Хедър Греъм
Любовницата на корсаря (17)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

— Кучи син! Отврат! Гнусен тип! Мошеник с мошениците! По-гаден и от отрепка, от плъши говна! Жив да те одерат дано!

Рок реши, че все още сънува. Бурята, разбира се, бушува край него, връхлетяла го е фурия и го бие, блъска, тормози, мъчи, изтезава, та дано се събуди и дойде в съзнание…

Не, това не е сън! Скай е. Надвесена над него, вика, крещи, пищи, ругае. Едната й ръка е подпряна на кръста, а с другата върти собствената му сабя, заплашвайки да отсече някой от крайниците му. На слънчевата светлина очите, й искрят като сапфири, а косата, разбърканата й коса, се е разпиляла по цялото лице. По тялото висят някакви мокри остатъци от облекло, а голите стъпала са се разтанцували наоколо и сякаш не знаят кога ще спрат. Ако не бе тъй разгневена, той непременно щеше да се усмихне. Независимо от крайно обезпокоителното състояние на духа, тази жена изглеждаше по-прелъстителна от когато и да било. Под все още мократа горна част на роклята отчетливо изпъкваха кръглите, пълни гърди. Бе като езическо създание от отдавна забравени, варварски времена.

Той я гледаше стреснат, без изобщо да разбира за какво става въпрос, а през това време тя го струпваше безспир с ругателни епитети и ритници в корема. Стенейки, той все пак успя да се изправи.

— Скай! Какво става с теб?

— А, и отгоре на всичко пита?

Докосна инстинктивно лицето си. Половината от брадата бе изчезнала. Рок измърмори някаква ругатня и отлепи и останалата част. Боже, колко е уморен… Болеше го цялото тяло, а като капак на всичко се налагаше да изтърпи и темпераментния спектакъл на Скай.

— Ставай веднага! — заповяда тя и опря острието на сабята в сънната артерия на врата му. Докато се изправяше, очите й пръскаха искри. — Би трябвало да те смеля на кайма и така да спестя труда на палача. Господи Боже, какво направи ти с мен!

— Какво съм направил?

— О-о, лорд Кемерън или капитан Сокол. Как можа! На теб бесило ти е малко! — Тя тръгна напред с вдигната сабя и на него не му оставаше нищо друго, освен да отстъпи. Никога не я бе виждал толкова разгневена. Не бе наясно и дали няма да употреби оръжието.

— Дай ми сабята, Скай.

— Да ти дам сабята ли? Ти май си мръднал нещо, а?

— Нали не искаш да ме убиеш…

— Да те убия ли? О да, разбира се, че искам. Само че на първо време ще те поизтезавам малко. Да имаше как, бих те хвърлила във вряло масло или пък бих ти рязала пръстите и разни други израстъци парченце по парченце…

— Лейди… — заговори той предупредително.

— И кого ще убия? Лорд Кемерън? О не, не мъжа си, представителя на висшето общество, а пирата, жалкия негодник…

— Значи, ще убиеш любовника си, любимия? — заговори той протяжно, отмести сабята настрана и пристъпи към нея.

Тя се отдръпна назад.

— Сребърния сокол ще убиеш, така ли? Човека, който те изнасили толкова брутално? Нали това каза на мъжа си, когато го придумваше да анулира брака ви.

Дъхът й спря, когато се удари с гръб в някаква палма. Овладя се обаче бързо и рязко дръпна сабята, която остави драскотини но палеца му. Само след секунда острието на сабята отново се опираше в гръкляна му.

— Ти, кучи сине! Да ме изпързаляш така…

— Дай веднага! сабята, Скай.

Двамата започнаха да се придвижват предпазливо в кръг и да се дебнат.

— Подъл мошеник такъв! Значи от моето легло се прехвърли направо в кревата на друга, така ли! Посмей само да ме докоснеш още веднъж!

— Друга жена не е имало.

— Лъжец! И двамата видяхме онази червенокоса никаквица.

— Ангажирах я само, за да те ядосам — признанието му обаче бе груба грешка. Ръката на Скай се разтрепери и стоманата потъна още по-дълбоко в кожата на Рок. — Дай ми сабята! — повтори той.

— Никога! Защото, ако ти я дам, ще те заболи много, вярвай ми.

— Друга не е имало — каза той повторно, — ти си единствената, скъпа моя, предана моя съпруго…

— Не съм ти никаква предана твоя съпруга! — изсъска тя. — Бях принудена да приема този брак така, както станах и пленничка на пират.

— О, госпожа съпругата обаче не се посвени да избяга и да сключи пакт с пирата. Ти ми обеща нещо — забравила ли си, скъпа?

— Ти пък си най-гадният мъж, който се е раждал някога.

Рок се приведе и понечи да дръпне сабята от ръцете и, но тя светкавично я развъртя във въздуха, в непосредствена близост с врата му. Той отскочи пъргаво назад и отново започна да я обикаля в кръг.

— Кой, аз ли, лейди? Аз?

— Да, точно ти, с презрения двойствен живот, който водиш. Ще те окача на бесилката точно като Сребърния сокол. Дори и да знаят, че всъщност си лорд Кемерън. И човек като теб се пише приятел па баща ми. Пфу! Само като си спомня, че ти превзе неговия кораб! Дори само това да беше, заслужаваш да ти разпоря корема.

Аз отнех бащинии ти кораб от Едноокия Джек — опресни той паметта й, — а теб измъкнах от ръцете на банда кръволоци.

Да, и след това ме заведе на Боун Кей, нали… — Внезапно в очите й проблясваха сълзи, които той не биваше да забележи. Замига ядосано я стоманеното острие за малко да остави белег по гърлото на Рок. Наистина би трябвало да убие този пират. Той си го заслужава.

— Дай ми сабята, Скай.

— Не!

Той издърпа светкавично дългия си нож от кончова на ботуша. — Е, добре, щом искаш да се бием, ще се бием.

— Я престани! — предупреди го тя, когато го видя да се приближава с финтови движения. Късото широко острие проблесна под слънчевите лъчи. В ръцете си Скай държеше, разбира се, по-доброто оръжие и тя много добре умееше да си служи с него. — Престани или ще те убия.

— Ами давай тогава, съкровище мое. — нападна я отново и остриетата се сблъскаха със звън. — Заслужаваш така да те напердаша, че аристократичния ти задник да посинее!

— Веднъж вече направи това.

— Удоволствието бе за пирата, а не за лорд Кемерън — тежко ранения ти съпруг.

— Тежко раненият ми съпруг… — Скай така се смути, че едва успя да отблъсне следващия удар и след това да отскочи назад.

— Точно така! Как мислиш, че се почувствах, когато ангелоподобната ми женичка ме прелъсти — само и само след това да ме просне в безсъзнание т земята, с шише от ром.

— Нали трябваше…

— Разбира се, че трябваше да отстраниш лорд Кемерън от играта, та да изприпкаш при другия и да му обещаеш не по-малко сладка награда за услугите му.

— Как си позволяваш! — Скай отново имаше предимство и притисна Рок със сабята си. Той заотстъпва по пясъка и накрая се блъсна в палмата. — Ти упрекваш мен — след като си ангажирал някаква проститутка и си легнал с нея в едно легло, за да ме ядосаш?

— О, да! А ти пък така се стъписа, когато видя Сребърния сокол с друга жена. Във всеки случай много повече, отколкото когато те покани като прелюбодейка да споделиш леглото му.

— Кучи син! Заслужил си си го. Предупредих достопочтения си съпруг, че може би нося чуждо дете под сърцето си. А ти, милорд, какво направи ти? Изчака само да заспя и ме прелъсти най-безогледно.

— А ти мен не ме ли прелъсти? Нека чуем сега нещо за твоя морал, милейди.

— Как си позволяваш… — започна тя отново и в този момент той съзря своя шанс. Словесният двубой бе изопнал нервите й, ръката вече държеше сабята по-хлабаво. Рок нанесе внезапно силен удар по стоманеното острие и Скай изпусна оръжието.

— Позволявам си, каквото ми харесва, моя скъпа лейди — отвърна той. — Нали не си забравила, че си моя жена?

Тя го изгледа разярена, а след това погледът й падна върху сабята на пясъка. И двамата се хвърлиха едновременно натам. Пръстите на Рок я докопаха първи и я блъснаха встрани. Скай също се протегна към сабята, но той успя да я прегърне и двамата се затъркаляха плътно притиснати един в друг по брега. В един миг Скай остана по гръб и Рок веднага се намери върху нея, като притисна бедрата й между своите крака. Тя започна да се извива с всички сили, опитвайки се да го изблъска, но единственият резултат от усилията й бе появата на малка пясъчна вихрушка. Накрая се задъха изтощена и го загледа предизвикателно.

— И все пак някой ден ще те обесят!

— А ти искаш непременно да присъстваш на представлението, нали? Колко сълзи ще ми отпуснеш — една или цели две?

— Нито една. Ти си негодник, не заслужаваш нищо по-добро от бесилка.

— А ти пък си коварна прелъстителка. Кой от нас е по-виновният, а?

— Ти! През цялото време си знаел какво става; Водил си ме за носа, както си поискаш. Независимо че си знаел за болката, която измъчва сърцето ми.

— Болката, която измъчва сърцето ти ли, скъпа?

— Ах, нека не говорим за това. Слез най-сетне от мен…

— Типично за теб. Спасявам ти живота, откъсвам те от ледените нокти на морето. Заспивам, доведен от извършеното добро дело и буквално скапан от умора. И какво — в отплата си готова да ми изпотрошиш ребрата с крехките си крачета. После опираш собствената ми сабя в собствения ми гръклян, като ме заплашваш, че ще ме прободеш. В един момент обаче аз те надвивам и какво става? Ти вече не искаш да се биеш. Обаче тези работи не стават така, лейди. Ти си ми длъжница — не на последно място за това, че за едната бройка да ми строшиш черепа с бутилка от ром. А сега слушай добре какво ще ти кажа…

— Не! — извика тя наежено. — Съвсем скоро ще бъда отново свободна и необвързана. Бог ми е свидетел, ще те видя да висиш па бесилката. Като си помисля само колко безобидни хора си направил на глупаци! Например губернатора Спотсууд, който ти вярва във всичко. Как можа! Имаше всичко, което поискаш. Въпреки това пожела да играеш ролята на пират, да грабиш, плячкосваш и…

— Да изнасилвам жени? — добави той непринудено.

Скай само изруга в ответ и отново се опита да го избута. Задави я ридание. От роклята и фустите й не бе останало почти нищо и тя усещаше влажните крачоли на Рок по бедрата си. Най-накрая остана да лежи неподвижна а се вторачи в него. Той само се усмихна, чувствено, сатанински.

— О, да, много обичам да съм пират, лейди. Истински се наслаждавам, когато си взема това, което искам. Да водиш такъв живот е прекрасно. Много вероятно е някой ден да увисна на бесилото, но мисля, че си струва.

— О, негодник такъв! Сега разбрах защо лорд Камерън не искаше да се съблече, когато се любехме Страхувал се е, че мога да разпозная Сребърния сокол по някои телесни белези, например по една малка бенка.

— Да, наистина, не беше проста работа. На тъмно не можех да те любя поради твоя страх.

— Никога вече няма да ти се случи да ме любиш.

— Е, все още си моя съпруга.

— Ще те оставя!

— Това не е тъй просто. Преди обаче да разисква ме този въпрос, нека помислим за баща ти, за чието освобождаване ти обеща нещо на Сребърния сокол. А що се отнася до лорд Кемерън, той дължи порядъчна порция пердах на жената, която с такава готовност продаде своята добродетелност.

— О, да те вземат дяволите! — Скай се заизвива отчаяно под тежестта му, а раздърпаните остатъци от нейните поли и фусти се вдигаха все по-нагоре. Не след дълго бе напълно разголена до кръста, нещо, което не убягна от погледа на Рок.

— Благодаря ти, скъпа. Така ме облекчаваш. Как да действаме сега — първо да те напердаша и след това да те любя, пардон, изнасиля? Или пък обратното?

— О, заслужаваш да те разчекнат!

— Така ли? И какво стана с нежните чувства които засвидетелства към Сокола? А сладката страст, с която прелъсти лорд Кемерън? А върхът беше, когато оповести на пирата, че любиш мъжа си…

Тя присви очи.

— Това беше чиста лъжа! Излъгах за единия, за да се измъкна от властта на другия.

Усмивката на Рок угасна.

— Значи нито един от двамата няма значение за теб, така ли?

— Що се отнася до теб, имам едно-единствено желание — да те видя на бесилката!

Той сви ядно устни, а тя почувства внезапен силен страх. Да не започне да се преживява сериозно като пират и да й пререже гърлото или пък да я напердаши здраво като обиден съпруг? Затвори очи и се предаде на участта си. За нейна голяма изненада обаче той я пусна, изправи се, хвана я за ръцете и я вдигна грубичко на крака.

— Обичам те — изрече той тихо.

— Любов ли? Ти пък какво разбираш от любов?

— Все пак рискувах живота си неведнъж, за да те спася.

— Живота си ти рискуваш единствено, когато носиш по море с пиратския си кораб.

— Поставям ги на карта и когато тръгвам да спасявам баща ти. Все още ли искаш да спася баща ти?

— Естествено.

— Добре. Условията на договора остават непроменени.

— Какво-о?

Той не отговори веднага.

— Ако можех да ти обясня как ще действам…

— Изобщо не е необходимо. Така или иначе, един ден ще идеш на бесилката.

Очите на Рок засвяткаха ядовито.

— Един ден ти ще се разкайваш за думите си. Нека сега обаче се заемем с по-неотложните дела. Пиратът е по-подходящ, щом трябва да открием баща ти. Следователно си оставам пират. А когато спасим лорд Кинсдейл, ти ще се хвърлиш с готовност в обятията ми.

— Кучи син!

— Разбрахме ли се?

— Мразя те!

— Ако щеш ме мрази, ако щеш ме люби, както предпочиташ. Във всички случаи обаче ти ми принадлежиш, поне до деня, в който ще се заклатушкам на бесилката…

Внезапно обаче някакъв особен шум — щракането на освободен предпазител на пистолет — ги накара да се обърнат едновременно и двамата.

Изправен между двама души от свитата си, прел тях стоеше капитан Логан.

— Боже, каква заблуда, Соколе. Та лейди принадлежи не на вас, а, разбира се, на мен.

Рок придърпа Скай по-плътно към себе си и я стисна здраво. Той наблюдаваше напрегнато Логан, който бе насочил към него два пистолета. Същото правеха и останалите двама.

Сабята лежеше на пясъка, морето бе погълнало пистолетите му, барутът бе влажен. Не притежаваше нищо, с което да се бие.

— Отстранете се от лейди, Соколе — нареди Логан.

Скай изтръпна. Няма спасение, и двамата са безпомощни пред неприятеля. Той бе облечен доста елегантно, в червена връхна дреха от кадифе и черни къси панталони, високи ботуши и пищно перо на шапката. Съвсем между другото се запита от кого ли са откраднати тези изискани неща. В момента обаче това нямаше никакво значение. Устните му се разкриваха в ядовита усмивка, след което се почеса по брадичката със стоманената кука. Младите му придружители, единият русокос, а другият с черна коса, не бяха толкова наконтени. Носеха само къси панталони и ризи от груба памучна материя. Те също се хилеха, видимо зарадвани от срещата.

Логан продължаваше да се усмихва.

— Колко мило да ви срещна и двамцата тук, и то насред такава вълнуваща сцена. — Той се обърна развеселен към свитата си. — Мисля си, че милейди не ще да е от лед. Сокола май е успял вече да й предаде първите любовни уроци. Толкова по-добре. Значи няма да държа дърво в обятията си.

— Няма да докосвате милейди, Логан — процеди Сокола.

— О, разбира се, че ще го сторя. Не си отваряйте много-много устата, Соколе. Впрочем, вие винаги сте били едно нагло копеле. Лейди е застанала зад вас, вие сте напълно невъоръжен, а аз разполагам точно с шест пистолета и три саби. Когато отвлякох бащата на младата дама, си знаех, че ще го последва, а вие пък — нея, Соколе. Изобщо не съм се надявал обаче, че ще ми паднете в ръчичките толкова лесно. Пък и подходящото време свърши работа, нали? Двамата бяхте така заети с личните си разправии, че и топовен изстрел не бихте чули. Вие, милейди, успяхте да сторите това, което на мен никога досега не ми се е удавало — да отвлечете вниманието на Сокола от заплашващите го опасности. Имате моята благодарност, миличка. Отсега предвкусвам удоволствието, когато на дело ще ви докажа колко високо ценя помощта ви.

— Не… — започна Скай, но занемя в мига, в който Рок се извъртя бързо и я зашлеви с все сила по лицето. Дъхът й спря и тя се свлече на пясъка.

— Нито дума! — изсъска гой, след което отново се обърна към Логан. — Само през трупа ми можете да вземете милейди.

— Каква прекрасна идея! — изкикоти се пиратският капитан.

Скай лежеше леко замаяна на земята и клатеше глава, неспособна да схване на какво се дължи внезапната проява на бруталност от страна на Рок.

— Тя е просто жена, Логан — отвърна гой. — С нищо не е по-добра или по-лоша от която и да е друга жена. За вас няма да е кой знае какво удоволствие да преспите с нея.

— Ще преценя лично. Смятам да се позанимая с нея, след като ви застрелям. А когато и се наситя, ще пусна и другите момчета. По това време вие отдавна-отдавна ще сте мъртвец. Какво значение може да има за един труп участта, която очаква милейди?

— Убиете ли ме, никога не ще получите съкровището, което Едноокия Джек отне от испанците.

Логан се поколеба за момент, искрящите очи на мъртвешкото му лице се присвиха.

— За какво говорите всъщност?

— Джек нападна „Доня Изабел“ от Картахена, нали? Това всеки го знае. Месеци наред се обсъждаше този въпрос на островите. Защо според вас се натисках толкова да превзема „Силвър месенджър“, който все пак не е нищо повече от обикновен търговски кораб? Аз преследвах Джек. Уверявам ви, неговата смърт продължи доста дълго. Той е заровил златото от „Доня Изабел“ на доста тайно място — това съкровище представлява неоценимо състояние.

— „Доня Изабел“ ли? Със златото на инките?

Рок само се ухили и самодоволно скръсти ръце на гърдите си.

— Прав сте. А пък аз съм единственият човек, който знае къде е скрито.

През това време Скай то наблюдаваше изпитателно. Не беше сигурна дали той говори истината и изобщо не бе наясно какво да мисли за този човек. Знаеше само, че в момента се намира между две различни преизподни.

Логан наклони главата си на една страна.

— Вие май се опитвате да печелите време? Мога например да ви подаря временно живота и да ви убедя, едва след като ме заведете до съкровището на Джек. Смятам да се позабавлявам с тази лейди, а след това ще поискам от Спотсууд или пък от лорд Кемерън откуп за лорд Кинсдейл и дъщеря му. Както и да се подредят нещата, все ще спечеля.

— Грешите. Вие няма да получите милейди. Тя е моя.

— Интересно, какво ли ще прави тя с вашия труп?

— Тя ми принадлежи и по тази причина остава при мен. Сега отиваме на другия край на острова, на празненството. Там възнамерявам да водя преговори.

— Преговори ли?

— Да, разбира се. С Чернобрадия.

Логан се изсмя.

— Искате да предоставите лейди на Чернобрадия?

Рок повдигна небрежно рамене.

— Според слуховете той си има четиринадесет млади жени, което, както разбирате, е повече от достатъчно.

— Казват, че е най-кръвожадният убиец от всички нас.

— Вярно, така казват — само че аз го познавам. Той няма да стори нищо лошо на милейди. А ако ми обещае, че ще я заведе невредима във Вирджиния, той ще удържи на думата си.

Логан започна да се колебае.

— Хм…

— Вие просто нямате друг изход, ако все още държите да ме убиете, без да загубите златото.

— Много е рисковано, капитане — промърмори чернокосият.

— Откога сте станали такъв страхливец, Логан? — каза Рок с насмешка в гласа. — Ние, пиратите, сме обречени на риска. Нима няма да се възползвате от този шанс?

— Пратете жената веднага тук, при мен — поиска Логан.

Рок протегна ръка на Скай, но тя не я пое и наведе поглед. Сигурно е полудял. Та нали тя присъстваше на схватката му с Джек. Тогава изобщо не стана дума за никакво злато и Джек загина твърде бързо.

А може би съкровището наистина съществува. Не е изключено Рок да е научил за него по други пътища. Да не би да е нападнал „Силвър месенджър“ заради по-богатата плячка? Или пък защото е сметнал, че Джек така или иначе трябва да умре? Толкова много въпроси без отговор!. Главата й се замая от множеството предположения. В едно обаче бе твърдо уверена — на човек като Рок не може да се вярва. И все пак тя все още го обичаше — независимо от болезнения шамар, от двойствения живот, който водеше, от бесилката, която го очакваше на края на земния му път.

Без да разчита на помощ от негова страна, тя се изправи, но той веднага я дръпна към себе си.

— Не, Логан, няма да ви я дам. Тя ми принадлежи.

Логан отново се разкашля.

— Знаете, че наистина ще ви убия, щом получа златото. Ако думите ви отговарят на истината, просто ще ви застрелям, Соколе. Измамите ли ме обаче, ей с тази кука ще ви изчегъртам месото от костите, парченце по парченце. Молете се прочее да намерите съкровището, защото… — казвайки това, той прибра пистолетите в колана си.

— Не лъжа, Логан.

Пиратът повдигна само рамене.

— Можете да си задържите милейди. Позволява ви се да й се порадвате преди смъртта си. — Внезапно обаче той се ухили отново. — Виждам, че сте си обръснали брадата, сър. Сигурно, за да се харесате повече на дамата, ха-ха.

— Обръснах се заради горещината. Би трябвало да ви е известно, че никога не върша нещо, за да се харесам на когото и да било.

Чернокосият пират се загледа с любопитство в Рок.

— Сега изглежда досущ като оня, другия.

— На кого прилича? — попита Логан, а Скай усети как ръцете на Рок, които я придържаха, се стегнаха.

— На благородния си братовчед, лорд Кемерън.

— Ти виждал ли си Кемерън? — попита отново Логан с остър глас.

— Отдалеч, беше на борда на кораба си. — Тъмнокосият се ухили глупаво. — На Сокола му се е приискало да заприлича на мъжа на тази лейди тук и се прави на джентълмен.

Логан се запревива от смях, а Рок притисна Скай още по-силно към себе си.

— Нито дума! — предупреди я той тихо.

— Трябваше да го помоля да те прободе! — изсъска тя в отговор.

— И какво би се случило след това с теб? — прошепна Рок. Студена тръпка премина по гърба на Скай при тези думи. Колкото и да му се сърдеше, в този случай той имаше право.

— Какъв сте ми само красавец с тези гладки бузки, капитане! — каза Логан саркастично. — Само че след всичко, което чух, май нямате кой знае какъв успех. Изглежда, че милейди все още не ви е харесала.

— О, харесва ме, и как още.

— Я по-добре да тръгваме. — Логан започна да мести недоверчиво поглед от Скай към Рок и после обратно. — Сега отиваме при Тийч, след което ще се наложи да изпълните обещанието си, Соколе. Само не се опитвайте да хитрувате! Защото в противен случай ще очистя милейди на място.

— Няма да ви измамя — за това поне няма.

Логан се цакани да се обърне и да тръгне, но викът на Скай го спря.

— Къде е баща ми? Жив ли е още? Ранен ли е?

— Жив и здрав е, само дето достойнството му малко пострада. Е, тук-там има и по някоя драскотина, но като изключим тези дреболии, всичко останало си му е наред. Тръгваме ли? Зад тези дюни има празненство днес вечерта и ние ще вземем участие.

— Няма да ида никъде — отсече Скай.

— Какво-о? — процеди Сокола.

— Оставам тук, на този бряг, докато не получа доказателство, че баща ми е жив.

Логан се обърна към Рок.

— Я поразмърдайте малко тази жена, защото иначе ще приключим въпроса тук и сега.

— Все ми е едно. Какво значение има всичко това, ако баща ми е мъртъв? — извика тя гневно.

— Хайде, идвайте! — нареди Логан.

Рок сграбчи Скай през кръста и я метна на рамо. Вбесена, тя го заудря с всичка сила по гърба.

— Пусни ме веднага! Или ще се погрижа да те очисти веднага!

— Затваряй си устата! След вас, сър.

Логан се ухили широко и пое по пътя, а неговите придружители и Сокола го последваха. Скай продължи да крещи и да размахва ръце, докато накрая Рок не я плесна здраво по дупето. Не че я заболя кой знае колко, но я подсети за обстоятелството, че е облечена съвсем оскъдно. Престана да се съпротивлява, за да не разголва още повече тялото си.

Сигурно е полудял, помисли си тя. Не иска да я дава на Логан, а на чернобрадия Тийч. След което Логан трябва да го убие. Пълна безсмислица!

Вървяха през дюните, в близост до морето, и пътят сякаш нямаше край. Внезапно Логан попита:

— Чувате ли музиката?

Скай се вслуша, затаила дъх. И наистина — до тях долитаха далечни звуци на цигулка, които се засилваха с всеки изминал миг.

Най-накрая стигнаха до малко село с мизерни, разкривени дървени колиби и сламени покриви. Няколко дузини лодки лежаха на брега. Огньове осветяваха селцето, а на тях се въртяха шишове с телешко и свинско месо, дивеч и различни пернати. Навсякъде имаше големи бъчви. Скай реши, че са пълни с бира.

На широка платформа в средата на селцето като на трон се бе разположил Чернобрадия и много съсредоточено наблюдаваше пълногърда млада жена, танцуваща необуздано под звуците на весела музика. Други жени се закачаха с пиратите, стояха облегнати на бъчвите или пък седяха по верандите на колибите.

Логан се ухили на Скай, която все още висеше на рамото на мъжа си.

— Добре дошла на голямото пиратско празненство, милейди! Не се случва често да останем толкова дълго на сушата, но някои от властимащите в Северна Каролина си запушват ушите, когато засвири нашата музика, така че опасност няма. Кажете, не е ли красиво? За съжаление прекрасният пол тук е в малцинство, но въпреки това ще се повеселим. — Похотливият му поглед я накара да потрепери, а Рок побърза да се обърне към него. — Внимавайте, Соколе! Само се опитайте да ме хързулнете или пък да измъдрите някой номер с Тийч и ще разстрелям момичето.

— Не възнамерявам да правя нищо подобно. Продължавайте да вървите.

— Не, вие ще вървите отпред, а аз след вас с пистолет, насочен към гърба на лейди Кемерън. И още нещо — голямата част от хората, които виждате тук, са от моя екипаж. Имайте го предвид.

— Непременно, — Рок се насочи към платформата и Скай се вкопчи още по-здраво в него.

Развеселени, пияни мъже ги сочеха с пръсти, а някой извика:

— Я виж, Сокола си е довел дама! Страхотен е, от нищо не се бои.

Чернобрадия разпозна новодошлите и скочи от мястото си.

— Аха, ето го и Сокола. Кого виждам още — онова девойче, което буквално ме заплени при нашата последна среща! — дълбокият му глас заглуши музиката. Засмя се, взе лулата в ръка и подаде ръка на Рок. — Добре дошъл, драги! Мислехме, че избягвате това място, понеже не се чувствате твърде уютно в Каролините, сър. Познавате ли моята малка Карлота, най-новата ми женичка? В момента танцува там за мен. Седнете, погледайте я! Каква гореща кръв, а? Много по-гореща отколкото на вашата лейди, нали?

В този момент към тях се присъедини Логан.

— Трябва да се споразумеем за нещо с вас, Тийч. Ако обещаете на Сокола да заведете момичето у дома, той ще ми покаже заровеното съкровище на Джек, след което ще се прости с живота.

Рок сложи Скай на крака, а Чернобрадия я дари с най-милата си усмивка.

— Лейди Кинсдейл — не, Кемерън, както чувам… И вие сте добре дошла сред нас.

— Тийч, заклевате ли се да заведете милейди невредима у дома? — попита Рок.

— Да, в собствената си кръв. Знаете много добре, че не мога да сторя зло на жена.

— Сокола също трябва да подпечата споразумението ни с кръвта си, — настоя Логан.

— Вдигнете си ръката! — обърна се Чернобрадия към Рок, който се подчини без колебание. Тийч извади нож и Скай изписка неволно, когато пиратът заби ножа в плътта на мъжа и. Бликна кръв, но Рок дори не трепна. Чернобрадия също поряза ръката си и я притисна към раната на Рок. — Е, подпечатахме договора с кръв. Вие, Соколе, трябва да изпълните дълга си към Логан, а аз поемам задължението да заведа момичето у дома й. А сега разказвайте — по какъв начин Логан, този кучи син е успял да ви надвие?

— Този факт няма обяснение, Тийч. Надви ме, и толкоз.

Чернобрадия се обърна към Скай.

— Седнете до мен да пийнем.

— С хора като вас не пия! — просъска тя.

Пиратът се разсмя и се наклони към нея.

— Какво храбро момиче — след което добави шепнешком: — Нима не разбирате, че тук аз съм единствената ви надежда? — Гласът му отново се усили:

— Соколе, елате и вие при мен!

— Той е мой пленник… — започна Логан.

— Може, обаче това тук е мой празник, моето пиратско тържество. Всички вие сте ми гости и затова не ви пускам да си ходите. Утре вече можете да приведете дяволския пакт в изпълнение, Соколе, и нека Господ или Сатаната да са ви на помощ. Сега обаче вие ще седнете с момичето си при мен и ще погледате танца на любимата ми.

Той изтегли и двамата на платформата и сложи Скай от едната си страна, а Рок — от другата. Ритъмът на музиката се ускори и танцьорката се развихри.

Някой пъхна чаша в ръката на Скай и срещу нея блеснаха замъглените очи на възрастна, дебела жена с разтворен корсаж, която се разсмя пронизително.

— Боже мили, истинска лейди сред нас! Ей, Чернобради, защо не ми я дадеш за малко? Ще видиш, че за нула време ще престане да бъде лейди!

Жената посегна към Скай и задърпа роклята й. Скай се разкрещя и започна да се съпротивлява. Столът, на който седеше, се прекатури, тя падна на платформата и запримига; леко замаяна.

— Не! — прекатури се и втори стол и пред нея застана Рок, опрял ръце на хълбоците си. — Тази нощ тя ще бъде моя, а след това остава под закрилата на Чернобрадия. Освен мен никой друг няма право да я докосва, разбрахте ли, вие, курви и негодници! — вдигна Скай на ръце и се обърна към Тийч. — Това е вашият празник, сър, и аз съм ваш гост. Ще ме подслоните ли някъде?

Пиратът кимна през смях.

— Разбира се, капитане. Тъй като скоро ще умрете, нека поне да се насладите докрай на тази нощ. Всеки осъден има право на последно желание, преди да увисне на бесилката.

— Един момент! — запротестира Логан. — Не желая да…

— Утре сутринта ще вземете Сокола със себе си — прекъсна го Тийч. — Утре той ще бъде ваш пленник. Тази нощ обаче последното му желание ще бъде удовлетворено. — След тези думи той посочи една колиба, разположена на около петдесет метра от платформата.

Все още със Скай на ръце, Рок скочи от подиума и г отнесе бързо в посочената му квартира. От всички посоки долетяха ръкопляскания и смехове.

— С тази бая ще се потрудите, капитане!

— Да бе, адски нахална е, обаче ми е приятно с нея — отвърна Рок и си изпроси един шамар от Скай.

Тълпата посрещна това изпълнение с ликуване.

— Дайте й да се разбере, капитане!

Рок впи поглед в очите и.

— Точно това смятам да направя! — пусна я да падне на пясъка, вдигна я за косата и притисна устните си към нейните, а с другата ръка загали гърдите й. Сред всеобщото веселие, обхванало зрителите, той я изправи на крака и я взе в ръцете си. — Сега ще й дам да се разбере! Ей сега, веднага!

— Не! — изпъшка тя. Устните й пареха, разранени от неговата брутална целувка. Никога не се бе държал толкова жестоко с нея. Обзе я панически страх и тя затрополи с юмруци по гръдния му кош. — Не! Не искам!

— Веднага си затваряй устата, да те вземат мътните, и престани с тоя цирк! — Сребристите му очи искряха като студен метал. — Само още една дума — и тази нощ наистина ще ме опознаеш. Млък!

Скай цялата се разтрепери и отвори уста, за да каже нещо, но замлъкна, стъписана от предупреждението, изписано в погледа му. Хвана я здраво за ръка и двамата изтичаха нагоре по стъпалата на колибата. Той отвори вратата и след миг тя остана сама с пирата, сама с лорда. С любимия, с мъжа си. С въплъщението на сатаната…