Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 82 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Сандра Браун.Свидетелката

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“, 1995

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и девета

Последната нощ кошмарът го събуди отново. Не беше толкова ужасен като предишните, но го бе разтърсил така, че той се разсъни изведнъж. Неспокоен и разгорещен, той се освободи от влажната, полепнала завивка и седна.

Мястото на Кендъл от другата страна на леглото беше празно, но това не го обезпокои. Тя често ставаше през нощта, за да нагледа бебето. Притежаваше онази инстинктивна, майчинска чувствителност, която й съобщаваше кога детето има нужда от нея. Понякога тя дори предугаждаше, което не преставаше да го учудва.

Пъхна под мишниците си патериците и закуцука по коридора към другата спалня. Креватчето беше празно. Стаята — също. Изпита пораженско чувство на тревога и съжаление. Избягала ли беше? Целият ден беше необичайно тиха и унила. Дали е подготвяла друго бягство?

Той се завъртя обратно и почти се затича с патериците към всекидневната, където спря толкова внезапно, че почти се просна на земята.

Стаята беше тъмна. Осветяваше се само от лунната светлина, която струеше през прозрачните завеси на отворения прозорец. Те се вееха като платна от лекия ветрец. Сигурно това бе искала да постигне Кендъл.

Тя седеше на люлеещия се стол с Кевин в ръце. Презрамката на нощницата й бе свалена, за да го храни. Мъничката му устичка се бе вкопчила в зърното й, а кръглите му бузки се надуваха и спадаха като мехче, след което се успокояваха отново.

И двамата спяха.

Сега, като хвърли поглед назад, Джон призна, че наслаждението, с което я бе съзерцавал беше неуместно, грубо нахлуване в личния й живот, но просто не можеше да се насили да се отдалечи и тихо да се върне в спалнята. Страстта го приковаваше.

Дори отвратително подстриганата й коса не разваляше прекрасната картина, която представляваха. Главата й почиваше на гърба на стола; осветената от лунната светлина извивка на шията и малката вдлъбнатина в основата й; цепката между гърдите й мистериозно потъваше в сянка. Искаше му се да се плъзне в тази омайваща долина. Представи си как докосва страната си там и това предизвика вълна от толкова силно желание, че неволно изпъшка.

Веднага заглуши звука, защото се страхуваше, че може да я събуди. Не беше толкова млад, че да дебне и да надзърта разголени женски гърди. А и беше глупаво да седи тайно в стаята. Напомняше за мастурбация.

Отвратен от себе си, той се опита да се обърне, но просто не бе в състояние. Загледан в пълните, малко нацупени устни, които го докарваха до лудост, той изпита непреодолимо желание да ги завладее. Искаше му се да изпита вкуса на гърдите й, да опознае скритите надолу места и да изпита вкуса им. Искаше…

Изведнъж рязко изсвирване процепи тишината.

Тя се стресна и се събуди.

А той така подскочи, че една от патериците му шумно изтрополя на пода.

За известно време и двамата останаха като вцепенени. Той беше възбуден, засрамен и ядосан, че го е разкрила така.

— Какво, по дяволите, е това?

— Чайникът — отговори тя задъхано. С припрени движения вдигна презрамката на нощницата си. Бебето трепна и изплака, когато го отдръпна от гърдата си и го повдигна до рамото си. — Включих чайника, преди да седна да кърмя Кевин. Защо си станал?

— Не мога да спя от горещината.

— Забелязах, че беше неспокоен тази нощ. Искаш ли чай? — Чайникът продължаваше да свисти яростно. — Билков чай. Без теин.

— Не, благодаря.

Тя се приближи към него.

— Тогава подръж Кевин, докато си попаря чаша чай.

Връчи му детето, продължи по коридора и изчезна в кухнята. За известно време той не помръдна. Помъчи се да изтрие мислите си и да не се поддава на никакви вълнения. След това постепенно разреши на няколко сензорни импулса да проникнат през двойната бариера от антипатия и ужас.

Кевин беше пълничко бебе. И затова се изненада, че е толкова лек. Учудваше се на мекотата на кожата му. Или може би само изглеждаше мека на фона на косматите му гърди?

В края на краищата успя да събере достатъчно кураж и да погледне към бебето в ръцете си. Обърка се истински, когато видя, че очите на бебето са насочени към него. Той задържа дъха си. Детето сигурно щеше да започне да хленчи, щом не познаеше кой го държи. Вместо това розовата устичка на Кевин се разтвори в широка прозявка, която откри беззъби венци и розово езиче. Той се разсмя, без да усети.

— Нещо ми подсказваше, че вие двамата ще си допаднете, ако, разбира се, престанеш да се дърпаш настрана от него.

Той не беше забелязал връщането на Кендъл, докато тя не заговори. Вдигна очи и видя, че го гледа над димящата чаша чай, ухаещ на портокали.

— Предполагам, че е добре.

— Знаеш, че е съвсем добре. Той те харесва.

— Откъде знаеш?

— Прави балончета. Винаги когато е доволен, прави балончета.

Детето наистина пръскаше слюнка по цялата си брадичка и щастливо размахваше ръчички. Изглеждаше доволно, но Джон все още не бе сигурен.

— По-добре е да го вземеш сега.

Това изглежда я развесели, но тя не каза нищо, сложи чашата чай на края на масата, пое бебето и го занесе в неговата стая.

— Заспа веднага — съобщи тя, когато се върна. — Защо възрастните не могат да са щастливи като децата?

— Мислим за твърде много неща.

— Ти имаш ли нещо, за което да мислиш?

Той подири някаква скрита подигравка в тона й, но не усети нищо. Запитала бе сериозно и затова той отговори по същия начин.

— Да, мисля си за нещо. То ми е постоянно в ума.

Нямаше нужда да доуточнява. Очите й се замъглиха, а гласът й стана дрезгав.

— И от моите мисли не е далеч.

Мислеше си, че не би преживял втори отказ, но след онова, което каза сега, не можеше да се въздържи да не протегне ръце към нея. Тя нежно се притисна към гърдите му. Чаената чаша се изплъзна от ръката й, счупи се на пода и топли пръски обляха голите им крака. Пръстите й погалиха гърдите му и тя повдигна лицето си към неговото. Той изпусна и другата патерица. Зарови пръсти в подстриганата й коса и задържа главата й.

Устните й бяха готови и меки. От чая вътрешността на устата й бе гореща. Той потъна с език в нея, отново и отново. Целуваше я с такава страст, че когато накрая спря, тя отпусна страната си върху гърдите му.

— По-спокойно, Джон. Едва дишам.

— Чудесно — изръмжа той. — Дишането не е задължително.

Тя се засмя меко и го погали по раменете.

— Не мога да повярвам, че те докосвам. Толкова много те исках, толкова много пъти.

— Докосвай ме колкото искаш.

Най-силното, което бе желал бе една дълга, без прекъсване целувка, която да утоли глада му. Само с вкуса от нея би могъл да прекара нощта. Но отговорът й — с думи и с тяло, надмина всичките му очаквания. Реалността бе по-главозамайваща от всичките му фантазии. Толкова добре я усещаше — прохладна като алабастър на повърхността и влудяващо гореща отвътре. Устата му продължаваше да поглъща нейната, а ръцете й обвиха врата му. С дланите си той тръгна нагоре, след това надолу към гръдния й кош, галейки отстрани гърдите й. Той ги усещаше притиснати върху своите гърди и от този контакт се възпламени още повече.

Наведе глава и потърка бодливата си буза по бледата извивка на гърдите й. Той ги целуна през меката материя на нощницата, след това нетърпеливо засмука едната гръд, докато я почувства между устните си, в устата си, до езика си.

Усети вкус на мляко и мускус, аромат, който го опияняваше. Държеше зърното здраво под свода на небцето си и засмукваше силно.

— О, господи! — Секването в гърлото й и въздишката бяха най-възбуждащите звуци, които би могъл да си представи.

Той я целуна по врата. Нежно пощипване със зъби под неравната линия на подстриганата коса.

Тя продължи да се обръща срещу стената, докато застана с лице към нея и челото й се опря на щампования с розички тапет. Той разположи ръцете й малко над главата и ги долепи за стената от лактите до пръстите.

Вдигна края на нощницата й и започна да набира плата нагоре. След това пъхна ръка под ластика на пликчетата й и загали ханша й. След това с едната ръка я обгърна и обхвана гърдата й, а другата се спусна надолу по корема, към тъмния триъгълник.

Тя беше се овлажнила. Откритието утоли желанието му. Той я погали с пръсти, нежно милвайки всяка гънка, след това навлезе по-навътре.

Разбра, че докато е жив, няма да забрави усещането, което изпитаха пръстите му така приятно и интимно обгърнати.

Той се изтласка напред и постави възбудения си член в гънката под гръбначния й стълб. Докосна леко твърдия връх на гърдата й, леко го притисна, а пръстите на другата му ръка нежно се движеха в нея. Малко след това тя започна да движи бедрата си покрай ръката му. Опрени на тапета на розички, ръцете й се свиха в юмруци и заудряха.

Тя стигна кулминацията мълчаливо, но бурно. Щом премина вълната от потръпвания, той отдръпна ръката си, обърна я с лице към себе си и я обгърна с двете си ръце. Тя се облегна на него уморена и овлажнена. Дишането й бе на прекъсвания, докато простенваше върху гърдите му.

След известно време той повдигна брадичката й с пръст.

— Бих те занесъл до леглото, ако можех.

Тя разбра. Вдигна патериците му и му ги подаде, след това го поведе по коридора към спалнята. Той съблече долните си дрехи и легна.

И тогава изведнъж тя се поколеба. Дори след това невероятно чувствено изживяване, изправена сега до леглото, тя изглеждаше девствена и несигурна.

Тази сутрин той разбра колебанието й. Последните две седмици бяха прекарали почти през цялото време заедно, но всъщност си оставаха непознати. Той не беше неин съпруг. Снощи бе станал неин любовник за първи път.

Някъде дълбоко в себе си той знаеше това…

Но бе заглушил тормозещия го вътрешен глас. Не се вслуша в противящата се съвест. Не обърна внимание на интуицията, която му казваше, че извърши голяма грешка, а взе ръката й и я притегли в леглото до себе си.

— Легни.

— Можеш ли… с гипса…

— Няма проблеми.

Той й помогна да легне на гръб. Свали нощницата й и я хвърли на пода, след това ръцете му загалиха гърдите й, които все още пламтяха от оргазма.

Следейки лицето й за реакция, Джон насочи ръката й към пениса си. За неуловима частица от времето тя се поколеба. След това го погали от основата до върха. И продължи.

Като ругаеше тихичко, той разтвори бедрата й и се отпусна между тях. Забеляза бледорозовия белег от цезаровото сечение. С леко смръщени вежди той го проследи с върха на пръста си, както беше направил първата вечер в тази къща.

— Сигурна ли си, че ще е добре, ако ние…

Тя се засмя и сложи ръка на гърдите му.

— Добре е.

Заради гипса на крака си трябваше да се поддържа изключително на ръце. Очите му се впиха в нейните, когато бавно я прониза.

Той навлизаше в нея, докато повече не бе възможно. Хвана главата й и я целуна по устните. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, той прошепна:

— Ти ме излъга, Кендъл.

Тя го погледна сепнато.

Той отново се задвижи, влизаше и се отдръпваше в съвършен ритъм с движенията на ханша й.

— Никога не съм бил с теб по-рано. — Говореше бързо и се опитваше да държи под контрол възбудата си.

Тя се притисна още по-силно и помръдна.

— Само не спирай.

— Щях да те помня. Щях да помня това. Коя си ти, по дяволите?

Гърбът й се изви като дъга.

— Моля те, не спирай.

Той и не би могъл. Двамата се залюляха в буен оргазъм, с вплетени тела, нещо, което не бе изпитвал никога досега.

Когато се отпусна до нея на леглото, тя се надигна и се прехвърли на гърдите му.

— Дръж ме — шепнеше тя. — Здраво.

Направи го с удоволствие. От седмици си представяше как докосва онова, което виждаше сега.

Наситена и със сънен глас, тя промърмори:

— Джон, защо не се срамувам от теб?

— Не би трябвало да се срамуваш от мен. Аз съм съпругът ти.

Тя не бе отговорила нищо, защото бе заспала. А сега той се питаше дали съзнава, че е изговорила на глас мислите си. Беше намерила отдушник за сексуалната си възбуда с мъж, с когото никога не го е правила и бе поискала да разбере защо.

Джон също искаше да разбере.

Но не можеше да си позволи да задържа мислите си върху лични проблеми. Трябваше да мисли само за потресаващия факт, че бе правил секс с главна свидетелка, поставена под негова опека. Амнезията не беше извинение. Той знаеше. По дяволите, знаеше, че тя го лъже от начало до край.

И въпреки това бе спал с нея. Беше толкова дяволски хубаво, така експлозивно, че възвърна паметта си. Сега си спомни, че е федерален полицай, федералните полицаи не трябва да създават сексуални отношения с жените, поставени под тяхна опека. Всеки — от правителството до редовия гражданин — не би одобрил постъпката му.

Така че какво, по дяволите, трябва да направи? Нищо от опита му като психолог, като агент на ФБР или като федерален полицай не му подсказваше как да действа в подобна ситуация. Не притежаваше нито документи за самоличност, нито шофьорска книжка, за да докаже кой е. И кой около него би могъл да го докаже? Дори не знаеше къде точно се намират.

На всичкото отгоре беше и със счупен крак. Докъде ли би могъл да стигне с патериците? Тя не го остави да се докопа до ключовете на колата. Дори да успееше да й ги измъкне и да вземе колата, беше сигурен, че тя ще е изчезнала, преди да се е върнал. Тя наистина беше мотивирана в желанието си да избяга отново и беше необикновено изобретателна. Щеше да изнамери начин да се изпари заедно с Кевин.

Къде, по дяволите, беше револверът му? Беше му казала, че няма да открие този път скривалището и досега не беше се излъгала. Когато я нямаше наоколо, той бе претършувал навсякъде.

Тя много се гордееше, че не оставя нищо на случайността и винаги планира нещата предварително. Досега обаче, й е било безкрайно по-лесно, заради паметта му. Добре, каза си той, полицай Джон Макграт може и да е бил безпомощен, безпаметен и проснат по гръб през последните две седмици, но от сега нататък ще възстанови пълномощията си.

Той стана от леглото и закуцука до гардероба за чисто бельо. Гащетата му бяха спретнато сгънати в чекмеджето, отделно от чорапите му. Като истинска съпруга, помисли той саркастично, яростно затръшвайки чекмеджето.

Внезапният трясък прозвуча като оръдеен изстрел в притихналата къща и го сепна. Той спря, ослуша се и с успокоение установи, че шумът от душа още продължава. Разполагаше с още няколко минути, за да потърси пистолета си.

Прекалено интелигентна беше, за да го изхвърли. Ако и да не възнамеряваше да го използва срещу него — въпреки че и това беше възможно — тя би го запазила като защитно средство. Можеха да се появят, останали на свобода, членове на братството, които биха я търсили навсякъде, докато не я открият. Не, не се е отказала от оръжието.

Джон прегледа чекмеджетата й, като се опитваше да не разбърка спретнатите купчинки от пликчета и сутиени. Не намери нищо и в бюрото. Върна се към леглото и пъхна ръка между дюшека и пружината, въпреки че не очакваше да го намери там.

Потърси и над гардероба. Тръгна лазешком по земята, за да види дали няма разхлабени дъски, под които може да го е скрила.

Шумът на течащата вода бе спрял.

Джон зарови ръце в косата си. Какво щеше да прави? Трябваше да вземе решение. Бързо. Веднага.

Впечатлението му от Кендъл Дийтън Бърнууд се бе оказало точно — тя беше умел лъжец. Притежаваше дързост и интелигентност да осъществи и най-смелите си планове, дори ако това означаваше фалшив брак с мъж, който фактически беше неин тъмничар.

По-нататък тя бе майка, страхуваща се за живота както на детето си, така и за своя. За да опази детето си, би стигнала до крайност.

Но дори и майчинството не можеше да оправдае отвличането на федерален полицай. Тя бе нарушила повече закони, отколкото можеше да изброи в момента. Негово задължение беше да я достави на съответните власти. Това трябва да направи. Каквито и средства да са необходими.

Той излезе в коридора. Вратата на банята бе леко открехната. Като се опитваше да не издаде звук, той бавно тръгна към нея и внимателно я побутна. Тя безшумно се отвори.

Кендъл стоеше изправена пред мивката. Косата й току-що изсушена с кърпа, стърчеше около главата й като мокри шипове. Беше само по пликчета. Едната й ръка бе вдигната над главата, защото се пръскаше с дезодорант.

Тананикаше си нещо неопределено и приятно фалшиво. Той не си позволи усмивка. Не си позволи и по-нежна мисъл.

Исусе, би ли могъл да се справи с това?

Щеше да е адски трудно, може би най-трудната задача в кариерата му. В двете му кариери.

Въпреки че хиляди инстинкти се опитваха да го задържат назад, той си наложи да се приближи. Страхуваше се, че може да го зърне с крайчеца на окото си в огледалото, но тя не погледна, дори когато се приближи на половин метър разстояние. Постепенно отпусна патерицата от подмишницата си и здраво я хвана. Тогава с другата си ръка я сграбчи високо за ръката и я обърна към себе си.