Сакьо Комацу
Потъването на Япония (31)

1

Първата гигантска катастрофа стана на тридесети април в пет часа и единадесет минути сутринта в района Кинки. В този ден за първи път в историята на сеизмичните наблюдения в западната част на Атлантическия океан беше отбелязано нов тип, непознато досега земетресение, което получи названието „земетресение със свръх обширен епицентър“ „Златната неделя“, така се наричат в Япония последните дни на месец април. Хората се стремят към слънцето, към пролетната зеленина, и на големи компании излизат сред природата. Всичко прелива от радост… Това се предава от година на година. Така е било и миналата година. А сега…

Изнурени, измъчени, бледи от страх и глад хора в една безкрайна върволица денем и нощем вървяха по пътищата. Носеха на гърбовете си малки деца, почти бебета, а по-големите водеха за ръка. Влачеха и домашна покъщнина, оскъдна, само това, което са могли да грабнат в бързината. Всички се стремяха към сборните пунктове. Беше забранено да се ползуват собствените автомобили. Бежанците бяха извозвани в строго определен ред с малотонажни кораби, по железопътни линии, с автобуси, товарни автомобили и таксита. Транспортът работеше денонощно, като превозваше народа от сборните пунктове към летищата и пристанищата. А земята се тресеше и тресеше… Ставаха срутвания и пропадания на земните пластове. Булдозери разчистваха пътя. От тридесетмилионното население на шестте префектури на областта Кинки до тридесети април бяха евакуирани по воден и въздушен път в чужбина три и половина милиона души. Почти всички нови летища бяха вече залети с вода и старото „Итами“ героично понесе върху себе си основното натоварване. От земетресението там бяха пострадали много писти и диспечерския радиолокатор, но благодарение на самоотвержената борба всичко беше възстановено до първи април. И летището вече беше в състояние да приема тежките трансконтинентални самолети. „Итами“ успя да събере целия персонал от закритите вече летища на Западна Япония и от трети април да премине на двадесет и четири часов режим на работа. Броят на излитанията и кацанията за ден достигнаха петстотин.

Настъпи объркване и в плана за евакуация по море. Пристанищата едно след друго излизаха от строя. В Осака районите Конохана и Тайсьо се оказаха изцяло под водата. Потъна и пристанището Бентен. Океанските кораби трябваше да хвърлят котва в горните течения на реките Адзи и Шиньодо или в пристанището на град Сакаи. В префектурата Хього оцеля само старото пристанище в Кобе, а край останалите трябваше да се изградят понтони. Особено силно пострадаха пристанищата в префектурите Вакаяма и Мие. Тяхната пропусквателна способност сега бе само една десета от предишната. И въпреки това извозването на бежанците се извършваше денем и нощем, с помощта на десантните кораби на Силите за самоотбрана и на американската армия, на шлеповете и дори на надувните лодки. При това се използуваше цялата брегова линия и устията на множество реки. В крайна сметка само за месец беше евакуирано население, което наброяваше три милиона и двеста хиляди души. Това вече се доближаваше до заплануваната норма. Смяташе се, че за десет месеца районът Кинки ще се справи със своята задача. Но евакуационните работи на спасителния щаб „Кинки“ продължаваха с неотслабващо напрежение, за да може през месец май да се надмине този брой. Освен това същият щаб трябваше да евакуира и част от населението на префектурите Окаяма и Токусима. Като се имаше предвид и намаляването на възможностите за транспортиране по въздуха в периода на дъждовете през юни, както и затрудненията за всякакъв вид транспорт поради тайфуните през август-септември, през останалото време евакуирането трябваше рязко да се засили.

На тринадесети април на разсъмване, както и през останалите дни хората на които беше ред да се евакуират, на тълпи отиваха до летищата и до пристанищата. А тези, чийто ред все още не беше настъпил, спяха тревожен сън, събрали най-необходимото, и бяха готови всеки момент да тръгнат.

Един след друг огромни автобуси и товарни автомобили се приближаваха към Осакското летище. Хората мълчаливо излизаха от тях, също така безмълвно заставаха на дълга опашка за регистриране и изчезваха в зданието на летището. Малките деца спяха на гърбовете на майките си, а по-големите се радваха на предстоящото пътешествие.

Такава атмосфера цареше на пристаните Сума, Микаге и Убодзаки в пристанището Кобе, в устията на реките Йодо, Адзи и в пристанището Сакаи. Бежанците се качваха на японски, американски, английски, гръцки, панамски, шведски кораби… Това бяха не само пътнически и товарни кораби, но сред тях имаше и набързо преустроени шлепове. В контейнеровозите вместо контейнери се товареха капсулни къщи… Използуваха се всички пристанища — и постоянните, и плаващите. Вече готовите да потеглят в открито море кораби надаваха продължителен басов рев и като оставяха дълга пенеста следа след себе си, се насочваха по водния път Кии. Резките сирени на сновящите между тях буксирни катери разкъсваха прохладния утринен въздух.

Минаваше пет часът и десет минути сутринта, когато на летището в Осака от югоизток се появи „Боинг 707“ на авиокомпанията „Сабена“. В същия момент на северозапад излетя и ДУ 8–62 на компанията KLM, а около пистата за излитане чакаше реактивният гигант „Пан Американ“, който трябваше да излети след приземяването на самолета на „Сабена“. Върху пистите за излитане рулираха ДС–8 на „Никко“ и „В–707“ на „Луфтханза“, а по пистите за приемане беше започнало кацането на три самолета едновременно. Беше шумно от многото развълнувани хора.

Самолетът на „Сабена“ безпрепятствено се приземи. През стъклената стена на летището добре се виждаше как той като стрела се понесе по пистата за кацане.

И в този миг хората, които гледаха през стъклото, забелязаха как в тежкото сиво небе избухна нещо ярко. От заливите Сума и Кобе, а също така между Кобе и Осака това избухване се видя много по-ясно. По целия южен хоризонт от изток на запад пробягна огнена дъга. В следващия миг тя се превърна в яркосветеща завеса, която обхвана цялото небе. Последва и второ избухване, трето… На техния фон ясно се очертаха силуетите на планините Конго, Кацураги, Нидзе, както и отдалечените планини на Кюшю, а дори и Шикоку и Авадзи. Тук-там ярката завеса се прорязваше от зелени и виолетови зигзаги.

— Земетресение! — извика някой в чакалнята.

Колебанията от първата, вертикалната вълна вече стихваха, когато отново забумтя и дойде втората, хоризонталната вълна. Струваше им се, че диспечерската кула на летището се люлее върху огромен диск.

Епицентърът на това чудовищно седем бално земетресение, което обхвана Кинки, Шикоку и централната част на Кюшю, се оказа на много места — в залива Исе, в горното течение на река Китаяма, на полуострова в пролива Кии, в залива Тоса, в пролива Бунго, в района Кобаяси на префектурата Миядзаки. В историята на земетресенията такова нещо още не се беше случвало. Отначало специалистите, които обработваха данните от сеизмичните станции, останаха в недоумение: мястото на епицентъра се разпространяваше. По-късно се изясни, че епицентровете на това земетресение се намират на една линия по протежение на шестстотин километра, почти на целия десен отрязък между залива Исе и южната част на Кюшю. Изглежда, че избухването на един от тези епицентрове е послужило като тласък за верижна реакция. Веднага след земетресението в тези райони мина цунами, височината на която достигна няколко десетки метра. Силно пострадаха почти всички крайбрежни градове. Големи бяха и щетите, причинени на изхвърлените на брега кораби. Броят на загиналите и безследно изчезнали хора достигна два милиона. Особено много бяха жертвите сред евакуираните в района на залива Осака, Тоса, и по крайбрежието Миядзаки, тъй като земетресението съвсем неочаквано беше застигнало хората по време на качването им на корабите. Най-страшни разрушения бяха станали по прекия път на цунами. Вълна с четиринадесетметрова височина се сгромоляса върху южния бряг Авадзи, върху град Када, върху Кюшю и град Наруто на Шикоку. След цунами почти нищо не бе оцеляло от Томогашима, Када, Фукура и Наруто. Градовете Вакаяма и Токушима бяха не само наполовина отнесени от цунами, но и наводнени. Морската вода не отстъпваше, стоеше на един метър височина. Трудно беше да се изчислят щетите на пострадалите градове. От транспортната мрежа имаше само останки. В резултат на това земетресение или по-точно на катаклизма на земната кора, почти всички морски пристанища или летища излязоха от строя.

Това необичайно земетресение в Централния тектоничен район беше наблюдавано от начало до край от американската орбитална лаборатория MOS–3. Нейният екипаж се състоеше от четирима души. Тя беше пусната под ъгъл шестдесет градуса спрямо екватора спрямо няколко дни преди земетресението и премина над Японските острови от североизток към югозапад. В плана на работата на лабораторията бе залегнала задачата да се наблюдават измененията на земната кора около Япония. Като премина над Тихия океан, който вече просветляваше, MOS–3 прелетя над Япония на височина сто и двадесет километра и се завъртя по посока на все още скритата в сутрешния сумрак Югоизточна Азия. Двама от членовете на екипажа спяха, а третият, плътно прилепнал до илюминатора, разглеждаше с бинокъл Фуджи, която беше променила очертанията си и все още димеше след последното земетресение и изригването на вулканите от Централната планинска верига, очертана с огнени езици. Когато лабораторията премина над откритото море Еншю, видимостта се влоши. Сутрешните лъчи на слънцето падаха косо към земята в посока на полета. Астронавтът свали бинокъла и включи цветния ноктовизор с телеобектив.

Щом на екрана се появи контрастното цветно изображение, той учудено го гледа около минута, а след това потупа дежурния по рамото.

— Слушай, нещо става в западната част на Япония.

На екрана се появи релефът на местността от залива Исе до южния край на полуостров Кии. Без да става от мястото си, дежурният разшири кръгозора на ноктовизора и едновременно с това натисна превключвателя на камерата на видеомагнетофона.

— Какво става? — със сънен глас попита третият.

— Не разбирам, но има интересни промени — отговори дежурният. — Събуди Пат. Помагайте! Как само се променя цветът на морето!

Пат стана и се зае да регулира контрастността на ноктовизора. На черно-зелената морска повърхност се появиха някакви синьо-зелени петна. Те бързо се преместиха в две посоки — на изток и на запад. Носеха се над открито море покрай Кюшю и достигнаха до нос Мурото, който сега се появи в ъгъла на екрана. Постепенно петната се разпространиха към Тихия океан. След това станаха неясни и там, където избледняваха съвсем, се появиха нови, ярък син цвят.

— Задръжте на шестнадесет милиметра! — дежурният включи автоматичния фотоапарат за непрекъснато снимане. — Снимайте на цветна и черно-бяла лента. Джими, ти работи през илюминатора!

И четиримата се хвърлиха към апаратурата. Автоматичните прибори работеха непрекъснато, но и с тях ставаше нещо странно.

— По дяволите! Какво им е? — изруга Пат, като търпеливо се стараеше нещо да регулира. Стрелките на уредите трескаво трептяха около червеното деление. — Всички са се разбеснели — и гравитометърът, и магнитометърът. Бил, да извикам ли надводната станция?

— Да, „Лафайет“ трябва да бъде някъде под нас. Предупреди я да внимава, ако се доближава до брега.

— А! — възкликна този, който наблюдаваше с бинокъла. — Започва! Япония се разчупва!

Бил се закова до екрана на ноктовизора, а дежурният не снемаше очи от поставените на пода на лабораторията уреди. Пат, който се готвеше да влезе в теле връзка с „Лафайет“, с бинокъл в ръце се отдели от пода и заплува към илюминатора.

Всеки от своето място видя едно и също нещо. Контурите на южната част на остров Шикоку и полуостров Кии ясно изпъкнаха между разкъсаните облаци. Те изведнъж притрепериха и започнаха да се разтварят. Върху яркосинята морска повърхност се появиха бледи петна. Броят им се увеличаваше и те се подреждаха в една линия, която се простираше от изток на запад. По морската повърхност, сякаш от внезапен удар премина малка гънка и в същия момент около няколко от петната бавно започнаха да се издигат тъмни вълни.

— Цунами! — едновременно извикаха двамата астронавти, които провеждаха наблюдението от илюминатора.

— Погледнете! Релефът на южната част на Япония се измени… Или греша? — каза този, който гледаше в телескопичния визьор на автоматичната тридесет и пет милиметрова камера за непрекъснато фотографиране.

— Пат, свържи ме със станцията! — с пресипнал глас каза дежурният, който внимателно следеше главозамайващо бързата промяна на цветосъчетанията на ноктовизора. — Докладвай, че Япония е започнала да потъва.

Действително, цялото южно крило на срива, който започна в района на река Кино-гава, в северната част на полуостров Шима и се простираше през река Йошино към префектурата Ехиме, бавно се преместваше. Устията на двадесетте залети от цунами реки постепенно се разширяваха. Южните краища на остров Шикоку и полуостров Кии, като разклащаха от основите до върха своите планински вериги, започнаха бързо, със скорост метър и половина, дори два метра в час да се преместват в посока към Тихия океан. Остров Хоншю, който не се виждаше от орбиталната лаборатория, „припълзя“ на югоизток. Преместването на неговата южна част по продължение на срива в централния тектоничен район беше толкова стремително, че самото разпукване се виждаше с просто око. При това разкъсване проникваше морска вода и ширината на реките Йошино и Кино-гава все повече и повече се увеличаваше. А по пътя на приплъзващото се на югоизток крило на разчупването с невиждана скорост се извършваше потъване на шелфа. Стотици километри суша потъваха със скорост няколко метра в час. Няколко часа след започване на земетресението изцяло изчезнаха под водата нос Оваса, Кумано и Шинмия. Морето се издигна до подножието на водопада Начи. Нос Мурато и Ашидзури се срутиха и повече от половината изчезнаха под водата. Техните върхове, като се превърнаха в отделни островчета, продължаваха да потъват. Южната част на централния тектоничен район с леко издигнат северозападен край потъваше в морето, като се приплъзваше по континенталния склон.

Преместването на северната и на южната част на централния тектоничен район се разпростираше до централната част на Япония, където бе станало земетресение от средна степен. В десет часа и четиридесет и седем минути сутринта на същия ден бе започнало голямо земетресение в района Токай, което обхвана района от Еншю до река Фуджи. В резултат се образува гигантско пропукване и преместване на пластовете, които започнаха от основата на полуостров Ацуми през северната част на езерото Хаманако до река Фуджи на север. Вертикалното преместване на почвата достигна два метри и четиридесет сантиметра, а хоризонталното — пет метра.

Възникналата в откритото море Еншю цунами, със седемметрова височина на вълните, навлезе в залива Суруга и почти изцяло заличи градовете Нумарадзу и Фуджи. По-нататък се устреми към пропаданията на почвата, които се бяха получили при пресичането на линията на огромното разчупване и линията на преместването на централния тектоничен район, и достигна със своите белопенни зъби до южните покрайнини на град Фуджимия.

И когато морската вода проникна в действуващите кратери, които се бяха образували в подножието на планината Ашитака след изригването на древния Фуджи, станаха няколко малки изригвания. След това, в два часа след обяд, Ашитака избухна и от нейните предишни очертания не остана и следа. Огненият дракон и водната змия се сплетоха в смъртна схватка в средата на остров Хоншю.