Ребека Брандуейн
Дива кръв (3)

ГЛАВА ВТОРА

Драй Гълч, Тексас, 1874

Лудият Син северен вятър духаше от височините на Тюлъс през дълбокия каньон Паоло Дуро, свиреше над Лано Естакадо и все по-нататък, натам, където градчето Драй Гълч беше приклекнало като бездомно псе, изложено на безмилостната ярост на бурята. Въпреки, че градчето се състоеше от купчина жалки къщурки, магазинчета и кръчми, славата на Драй Гълч се разнасяше надалеч. То беше същинско свърталище на порока и престъпността, любимо място за пияници, паднали жени, насилници и главорези. Мнозина от жителите се издирваха, живи или мъртви, във всички щати и краища на страната.

Въпреки това нито един полицай, комуто беше мил животът, не смееше да стъпи в това дяволско място. Последният, който се бе решил да го стори, се намери обесен без много-много церемонии на самотното дърво, което стърчеше, високо и почти изсъхнало, като предупредителен сигнал, в началото на града. Даже тексаските конни полицаи заобикаляха отдалече града. Чужденец, дошъл тук от неосведоменост, или самонадеяност, ако не носеше на гърдите си металната звезда, можеше за нула време да бъде застрелян и никой нямаше нито да протестира, нито да си мръдне пръста, за да му помогне. По-скоро обратното, при такива произшествия проститутките прилепяха начервосани лица към стъклата на кръчмите, а които упражняваха занаята си и се кикотеха при мисълта, че наивен клетник ще намери след малко неочаквания си край.

Ако убиеха някого, не разпитваха престъпника. Гражданите, все декласирани типове, си мълчаха, както и укрилите се тук главорези.

Обикновено животът в Драй Гълч вреше и кипеше с веселост, подклаждана от евтина ракия и евтини жени, придружена от честите изстрели на пияни нехранимайковци. Но този ден по главната улица нямаше жива душа, въпреки че сивият зимен ден щеше да трае още два часа. Жалките магазинчета в разкривените къщи вляво и вдясно на улицата бяха затворили, за да избягат стопаните им от хапещия студ и виещия вятър. Вихрушка шибаше опустялата улица. Самотна мишорка се блъскаше между два коневръза, докато силен порив на вятъра я качи върху разнебитения дървен тротоар. Мишорката се отърколи по заледените хлъзгави дъски и спря пред две тесни, заключени врати. От малките им, мръсни и заскрежени прозорчета проникваше единствената светлинка по цялата улица. Зад вратите, в рязък контраст с тишината, притиснала целия град, дрънчеше разстроено пиано и навън се изтръгваше дрезгав смях. Вятърът го подхващаше и го отнасяше надалеч.

Дори Синият северен вятър не можеше да принуди „Червената жартиера“ да затвори.

В кръчмата дива сбирщина мъже беше наобиколила бара, други бяха насядали върху скърцащите столове около масите, целите в резки от ножове. Проститутките флиртуваха и се кикотеха, мъчеха се да склонят посетителите да им платят по някое питие. Няколко момичета се препъваха с пияните си клиенти по разкривената стълба, водеща към тъмен и мръсен коридор с бедно мебелирани стаи от двете страни.

В единия ъгъл на кръчмата пианистът блъскаше по клавишите, без да обръща внимание на фалшивите звуци, които силно повреденият вехт инструмент продължаваше да издава. И мъжете около масата за игра на карти не обръщаха внимание на какофонията.

Слейд Меверик беше единственият, който се сви вътрешно, когато „музикантът“ пропусна няколко ноти от песента, която се опитваше да изсвири. Никой нищо не забеляза, защото Слейд Меверик беше сякаш изцяло погълнат от покера, подхванат рано сутринта и ставал с напредването на деня все по-ожесточен. Въздухът около играчите беше толкова мръсен и гъст, че Слейд имаше чувството, че може да го разреже с острия си нож.

Той не беше единственият, който се подготвяше мълчаливо за яко сбиване. Повечето клиенти в кръчмата вече се бяха оттеглили на сигурно разстояние от масата за игра. Само Лоли, една от местните проститутки, беше останала, но не от чувство за дълг, или защото беше безстрашна и непредпазлива. Причината беше, че и със сила не можеха да я откъснат от Слейд Меверик.

Меката светлина на лампите в „Червената жартиера“ беше благосклонна към грубото лице на Лоли, правеше го да изглежда по-младо, тя беше и по-чиста от другите проститутки, които можеха да се купят за пет долара във всяка от многобройните кръчми в града. Лоли беше от добро семейство, но лош човек се беше погаврил и подиграл с нея, беше я въвлякъл в калта, а после я беше изоставил. Въпреки всичко, доброто й възпитание все още си проличаваше от време на време.

Кестенявата коса на Лоли беше вдигната нагоре в изкусна прическа на букли, над лявото си ухо беше затъкнала червено щраусово перо. Гримът й не беше толкова ярък, като на другите момичета, но и тя си беше лепнала бенка на едната буза и се беше постарала да подчертае пищните си гърди. Носеше обеци, огърлица и гривни от топаз — черният камък правеше роклята й в крещящо розово да изглежда по-елегантна. С една дума, Лоли беше курва, но малко по-свястна от мърлите, които сновяха из Драй Гълч. А Слейд Меверик й се беше сторил толкова привлекателен, навярно защото и той беше малко нещо по-приличен от нехранимайковците в този град.

Сега Лоли стоеше, вдигнала крак върху един стол и дръпнала нагоре пола, за да се види и стройния крак, и бедрото с червената жартиера. Беше подпряла брадичка с длан и наблюдаваше как мъжете разглеждат току що раздадените карти, а после обявяват мизите. Погледът й се връщаше отново и отново към Слейд, към високата му стройна фигура, която я караше сладострастно да въздиша.

Тя дълбоко съжаляваше, че този мъж се вестява само нарядко в Драй Гълч, защото беше малко влюбена в него, въпреки че той никога не беше насърчавал надеждите и чувствата й. Наистина, не я вземаше брутално, както другите мъже, но дълбоко в себе си Лоли добре знаеше, че му е необходима само, за да задоволява страстите си. Когато идваше в града, избираше само нея, но причината беше, че е по-чиста, по-угледна от другите проститутки. Според разбиранията в Драй Гълч, Слейд беше превземко, но човек, комуто е мил животът, не би се осмелил да му го каже в очите. Вярно, че беше смешно спретнат, но пък можеше от петдесет метра да улучи средата на асо, а всички знаеха, че е ужасно сприхав.

Слейд беше известен майстор на револвера и платен убиец, но и един от малцината мъже в града, за чиято глава не беше определена награда. Той се движеше свободно и от двете страни на закона (по-често откъм добрата, по-рядко откъм лошата). Обстоятелството, че пазителите на закона и преследвачите на платени убийци не бяха по петите му, се дължеше по-скоро на неговата ловкост, отколкото на неговия морал. Ако обстоятелствата го налагаха, той нямаше никакви задръжки да използува двата си, изработени специално за него, шесткуршумни колта 45 с дръжки украсени със слонова кост и инкрустирани със сребро. Изстрелите им поразяваха със смъртоносна сигурност.

Лоли се чувстваше сигурна близо до него, но когато Слейд направи едва забележимо, но недвусмислено движение, тя тутакси се приготви да изчезва. Знаеше от опит, че е глупаво да се противопоставяш на заповедта на мъж и тя се заотдалечава, колкото може по-незабелязано, от масата.

Слейд играеше вече от часове и през цялото време беше сигурен, че го мамят. Беше наблюдавал внимателно всички мъже край масата и сега знаеше кой е мошеникът.

Този тип, известен в Драй Гълч като Декана, беше раздавал непрекъснато карти под масата и беше скрил няколко в ръкава си.

На този свят Слейд Меверик най-много мразеше нечестните играчи. Даже в Драй Гълч мъжете играеха честно покер, или изобщо не играеха.

Когато алчните ръце на Декана посегнаха отново да приберат печалбата, Слейд протегна мълниеносно лява ръка и удари по купчинката пари в средата на масата. Доларите се разхвърчаха като ориз на сватба. Няколко сребърни монети се отърколиха със зловещо потракване по мръсния под.

— Какво значи това, Меверик? — попита Декана и черните му очи засвяткаха недоверчиво и злобно на светлината на лампите. Зъбите му захапаха силно дебелата пура, която пушеше от сутринта. — Фулът е по-силен от три дами, нали знаеш?

— Така е — каза спокойно Слейд, — но само ако фулът е бил раздаден честно.

— Твоят тон никак не ми харесва, Меверик. Да не би случайно да ме обвиняваш в нечестна игра?

— Много добре си ме чул — каза тихо Слейд. — Я си запретни ръкавите, Декане, та да видим и момчетата, и аз какво има в тях.

— Правиш голяма грешка, Меверик. Такива като тебе съм ги очиствал с дузини, още преди да си бил роден. Но не съм и толкова стар, че да не…

В същия миг Декана скочи на крака и блъсна с все сила масата, та да събори и Слейд. В тишината, настъпила в кръчмата, изкънтяха изстрели. Свинските очета на Декана се разшириха от смайване, когато бърза поредица от куршуми се заби в масивното му тяло. Кръвта бликна толкова силно от разтворените рани на Декана, че наоколо му всичко се обагри в червено. С яростни удари наляво и надясно, той отстъпи назад и успя да изпразни револвера си, но куршумите се забиха в стените и в прекатурената маса. Той изстена, оръжието се изплъзна от ръката му. Деканът се сви целият, притисна отчаяно ръце към гърдите и корема, от които по ръцете му закапа кръв. Направи, разкривен и присвит, още две несигурни крачки и се стовари върху един стол, който се строши под тежестта му. Най-сетне падна върху посипания със стърготини под. Очите му се впериха в нищото, последният дим от пурата се изви над жълтите му зъби.

Слейд се обърна мълниеносно и притисна гръб към стената. Държеше двата си револвера със силни, сигурни ръце, единият дълъг сребърен ствол още пушеше. Тъмносините му очи затърсиха из бара евентуални противници, но не откриха нито един. Въпреки това Слейд продължаваше да е нащрек. Краставите магарета през девет баира се подушват — знаеше той, — а сега беше като ястреб в гнездо на лешояди, сред които Декана беше от най-грабливите.

— Запретнете му ръкавите! — кресна Слейд на мъжете около падналата маса, посочвайки с ръка мъртвия Декан.

След кратко колебание двама мъже се приближиха с мърморене към трупа и запретнаха ръкавите на убития. На пода се изсипаха три карти.

— Мръсна свиня! — изсъска единият от мъжете и подритна трупа. — Сви ми сто и петдесет долара, а сега разбирам, че през целия ден е шмекерувал. — Ти комай ни направи добра услуга, Меверик.

— И аз така мисля — каза сухо Слейд и пъхна пистолетите в кобурите — очевидно нямаше да му се наложи да се брани от нехранимайковците в „Червената жартиера“.

Той вдигна парите от пода, подреди грижливо банкнотите и ги пъхна в джоба си. Монетите остави. После нахлупи енергично черното си сомбреро, сложи черното наметало, наведе се с гримаса и стовари върху раменете си тежкото тяло на Декана. Фактът, че човекът е бил убит, нямаше никакво значение, в Дъдж Сити цената на един мъж беше 250 долара и Слейд не искаше да изтърве такива пари. Без да хвърли поглед към някого, или поне към Лоли, той се запъти, без да каже нито дума, към затворената врата на „Червената жартиера“ и сребърните му шпори издрънчаха в тишината.

Пред кръчмата вятърът заудря Слейд с ледени юмруци. Той нахлупи още по-ниско шапката, вдигна яката и пое по безлюдната главна улица.

— Господин Меверик, господин Меверик!

Като чу гласа, който викаше името му, Слейд се обърна и видя едно момче да се втурва към него от вратата на тъмна съборетина. Беше Тимъти, незаконен син на проститутка. Той припечелваше джобни пари като разсилен, метач и изобщо с каквото му паднеше. Едно от доброволно поетите му задължения беше да ходи всеки ден до дървото за бесене и да взема от там чувала с пощата, която дори чиновниците от щатската поща не се решаваха да разнасят лично из града.

— Господин Меверик — каза задъхано, почервенял от студа, Тимъти, когато настигна Слейд. Това, че момчето не съзря нищо необичайно в трупа върху раменете на мъжа, говореше достатъчно красноречиво за морала в този град. — Току що се получи писмо за вас — обясни Тимъти. — Пътувало е с месеци, личи си по плика, — та си помислих, че трябва да го получите час по-скоро.

— Благодаря ти — каза Слейд — сложи тежкия труп на земята и хвърли на момчето четвърт долар, а то го улови, въпреки вятъра, с наистина завидна сръчност.

Когато Тимъти си тръгна, Слейд разкъса писмото и прочете обърканото и изцапано от сълзи послание. После изпсува продължително и люто. Сви на топка плика с двата листа и ги пъхна в джоба на наметалото. После стовари трупа върху якия кон на Декана, отвърза своя жребец и го яхна. Хванал юздите на втория кон, Слейд пришпори своя и препусна срещу подивелия Син северен вятър.

От малкото горно прозорче на „Червената жартиера“ Лоли го видя, с отпуснати рамене и свито сърце, как напусна града. После се обърна и започна да се съблича за поредния мръсен и брутален кретен, който вече се беше изтегнал върху почернялото от времето месингово легло.

Беше Коледа, а коледното настроение в Драй Гълч беше наистина твърде своеобразно.