха се изображения на островите Бонин, Окинава, Филипините, Корейския полуостров.

— Добре, да оставим това — професор Тадокоро се приближи до картата на Японския архипелаг. — Моля ви, седнете — каза той с нисък, пресипнал глас. — Сега ще се опитам да ви обясня нещо.

Всички заеха местата около масата. Професорът наведе очи, сякаш мислеше нещо. Юкинага го гледаше, без да снема погледа си от него и се измъчваше. Този човек не е добре. Какво ли стана с него? За някакви си два-три месеца се състари! Сякаш бяха минали десет години. Лицето му наподобяваше маска от бръчки като на изнемощял старец — възпалени очи, подпухнали клепачи, а и това изражение на безкрайна умора…

— Програмата „Д“ — започна Тадокоро с лишен от интонация тон — е план за изучаване и изследване на големите изменения в геологичния строеж на Японския архипелаг. Моята хипотеза за такива изменения възникна в резултат на събраните от мен данни по този въпрос — той отпусна клепачи и въздъхна. — В случая става дума за предполагаеми изменения в огромен мащаб, които могат да нанесат огромни щети на нашата страна и дори за такива изменения, в резултат на които Японският архипелаг може въобще да изчезне…

Слушателите ги побиха тръпки. Като взе химикалката, професор Тадокоро почука с нея по картата.

— Програма „Д“ в настоящия момент се разделя на два етапа — „Д-1“ и „Д–2“. В зависимост от развитието на събитията могат да възникнат и други варианти. Програма „Д-2“ изучава мерките, които трябва да се вземат за спасяването на японския народ и неговите материални и културни ценности в най-лошия случай. Програма „Д-1“ се отнася до операциите, които ние правим сега… — Тадокоро постави за малко ръка на челото си и се замисли за момент.

— Тадокоро-сенсей, — обърна се към професора Наката, — моля ви, кажете ни по-ясно какво ще стане? Земетресение ли?

Професор Тадокоро замислено и бавно поклати глава.

— Земетресение? Да, и земетресения ще има. Може би много… Но ако бяха само обикновени земетресения, в Япония е имало много и досега. Техният характер е добре изучен. Най-голямата стойност на енергията, която се отделя при едно земетресение, не превишава осем и шест десети бала или 5х1024 ерга. Единица обем на едно земетресение е сто и петдесет километра… Най-голямото земетресение в Япония, от всички регистрирани досега, е станало през 1933 година в открито море, недалеч от района Санрику, неговата сила е била осем и три десети бала. Но моля ви, запомнете добре: човечеството е започнало сериозно да изучава, земетресенията и цялата своя планета преди около сто години. А настоящите проучвания в глобален мащаб са започнали едва от петдесетте години на двадесети век.

— Вие допускате, че е имало земетресения, които по степен са превишавали осем и шест десети бала, но тогава човек не ги е изучавал? — попита Юкинага. — Но нали тази стойност се извежда въз основа на характера на земната кора?

— Това не е съвсем ясно… Съвременният човек съществува само от няколко десетки хиляди години. Никой не знае какви явления е имало по-рано, в епохите, отдалечени от нас на десетки милиони години. Дори и сега все още не са напълно изучени следите от измененията на земната кора. Нали едва през последните десет години се изясни, че оста на въртене на земята се измества, магнитният полюс за четиристотин хиляди години напълно се е преместил на противоположната страна, геомагнетизмът непрекъснато в продължение на около две хилядолетия намалява и напълно ще изчезне, в резултата на което цялата биосфера ще попадне под пряката бомбардировка на космическите лъчи, особено под прякото облъчване на частици с високи електрически заряди, излъчвани от слънцето. А що се отнася до нашите знания за Земята, ние знаем за нея толкова, колкото ако я драскахме с нокти, Юкинага. Ти трябва добре да разбираш това. И ако ние не можем да си представим точно какво е било в миналото и какво е настоящето на нашата планета, то какво да говорим за бъдещето…

Професор Тадокоро говореше като на сън. Пръстите му шареха по проекционния екран. Той наслуки натисна превключвателя. На екрана се появи карта на земното кълбо в напречен разрез. Вътрешно ядро, външно ядро, мантия, земна кора, а в нея имаше множество прекъсващи се слоеве, изобразени с различни цветове. Професорът гледаше схемата с невиждащи очи. Каютата силно се наклони. Някъде хлопна врата.

— На земята винаги нещо е ставало и става, а ние почти нищо не знаем за това — замислено промърмори професорът. — Трудно е да се каже какво ще стане по-нататък. Може би ще се случи нещо съвършено ново, което до този момент старичката ни земя в своята четири и половина милиардна история не познава.

— И все пак какво може да бъде? — попита Онодера. — Или искате да кажете, че ще се случи такова нещо, което никога по-рано не е ставало?

— Почакайте за момент — прекъсна го Наката. — Позволете въпросът да се постави другояче. Възможно ли е да се случи явление, което досега никога не се е случвало?

— Да, такава е историята на природата — обърна се професор Тадокоро към Наката. — Не е повторение. Появява се нещо съвършено ново… Спомнете си историята на възникването на живота върху земното кълбо. В Слънчевата система се раждат десет отделни планети. Големината им е различна, но причината за появата им, изглежда, е еднаква. Те са имали еднакво начало, но само на една е възникнал живот. Явление, което нито една от планетите в своето минало не изпитала.

— Сенсей, вие се готвите да предскажете нещо, което не може да бъде предсказано? — попита Куниеда, с лице, което изразяваше лека обърканост.

— Да, пълно и точно не мога да го предскажа, но такава възможност съществува — отговори професорът, като повдигна поглед към картата с напречното сечение на земята. — Преди всичко трябва да изясним за себе си, че не можем категорично да заявим, че еди-какви си явления няма да станат, защото се опираме на нашите непълни и несъвършени знания, получени от наблюденията за кратък период от време. Много е възможно досега да не са наблюдавани земетресения със сила, по-голяма от осем и шест десети бала. Възможно е и в бъдеще да не се очакват, но не можем да изключим такава вероятност. Например какво ще стане, ако се групират множество участъци от земната кора, които притежават най-високото енергетично състояние 5х1024 ерга, и в един момент всички едновременно излъчат тази енергия. Може ли категорично да се каже, че такова нещо е немислимо? Бъдещето не може категорично да се прогнозира до най-малките подробности. Дори и в този случай, когато напълно и подробно се знае миналото и настоящето…

— Сенсей — каза Юкинага, като си погледна часовника, — време е за обяд. Да се върнем към главната тема.

— Добре — сякаш се отърси от размишленията си професорът. — Ще ви обясня накратко. По отношение на земетръсните вълни мантията във вътрешната част на земното кълбо притежава свойствата на твърдо тяло, обаче за достатъчно дълги периоди от време може да се говори за нейната течливост, по-точно се появяват насрещни потоци. Както е известно, Японската падина се намира в такъв участък, където потокът на мантията се е спуснал надолу, а Японският архипелаг — на мястото на сблъскване на двата насрещни потока от веществото на мантията, откъм страната на континента и откъм страната на океана. С други думи, картината е следната: Тихоокеанското крайбрежие се спуска след пропадането на блоковете на океанската кора, а масата на континенталната кора се изкачва по насрещния поток и повдига островната верига. Вследствие на това Японският архипелаг през изминалите десетки хиляди години е бил отдалечен от континента на юг на около пет-шестстотин километра. Смята се, че в началото на третичния период Японският архипелаг се е огънал под ъгъл около четиридесет градуса…

Ръката на професора натисна превключвателя и на екрана се появи картината на Японския архипелаг.

Дрейфуваща Япония!

Тя и сега се премества на юг и югоизток с един-два сантиметра на година. А срещу нея със скорост четири сантиметра в година откъм страната на океана се премества мантията. Япония се движи въпреки голямата вълна на мантията. Ако професорът е прав, то в началото на третичния период Японските острови са се простирали до бреговете на Приморието под права линия и не са били извити както сега дъгообразно на северозапад и югоизток. За петдесет милиона години Японският архипелаг се е изместил с около петстотин-шестстотин километра на юг. Ако годишната скорост е била само един-два сантиметра — такова преместване и за такъв срок е дреболия!

Очевидно Японските острови са се формирали като буреносни облаци, издигайки се над студения поток на мантията, който е прониквал откъм океана под континента. При това пропадането на мантията ставало все в по-големи мащаби и в резултат на това се е формирала Японската падина, за която се предполага, че все повече се е задълбочавала. А централната част на Японския архипелаг от север на юг се пресича от още една островна дъга, под която веществото на мантията е нееднородно. Покрай дъгата се издигат вулканични острови и на разстояние двеста и четиридесет — двеста и петдесет километра на запад от тази дъгообразна линия с високи стойности на топлинния поток, паралелно на нея лежи епицентричен пояс на дълбоко фокусни земетресения, чиито огнища са разположени на четиристотин километра дълбочина. Вулканичният пояс Фуджи завършва в централната част на Японския архипелаг, а епицентричният пояс на дълбоко фокусните земетресения през островите на Япония минава под дъното на Японско море, проточва се до Владивосток, където, завивайки на изток почти под прав ъгъл надолу до Приморието, достига Охотско море. Ако разстоянието между Марианската и Идзу-Бонинската островни дъги и лежащия на дълбочина четиристотин километра епицентричен пояс на дълбоко фокусни земетресения е двеста и четиридесет — двеста и петдесет километра, огнищата на земетресенията се спускат все по-дълбоко в равнината под ъгъл шестдесет градуса спрямо повърхността на Земята. Същото се наблюдава и в Североизточна Япония.

„Тогава — помисли си Юкинага — може да се допусне, че епицентричният пояс на плитко и средно фокусните земетресения в Североизточна Япония лежи в равнина, която е наклонена с четиридесет и четири градуса спрямо вулканичния пояс.“

Юкинага си спомни разговора с професора за изчезналия за една нощ остров и почувствува как целият вътрешно се напряга. Какво представляват сами по себе си тези островни дъги в океана, дали са се образували в процеса на активно планинообразуване, или са късове от континента, който се е изместил на запад? Във всеки случай Марианската и Идзу-Бонинската дъги са се образували в резултат на активен процес, който продължава и сега. Някога, след десетки хиляди години, когато тези дъги се изместят на изток от повдигането на мантията в района на Кюш-Палауската верига, започваща в централната част на Филипинско море, може би там ще се издигне огромен архипелаг. Ако в това време, разбира се, не се измени характерът на насрещните потоци от веществото на мантията.

Когато Юкинага си представи възможното изменение на характера на насрещните потоци в мантията, за миг погледна професор Тадокоро. Ето каква била работата! Могат да се изменят! Внезапно? И приблизително за какво ли време?

— Между впрочем — професор Тадокоро сякаш се досети за мислите на Юкинага и му хвърли остър поглед, — когато Ланкорн от Университета в Ню Касл възроди хипотезата за преместването на континентите, опирайки се на данни от палеомагнетизма, спомняте ли си, Юкинага-кун, как той обяснява странния факт за внезапното преместване на Американския континент на запад, станало сравнително неотдавна — преди двеста милиона години, на границата между периодите Юра и Креда?

— Да, спомням си — каза Юкинага и почувствува как гърлото му пресъхва. — Моделът на Чандра Секал, нали?

— Точно така. Известният индийски учен, живеещ в Америка, е направил интересни изчисления. Погледнете още веднъж картата с напречния разрез на земното кълбо. В центъра му под мантията се намира ядрото, което е с форма на жълтък на яйце. Диаметърът на това ядро е повече от половината на диаметъра на земното кълбо, около седем хиляди километра, обаче се смята, че в епохата на образуване на земята този диаметър е бил много по-малък. Едновременно с увеличаването на температурата и налягането във вътрешната му част и със свиването на земята под влияние на гравитацията, ядрото постепенно се е развило и нараснало. Но заедно с нарастването му се изменя и общата картина на насрещните потоци вещество на мантията.

Например, ако в началото те са представлявали огромен водовъртеж с издигане на Южния полюс и пропадане на Северния, то заедно с увеличаване на диаметъра на ядрото, тези водовъртежи са се разпадали на по-малки, насочени от екватора към полюсите. Но тъй като този процес на разпадане не е непрекъснат и постепенен, а внезапен, когато големината на ядрото се увеличава до известна степен, водовъртежите се разпадат на множество малки нови водовъртежи. Това се доказва и с изчисленията на Чандра Секал.

Като показваше върху картата Атлантическия океан, професор Тадокоро бавно и отчетливо, като на ученици, произнасяше всяка дума.

— Например преди двеста милиона години Американският, Африканският и Европейският континенти, които са били едно цяло, започнали да се разделят. Няма никакви геоморфологични следи, които да говорят, че континентите са се премествали преди това. Сушата, която е представлявала едно цяло, в този период сама е започнала да се разпада и да се придвижва в различни посоки. Преди този момент земната кора над мантията е била цялостен масив. А когато изведнъж картата на насрещните потоци се изменила и във вътрешната част на мантията се образували множество малки водовъртежи, сушата се разделила на няколко части, които започнали да дрейфуват по всички посоки…

Тонът на професора стана спокоен, а гласът му — по-тих. Обаче слушателите все по-ясно чувствуваха, че наближава кулминационната точка в разказа му. Всички погледи бяха устремени към него. Хората слушаха със затаен дъх. В каютата никой не говореше, лампата на компютъра, който се намираше зад професора, непрекъснато мигаше, чуваше се само свистенето на вятъра отвън и шумът на вълните.

Онодера почувствува, че дланите му се изпотяват. Машинално докосна челото си. То също беше влажно.

„Да, ето каква била работата!“ — помисли си той. Накрая беше започнал да разбира какво мъчеше професора. Тази налудничава, почти маниакална идея! Онодера се беше запознал с него съвсем наскоро, а колко събития станаха оттогава… Още една минута и тайната ще се разкрие… Онодера и сам почти беше разбрал какво ще стане, но не му достигаше мъжество да свали и последната пелена на мъглата. И сега, целият застинал, вкаменен, покрит със студена пот, той се готвеше да чуе, не само да чуе, а сякаш и да види очи в очи нещо гигантско и кошмарно.

— И какво пък… — дълбоко въздъхна професорът и продължи с тих глас. — Преместването на континентите е започнало преди двеста милиона години. След като завършил бурният период на големи изменения в земната кора, при които са станали Алпийските планинообразувателни процеси, през мезозойската и кайнозойската ери, са изминали шестдесет милиона години. А от края на Гринтафския планинообразувателен процес, който, както се счита, бил съпроводен с невиждана до този момент на земното кълбо голяма вулканична активност и в краен резултат довел до определена стабилност, са изминали двеста и пет милиона години… Може би ние сега навлизаме в нов период на изменение на земната кора?… Главното е, че промеждутъците между огромните преобразования, които водят не само до пълно изменение на релефа и на сушата, и на морското дъно, но и на биосферата, изглежда, се съкращават. Този извод се налага от четири милиарда и шестстотин милиона годишната история на Земята. И главното не е в това, че тези промеждутъци стават все по-малки — от архайската към палеозойската, от мезозойската към кайнозойската ери, — а в това, че мащабите на изменение стават все по-големи и по-отчетливи. Действително, с такава гледна точка невинаги можем да се съгласим поради недостатъчно продължителното изучаване на измененията… Увеличават се не само мащабите на самите планинообразувателни процеси, измененията на климата, свойствата на вулканичните скали, но се мени дори и общата картина на еволюцията на живите организми. Аз смятам, че историята на развитието на нашата планета се характеризира със следното: колкото отиваме по-далече, толкова по-стремително се извършват всички тези изменения, като започнем от центъра на земята и свършим с нейната повърхност, увеличава се и амплитудата на измененията. Става не просто периодично изменение на облика на Земята, не просто периодично изменение на облика на земната кора, а се появяват и признаци на еволюция на самата Земя…

— Има ли признаци за нови изменения на насрещните потоци на веществото на мантията в областта на Японските острови? — нетърпеливо попита Катаока. — Кажете, ако обичате, какво ще стане с Японския архипелаг?

— Моля ви, искам да запомните добре това, което ще кажа сега — професорът удари с юмрук по масата. — По аналогия с това, което сме наблюдавали в миналото, можем да предположим частично какво ще стане в бъдеще. Повтарям, само частично. Никой нищо не може да предскаже точно.

— В такъв случай — каза Наката, като гледаше съсредоточено професор Тадокоро в лицето, — сенсей, как се каните да направите това със съществуващата досега информация?

— Разбира се, с интуиция и въображение, Наката-кун. Въображението и интуицията в строгия смисъл на думата не се приемат от науката. Може да се каже, че науката още не е достигнала до такава степен на развитие, за да отчита точно и строго интуицията и въображението като „методи“ на познание. Аз нямам намерение да се оправдавам. Макар и да знам, че моите, идеи не се приемат, защото в определени моменти съм игнорирал системата, организацията, действувах упорито и е възможно някои да ме смятат за груб и несериозен. Знам също така, че не мога научно да обоснова картината, която е нарисувана от моето въображение чисто интуитивно, но тя се базира на някои според мен основателни признаци. У мен все повече се утвърждава убеждението, че това ще се случи. Може такива изменения в земната кора да не са ставали никога. Възможно е земното кълбо да направи съвършено нова крачка в своето развитие. Моята смела идея идва от движението на мантията, която е скрита под земята на десетки километри!

Професорът тропна с крак. Всички се учудиха, като чуха този звук.

— Струва ми се, че тези признаци смътно започват да се обрисуват в данните, които сме събрали досега. Аналози на тях няма, нали само с това се занимавам. След това се опитах да върна всички тези признаци в изходната точка, свързах отделните звена, показани на основата на съвършено различни параметри, и се опитах да получа обща картина. За да обединя различните признаци, разработих няколко хипотези. Това, че Японският архипелаг се измества по посока на Тихия океан в зависимост от частичното повдигане на слоя на мантията, която се намира под дъното на Японско море, е все още хипотеза. Използуването на метеорологичните явления за обяснение на насрещните потоци в мантията представляват моя промеждутъчна хипотеза. Доказателства за пълна достоверност нямам, понеже за тях не достигат данни. Но всички тези хипотези са спомагателни, необходими са, за да обединят странните признаци помежду им. Невероятно бързото преместване на изток на пояса на отрицателната гравитационна аномалия, който се простира надолу по континенталния склон на Японската падина, свързаното с това преместване на пояса на геомагнитната аномалия и пояса на аномалиите на топлинния поток, признаците за преместване на изток на най-голямата дълбочина на Японската морска падина, внезапното спадане на част от континенталния склон и съпровождащото го внезапно потъване на острова…

— Имам въпрос — обади се Куниеда. — Защо такива огромни изменения не предизвикват цунами?

— Такива изменения се внезапни, но, за разлика от земетресенията, нямат импулсен характер. Преместванията стават плавно, със скорост от няколко десетки сантиметра до няколко десетки метра в час — отвърна професор Тадокоро. — Ако нещо се премества под водата плавно, на повърхността не се образуват вълни. Същото е и тук. Изглежда невероятно, че земната кора има такава еластичност, но това е факт и нейните премествания са плавни и непрекъснати. Тези промени могат да се забележат само при мащабни наблюдения над измененията на приливите и отливите. Досега никой, освен мен не се е занимавал с тези тъй незначителни на пръв поглед плавни изменения, ставащи почти незабележимо, особено за нас, японците, които нямаме мрежа от наблюдателни станции за изучаване на морското дъно. Може би в това се заключава и главната особеност на съвършено новия тип преместване на земната кора. Но…

Професор Тадокоро изведнъж замълча и се загледа в макета на Японския архипелаг. В тягостно мълчание преминаха минута, две…

— Тадокоро-сенсей — нетърпеливо, с пресипнал глас извика Катаока, — какво може да се случи? Внезапно преместване в насрещните потоци на мантията под Японския архипелаг, а после?

— Да — професорът повдигна лице, сякаш го бяха събудили от сън. — Тъкмо си мислех защо в насрещните потоци на мантията протичат такива внезапни изменения? Защо мантията, която се счита за твърдо тяло, така бързо се изменя?

— Това е навярно поради внезапността и непрекъснатостта в измененията на насрещните потоци, които са свързани с развитието на ядрото на земята, както обяснихте вие, сенсей — каза Юкинага. — Водовъртежите в насрещните потоци на мантията образуват все по-многобройни малки водовъртежи… или по-ясно казано, някъде в Тихоокеанската част на мантията, на дълбочина няколко стотици километра под кората, веществото на мантията се е разпаднало или е започнало да се разпада на множество…

— Това разбирам, но не ми е ясно защо толкова бързо става.

— На мен ми се струва, че поради нееднородността на мантията в нея се образуват множество различни по топлоемкост повърхности и там, където се получава най-много натрупване на топлина, вискозитетът на мантията рязко спада. Прав ли съм? — попита Юкинага. — Разбира се, на мен не всичко ми е ясно, но ако се проследи съотношението между температурата и налягането… — Във всеки случай напоследък веществото на мантията, която се намира откъм страната на Тихоокеанското крайбрежие на Японския архипелаг, очевидно на различни места бързо и рязко се свива — професор Тадокоро почука с показалката по екранния блок. — Страхувам се, че това са изменения от съвършено нов тип, които започват в земната кора в световен мащаб, или е самостоятелно явление в определен район на земята. Но само едно може определено да се каже: тези резки промени в насрещните потоци на мантията по Тихоокеанското крайбрежие на Японския архипелаг според данните, с които разполагаме, имат чисто локален характер. Ако се сравни масата на материята, която е подложена на изменения, с общата маса на мантията, оказваща структурно влияние върху Японския архипелаг, ще се види, че тя е незначителна. Обаче, ако се предположи, че скоростта и посоката на измененията се запазят каквито са сега и големината на подложената на промени маса достигне една определена стойност, ще се получи внезапно нарушаване на кинетичния баланс между мантията и земната кора. А предполагам, че това ще доведе до катастрофални последствия за Японските острови, за целия Японски архипелаг…

— Какво… Какво ще стане? — попита Онодера, като почувствува, че гърлото му пресъхва. — Какво ще стане с Японските острови?

— Не знам, но ето над какво трябва да помислим. Целият Японски архипелаг е подложен на натиск от страна на Японско море, под действие на този натиск той се придвижва на югозапад със скорост един сантиметър на година. Като отчитаме и тегловния баланс между целия Японски архипелаг и термалното налягане, което е неравномерно в отделни дълбочинни участъци, може да се изчисли, че стойността на енергията, натрупваща се под земята, е 2,5х10 на 23-та ерга. Тази стойност съвпада със средногодишната енергия, която се освобождава от земетресенията и помага на Японския архипелаг да запази своето равновесие. Но допускам, че тази енергия изцяло отива за натиск върху Японските острови откъм Японско море, в такъв случай би трябвало да се очаква, че Японските острови се придвижват по потока на мантията в тихоокеанската страна, при което насрещните потоци в мантията откъм Тихия океан може да се противопоставят на това налягане… Но ако в тези насрещни потоци на мантията, които противостоят на това налягане, възникват някакви изменения и налягането от страната на Тихия океан внезапно намалее…

Онодера, целият вледенен, гледаше в една точка. Ясно, като на макет видя Японските острови, които сякаш се крепяха с подпора откъм Тихия океан. И ето, тази подпора започва да се руши, руши…

— От какъв мащаб предполагате ще бъдат тези промени? — спокойно попита Наката.

— Не зная — рязко като удар от бич прозвуча гласът на професора. Той нервно започна да обикаля залата, като свиваше и отпускаше юмруци. — Защо се трудим, без да щадим силите си? Защото дори не можем да си представим мащабите на тази катастрофа, а и не знаем кога ще стане. Безспорно е само едно: природата няма да чака нашите изчисления и предсказания. Можем ясно да кажем само това, че енергията, която ще се освобождава, ще превишава общата енергия, която се натрупва в недрата на Японския архипелаг и се освобождава при земетресенията. По регистрирани до този момент данни, енергията, която се освобождава при един вулканичен взрив, е равна на 10 на 27-ма ерга. Аз мисля, че общата енергия, която се отделя в целия Японски архипелаг, не превишава 10 на 30-та ерга. Разбира се, такава енергия ще се освободи в един участък, както при големите земетресения, а може и да не се освободи едновременно. Възможно е общата картина на земетресенията да бъде съвсем различна от това, което сме наблюдавали досега. Например да си представим, че навсякъде се извършват едно след друго земетресения със сила от шест до осем и пет десети бала. Такова нещо преди се смяташе за невъзможно, а сега става реалност. Трябва обаче да отбележа, че земетресенията ще бъдат само странични явления, страхувам се, че се очаква да стане необичайно явление от грандиозен мащаб, а верижните земетресения, които на земното кълбо водят до огромни бедствия, ще бъдат само странична проява на настъпващите изменения. Аз мисля, че…

— Какво значи „необичайно явление от грандиозен мащаб“? — развълнувано попита Куниеда.

— В най-лошия случай — преглътна професорът — по-голямата част от Японските острови ще се окаже под нивото на морето…

В каютата се възцари ледено мълчание. Навън бушуваше вятър, вълните силно удряха борда, корабът започна да се люшка, а вътре цареше такава тишина, че игла да паднеше, всички щяха да скочат на крака като ударени от гръм. Онодера с крайчеца на окото си забеляза, че компютърът, мигайки с червените си лампички, приемаше сигнали и беше започнал да регистрира постъпващите данни. Обаче никой не обръщаше внимание на това. Затрещя телексът, заработи апаратът за приемане и предаване на схеми, но въпреки това никой не помръдваше, всички продължаваха да стоят вцепенени.

Изведнъж по коридора се разнесоха бързи стъпки. Рязко се почука на вратата, някой поиска разрешение да влезе. Вратата се отвори и загорял млад офицер, козирувайки, подаде лист хартия. Неговата ръка едва забележимо трепереше.

— Заповед от командуващия флота в Йокосука — каза с леко заекване офицерът, като гледаше хартията. — В Канто е станало огромно земетресение. Епицентърът е в открито море, на тридесет километра от Токийското пристанище, със сила осем и половина бала. Крайбрежието на Токийския залив и залива Сагами са пострадали от цунами. В Токио са причинени значителни загуби от шест-седем степенен трус. По заповед на щаба на морските сили по самоотбрана нашият кораб се отправя към Токийския залив за оказване на помощ…