Сандра Браун
Пламъци (24)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

В хотела стигнаха по залез слънце. Някога за чудо и приказ, сега, подобно на всичко останало в Сиудад Сентрал, и той беше белязан от войната. Лара бе присъствала на не един и два дипломатически приема и събирания в салоните му, сякаш в отдавна минали времена, понастоящем хората от обслужващия персонал се брояха на пръсти и се държаха грубо, по-скоро като начумерени войници, изпълняващи заповеди, отколкото като любезни домакини.

След дългите часове, прекарани в раздрусаната каросерия на камиона, Лара с такова облекчение посрещна пристигането в крайната цел на пътуването им, че изобщо не се впечатли от крещящата липса на хотелски удобства. Формалностите около регистрирането бяха пренебрегнати. Двамата с Кий светкавично бяха отведени под въоръжена охрана на третия етаж.

По коридорите нямаше жива душа. Зад номерираните врати цареше тишина. Лара се досети, че този етаж е запазен за „по-специални гости“ и съвсем справедливо можеше да се нарече „център за задържане“. На практика всеки, получил стая на този етаж, се намираше под домашен арест.

— Сеньора Портър. — Пиколото връчи един ключ на Лара. На Кий даде друг. — Вярвам, че престоят ви при нас ще бъде приятен. — При дадените обстоятелства радушието му беше пародия. Въпреки това той им се поклони, след което се отдалечи към асансьора заедно с двамата часови. В него се качи само пиколото. Охраната се разположи пред плъзгащите се врати. Войници се виждаха и пред аварийните изходи в двата края на коридора.

Лара отключи своята стая. Кий я последва вътре. В помещението беше чисто, но вехто. През една отворена врата зърна яркорозовите плочки в банята и найлоновата завеса за душа, цялата на отвратителни цветенца. Пусна лекарското куфарче и раницата до краката си и застана в средата на стаята, прекалено сломена, за да пристъпи по-нататък.

Кий беше зад нея. Той я докосна леко. Тя се обърна, погледна го и за първи път, откакто бяха напуснали лагера на Ел Корасон, истински го видя. Беше смачкан и пребит, посегна да пипне раната на слепоочието му, но като се усети, че жестът й не е продиктуван от професионален интерес, отдръпна ръка.

Той едва чуто промълви името й. Няколко секунди се взираха един в друг, преди да я попита:

— Добре ли си?

— Да. — Гласът й беше прегракнал от викане по Санчес, който посрещна обвиненията й единствено със злорада усмивка. Не беше проявил капчица разкаяние за смъртта на Ашли. При този спомен очите й се наляха със сълзи. Тя се наклони към Кий и скръбно разлюля глава. — Не, не, не съм добре. Детенцето ми е мъртво, загубено завинаги.

Ръцете му я обгърнаха и я стиснаха покровителствено.

— Шшт. Не плачи. Нищо повече не може да ни стори. Отървахме се.

Изведнъж тя почувства неистова потребност да се убеди в това. Пръстите й се свиха и яростно се вкопчиха в мускулите на гърдите му. Отчаяно жадуваше да докосва, да бъде докосвана, а навярно и Кий бе обладан от неутолим копнеж да уталожи страховете си.

Повдигна главата й и сведе своята. Едновременно у двамата се отприщи свирепо желание и те се впуснаха неудържимо да го задоволят. Той потърси устните й с трескав, обсебващ набег на езика си.

Лара се изви до тялото му и сключи ръце около шията му. Той издърпа краищата на блузата й от колана на панталона и нетърпеливо скъса копчетата. Пресегна се зад гърба й и разкопча сутиена, сетне плъзна длани встрани, докато покри гърдите й. Силните му пръсти се впиха в плътта й.

По устните й пробяга името му — като въпрос, признание, молитва.

Той мигновено откликна, наведе се и захапа зърното й.

Главата й клюмна назад и тя напълно се отдаде на пламенната му, поривиста милувка. Засмука я ненаситно, челюстите му стискаха здраво и настойчиво. После отново зацелува устата й. Опита я милиметър по милиметър, обръщаше я под различни ъгли. Въртеше я в най-невероятни положения, докато не изчерпа всички възможности.

Накрая се изправи и я погледна, очите му горяха, болезнено сини. Веждите му бяха решително смръщени над правия, тесен нос. Устните му бяха свити в тънка, непоколебимо твърда черта между брадясалите скули.

Лара го желаеше с най-чистата, най-неподправената страст, която бе изпитвала някога. Въпреки това притвори очи и отрицателно поклати глава.

— Не искам да бъда едно от поредните завоевания на Кий Такет.

— Напротив. Тази вечер искаш.

Отнесе я до леглото и я положи върху възглавниците. Навярно умееше да чете мислите й по-добре от самата нея, защото когато понечи да я последва, тя го сграбчи с неистова жар. Устните му бяха солени от пот и леко грапави, но не можеше да им се насити.

Той избута блузата и чашките на сутиена и прокара ръка по гърдите й, леко мачкайки зърната под дланите си, докато станаха толкова твърди и чувствителни, че при най-малкото докосване тя извиваше гръб над постелята.

Не го спря, когато разхлаби панталона й и го събу заедно с пликчетата, които се усукаха около глезените й. И той разкопча своя, но ръцете на Лара го смъкнаха надолу по бедрата му.

Проникна в нея.

Тя го прие.

Беше невероятно корав. Тя — влажна и стегната. Вирна рязко глава и се взря в пламналото й лице. Сама усещаше червенината по бузите си и чуваше забързаното си, шумно дишане. Очите му се кръстосаха с нейните, когато се устреми по-навътре. Тя прехапа долната си устна, за да не изкрещи.

Когато се намести докрай в нея, сгърчи лице от удоволствие. Изстена и притисна челото си към нейното.

— О, господи! Какво блаженство.

Започна да се движи, тя надигна хълбоци, за да посрещне ритмичните му пробождания. Всеки път дъхът й секваше. За нищо на света не можеше да се лиши от неповторимите усещания, които те пробуждаха у нея.

Изчака я да дойде. Когато тя стигна до върха, вплетеш десетте си пръста в косата й, обхвана главата й с ръце и зацелува устните й със същия устрем и всеотдайност, белязали сливането им. Оргазмът й беше продължителен и силен, той не можа да устои на напора. Когато се изпразваше, зарови лице в шията й и остърга парченце кожа със зъбите си.

Дълго време никой от двамата не се помръдна.

 

 

Накрая станаха от леглото, но само за да се преместят от нейната в неговата стая. Мръсните им дрехи и калните, ботуши бяха изцапали чаршафите й. Нехаейки за любопитството на охраната, докато прекосяваха коридора, Кий я въведе в стаята си, точно копие на нейната, с изключение на плочките в банята, които тук бяха яркозелени, а завесата бе украсена с весели морски кончета.

Съблякоха се и застанаха под душа, от който рукна ръждива, хладка вода. Мизерните калъпчета сапун бяха увити в зелен целофан. Изхабиха цели три, докато измият мръсотията един от друг.

Водата стана студена, но те продължиха да се обливат и да се изучават взаимно. Тя разгледа раната на слепоочието му и каза, че може да й сложи серклаж.

Той възрази:

— Не се притеснявай. Ще оживея.

Опипа натъртените му ребра и сподели, че няколко вероятно са пукнати.

Той призна, че го наболяват, но не се съгласи да му ги превърже.

— Вечерта, когато се запознахме, ти ме направи като мумия. От оня скапан бинт едва не пощръклях. Свалих го още на другия ден.

Тя го нарече вироглав и прокара пръсти през космите на гърдите му. Обхвана с длани тежкия му член и отпи вода от делтовидната ямичка в основата на ларинкса му.

Той покри белега на рамото й с нежни целувки и го намери красив, когато тя се сви и се опита да го скрие.

— Направо е драскотина в сравнение с моя.

Тя проследи с пръст грапавия, червеникав белег, който се спускаше от слабините до лявото му коляно.

— Какво се е случило?

Разказа й за катастрофата, съсипала крака му и всички надежди за бляскаво бъдеще в Националната футболна лига.

— Много ли беше разочарован? Това ли искаше?

— Джоди го искаше. Никога не сме се разбирали с нея. Но след произшествието… — поклати глава. — Нямам желание да говоря за Джоди.

Докосваше я навсякъде, като даваше и получаваше удоволствие в равна мяра. Беше отзивчив и чувствен, много повече, отколкото бе предполагала, помисли си, че сънува, макар че никога не си бе представяла подобни еротични картини със съпруга си. Нито с Кларк.

Накрая излязоха от банята и тъкмо ровеха в раниците си за чисти дрехи, когато на вратата се почука.

— Какво има? — попита троснато Кий.

— Tengo la comida para ustedes.

Той предпазливо отвори. Един войник беше подпрял на рамото си табла с храна.

— Gracias. — Кий пое таблата и без да му даде възможност да възрази, хлопна вратата под носа му и отново окачи веригата.

Остави таблата на масата.

— Дано е по-хубава от манджата в лагера на Санчес.

— Може да са сложили отрова. — Лара се приближи до масата, решейки мократа си коса с четката.

— Не е изключено, но се съмнявам. Ако беше решил да ни убива, нямаше да прибягва до такива изтънчени хитрини. Щеше да го направи пред публика.

На таблата бяха наредени разнообразни плодове и сирена, студено печено пиле и преварена вода. Кий взе една кълка и без особена охота я захапа.

— Чудно ми е защо ни пусна. — Тя започна да бели портокал.

— Странно е, нали?

— Дяволски странно. Не знам какво съм очаквал, но всеки случай не това. — Той посочи с кълката околна обстановка. — Не е хотел „Плаза“, но е доста по-добро бамбукова колиба с пръстен под.

Дъвчеше замислено.

— И финалната му реплика. Ще ни подари живота, за да отнеса „посланието“ му в Щатите? Абсурд. Хич не се връзва. Прекалено лесно е. Ако искаше да предава послания правителството ни, можеше да използва по-влиятелна лоялност от нас, например някой държавен глава на съюзническа нация. — Захвърли пилешкия кокал и отвори бутилка с вода. — Защо не ни уби, Лара?

Тя върна недообеления портокал в таблата.

— Не знам. — Пристъпи до прозорците, дръпна завее и зарея поглед над града.

— Тоя портокал щеше да ти дойде добре. Цял ден нищо си хапнала.

Тя обърна отвратен взор към таблата.

— Не желая да се чувствам длъжница на Емилио Санчес за каквото и да било.

— Не вади очи, за да изпишеш вежди. Трябва да ядеш.

— Наистина не съм гладна, Кий. Умът ми не е в стомаха — В гласа й прозвуча нотка на погнуса, главно насочена нея самата. — Мъча се да проумея някои неща.

— Какви?

— Не знам. Разни. Всичко. Онова, което се случи тук преди три години. Рандъл. Ашли. Ако продължавам да мисля, особено за масовия гроб, в който е заровена, сигурно ще се побъркам. — Тя се вкопчи в завесата. — Затова не бива. Трябва да се съсредоточа върху спомените, когато беше жива. Трябва да не забравям колко беше весела и щастлива, колко радост ми дари през краткото време, докато я имах. — Пресипналият й глас започна да се накъсва. Тя млъкна, за да се овладее. — Дъщеря ми е погубена за мен, но ако насоча вниманието си към нейния живот, а не към смъртта й, по-леко ще понеса мисълта за мястото, където е заровено тялото й. Духът не е мъртъв. В края на краищата тази мисия не е съвсем провалена.

— Значи трябваше да се върнеш, за да се примириш.

Тя кимна.

— Да. Този епизод от живота ми — целият, от началото на скандала, прекалено дълго направляваше постъпките ми. Обвинявах другите, че ме отъждествяват с образа, описван в заглавията на сензационните вестници, но сама съм си виновна за всичко. Не може повече да се възприемам като жертва. Време е да продължа съществуването си по-нататък.

— В Идън Пас?

— Там не ми провървя кой знае колко — отбеляза тя и се извърна с лице към него.

— Не защото не си добра лекарка, а заради нас, Такетови. Ние бая ти отровихме живота.

Внезапно тя се посвени да го погледне и изви глава встрани.

— Кий, защо се получи това между нас?

— Омразата? Или другото?

— Другото.

Той си пое дълбоко дъх и го задържа, като няколко секунди не продума. Накрая каза:

— Нали си доктор. Имаш ли някакво обяснение?

Имаше, и тя го потвърди с леко свиване на раменете.

— Хора, преминали през смъртно опасно изпитание — започна бавно, — често пъти искат да правят любов непосредствено след това. — Той вдигна едната си вежда, дали въпросително или скептично, не знаеше със сигурност. — Обяснимо е. Сексът освобождава всички чувства, той е недвусмислено средство за утвърждаване на живота. Срещала съм засрамени пациенти, които са ми признавали, че веднага след погребение са се любили. С невероятна страст. Хората изпитват вроден страх от смъртта. Сексът е най-бързият начин да докажеш, че си жив. След кошмарните ни преживелици през последните дни, съвсем естествено е да преодолеем потисканите си страхове и чувства със секс. Яростен, агресивен секс. Ние сме класически пример за това психологическо явление.

Кий я изслуша учтиво. После пристъпи към нея, толкова близо, че тя трябваше да наклони главата си назад, за да я погледне в лицето.

— Глупости. Случи се, защото го искахме. — Целуна силно и поривисто, отпечатвайки устните си върху нейни — Да пукна, ако има нужда от други извинения.

Дрехите, облечени само преди малко, бяха захвърлен докато се придвижваха към леглото. Когато коленете му отзад се опряха в ръба, той седна и придърпа Лара между бедрата си. Вдигна гърдата й към устата си и заблиза зърното с език.

Клепачите й смутено се притвориха и от гърлото запърхаха накъсани дихания. Тя усука кичури от косата около пръстите си, но остави главата му да се плъзга свободно по гърдите й и надолу към центъра на тялото. Брадата м драскаше корема й, предизвиквайки вълнуващи и забравени усещания, почувства сладостна нега между бедрата си. Срамните й устни набъбнаха и се обляха в топлина.

Кий я прихвана с ръце отзад и наклони слабините и към лицето си. Зарови устни в тях. Целуна пъпа й. И нежната кожата под него. С горещия си дъх разроши косъмчетата по венериния й хълм.

После я обърна и тя се озова по гръб в леглото, а той прислони глава в люлката между бедрата й. Зацелува я с неистова похот. Устните му нежно пиеха от нея, докато пъргавият му език й разкриваше неподозирани неща за собствената й същност. Сякаш беше проникнал в главата й и получаваше наставления направо от мислите й, той знаеше съвсем точно кога как да я подхване, дали да докосва едва-едва или да гали, да впива устни в плътта й или да се отдръпва и да я милва само с връхчето на езика си.

Когато най-сетне се отпусна отгоре й, тя вече беше сита, доволна, мокра от пот и пияна от страст. Въпреки това отмалелите й устни се пробудиха под настойчивата му целувка. Обладаването му беше начало, а не благословен край.

 

 

Той нежно прокара пръст по белега на рамото й.

— Лошо ли беше?

— Много. Известно време лекарите смятаха, че ще извадя небивал късмет, ако възвърна дори частично движението на ръката си.

— Като те знам каква си, сигурно си решила на всяка цена да им докажеш, че грешат.

— След зарастването на раната месеци наред се занимавах с физиотерапия.

Той я изгледа замислено.

— Според мен трябва да престанеш да се самонаказваш, че не си загинала със своите близки, Лара.

— Това ли мислиш, че правя?

— Донякъде, да.

Тя се надигна на лакът и се взря в стройната му, гола фигура. Освен шева на крака, цялото му тяло беше осеяно с белези.

— Ами ти? Ти се безразсъден. Излагаш се на необмислени рискове. Ти за какво се самонаказваш?

— Не е същото — отвърна троснато той. — Аз съм търсач на силни усещания заради самата тръпка и толкоз.

Тя му хвърли изпълнен със съмнение поглед. Очите й се плъзгаха от белег на белег. Под дясната му ръка върху ребрата личеше особено грозен нащърбен разрез.

— От бой с ножове — обясни той, когато прочете въпроса в очите й.

— Очевидно си загубил.

— Напротив.

Беше я страх да попита какво е станало с победения.

— А това?

— Самолетна катастрофа. Успях да се измъкна, но си раздрах рамото на парче от корпуса.

Тя се почуди на безгрижието му.

— Освен днес, имал си други случаи, когато животът ти е бил реално застрашен?

— Веднъж.

— Разкажи ми.

— Простреляха ме. Ето тук — той докосна най-пресния си белег, с който беше запозната. — Едва не ми изтече кръвта.

Тя се засмя и отметна косата си настрани.

— Е, раната беше по-сериозна от драскотина, но нея смъртоносна.

— Знам. Но аз не говорех за раната — рече той. — Виждаш ли, довлякох се до лечебницата на док Патън. Очаквайки да намеря него, а заварих друг. Една жена.

Лара се вцепени от пронизващите му очи и от хипнотичното въздействие на гласа му.

— И с какво толкова беше застрашен живота ти? — попита дрезгаво тя.

— Обърнах се, погледнах я и си казах: „По дяволите, Такет, свършено е с теб.“

Тя преглътна мъчително.

— Не сме деца, Кий. Попрехвърлили сме възрастта на игрите и можем да отговаряме за постъпките си. Не очаквам от теб романтичен пълнеж. Не е нужно да ми се обясняваш…

Той сложи показалец връз устните й.

— Не ти разправям всичко това, за да те вкарам в леглото. Ти и бездруго си в него и вече съм те имал. Казвам ти го, защото е истина и ти го знаеш не по-зле от мен. Сега сме заедно по този начин, защото го искахме от самото начало. И на двама ни беше ясно, че е единствено въпрос на време.

Посегна да погали бузата й.

— В мига, в който се съзряхме, и аз бях загубен, и ти. Исках да те обладая веднага на място.

— До момента, в който разбра коя съм.

— Въпреки това те исках. — Пъхна ръка под главата стисна шепа от косата й и привлече лицето й към свое. — Проклет да съм, но пак те искам.

 

 

Кий посегна да я улови, когато тя се измъкна от леглото и започна да си събира дрехите.

— Къде отиваш? — измърмори сънено.

— В стаята си.

— Защо?

— Да се изкъпя.

— И тук има баня.

— Но нали изхабихме сапуна. Освен това трябва да си подредя нещата, та да съм готова, като дойдат да ни отведат на летището. — Набързо се облече.

— Колко е часът?

— Девет.

— Девет! Толкова ли дълго сме спали? — Той приседна в леглото и прокара пръсти през рунтавата си четина.

— Не е нужно да ставаш. До обяд има маса време.

— Не, ще се надигам вече. Не желая да давам повод на тия копелета да отложат заминаването ни. Щом си хвърля един душ, ще видя дали ще се излъжат да донесат малко кафе.

— Дотогава ще съм приключила. — Усмихна му се, провери дали е взела ключа си, махна веригата от вратата и излезе в коридора.

Противно на казаното, Кий не стана веднага, а отново се излегна и се загледа незрящ в тавана. Предишната вечер Лара бе признала вътрешния си смут. Той не се отличаваше със същата откровеност и затова не сподели собствените си терзания.

За успокоение на съвестта си тя бе изровила психологическа причина, за да обясни преспиването си с него, макар той да се съмняваше, че вярва на измислените си доводи. Според него страстта не се нуждаеше от анализи и разсъждения. Тя сама по себе си представляваше достатъчно силна подбуда.

Объркването му произтичаше не толкова от факта, защо се бе случило, а от това как се чувстваше в момента и най-вече какво изпитваше към нея.

Никоя жена не му бе доставяла по-върховна наслада досега. Във физическо отношение те идеално си подхождаха. Бе проявила умение и чувственост, равни на неговите. Въпреки всички писания в сензационните издания, не беше очаквал да бъде толкова сексуално освободена. При спомена за любовната им игра в слабините му се надигнаха горещи талази.

Дори след бесния им маратон нямаше усещането за презадоволеност. Желаеше я още.

Този факт също го изненадваше и притесняваше. Обикновено извличаше най-голямо удоволствие от самата гонитба. Веднъж уловена, притегателната сила на жената светкавично намаляваше. Измъчваше го дълбоко безпокойство, Лара, напротив, бе разпалила любопитството му. Тя притежаваше пластове и измерения, които той изгаряше от нетърпение да открие. В повечето случаи жените рано или късно ставаха ненужни, като използвани самобръсначки. Щом някои се изхаби, зарязваше я и я сменяше с нова. С Лара беше различно, не искаше да я захвърля и да опитва друга.

Не че беше негова собственост, та да прави с нея каквото му хрумне.

О! Най-сетне напипа същината на всичките си жалки опасения. Тя не му принадлежеше. Освен това, ако обстоятелствата се бяха стекли по-иначе, може би още щеше да е на брат му.

Кларк я бе имал преди него.

Тази бе единствената причина снощното им сливане да не бъде най-фантастичното преживяване с жена, споходило го някога. Изглежда, неволно бе издал тревогите си. Или просто д-р Малори бе надарена със свръхпрозорливост.

Тя самата зачекна тази тема, след като доядоха остатъците от храната и решиха да поспят. Лежеше на една страна, с гръб към него, подпряла буза на сключените си ръце. Той занесено хлъзгаше един кичур от косата й между палеца и показалеца си, завиждайки й, че е успяла да заспи за разлика от него. Изненада се, когато тя сънено се обади:

— Знам за какво си мислиш.

Той отърка коляното си отзад в бедрото й.

— Добре, умнице, за какво си мисля?

— За Кларк.

Усмивката му се стопи и кичурът й се изплъзна от пръстите му.

— И какво поточно?

— Питаш се дали ви сравнявам двамата и ако е така каква е оценката ми за тебе.

Тя се извърна и го погледна над голото си рамо.

— Права съм, нали? За това ли си мислеше?

— Може би.

Усмихна му се тъжно и поклати глава.

— Ти и Кларк… сте съвършено отделни личности, Кий. Еднакво привлекателни, извънредно обаятелни, силно въздействащи, но напълно различни. Аз обичах брат ти, а вярвам, че и той ме обичаше. — Сниши гласа си до шепот. — Но нищо не може да се мери с преживяното тази вечер. — Обърна се на другата страна и отново облегна буза на ръцете си. Смяташе, че е свършила, но тя повтори: — Нищо.

Известно време той лежа, разкъсван от ревност, като отчаяно се мъчеше да й повярва. Скоро обаче желанието надделя над терзанията. Или не толкова жаждата да я обладае, колкото на всяка цена да я притежава.

С рязко движение я сграбчи с едната ръка и грубо я придърпа към себе си, докато задникът й се долепи плътно до корема му. Проникна в нея отведнъж, със силен напън. Гризна късче от кожата на тила й и го задържа между зъбите си, пришпорван от неистова потребност да се наложи и да властва.

Не беше необходимо. Тя беше отзивчива, дащна и така заредена с чувственост, че той само притисна длан към хълмчето й и вътрешните стени на тялото й се стегнаха около члена му като вълшебен пестник, масажирайки го, издоявайки семето му, а с него и всичките му съмнения.

Известно време дишането им не можеше да се успокои. Телата им лъщяха от прозрачен слой пот. Когато най-сетне се отдръпна от нея, тя изви лице към него и потърка гърдите му с разтворени устни.

Каза му:

— Срамота.

— Никога не съм твърдял противното, такъв съм си.

— Нямам предвид теб. А себе си.

Беше заспал, гушнал я в прегръдките си, сигурен поне в едно, че съвкуплението им бе надхвърлило рамките на взаимното удоволствие. Беше достигнало несравними измерения.

Но сега се бе съмнало и съмненията го връхлетяха с нова сила подобно на тропическата влажност, която се надигаше с изгряващото слънце. Замисли се за всичко, казано от нея, за чувствения й отклик, за дръзките й ласки. Едва ли й е било по-хубаво с брат му.

Дали бе обяздвала Кларк до прималяване, докато рухнеше на гърдите му?

Кий стисна юмруци до тялото си.

Дали така блажено бе мъчила Кларк до самия връх, мачкайки го с гальовна ръка?

Изпсува вулгарно.

Дали бе позволявала на Кларк да я целува между бедрата да напипва и вкусва от…

Разнесе се ужасен, смразяващ кръвта писък и той мълниеносно изхвръкна от леглото.

Преди утринната тишина да бъде раздрана от втори, той вече беше нахлузил панталоните си и се намираше до вратата, като едва не я изтръгна от пантите в бързината да отвори.

 

 

— Buenos dias — поздрави охраната Лара, когато излезе от стаята на Кий. Нехаеща към похотливо ухилените им физиономии, прекоси коридора и влезе в своята, старателно заключвайки вратата след себе си.

Ботушите им бяха оставили кални следи по килима, а леглото, както забеляза Кий, бе напълно опустошено. Пошегува се, че независимо от приказките, които може да е чувала за тексасците, за първи път му се случвало да се люби, без да си събуе ботушите.

Да се люби? Наистина ли бе употребил точно тези думи или въображението й изневеряваше от приличие?

Сви рамене при тази смущаваща мисъл, беше й дотегнало от самоанализи за изтеклото денонощие. Заключенията, направени предишната вечер, бяха положителни. Беше продължила да съществува от мига, когато се озова в прегръдките на Кий. Преживяването беше дълбоко пречистващо. Защо трябваше да му прикачва име? Настроението и тялото й говореха достатъчно красноречиво. Чувстваше се превъзходно. Защо поне веднъж не се задоволи с това?

Взе раницата си и влезе в банята. Щом зърна отражението си в огледалото над мивката, самокритично се изсмя. Нямаше грим и въпреки че косата й беше чиста, след измиването с обикновен сапун, видът й бе потресаващ.

Той сякаш не обърна внимание. Или не го интересуваше. От гърдите й, плъзгайки се нагоре по шията и лицето, изби червенина. Тя разкопча първите няколко копчета на блузата си, погледна зърната си и забеляза, както очакваше, че са издраскани. Преди отново да се любят, непременно ще го накара да се обръсне.

Ако изобщо отново се любят.

За свое огорчение откри, че безумно се надява на продължение. Час по-скоро.

Предвкусвайки удоволствието, се усмихна, дръпна завесата за душа и посегна към крановете.

Писъкът й отекна в яркорозовите плочки. Изтегнат във ваната, пребит и окървавен, но напълно жив лежеше Рандъл Портър. Нейният съпруг.