Ребека Брандуейн
Дива кръв (23)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Сияеща пълна луна висеше от катраненочерното небе. За Рей Крипън същинско нещастие, защото беше човек със съмнителни занимания. Предпочиташе да краде добитък при новолуние или когато на хоризонта трепкаше само тъничък сърп. Но тази вечер беше пийнал повечко в „Силвър Слипър“ и за разлика от друг път, беше спечелил на карти доста закръглена сума. Сега се озова, яхнал крантата си, близо до ливадата на Рейчъл Уайлдър. Замаян от лошата ракия и насърчителния късмет на карти, беше сигурен, че и тук ще му провърви! Реши да не обръща внимание на това лошо предзнаменование — пълнолунието.

Плачевният вид на Джонатан Бийчъм, седнал на пианото в „Силвър Слипър“, насочи обърканите мисли на Рей към Рейчъл Уайлдър, към тази отвратителна, устата женска. Ами да, достатъчно беше да видиш превърнатия в жалка дрипа Джонатан Бийчъм, за да разбереш как хапливият й език и командаджийският й нрав могат да съсипят един мъж. Бийчъм беше доскоро собственик на що-годе прилична ферма недалеч от града. Но Рейчъл Уайлдър го беше разорила и сега човекът беше принуден да изтръгва с мъка по някоя и друга нота от разстроеното вехто пиано в кръчмата. Срещу мизерен бакшиш, някое и друго шише яко кръстена ракия и петнайсет минути на ден върху тая подпухнала, начервосана курва Емалу. Какъв позор!

Рей нямаше намерение да свърши по същия начин, но разбираше, че не е изключено, ако ще трябва още дълго да изслушва ден след ден ругатните на свадливата Прюдънс. Всяка нощ отправяше горещи молитви господ да прибере тая гадна дърта вещица, но молбите му не стигаха до божиите уши, а Крипън още не беше паднал толкова ниско, та да посегне на живота й, колкото и да му се искаше да намери кураж и да извие врата на изкуфялата кукумявка. Тя не изпускаше случай да му напомня, че парите, спечелени с кървав пот от нейния баща, са само за нея и той няма право на нито пени от тях. Често имаше чувството, че трябва да разбива с длето закопчалката на кесията й, а вечер и туй онуй в самата нея…

Прюдънс просто не желаеше да проумее, че му е трудно да се задържи някъде на работа. Тя непрекъснато му го натякваше, само се чудеше как да го тормози. Какво лошо има — беше я питал неведнъж, — ако един мъж си сръбва по някоя глътка, или си хвърля вечер по едни карти? Не го ли правят всички мъже? Виновен ли е, че малко да прекали и на другия ден е болен, не може да се измъкне от леглото и да иде на работа? То пък и една работа! Недостойна за човек с изтънчена естетска природа като неговата.

През целия си живот Крипън беше мечтал да стане художник, но, както казваше ядосано покойната му майка, хората са или много нафукани или ужасно глупави, щом не признават гения му. Това е причината синът й да не може да продаде нито една от рисунките си. Да не би вината да е негова? Излиза ли се насреща на хора глупави и без вкус?

Ех, в края на краищата се видя принуден да се откаже от рисуването. После си втълпи, че ще става адвокат. Виновен ли е, че пропадна на изпитите? Милата му майчица продължаваше да вярва в него. Тя поне знаеше колко много беше чел и колко го мразеха завистливите му и зли преподаватели. Бяха му струпали толкова учебници, толкова домашни, че даже умно момче като него не можа да издържи и едва не се поболя.

Майка му винаги беше твърдяла, че Рей е крехко момче. Щом свърши училището, в което безмилостно го бяха изтормозили, тя се залови с все сили да го брани от трудностите на живота, от необходимостта сам да си изкарва прехраната. А Прюдънс посрещаше подобни обяснения с пренебрежително сумтене. Тя просто не желаеше да го разбере, убедена, че Рей е здрав като камък и малко тежък труд няма да му навреди. Не беше справедливо. Ако обожаваната му майка беше жива, тя щеше да вземе неговата страна. Щеше да настоява Прюдънс да си потърси работа, както я беше увещавал стотици пъти и той. Но високомерната идиотка не искаше и да чуе. Къде е казано, че той трябва да се откаже от начина си на живот? — питаше се ядосано Рей. Все още се оправяше криво-ляво, но често си мислеше с тъга колко различно щеше да е всичко, ако майка му беше жива. Тя щеше да намери начин да сложи Прюдънс на място. Че както е тръгнало, ще трябва и повечко да пийва, и по-честичко да хвърля карти, та дано издържи някак на такъв живот.

Една вечер, в „Силвър Слипър“, докато хвърляха с Харлоу Файбърт и Дули Тътъл по едни карти, животът му взе неочаквано по-добър обрат. Бяха доста пийнали, когато посред нощ на едно от приятелчетата му хрумна да откраднат за майтап някое и друго говедо. Обсъдиха идеята на още няколко чашки уиски, стигнаха до заключението, че е блестяща и веднага яхнаха конете. Препуснаха към ливадите на Олд Мен Джесъп и след няколко безуспешни опита отмъкнаха най-хубавата му млечна крава и две телета с големи тъжни очи.

Голям майтап щеше да падне, ама едно от проклетите телета се подплаши и взе така да реве, че Олд Мен Джесъп изхвърча с псувни от къщата си, хванал пушката, заредена със сачми за мечки. Взе да стреля по тях като луд, надупчи им задниците на решето и трябваше а си плюят на петите. Е да, ама, нали нямаше време за мислене, подгониха пред себе си и добитъка. И тримата решиха, че едва са се спасили от смърт. Бая се бяха уплашили. Сега стояха като вцепенени сами сред полето, всеки с по една тъжна крава до себе си и се чудеха как да се отърват от проклетите добичета и да се измъкнат. Олд Мен Джесъп едва ли беше отишъл да си легне и можеше да хукне да ги преследва. Освен това и тримата не можеха да му простят, че посмя да стреля по тях и не желаеха да му връщат дръгливите крави. Дули предложи да се ометат и да зарежат добитъка, но Рей и Харлоу не се съгласиха — щеше да е проява не само на страх, но и на глупост. Толкова зор видяха да откраднат добичетата, въпреки че не бяха мислили какво ще ги правят след това.

Сега се чудеха и маеха какво да измислят. Положението беше напечено, защото кражба на добитък се наказваше със смърт, а такава перспектива не беше никак весела. Тогава Рей (по всеобщо признание единственият от тях с мозък в главата) се почеса по задника и заобмисля задълбочено сериозния проблем. Най-сетне стигна до заключението, че няма накъде да отстъпват и трябва да доведат нещата до край. Преди всичко трябваше да променят някак изгорените с нажежено желязо марки по ушите на животните, а после да продадат кравите час по-скоро на някой балама, който ще си затвори очите и няма да задава въпроси. Така щяха да изкарат и по някоя пара, а Олд Мен Джесъп да си получи заслуженото, задето стреля по хора, които просто си правят шега.

След това Дули накладе огън, а Рей и Харлоу хванаха добичетата. Харлоу и Рей веднага се заловиха, първият с кривия си нож „Грийн ривър“, вторият с остра игла, да заличат марките по ушите на кравите. Пламъците вече се издигаха високо, Рей запретна крачол и измъкна от кончова на ботуша железния прът, негов верен спътник в града, където носенето на оръжие беше забранено. Нажежи края на желязото и сега непризнатият му талант най-сетне свърши работа: Рей превърна знака на Олд Мен Джесъп — „Дж“ в нов знак — „Ду“. Работата беше свършена толкова добре, че никой не би забелязал фалшификацията.

Крипън беше толкова доволен от успеха си, че видя в него знак на провидението, който го насърчаваше да продължи да прилага голямата си дарба, пък и да слага от време на време крак на законите, които го бяха отхвърлили така несправедливо като човек без квалификация. Не му струваше особени усилия да си направи желязо за белязване на добитък и той веднага се залови да го използува с много въображение от единия до другия край на щата Канзас. Вече умееше майсторски да заличава знаци и да изписва нови.

Беше наистина лош късмет, че тая никаквица Рейчъл Уайлдър зърна през един иначе прекрасен ден съвсем случайно желязото в кончова му. Тя не само го навика с присъщото си високомерие, не само най-нахално го заплаши, но наистина съобщи на шерифа Маг за видяното. Рей се погрижи шерифът да не намери доказателство за престъплението, но неканената намеса на Рейчъл принуди Рей да прекъсне за дълги седмици нощната си дейност, защото бдителният шериф нареди внимателно да го следят.

От този ден Крипън не остави на мира Рейчъл, а откакто надуши с муцуна на койот колко много държи тя на жалкото си стадо, почна да краде едно след друго животните й. Те не си заслужаваха нито риска, нито труда, но беше въпрос на принципи. От жена си Прюдънс трябваше, ще не ще, всичко да търпи. Но не и от Рейчъл Уайлдър и всеки път, когато й отмъкваше някоя дръглива стара крава, Рей имаше чувството, че е нанесъл още един удар от името на всички заробени от жените си мъже на този свят.

Вечерта, решил пак да краде, Рей скочи от масата си в „Силвър Слипър“, грабна си шапката и хукна. Пред очите му още стоеше жалката гледка — Джонатан пред пианото, обвит в кълба дим и алкохолни пари. Докато препускаше към фермата на Рейчъл, за да й отмъкне, въпреки пълнолунието, още една крава, беше сигурен, че това ще е за нея напълно заслужен урок.

През тази нощ в края на юни Сийкс дойде в къщата да каже, че някой тревожи стадото на Рейчъл.

— Чух звън на подкови, един кон, един конник — каза той. — Чух мучене на крави. Някой иска открадне, Полско Цвете — бял човек, не индианец, индианец не глупав да вдига толко шум.

Рейчъл и Слейд веднага си помислиха за Рей Крипън. Тримата с Адам Кейфе, който гостуваше на Ева, изведоха бързо конете от обора и препуснаха в галоп към пасбището, на което Слейд наскоро беше сложил ограда, за да опази добитъка, на който толкова държеше Рейчъл. Тъкмо тя попречи на Рей отново да им се изплъзне. При последната му кражба още я нямаше, а сега оградата много го забави. Отначало телената мрежа, обграждаща пасбището, не го смути кой знае колко, нали беше мъж, способен на всичко да излезе насреща. Беше в най-лошия случай неприятно препятствие, което можеше да преодолее. Въпреки това яростно изпсува, когато слезе от коня и отиде до оградата. Щеше да му трябва доста време, за да я пререже, а животните вече бяха неспокойни. Реши, че е все пак по-лесно да пререже телта, отколкото да търси входа — той можеше да е много далеч. Все още в отлично настроение след изпитото огромно количество долнокачествено уиски и късмета на карти, той бръкна в джоба и извади ножицата за тел, с която не се разделяше.

Нежеланата месечина му вършеше сега добра работа — поне виждаше какво прави — и той се залови да реже припряно горния ред. Миг по-късно беше го прерязал и се дръпна назад, та навиващите се краища да не го ударят. Рей хвана единия край и го нави около близкото колче, за да не му пречи, повтори същото и с другия край. После преряза и следващите два реда. Беше толкова погълнат от заниманието си, пък и животните трополяха наоколо и мучаха уплашено, та не чу приближаващите конници.

Пътят беше най-сетне свободен, Крипън пак яхна коня и мина с него между двете колчета. После се залови да отделя една крава от стадото и ядно изпсува, когато, обзети от паника, животните изведнъж хукнаха в различни посоки. Беше много трудно да се отдели едно, защото Рейчъл оставяше добитъка си да пасе на воля и той не беше свикнал да го подкарват. Тая проклета женска разбира от добитък, колкото свиня от кладенчова вода — ругаеше Рей. Тексаските джамбази, които й подаряват по някое мършаво животно, трябва да са си загубили акъла, щом мислят, че жена може да гледа стадо! Рей кипна от яд, когато проклетите животни хукнаха като пощръклели кое накъде види и беше невъзможно да отдели едно и да го подкара. На всичкото отгоре в стадото имаше бик с извити надолу рога, точно толкова опасен, колкото изглеждаше. Той не веднъж бе нападал Крипън и се бе опитвал да го промуши. Рей почти се беше отказал, когато най-сетне успя да отдели от стадото една хубава крава.

— Е, крайно време беше! — изръмжа той под нос. Тъкмо искаше да прекара нещастното добиче през отвора в оградата, когато Рейчъл, Слейд и Адам пристигнаха върху запотените си коне.

— Това е Чернооката Пия — извика Рейчъл, уплашена за кравата си и Рей извърна рязко глава, сякаш беше глава на марионетка. — Опитва се да ми отмъкне Чернооката Пия! Рей Крипън, змийо отровна! Ти си, ти си, от сто километра мога да позная тази шапка като мазна мекица! Да си си мил някога косата? Я да оставиш кравата ми на мира, крадецо мръсен, че ще те застрелям на място!

Рей не изчака да му го повторят. От Рейчъл не му пукаше, но едрият, мрачен, як мъж, който яздеше до нея, му внушаваше страх. Както всички в града и Крипън знаеше, че прочутият наемен убиец Слейд Меверик е в Уйчито и не само се грижи за своите племенници и племеннички, но, както се чуваше, ухажвал тая фукла Рейчъл. Мишите очета на Рей за малко да изхвърчат от орбитите, адамовата му ябълка заподскача като овча опашка, когато видя страховитият мъж да се приближава към него, яхнал черния си жребец, разярен и готов да го пречука. С вик на ужас Рей пришпори крантата си, завъртя се в кръг, шибна я с камшика и препусна през ливадата. Подплашените животни се щураха с рев наоколо и му препречваха пътя.

Слейд беше толкова ядосан на непрокопсаника, който се опитваше да краде добитъка на Рейчъл, че първата му мисъл беше да го застреля от коня. Но после му хрумна нещо по-добро. Той посегна, злобно усмихнат, към въжето, навито на седлото. Разви ласото, хвърли го високо и го развъртя над главата си, за да му придаде необходимата скорост. То изплющя във въздуха и клупът се наниза върху главата и отпуснатите рамене на Рей.

Слейд нави мълниеносно края на въжето за предницата на седлото — твърде опасна техника, защото можеше да си откъсне палеца, но само така беше сигурен, че Крипън няма да се изхлузи. Когато примката се затегна достатъчно, той вдигна жребеца на задни крака и дръпна силно въжето. Рей падна по гръб от коня, който продължи да препуска, а ездачът описа висока дъга и кокалите му изпращяха върху спечената от слънцето земя Рей се отърколи като полска мишка още малко напред, после остана неподвижен.

Ужасен и задъхан, бавно се изправи, страхът му придаваше сили. Хукна, олюлявайки се, през ливадата. Но не стигна далеч, защото въжето стягаше все по-силно тялото му, ръцете му. Увисна на него и усети как безмилостно го дърпат. Успя някак да освободи ръце, но преди да измъкне и тялото, Слейд отново го придърпа както риба, която се е хванала на въдицата.

— Виж ти, виж ти! — каза Слейд, когато Рей се озова, превит и тежко дишащ, пред него. Беше пребледнял като платно и полумъртъв от страх. — Охо, я виж кой бил тук! Прилича на нещо, изпълзяло изпод мокър камък!

— Това е Рей Крипън — изсъска Рейчъл, когато коня й се изравни с този на Слейд. В това време Адам се опитваше да хване коня на крадеца. — Нали те предупредих, гадно, смърдящо животно! — крещеше Рейчъл. — Ама ти си въобрази, че можеш до безкрайност да се промъкваш тук и да ми крадеш добитъка, нали? По дяволите! Знаех, че държиш онова желязо в ботуша не за да си чистиш зъбите с него! Но сега те спипах на местопрестъплението и лично ще те откарам в града и ще те предам на шерифа Маг да те съди за кражба на добитък. А като те осъдят, ще стоя под бесилката и ще гледам как те бесят.

— Рейчъл, мила, просто съм смаян от предложението ти — каза Слейд и изгледа с презрителна усмивка пленника си. — Има ли смисъл да караме шерифа да губи скъпоценното си време с това нищожно насекомо? И него, че и съда. Ще си го обесим сами, за да спестим усилия на закона и на данъкоплатците. — Адам, — обърна се той към младежа, който тъкмо се беше приближил с уловената кранта на Крипън, — я слез от коня и метни на тая измет въжето около врата. — Нали претендира да е почетен гост на малкото тържество на въжените яки, което давам тази нощ.

— Слейд, човече! — каза Адам, побутна шапката към тила и изгледа със злобна усмивка майстора на пистолетите. — Понеже ухажвам вашата племенница, аз съм готов всичко да направя. Но не виждам никъде дърво, нито дори по-висок храст. Наистина ужасно съжалявам, защото не зная по какъв начин бихме могли да го обесим.

— Признавам, че този път имаш право, Адам — отвърна Слейд. Наведе замислено глава и изгледа презрително Крипън. — Това е факт, а всеки знае, че фактите не бива да се оспорват. Въпреки това много съжалявам, че се налага да се откажем от малкото тържество. Толкова му се радвах.

— Дърво наистина няма, пък и не е прилично да се беси мъж в присъствието на дама, — заяви Адам и в зелените му очи проблеснаха дяволски пламъчета. — Обесеният посинява, дамите пребледняват, а когато посинелите умират, пребледнелите дами падат в безсъзнание.

— И в това има нещо вярно — съгласи се студено Слейд. — Но ще ти кажа какво ще направим: Ти ще се върнеш сега в къщи, ще донесеш катран и пера, а в това време аз ще науча тоя въшльо да яде говежди лайна.

— Недей, моля те, недей — извика, ужасен, Рей, въпреки че в момента никой не знаеше от какво най-много го е страх. Лицата на Адам и Слейд бяха толкова сурови, че той се обърна към Рейчъл. — Моля ви, госпожице Уайлдър, спасете ме! Съжалявам, задето ви крадох добитъка. Докато съм жив няма да посегна на чужд добитък, бог ми е свидетел, кълна ви се! Не съм го правил от лошотия, но не съм здрав и трудно си намирам работа, пък нали трябва от нещо да се живее. Аз… аз… — той млъкна, преглътна, дрезгав вик се изтръгна от гърлото му.

За миг Рейчъл се уплаши, че Рей ще припадне, защото мъжът се олюля, коленете му се подкосиха и пот покри мишото му лице. После изведнъж хукна и пак се опита да се освободи от ласото. Слейд го дръпна грубо, Крипън се препъна и падна с глава в калта, замоли, пелтечейки, за милост.

— Направо го закарай в града. — каза Рейчъл на Слейд. Вече й се повдигаше от гадния спектакъл.

— Наистина ли искаш клетата му, нещастна съпруга да овдовее, Рейчъл? — попита Слейд. — Откровено казано, бихме й направили голяма услуга. Но ако го предадем на шерифа, наистина ще бъде обесен. — Помълча, после каза тихо: — Не, не, миличка, не вярвам да искаш да поемеш такава отговорност. Тъй че позволи на нас с Адам да направим каквото ние решим. Иди да събереш говежди тор и запали огън, Рейчъл. Ще си опечем пиленце! Адам, защо си още тук? Хайде, да ти видя петите! Иди и донеси каквото ни трябва. Хайде, побързай!

— Да, господине!

Младежът препусна с радостни подвиквания и преди Рейчъл да разбере какво са намислили, Слейд също пришпори коня и препусна, влачейки безпомощния Рей в калта. Не че съжаляваше Крипън, той беше престъпник и двамата мъже можеха безнаказано да го обесят. Квичеше като прасе, докато Слейд го влачеше безмилостно по неравната почва, беше се вкопчил отчаяно в ласото и се опитваше да прикрива с ръце лицето си от шибащата трева. Въпреки това само след малко беше изподраскан от глава до пети, кожата на ръцете му, прерязана от ласото, сигурно висеше на парцали. Тя видя, че Рей вече не се държи за него, а се търкаля и подскача по земята като детска играчка.

Когато Слейд най-сетне реши, че Крипън е изял заради престъплението си достатъчно кал, той го довлече бавно до мястото, където стояха Рейчъл и Адам. Момчето вече се беше върнало с кофа катран и пухена възглавница. Красивото му младо лице сияеше и Рейчъл разбра, че е направен от същото тесто, от което и Слейд. Меверик спря коня си пред нея и установи, ядосан, че тя не е запалила огън, както й нареди. Слейд се спеши, двамата с Адам събраха малко говежди тор, подпалиха го и сложиха на него кофата с катрана.

— Ама вие… вие да не сте намислили да го залеете с катран и да го оваляте в пера? — попита, пребледняла от ужас, Рейчъл.

Крипън се търкаляше по земята и се проклинаше за мисълта да краде добитък.

— Много вярно си отгатнала, точно това ще направим! — изръмжа Слейд. — И ще има късмет, че лесно се е отървал. Защото, ако един мъж открадне добитъка на друг мъж, или на жена, той й отнема не само животните, но и прехраната, а, може би и надеждите за бъдещето. — Слейд Меверик млъкна и я погледна толкова сериозно, че Рейчъл разбра колко погрешна е била преценката й за него. Не, той не се подиграваше на мечтите й. А Слейд добави, вече по-тихо, но пак така сериозно: — И вече никой няма да руши онова, което си изградила с толкова мъка, Рейчъл, поне докато аз мога да го предотвратя.

На Рейчъл й полазиха тръпки по гърба, в този миг тя копнееше за прегръдката на силните му ръце, в която щеше да е сигурна и защитена, както току що й бе обещал! Слейд разбра вярно израза на лицето й, в очите му затрептя горещият, гладен пламък, който тя познаваше толкова добре. Беше сигурна, че да бяха сами, той щеше да я повали в тревата и да я люби. Но както толкова пъти досега, нито мястото, нито времето бяха подходящи и той пак се залови решително за подхванатата работа.

Слейд и Адам вързаха Крипън с ласото като коледен пуяк, с ръце на гърба, а той ги псуваше и се вайкаше за проклетата си съдба. Въпреки яростните му крясъци, те го намазаха целия с топъл, лепкав катран, а после раздраха с удоволствие възглавницата и изсипаха перата отгоре му. Вдигнаха го на седлото на крантата, вързаха му краката за стремената, на по-късо въженце му обесиха на врата желязото за марки, така че да се вижда отдалеч и всичко живо да разбере как се е докарал до такъв хал. За да са сигурни, че крантата няма да закъса из пътя, Адам и Слейд пъхнаха под седлото едри магарешки бодили и окачиха за опашката й няколко ръждясали тенекии, които Адам предвидливо бе донесъл. После подгониха кончето с диви крясъци. Ужасеното животно препусна като лудо с влачещите се по земята тенекии, право към града. Кихащ и със сълзящи от катрана очи, Рей се опитваше да се държи някак в седлото.

— Ако припариш още веднъж, ще те убия, копеле мръсно! — изкрещя Слейд на Крипън, въпреки че заканата беше явно излишна.

Рей си получи урока и повече нямаше да закачи стадото на Рейчъл, в това можеха да са сигурни. Слейд се смееше, доволен, че е защитил мечтите й, защото това беше важно за него. Тримата препуснаха, успокоени, обратно към къщата. Пълната месечина им осветяваше пътя.