Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 82 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Сандра Браун.Свидетелката

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“, 1995

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава двадесет и първа

Седнала на плетен стол на верандата, Кендъл гледаше с невиждащ поглед в пространството около себе си. Не обръщаше внимание на катеричките, които се гонеха от дърво на дърво, въпреки че обикновено се радваше на лудориите им. Не чуваше дори монотонното стържене на дърворезачката, с която далечен съсед работеше, нито споровете на сойките между клоните.

Когато видя съпруга си да се люби с Лоти Лайнъм с много повече страст, отколкото бе проявявал към нея в брачното им ложе, тя се вкамени.

Сега съжаляваше, че не се изправи срещу тях. Беше ги хванала на място. Не можеха да отричат. Защо не им показа презрението, което заслужаваха?

Но в онзи момент не можеше да направи друго, освен да се измъкне и да оближе раните си. В първите няколко мига гледаше, без да може да повярва, полуочаквайки, че ще се обърнат към нея със смях, ще кажат „Ти гониш?“ и ще я включат в жестоката си, груба шега.

Но не беше шега. Беше трагична истина. Като хипнотизирана, гледаше страстно притиснатите любовници. Когато не можеше да понася повече гледката, тя се отдалечи, стараейки се да не я видят, към прашния път. Преди да стигне до колата стомахът я стегна и тя повърна в храсталака край канавката. Някак си успя да се прибере вкъщи, макар че не си спомняше нищо от пътуването.

Оттогава бяха изминали няколко часа. Яростта си бе пробила път и притъпи част от болката. Сега беше готова да изправи съпруга си лице в лице с предателството му, въпреки че не знаеше как да подходи. Не беше нещо, което се планира и репетира.

Във всеки случай нямаше време. Той се прибираше.

Видя колата му да завива от главния път и да се насочва към отбивката. Изсвири два пъти с клаксона, когато я видя на верандата. Излезе от колата, усмихнат и щастлив.

— Ей! Звънях в кабинета ти, но секретарката ти каза, че си излязла рано. Къде ходи?

— Трябваше да свърша някои поръчки.

Той бавно се изкачи по стълбите, остави дипломатическото си куфарче на верандата, преметна сакото си на облегалката на стола и се наведе да я целуне по челото. Тя трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не се извърне. Поне не беше я целунал по устните. Това не би изтърпяла.

Той забеляза липсата на ентусиазъм и я попита съчувствено.

— Тежък ден?

— Както обикновено.

Какво обикновено? Обратното, денят не би могъл да бъде по-тежък. Беше предадена от съпруга си и от клиентка, чието бъдеще лежеше в ръцете й.

Мат отпусна вратовръзката си и седна на плетения стол до нея.

— Прекарах по-голямата част от деня на телефона в опити да накарам някой в Щатското законодателно тяло да разговаря с един скромен вестникар като мен за новия бюджет на общинските училища. Всички в Колумбия са много заети като стане дума за интервюта, освен ако не си от вестник на голям град. Говорила ли си с татко, днес?

— Не.

— Аз също не съм се чувал с него. Чудя се какво ли става? Мисля да вляза вътре и да му позвъня.

Тя го спря, преди да е стигнал до вратата.

— Мат, кога да очаквам списъка с въпросите?

— Какъв списък с въпроси?

— За интервюто с мисис Лайнъм.

Той щракна с пръсти.

— О, правилно. Значи си съгласна с идеята? Даваш ли ми зелена улица?

— Да я интервюираш или да я чукаш?

Не беше най-изисканото встъпление, но пък нанесе силен удар, който наистина свърши работа. Лицето му изведнъж изрази стъписване. С много по-спокоен глас, отколкото бе очаквала от себе си, тя продължи.

— Не се затруднявай, нито ме обиждай, като се правиш на онемял. Това не е долен слух, който съм дочула при фризьора. Ходих до къщата на Лайнъм този следобед и ви видях заедно. Заключението можеше да бъде само едно. Няма върху какво да се двоумя.

Той се приближи до парапета на верандата и погледна навън към двора, с гръб към нея. Кендъл очакваше отговора му и усещаше как търпението й се изчерпва. Беше на ръба да го нападне с много по-силни думи, когато той най-после се обърна към нея. Небрежно скръсти ръце на гърдите си.

— Онова, което си видяла, няма нищо общо с теб.

Каза го логично и спокойно. Но изявлението му разтърси из основи Кендъл.

— Нищо общо с мен — изкрещя тя. — Нищо общо с мен? Аз съм съпругата ти.

— Точно така, Кендъл. Аз те избрах за моя съпруга.

— И Лоти Лайнъм за любовница!

— Вярно е. От години. Преди изобщо да съм чувал за теб.

— От години?

Той отново й обърна гръб, но тя скочи от стола, скъси разстоянието между тях, хвана го за ръкава и го накара да се обърне.

— От кога спиш с нея, Мат? Искам да знам.

Той се ядоса и се изтръгна от ръката й.

— От четиринайсетгодишен.

Поразена, Кендъл отстъпи крачка назад.

— Ето. По-добре ли се чувстваш като знаеш, Кендъл? По-добре ли се чувстваш сега? Разбира се, че не. Трябваше да премълчиш.

Във всеки случай той не можа. Не спря с тази поразяваща част от информацията. След като връзката беше разкрита, той не й спести нищо.

— Още от времето, когато бяхме любопитни деца, имаше нещо между Лоти и мен — започна той. — Химия, карма, както искаш го наречи. Винаги съм бил привлечен от нея и тя от мен. Когато станахме на четиринайсет, ние задоволихме любопитството си. Така започна.

Кендъл притисна пръсти към устните си, за да не им позволи да треперят. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си я представяше. Много по-лоша. Това не бе случайна връзка, грешка, която той би поправил и след това би гледал с угризение и съжаление. Между двамата с Лоти Лайнъм съществуваше нещо повече от случайна връзка. Взаимоотношенията им бяха по-продължителни от много бракове.

Кендъл се бе приготвила за битка. Предполагаше, че най-напред той ще откаже, след това ще признае и накрая ще помоли за разбиране и милост. Но за това не бе подготвена.

— След първия път, ние с Лоти се срещахме тайно всякога, когато ни се отдадеше възможност. Излизах с други момичета. Тя — с други момчета. Но само за да не разбере никой какво правехме. Лоти купуваше презервативи, за да не каже аптекаря на баща ми по колко употребявам. В резултат Лоти си спечели репутация на леко момиче. Никой не разбра, че имаше само един любовник.

Разбира се, с времето се разчу, че се виждаме. Татко подуши. Попита ме дали слухът е верен. Аз отрекох. След това ме остави сам за уикенда, уж за да присъства на разпродажба на спортни стоки в Мемфис. Лоти беше с мен в леглото, когато той ни откри.

Извика баща й да си я прибере. Наби ме и ми прочете лекция за хитрите жени, за това как момичета от сорта на Лоти хващат момчета като мен. След това ми даде името и адреса на съдържателя на дом в Джорджия. Каза ми, че когато изпитам нужда от жена, той с радост ще плати. Но трябваше да стоя настрана от боклук като Лоти. „Нищо добро не би излязло от общуването ти с нея“, каза той.

За известно време ме беше страх да се виждам с нея, страхувах се да не открие. След това заминах за колежа. Минаха години и спомените избледняха. Дипломирах се, върнах се Проспър и започнах да събирам средства, за да купя вестника. Когато го купих, отидох в застрахователната агенция да проверя застраховката на сградата и оборудването. Там беше Лоти.

Той млъкна за малко, като че ли си я представяше седнала зад бюрото в застрахователната агенция.

— Разменихме поглед. Това беше достатъчно. Започнахме оттам, където бяхме прекъснали. Няколко години всичко беше чудесно. Тогава започна да поставя ултиматуми. Казваше, че или трябва да се оженя за нея, или въобще да изчезна от живота й. Предупредих я да не блъфира и спрях да я виждам. Три месеца по-късно тя се омъжи за Чарли Лайнъм.

— За да ти отмъсти.

Той кимна.

— Всеки ден след това се чувстваше нещастна.

— Освен по времето, което е прекарвала със съпруга ми.

Той нетърпеливо прокара пръсти през косата си.

— Днес беше изключение, Кендъл. Не съм бил с Лоти, откакто се оженихме. Представяш ли си как съм се чувствал, когато чух, че ти ще я защитаваш в този процес за убийство. Изобщо не ми беше приятно, но нищо не можех да направя.

— Защо отиде да я видиш днес?

— Не знам — отвърна той сопнато. — Има ли значение?

— За мен има значение. Ти си престъпил брачните ни обети. Искам обяснение. Най-малкото, поне съм го заслужила.

Очевидно почувствал се притиснат в ъгъла, той я загледа и захапа бузата си.

— Не може да се обясни, съгласна?

— Не, не съм съгласна. — Трябваше да пожертва много от гордостта си, но си наложи да попита. — Обичаш ли я, Мат?

Той отрече с поклащане на глава и с твърдо не.

— Но Лоти винаги успяваше…

— Какво? — настоя тя. — Какво прави тя?

— Тя задоволява особени желания — извика той.

— Желания, които аз не задоволявам?

Той стисна здраво устните си, и въпреки че отговорът беше очевиден — той се стовари като тежък удар върху самоуважението на Кендъл. Оттук нататък щеше ли някога да е уверена, че някой би я пожелал?

Сякаш прочел мислите й, той каза:

— Никога не съм искал да те нараня.

— Добре, но не е ли малко късно за това, мистър Бърнууд, защото ти ме нарани ужасно. Ядосана съм, но преди всичко объркана. Ако Лоти задоволява желанията ти толкова добре, защо, по дяволите, не си се оженил за нея?

Той се засмя с недоверчив, лишен от хумор смях.

— Да се оженя за нея? За това изобщо не можеше да става въпрос. Татко никога нямаше да разреши.

— Какво искаш да кажеш? Гиб ли трябваше да избира? Той ли ме избра, или ти?

— Не съм казал такова нещо, Кендъл.

— И не ми говори с този тон на висшестоящ.

— Ставаш истерична.

— Не съм истерична. Луда съм. Тъпа глупачка и луда. Ти ме излъга. Излязох такава глупачка.

Той вдигна ръце в знак на уплаха и невинност.

— Как съм те излъгал?

— Като се преструваше, че ме обичаш.

— Но аз те обичам. Чаках с години да срещна съвършената жена и това си ти. Избрах те, защото ти притежаваш всички качества, които съм търсил.

— Почти като да си избереш нова кола. Изчакваш за търсения модел.

— Ставаш безразсъдна, Кендъл.

— Мисля, че безразсъдството ми е оправдано.

— Защото съм сгрешил веднъж? Защото съм прекарал един следобед със старо гадже? Не мога да разбера защо си толкова шокирана и разтревожена.

Не можеше да повярва на ушите си. Кой беше този мъж? Наистина ли го познава? А той познава ли я? Не разбира ли колко е важна верността за нея? Никога не бяха разговаряли за това, но не се ли разбираше негласно, че тя очаква вярност.

— Ами ако аз бях сгрешилата? — попита тя. — Ако ме беше хванал да се любя с някое старо гадже?

— Съвсем не е същото.

— Каква е разликата?

— Различно е — каза той отсечено.

— Мат, няма два вида правила, един за малките момчета и други за малките момичета.

— Разговорът изпадна до абсурдно ниво. Предпочитам да оставим нещата да се успокоят, да влезем вкъщи и да се преоблечем. — Той се опита да мине покрай нея, но тя препречи пътя му.

— Разговорът не е абсурден и съвсем не може да става въпрос да се остави, за да се успокоя. Видях те с нея, Мат. Видях как двамата се прегръщахте и честно казано, мисля, че ти сам се заблуждаваш по отношение чувствата ти към Лоти. Не ми изглеждат съвсем случайни и нередовни, както твърдиш. Точно обратното дори. Не мога да се правя, че нищо не се е случило. Не мога с лекота да отмина това, че ти ми изневери.

Гласът й секна. Тя пое дълбоко въздух, за да предотврати избухването си в сълзи. И най-малкият знак на слабост щеше да разклати позицията й.

Щом успя да овладее гласа си, тя продължи:

— Искам да се преместиш при Гиб. Необходимо ми е да остана известно време сама, за да размисля. Но докато това трае, не бих искала да живея в една къща с теб.

Той й се усмихна тъжно, като че ли наивността й предизвикваше симпатия.

— Това никога няма да стане, Кендъл — каза той меко. — Това е моята къща. Ти си моя жена. Не съм отишъл при Лоти с намерение да те нараня. Съжалявам, че си ме видяла с нея, но сега трябва да забравиш за това.

Той я отстрани и тръгна към вратата. С весели нотки в гласа, като че ли никаква разправия не бе имало, той съобщи:

— Татко и аз ще имаме малко работа в ловната хижа. Ще се върна сигурно много късно.