Хедър Греъм
Любовницата на корсаря (20)

ЕПИЛОГ

20 март 1719 година

Когато Рок дойде при нея, Скай все още лежеше сънена под дърветата. Той я погледна усмихнат. Изглеждаше като младо момиче и същевременно като зряла жена, тъй като бе в напреднала бременност. Бебето се очакваше съвсем скоро.

— О, скъпа — промълви той и седна до нея. Тя потръпна изненадана, но мъжът й я погали успокоително по косите. — Аз съм — додаде Рок и я целуна по челото. — Нали знаеш, че никой освен Адам няма право да посещава Ева в нейния рай.

Скай се прозя сладко и протегна ръце към мъжа си, за да го прегърне.

— Какво ново в Уйлямсбърг? Как е татко? А пиратите какво правят?

— Баща ти си е все същият бодряк. А що се отнася до пиратите… — Той въздъхна. В крайна сметка Спотсууд бе успял да обезвреди Чернобрадия. Есента, по време на битката при остров Окракоук, Едуард Тийч се прости с живота. Разказваха, че отсечената му глава била набучена на кол на кораба на капитан Мейнард за назидание на всички непокорни пирати.

Е, Чернобрадия бе негодник и сигурно си е заслужил участта, мислеше си Рок. Самият той познаваше добре странните принципи на този мъж. Ценеше го по-своему и затова му беше мъчно за Тийч.

Скай стисна разбиращо ръката на мъжа си.

— Поне не са го пленили както толкова други.

— На 12 март всички пленени пирати бяха осъдени на смърт чрез обесване. Спаси се единствено някакъв джентълмен, който е пребивавал на кораба на Тийч „Адвенчърър“ като гост.

— Сега вече всичко е зад гърба ни — каза Рок.

— Наистина ли?

Той кимна и се загледа в Джеймз Ривър, жизнената артерия на страната му, на бъдещето му. Тази река щеше да бъде съдба и на неговите деца. Притегли с много любов жена си към себе си.

— Да, мисля, че всичко това е вече минало. Някога английската корона насърчаваше пиратите — най-добрият пример е сър Френсиз Дрейк. Ние водехме война срещу Испания и нашите крале и кралици ги насърчаваха: „Плячкосвайте испанските кораби!“ Съвсем скоро обаче тези мъже забравиха, че могат да нападат единствено чуждестранния неприятел. На островите те откриха подходящи бази. Сега обаче Уудс е прочистил остров Ню Провидънс от цялата паплач и Окракоук никога вече не ще подслони нови пирати. Ерата на корсарите е към своя край, скъпа, но може би това бе също и нашата епоха. Когато в миналото столетие заселниците са дошли по тези места, те е трябвало да се защищават от индианците. Ние пък трябваше да победим пиратите. Знае ли някой срещу кого ще се борят нашите деца? Всичко е в Божиите ръце. Можем само да се молим на Бога всички следващи поколения да преживеят трудностите.

Тя докосна лицето му и понечи да добави нещо с усмивка, но вместо това само изписка тихо.

— Какво става? — попита я той загрижено.

— О, всичко е наред, скъпи — прошепна тя. — Просто ми се струва, че моментът настъпи…

— Какво?

— Е, нали си спомняш — с теб се запознахме, когато ерата на пиратите процъфтяваше. Ти бе наистина очарователен, неотразим корсар. И сега…

— Скай!

— И сега ми се струва, че плодът на онези часове на наслада е на път да…

— Боже, бебето!

— Да.

— О… — Рок скочи и вдигна жена си на ръце. Докато вършеше това, изохка леко. — Е, в момента не си това перце, което беше по-рано — оправда се той.

— Мога спокойно да се движа и на собствените си крака.

— За това изобщо не може да става и дума, любов моя. — Внесе я в къщата, след това пое нагоре по стълбището и двамата влязоха в спалнята. Мати, Тара и Беси се завтекоха бързо към тях. Пред вратата стояха Питър и Дейви, а останалите тичаха напред-назад, носейки неща, необходими за случая.

Дейви отиде да доведе лекаря, а Мати поясни на бъдещия баща загрижено:

— Ще продължи доста дълго.

Рок се отправи към галерията на предните и започна да се разхожда там напред-назад. След това напусна къщата и слезе към гробището. Спря пред гробовете на Джейми и Жаси и погали с усмивка хладния камък.

— Колко прекрасен е животът в рая, който вие двамата създадохте — прошепна той. — Благодаря ви.

Върна се в галерията и се загледа в красивия портрет на своята прапрабаба, след което се оттегли в кабинета си. По някое време пристигна и Робърт Ероусмит. Двамата изпиха по няколко чаши коняк и дълго пушиха лула.

Внезапно отнякъде отекна вик, а след него още един. Рок погледна бързо приятеля си, скочи и изтича по стълбите нагоре. Влетя в спалнята и видя как Ма ги тъкмо повива бебето в меки пелени. Погледна я в очакване и тя му посочи с усмивка малкия вързоп.

— Дали е… — започна той неуверено.

— Момче, лорд Кемерън, какво друго може да бъде?

— Момче! Великолепно! Но какво означава намекът ви, Мати? Щях да се радвам не по-малко и на момиче.

— Да, сър, и момиче…

— Какво?

— Много се радвам, че казахте това, сър, понеже второто бебе е момиченце със златноруса коса.

— Какво? Две…

— Близнаци, Рок! — извика Скай от леглото и той се завтече към нея. Бе много пребледняла, но се усмихваше пленително. От очите й искреше непомрачено от нищо щастие. Той коленичи до нея и започна да целува ръцете й. Мати донесе на родителите новородения син, а Беси — току-що изкъпаната дъщеря.

Скай и Рок се заеха с любопитство да разглеждат децата си. И двамата бяха единодушни, че са красиви като картинки. Едва ли някога се бяха обичали повече, отколкото в този миг. Мати и двете ирландски прислужнички оставиха семейството насаме. Скай се засмя и се опита доста несръчно да поеме и двете бебета едновременно. Рок й помогна.

Весели и щастливи, продължиха да си говорят, но в един момент очите на Скай започнаха да се затварят от изтощение. Той я целуна по челото.

— Ще изпратя Мати и момичетата при теб! — Тя кимна сънена.

Двете верни прислужнички се грижеха за близнаците, а през това време Рок седеше до жена си и държеше ръката й. Скай вече задрямваше. Приличаше на невинно момиченце. Просто не бе за вярване, че до него лежи онази страстна жена, в чиито обятия бе преживял толкова бурни часове. Жената, с която създадоха разкошни деца. Знаеше обаче, че онази Скай съвсем скоро ще се завърне при него. Целуна я леко по устните.

— Сега те оставям да поспиш и отивам да съобщя на баща ти. Той сигурно ще дойде още тази вечер.

Тя замига уморено, кимна отново и стисна ръката му.

— Кажи им и на тях също, че си имаме близнаци — прошепна Скай.

— На кого да кажа?

— На Джейми и Жаси. Сигурно ще се радват много.

— Един ден и нашите деца ще идат при тях, за да им съобщят, че сме станали дядо и баба.

— Да, така е. А някога, след много, много години, някой от нашите праправнуци ще ни посети, за да ни разкаже всичко, което се е случило през вековете. Той ще бъде, разбира се, хубаво момче с усмивка на мошеник и искрящи сребристи очи…

— Ти, моя малка магьоснице — промълви Рок развеселен.

— Надявам се, че и той ще си намери жена, която да не пада по-долу от него.

Рок се разсмя гръмогласно и веднага си пролича, че Скай съвсем не е толкова уморена. Защото обви ръце около врата му и нейната огнена целувка бе сладко обещание за бъдещо щастие.