Сакьо Комацу
Потъването на Япония (27)

8

На единадесети март в четиринадесет часа източно време удари гръм, който разтърси целия свят: Геодезичното научно дружество на САЩ съобщи за гигантското изменение на земната кора, което е започнало в района на Японския архипелаг. Това стана три дни преди първоначално набелязаната дата от Японското правителство за официалното съобщение. Изявлението беше направено под формата на извънредна беседа между председателя на Геодезичното научно дружество доктор Юджин Кокс и сътрудник от Комитета по наблюдение на изкуствените спътници на земята.

Беседата премина в спокоен тон, събеседниците внимателно подбираха думите си. Същността й се свеждаше до това, че резултатите от наблюденията на изследователските кораби и геодезичните изкуствени спътници на земята през последните месеци свидетелствуват за рязко увеличаване на вероятността за грандиозни изменения в земната кора в зоната на далекоизточния шелф. Подобни явления все още не са наблюдавани в световната история на човечеството. Когато Кокс спомена в какъв участък трябва да се извършат тези изменения, журналистите наостриха уши: дали този процес не обхваща територията на Япония. Доктор Кокс отговори на този въпрос утвърдително. Той отбеляза, че именно потокът на мантийното вещество под Японския архипелаг е причина за възникване на очакваните изменения. Доктор Кокс се отклони от прекия отговор на въпроса за характера на измененията. Но фразата „Сега ние не можем да не си спомним за легендарната Атлантида…“ подействува като електрически ток на журналистите.

Под заглавието „Очакват се грандиозни изменения в земната кора в района на Японските острови. Япония — азиатската Атлантида“ това съобщение за миг обиколи целия свят. Но в Япония, поради разликата в часовите пояси, то беше публикувано в сутрешните вестници на следващия ден. Три часа след изявлението на доктор Кокс, агенция Франс прес, като се позоваваше на достоверни източници, предаде от Париж още една новина, която потресе света:

— „Денят на изчезването на Япония е близко!“

В сутрешните вестници на всички континенти материали за това съобщение бяха напечатани с едри букви. В статията на агенция Франс прес изявлението на Геодезичното научно дружество на САЩ се коментираше така: в резултат на процесите, които се извършват в мантията на посочения район, в близко време Японският архипелаг ще се окаже на дъното на океана. Потъването ще бъде съпроводено от вулканични взривове с унищожителна сила. Дори се поместваше схема на очакваните разрушения. Такива гигантски изменения не могат да не окажат огромно влияние върху Далечния Изток и върху целия западен сектор на Тихия океан. В ООН тази ситуация се отчита като изключително сериозна и вече няколко дни негласно се изучава какви щети ще бъдат причинени в резултат на катаклизма в Източна Азия. По сведение, получено в секретариата на ООН, в близките две седмици ще се състои извънредно заседание на Съвета за сигурност.

Тази сензационна статия беше предадена в Япония по всички радио– и телевизионни станции в осем часа сутринта, когато хората се готвеха за работа. Тридесет минути след това съобщиха, че в един часа на обяд ще се състои специално заседание на парламента, на което ще говори премиерът.

Управленията на фондовите борси в Токио и Осака започнаха своите заседания веднага след съобщението от САЩ, а след съобщението на японското радио взеха решение за незабавно прекратяване на всякакви операции. В единадесет часа сутринта се състоя извънредно заседание на парламента при пълен състав на депутатите. Десет минути след започването беше обявена почивка до един часа на обяд. Вестниците се приготвиха за извънредно издание, а в залата на заседанието радио и телевизионните компании инсталираха телевизионни камери и микрофони. Присъствуваха чуждестранни журналисти и фотокореспонденти. Цяла Япония замря до радиоприемниците и телевизорите. Хората мълчаливо очакваха потвърждение на своите тревожни предчувствия, които след Голямото Токийско земетресение растяха от ден на ден, раздухвани от страшни слухове. И днес още от сутринта в Токио се усещаха значителни трусове. Казваха, че епицентърът на земетресението е разположен някъде на запад, но сега хората се вълнуваха от друго. В един часа без четвърт всички депутати бяха вече на местата си. Точно в един часа Председателят на двете палати обяви заседанието за открито и на трибуната се изправи премиерът. Той постави пред себе си текста на речта, изкашля се и с леко треперещ глас започна:

— Господа депутати! От името на правителството съм длъжен да съобщя, че Япония е изправена пред невиждана опасност, пред стихийна катастрофа, която застрашава самото съществуване на нашата страна…

Точно в този момент Онодера влезе в центъра на щаба. В стаята до транзистора седяха само Наката и Юкинага. Другите бяха отишли в залата за заседания, където имаше цветен телевизор.

Юкинага, като видя Онодера, приветливо му стисна ръката:

— Днес ли заминаваш?

— Да, от летището Нарита в петнадесет и тридесет, през Москва — Онодера се усмихна, но видът му беше унил.

— Поздравявам те. След тази реч нито билет, нито валута ще можеш да си намериш. Чуждестранните авиокомпании вече продават билети само за долари. Днес съобщиха, че в чужбина е спрян обменът на йената…

— Да, едва успяхме.

— Юнак! — удари го Наката по рамото. — А къде решихте да се установите?

— Временно в Швейцария. Годеницата ми е превела цялото си състояние в швейцарски банки.

— Швейцария — въздъхна Наката. — Ти ще си намериш работа там. Планинска страна, която изключително много се интересува от морското дъно. Там строят дълбоководни батискафи… И аквалангисти има…

— Започват — каза Онодера, като кимна към транзисторния приемник.

— … Както вече знаете от емисията на чуждестранното радио… — дочуваше се гласът на премиера от приемника — … в най-близко време в земната кора в района на Японските острови ще се извършат едромащабни промени, в резултат на които, както са установили японските учени и правителственият изследователски център, територията на Япония ще бъде подложена на унищожително разрушение…

— Навярно това е първият случай в историята, когато речта на японския премиер в синхронен превод се предава чрез спътник от всички телевизионни и радиостанции в света — усмихна се Наката. — И така, нашата работа свърши… Впрочем най-трудното е пред нас. Ще започне такова объркване… И целият свят ще бъде въвлечен в него…

— … Съвсем неотдавна бяха установени пълната картина на предстоящите изменения и срокът, за който ще се извършат. До катастрофата остава около една година. В резултат на земетресения, изригвания и други явления страната не само ще се разруши, но и почти изцяло ще потъне на дъното на океана…

— Ето още един безпрецедентен случай — темата на речта на премиера е физическата география — каза Юкинага. — В този смисъл Япония е твърде специфична страна…

— … Сблъсквайки се с факта, който ни изправя пред бедствие без прецедент в историята на човечеството, аз, като глава на изпълнителната власт, се обърнах към всички партии с молба за сътрудничество в името на спасението на нацията. Лидерите на всички партии се отнесоха с пълно разбиране и ние имахме възможност да създадем надпартийна комисия. От друга страна, Япония се обърна към ООН и правителствата на всички страни в света с молба за помощ при спасяването на живота на всеки гражданин и част от имуществото ни или с други думи, за помощ при евакуацията, която трябва да завърши до момента, когато страната ни ще бъде напълно разрушена и погребана на дъното на океана. До японското правителство от всички краища на света постъпват заявления, в които се изразява готовност да се окаже максимална помощ на японския народ в името на единството на човечеството…

— След тази реч премиерът ще напусне парламента и ще се обърне непосредствено към народа по радиото и телевизията — каза Наката.

— … В момента правителството взема всякакви мерки и прилага максимум усилия за спасяване живота и жизнеспособността на всеки гражданин и за тяхната евакуация в чужбина. Господа депутати, обръщам се към вас с молба, която идва от дълбочината на моето сърце! Като лице, облечено във висша изпълнителна власт, и като човек ви призовавам към единство, към правилно осъзнаване на положението, към пълна готовност да отдадем всички сили за спасяване на стомилионното население на нашето любимо отечество от това невиждано в историята бедствие…

— Ти да не закъснееш? — попита Юкинага.

— Не, уговорихме се да се срещнем около един часа на магистралата, която води към летището Нарита.

— Защо си такъв унил? Ще прекараш медения си месец в Швейцария! Гледай по-весело!

— Да, така е — усмихна се Онодера. — А вие, Наката-сан, Юкинага сан, какво мислите да правите?

— Какво ли?… — Юкинага се обърна към Наката. — Ще преминем в щаба по осъществяване на спасителните операции… Ще продължим наблюденията до края на евакуацията. Разправят, че Наката-сан ще бъде изпратен в щаба по евакуацията…

— Странно… — Онодера измъчено се усмихна. — Доскоро имах само едно желание: по-бързо да кажа „довиждане“ и да изчезна, а от вчера нещо не ми се иска да заминавам…

— Да не си посмял да се колебаеш! — силно натърти Юкинага. — Това не ти е в характера. Ти каза, че сам ще си вземеш полагащата ти се награда. За Япония е по-добре, ако още един от нас съумее да се евакуира със собствени сили. По този начин в света ще остане един японец повече. А ти, ако искаш да направиш нещо за Япония, можеш да го направиш и в Европа…

— Но вие оставате?

— Ще се постараем да се оправим! — усмихна се Юкинага. — Не сме деца. Отдавна вече свикнахме да се измъкваме от всякакво положение. Разбира се, ние сме по-стари от тебе и по-тежко понасяме промените, но не се готвим да загинем трагично заедно с Япония… А когато се наложи да бягаме, ще бягаме!

Телефонът иззвъня. Наката взе слушалката.

— Като че ли започва изригване на Фуджи… — каза той, като свърши разговора.

— Фуджи… — промърмори Онодера, като усети лошо предчувствие.

— Още вчера е започнала евакуацията на населението от районите…

— Е, какво… — Онодера стана от стола. — Бъдете здрави! Ще се срещнем някъде — земното кълбо не е чак толкова голямо. Пишете ми в Швейцария. Погрижете се за Юуки. Неговото семейство вече се евакуира в Тайван. Изведнъж на масата с дрънчене подскочиха чашките и мастилницата. На пода се търкулна молив.

— Започва… — сърдито промърмори Наката, като гледаше през прозореца. — Да, започва…

Юкинага стана от стола и също погледна през прозореца.

Силуетът на Фуджи, обикновено очертаващ се добре в обърнатия на запад прозорец, сега беше изчезнал, на неговото място се поклащаше облак с форма на гъба, от която бълваха кълба дим към бледосиньото мартенско небе.

Чак сега издрънчаха прозорците от първата въздушна вълна.

— Изригването, изглежда, е силно… Да се качим на покрива?… — предложи Наката.

Телефонът отново иззвъня. Но този път Юкинага вдигна слушалката. За миг лицето му пребледня и стана изплашено. Той подаде слушалката на Онодера.

— За тебе е… Жена…

Онодера се хвърли към телефона.

— Ало, ало… — извика в слушалката той. Но отговор не се чуваше, само шум, бучене, някакви викове.

— Ало, ало… — изведнъж през тях се долови гласът на Рейко.

— Къде си? — извика той, като прикри с длан ухото си.

— Сега… до изхода от шосето Манадзуру…

— Шосето Манадзуру? — гласът на Онодера пресипна. — Как си попаднала там? — Нали трябваше в три часа и тридесет минути да излетим от Нарита…

— Вчера… в… Идзу… — гласът на Рейко почти не се чуваше от силната гълчава и грохота. — Влакът… на… рано сутринта… с кола тръгна… задръстване…

— Ало, ало — без да мисли, викаше Онодера. — Ало, лошо се чува…

— Пристигнах… а тук изригване… камъни… пътят…

Гласът на Рейко едва звучеше на фона на грохота и бумтежа, чуваха се женски вопли, детски плач, звън на чупещи се стъкла…

— Непрекъснато се сипе пепел… страшно гореща… наоколо всичко вече побеля… И нажежени камъни… — изведнъж започна да се чува добре. — Онодера-сан, билетите за самолет са у вас, нали? Аз в никакъв случай няма да успея за днес. Но вие непременно заминете… Каквото и да стане, ще дойда при вас…

— Глупости! — не се сдържа Онодера. — Не говори глупости!

Продължителният грохот и вопли заглушиха гласа на Рейко и той успя да чуе само една дума…

— В Женева…

В слушалката се чу трясък и връзката се прекъсна.

Като постави слушалката, Онодера застина пребледнял. От широко разтворените му, безсмислено гледащи очи потекоха сълзи.

— Какво се е случило? — попита Наката.

— Ти накъде? — извика Юкинага.

Онодера хукна към вратата. Той сам не знаеше накъде да бяга. Желанието му да бъде по-близо до Рейко, която сега се намираше на осемдесет километра от столицата, на крайбрежието Манадзуру под град от нажежени камъни и пепел, го лишаваше от разум.

— Онодера-кун! — Юкинага изскочи след него в коридор. — Куфара! Какво да правим с него?

Но фигурата на Онодера беше вече изчезнала зад завоя на стълбата.

— Моля, всички граждани за запазят хладнокръвие… — звучеше гласът на премиера в обръщението към народа, след речта му в парламента.

— … Моля, да спазвате дисциплина и ред, моля да оказвате всякакво съдействие на властите, за да се избягнат жертвите в резултат на паниката. Правителството и парламентът ще положат всякакви усилия за спасяването живота на всички граждани.

Няколко минути след изригването, взривната вълна, преминала разстоянието от осемдесет километра, достигна до столицата. Стаята се разлюля. Юкинага, който все още не се отделяше от вратата, неволно погледна през прозореца. На запад небето беше вече покрито със сив дим.

 

Взривът на планината Фуджи, който стана на двадесети март в тринадесет часа и единадесет минути, в момента, когато речта на премиера беше достигнала кулминационната си точка, помете кратера Хоей на югоизточния склон на височина две хиляди и седемстотин метра над морското равнище и измени почти до неузнаваемост склона, обърнат към Готенба, където се бяха образували повече от двадесет големи и малки кратери, едновременно изхвърлящи пепел, вулканични бомби и газ. Вулканът Фуджи, който дремеше повече от двеста и петдесет години след изригването си в 1707 година, се беше събудил.

Почти по същото време започнаха изригванията от върха Ечидзен, върху югоизточния склон на Фуджи, в планината Ашитака и Ками-яма в Хаконе. Дебел слой пепел покри съседните райони. В района Готенба се прекъсна връзката по магистралата Тона, бяха прекъснати и железопътните линии Токайдо и Ново Токайдо, между градовете Нумадзу и Фуджи.

В района Машима бяха извадени релсите. Шосето, което водеше от Фуджи в Одавара, беше засипано с вулканични бомби.

Изригването продължи два часа, след което настъпи кратка пауза и в петнадесет и четиридесет върхът на Фуджи отново бе разтърсен от силен взрив, при който той рухна. В резултат на това в североизточната част на провинция Яманаши се образува нов кратер. Гигантският поток лава, който изригна от него, се устреми надолу по склона и както преди деветстотин години, при изригването си през 1083 година, превърна в море от огън долината Аокихара. Лавата завърши своя път в езерата Ниноно-ко и Мотосу-ко, като погълна всички околни села и хотел-ресторанти.

Но тези две изригвания представляваха своеобразен пролог към нов взрив с гигантска сила, който превъзхождаше многократно този през 864 година. Второто изригване продължи шест часа, след което Фуджи почиваше четири часа. Както често се случваше при вулканичните взривове, през тези десет часа над Хаконе, Одавара и западната част на префектурата Канагава се изсипа порой, примесен с вулканична пепел. През нощта на четиринадесети март в един часа и двадесет и шест минути се усетиха силни земетресения в Нидзава, Кофу, Нумадзу и Шидзуока, а само след три минути гигантски взрив вдигна на триста метра във въздуха това, което беше останало от върха на Фуджи. Пропукването, станало по склона от северозапад към югоизток, раздели Фуджи на две части и напълно видоизмени нейния облик.

Това изригване бе резултат на дремещия в продължение на двадесет хиляди години дълбоко в недрата на днешната планина Фуджи древен вулкан. Енергията на взрива бе 7х10 на 24-та ерга, а общият обем на изхвърления материал, заедно с двете предишни изригвания — шест-седем кубически километра. От вулканична пепел, бомби, лава и от ударната вълна загинаха повече от двадесет хиляди души в префектурите Яманаши, Шидзуока и Канагава. След взрива стана слягане на почвата. Вулканът Фуджи се понижи със седемстотин метра, а заобикалящият го район пропадна с повече от един метър. Планината стана неузнаваема. Прекрасният корпус, възпят от епохата Маньо, считан като символ на Япония от много години, се превърна в две безобразни планини. Уродливото разцепване се простираше от северозапад към югоизток, а откъм префектурите Канагава и Яманаши се виждаше гигантски кратер с неравни краища, чието напречно сечение достигаше няколко километра. Беше се изсипала пепел в огромно количество. В района Одавара слоят достигна два метра, а в Кофу — един. По улиците на Токио също лежеше десет, а някъде и двадесет сантиметров слой пепел. Тя покриваше и пистите за излитане на летището „Нарита“, което се намираше на сто и четиридесет километра от мястото на изригването.

След това стана още едно чудовищно явление — преместиха се бреговете при устието на река Фуджи.

Но този гигантски взрив на Фуджи беше само началото на предстоящите катаклизми. След три дни силен взрив разтресе Асама. Неговата енергия представляваше 4х10 на 24-та ерга, потокът лава се придвижи на изток и мигновено заля шосето Ониошидаши. След него се отвориха кратерите, които бяха разположени на юг от планините Ишитака-яма и Ханаре-яма. Лавата и пепелта запълниха целия район между градовете Коморо и Каруйдзава. Шосето и тунелът на прохода Ушихи бяха засипани с пепел и залети от лава. Изригването, което беше започнало под самия хотел, разположен до горещия минерален извор Асама, откри канонада по склона на върха Ебоши. Връзката през прохода Тори се прекъсна. Бяха откъснати един от друг градовете Цумака и Уеда на Шиншю. Асама бушува в продължение на седмица. Активизира се и вулканът Хотака-яма в северната част на префектура Гума. Лавата се устреми в езерото Домото-ко и прекъсна горното течение на реката Тоне-гава. Поради земетресението и разпукването на земната кора се разруши бентът Фудживара и бе открит пътя на потоците гореща вода, която бликна в района на изворите Минаками. Врящата вода достигна до град Нумата и прекъсна връзката по железопътната линия Джогоши. Едновременно с това се активизира и групата вулкани в района Канто.

Пламтеше целият вулканичен пояс Фуджи, който се намираше под Кантоската верига, която разделяше остров Хоншю на източна и западна част. Всички островни магистрали, които свързваха Канто с Централна и Западна Япония, бяха разрушени. Започнаха да пропадат и крайните части на полуостровите Бофус, Миура и Идзу. На ден потъваха с по десет сантиметра, като едновременно с това бавно се преместваха на югоизток.

На двадесет и втори март в Комитета за спасяване от природното бедствие постъпи информация за забележимо преместване на Източна и Западна Япония по очакваната линия на голямото пропукване и преместване на земните пластове.