Сакьо Комацу
Потъването на Япония (18)

3

Още на следващия ден след земетресението започнаха възстановителните работи. Всеки, който имаше непосредствено отношение, изпитваше вледеняващ ужас в душата си след изясняването на нанесените щети.

Само в Токио броят на загиналите и безследно изчезналите наброяваше около милион и половина. Това бяха хора, умрели от отровни газове в подземния град, от пожарите, загинали при паниката, настъпила по време на най-оживеното движение, и под развалините.

В префектурите Чиба и Канагава и източната част на Шидзуока бяха нанесени огромни щети от цунами. А в префектурите Ирабаги и Сайтама се смяташе, че броят на загиналите и безследно изчезналите е достигнал два милиона и половина. Така само за един миг 2,3 процента от общия брой на населението на Япония бе изчезнало.

Загубите бяха толкова застрашителни, че един от членовете на Комитета по разследване на нанесените щети, със землист цвят на лицето, възкликна: „Но тук е истински Освиенцим!“. Общата сума от щетите превишаваше тринадесет трилиона йени, а това бе десет процента от общото национално производство и почти половината от държавния бюджет за тази година. При максимални темпове около година и половина щеше да продължи само разчистването на територията на страната от пожарите и развалините.

Навсякъде из страната се преместваха огромни маси хора, загубили подслон и имущество. Движението по всички железопътни магистрали беше възстановено за ден-два, освен по Токайдоската и Новотокайдоската. Но всички влакове бяха ужасно препълнени. Потърпевшите бягаха от столицата, а насреща им идваха хора, разтревожени за съдбата на своите близки и роднини. Много от тях пътуваха от провинцията за Токио просто от любопитство. На Управлението на държавните железници се наложи да ограничи продажбата на билети за Токио. По шосетата полицейски постове ограничаваха влизането на коли в Токио.

Най-после, четиридесет и осем часа след свикването на извънредната комисия на парламента, се достигна до кворум. Депутатите, които се бяха завърнали по родните си места през лятната почивка, трудно се придвижиха към столицата, тъй като летището Ханеда не работеше, а някои от главните шосейни артерии бяха разрушени. Сред депутатите, които бяха в столицата, някои бяха загинали, а други изчезнали безследно. Кметът на столицата беше тежко ранен, поради което неговите задължения временно бе поел заместникът му.

Заедно с обявяването на извънредно положение и въвеждането на закона „За оказване помощ на пострадалите“, парламентът прие закон за създаване на Извънреден комитет за вземане на мерки против последствията от второто земетресение в Канто, в който влизаха както представители на правителствената, така и на опозиционните партии. Беше образуван Съвет за бързо възстановяване на столицата от представители на Токио, пострадалите префектури и членове на Комитета по подобряване на живота в столицата.

Пустотата и затишието постепенно бяха изместени от делничното оживление. И изведнъж се видя колко силно бе пострадал механизмът на големия град. Над оцелелите в столицата близо осем милиона жители, една четвърт от които беше останала без подслон, надвисна опасност от недостиг на продоволствие.

В двадесет и три стари района на столицата изобщо не можеше да се възстанови водопроводната мрежа, водата се доставяше с цистерни. Започнаха да не достигат медикаменти, за милион ранени нямаше болнични легла. Поради цунами и пожари токийската електромрежа загуби седемдесет процента от свръхмощните си електроцентрали в крайбрежния район.

Когато настанеше нощ, гигантска черна пелена се спускаше над централната част на Токио. Електричеството светеше само в обществените сгради и тук-там, където се ремонтираха пътищата.

Хладилниците на Шибаура и Шинагава, както и централният пазар бяха разрушени напълно, поради което се затрудни снабдяването на столицата с пресни хранителни продукти. Пристанищата не функционираха, върху морската повърхност се появи нефт, много плаващи предмети и корабоплаването стана опасно. Голяма част от превозите се извършваха по суша, но главните железопътни и шосейни магистрали бяха разрушени, затова в употреба влязоха някои от старите пътища и железопътни линии.

Правителството издаде извънреден указ за контрол над цените. Но въпреки това в цялата страна почти мигновено поскъпнаха консервите, оризът, хлябът, подправките, медикаментите и строителните материали. От пазара започнаха да изчезват стоки.