Лоис Макмастър Бюджолд
Комар (8)

Глава 8

Капитан Тумонен държеше да се срещнат във фоайето на жилищната сграда, където живееше семейство Ворсоасон, вместо в офиса на проекта за тераформиране — жест на любезност, който не заблуди Майлс дори за момент. Изглежда, имперският ревизор щеше да бъде обзаведен с охранител от ИмпСи, независимо дали е поискал такъв, или не. Майлс почти с нетърпение очакваше да види как ще се справи Тумонен с теста по любезна изобретателност, на който решимостта му да го охранява без съмнение щеше да го подложи.

На спирката от другата страна на парка Майлс се възползва от възможността да вкара Тиен в друга кола, като заяви, че двамата с Тумонен трябвало да останат насаме и да обсъдят новините от изминалата нощ. Няколко станали по тъмно пътници се натъпкаха заедно с администратора и колата се плъзна в тръбата. Когато други двама комарци, вече обезкуражени от зелената имперска униформа, се приближиха достатъчно, за да различат върху якичката на капитана и знака на ИмпСи, свиха моментално встрани, изгубили всякакво желание да се присъединят към малката компания на Майлс.

— Винаги ли се возиш сам? — попита го Майлс, когато капакът се затвори и колата се плъзна напред.

— Когато съм с униформа. Действа като заклинание. — Тумонен се усмихна. — Но реша ли да подслушам какво ги говорят серифозците, гледам да съм цивилен.

— Ясно. Докъде стигнахте с библиотеката на Радовас?

— Изпратих един от консулските охранители да я занесе лично в щаба в Равноденствие. Равноденствие е три часови пояса напред от нас, така че аналитикът им вече трябва да е започнал работа по нея.

— Добре. — Майлс се навъси. Консулски охранители? — Хм… точно колко голям е клонът на ИмпСи в Серифоза, капитан Тумонен?

— Ами… аз самият, сержантът, който изпълнява длъжността на мой секретар, и двама ефрейтори. Задачата ни е да поддържаме базата данни, да координираме информационния поток към щаба и да оказваме съдействие на агентите, които щабът изпраща при нас със специални задачи. Да не забравя и моя лейтенант, който командва охраната на секторното подконсулство.

„Имперски консул“ беше титлата на бараярския вицекрал на Комар, дадена му като реверанс към местните традиции. Това, че Майлс бе пристигнал в Серифоза инкогнито, му бе послужило като извинение, или поне той бе предпочел да мисли така, за да си спести официалната визита при районния заместник на консула.

— Само толкова? Двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата?

— Да, за жалост. — Тумонен се усмихна измъчено. — В Серифоза не става кой знае какво, милорд. По време на Бунта той е бил един от най-слабо активните куполи — традиционна политическа апатия, която се е запазила и до ден-днешен. Най-напред оттук са изтеглили имперския окупационен гарнизон. Един от комарските роднини на жена ми обича да се шегува, че за липсата на обновление в централната част на купола е виновно предишното поколение, което не успяло да уреди центърът да бъде изравнен със земята от имперските сили. — Колата достигна върха на поредната арка и преди да свърне в една отклоняваща се от основния поток тръба, въпросният застаряващ и грохнал район се мерна в далечината. Завиха и започнаха да се спускат към по-новата част на Серифоза.

— И все пак — със или без апатия — как смогвате да бъдете в крак със събитията?

— Имам бюджет за платени информатори. Преди им плащахме на парче, докато не установих, че ако не разполагат с достоверна информация за продан, си измислят такава. Затова съкратих броя им наполовина и назначих най-добрите на половин щат при редовна заплата. Срещаме се веднъж седмично — осигурил съм им една малка засекретена работна зала — и започваме да си обменяме клюки. Опитвам се да ги накарам да мислят за себе си по-скоро като за цивилни аналитици, отколкото като за обикновени информатори. Това, изглежда, значително подобрява достоверността на информацията, която получавам от тях.

— Ясно. Да ви се намира някой информатор в проекта за тераформиране?

— Не, за съжаление. Тераформирането не се смята за особено важно от гледна точка на сигурността. Имам хора на космодрума, в Шлюзовия квартал, в куполната полиция, както и няколко в правителствените канцеларии. Освен това сме покрили енергийната централа, атмосферната обработка и водопреносната система — както самостоятелно, така и в сътрудничество с местните власти. Те проверяват кандидат-работниците за криминално досие и психическа нестабилност, ние ги проверяваме за потенциално опасни политически уклони. Тераформирането винаги е било твърде надолу в списъка ми с приоритети и в бюджета никога не остават пари за него. Бих казал, че тамошните изисквания за проверка на миналото на служителите са едни от най-ниските в цивилния сектор.

— Хм. Тази политика не създава ли условия за концентрация на недоволните на едно място?

Тумонен сви рамене.

— Голяма част от интелигентните комарци не обичат Империята. Но все трябва да си изкарват някак прехраната. За да работят в проекта за тераформиране, вероятно е достатъчно просто да обичат Комар. Там едва ли биха имали политическа мотивация за саботажи.

„Барто милееше за бъдещето на Комар“, беше казала вдовицата му. Възможно ли бе Радовас да е бил един от недоволните? И ако да, тогава какво? Майлс се намръщи. След малко колата бавно спря на станцията под офисите на проекта за тераформиране.

Тиен Ворсоасон ги чакаше на перона, както му беше наредено. Отново ги поведе през преддверието на сградата и нагоре. Макар няколко врати в различни отдели да бяха отворени от забързани ранобудни служители, те бяха първите, пристигнали в кабинета на Ворсоасон.

— Имаш ли някакви предпочитания как да разпределим работата? — обърна се Майлс към Тумонен, като оглеждаше замислено стаята, докато Ворсоасон включваше осветлението.

— Успях да проведа един разговор с Андро Фар рано сутринта — каза Тумонен. — Даде ми няколко имена на колеги на Мари Трогир, с които е работила в непосредствена близост. Бих искал да започна с тях.

— Добре. Щом ти искаш да започнеш с Трогир, аз пък ще започна с Радовас и ще се срещнем някъде по средата. За начало искам да разговарям с шефа му, Суда, ако нямате нищо против, администратор Ворсоасон.

— Разбира се, милорд ревизор. Искате ли да използвате кабинета ми?

— Не, бих предпочел да го преслушам на негова територия.

— В такъв случай ще ви заведа долу. След това съм на ваше разположение, капитан Тумонен.

Тумонен, който тъкмо сядаше пред комтаблото на Ворсоасон, го измери замислено с поглед и каза:

— Е, не бързайте чак толкова.

Ворсоасон отведе Майлс един етаж по-надолу, в отдела по Управление на остатъчната топлина. Суда още не беше дошъл, така че Майлс изпрати Тиен при капитана и заоглежда кабинета на инженера.

Нямаше кой знае колко за гледане. Може би шефът на отдела си имаше друго, по-използвано работно място на експерименталната станция. Лавицата на стената беше почти празна, имаше главно дискове с ръководства по мениджмънт и технически справочници. Имаше и трудове върху космическите станции и тяхното изграждане — първи братовчеди на куполите, няма съмнение — но за разлика от библиотеката на Радовас, тук специализираните книги върху точките за скокове или петизмерната математика бяха сведени до нормалния минимум за човек, изучавал тези науки през студентските си години.

Тежки стъпки известиха за пристигането на собственика на кабинета. Озадаченото изражение на Суда, породено от факта, че заварва кабинета си отворен и с включено осветление, се разсея, когато видя Майлс.

— А. Добро утро, лорд ревизор Воркосиган.

— Добро утро, доктор Суда. — Майлс върна шепата дискове по местата им.

Суда изглеждаше малко уморен — може би не обичаше да става рано.

— На какво дължа честта на посещението ви? — Потисна една прозявка, дръпна един стол до бюрото си и покани с жест Майлс да седне. — Да ви донеса ли кафе?

— Не, благодаря. — Майлс седна и изчака Суда да се настани зад бюрото. — Нося ви някои неприятни новини. — Суда изписа на лицето си съсредоточено изражение. — Барто Радовас е мъртъв — заяви Майлс и зачака реакцията на Суда.

Той примигна и зина смаяно.

— Ужасно! Беше в добро здраве за възрастта си. Сърцето ли? Горката Трогир!

— Ничие здраве не може да издържи на космически вакуум без защитата на компресионен костюм, независимо от възрастта. — Майлс реши да не споделя подробностите за масивната травма на трупа, поне на първо време. — Тялото му е било открито в космоса.

Суда вдигна вежди.

— Значи смятате, че има нещо общо с инцидента с огледалото, така ли?

Иначе защо щеше да се интересува Майлс? Правилно.

— Вероятно.

— Ами… ами Мари Трогир? — Устните на Суда се свиха замислено. — Не казахте, че тя и…

— Не е била открита. Все още. Екипите продължават да търсят горе, а ИмпСи търси навсякъде другаде. Следващата им задача, разбира се, е да се опитат да проследят движението на двамата от мястото и времето, когато са били видени за последен път, което е било преди няколко седмици и тук, както изглежда. Ние, разбира се, ще разчитаме на съдействие от страна на вашия отдел.

— Разбира се. Това е… това е наистина ужасно. Искам да кажа, независимо от това какво мисли всеки от нас за начина, който те избраха да решат личните си проблеми…

— А вие какво мислите, доктор Суда? Наистина бих искал да разбера що за човек е бил Радовас, както и Мари Трогир, разбира се. Имате ли някакви идеи?

Суда поклати глава.

— Признавам, че този обрат в отношенията им беше изненада за мен. Но пък аз не се бъркам в личния живот на подчинените си.

— Това вече го казахте. Но все пак сте работили с този човек повече от пет години. Какви бяха интересите му извън службата, политическите му пристрастия, хобитата, маниите?

— Аз… — Суда вдигна безсилно рамене. — Мога да ви дам пълното му работно досие. Радовас беше тих човек, никога не е създавал неприятности, техническата му работа беше първокласна…

— Да. А защо го взехте при вас? Дотогава, изглежда, не се е занимавал с управление на остатъчната топлина.

— О, имаше голям опит с подобна работа на различни станции — може би знаете, че да се отървеш от излишната топлина там е стандартно инженерно предизвикателство. Реших, че техническият му опит може да внесе някои нови гледни точки в нашите проблеми, и се оказах прав. Бях много доволен от работата му — втората част от докладите, които ви дадох вчера, е предимно негова; ако бихте желали да ги прегледате, ще разберете що за човек беше. Енергийно генериране и дистрибуция. Хидравликата, в трета част, е предимно мое дело. Идеята за топлинен обмен чрез течен трансфер е изключително обещаваща…

— Прегледах доклада ви, благодаря.

Суда, изглежда, се стресна.

— Целия? Беше ми казано, че е предназначен главно за професор Вортис. Опасявам се, че има прекалено много технически детайли.

„О, да, изчетох набързо всичките двеста хиляди думи снощи преди лягане.“ Майлс се усмихна приветливо.

— Не оспорвам оценката ви за техническата компетентност на доктор Радовас. Но щом е бил толкова добър, защо е напуснал? Отегчен ли беше, или доволен, или объркан? Защо промяната в личния му живот е довела и до промяна в работата? Не виждам пряка връзка между едното и другото.

— Колкото до това — каза Суда, — боя се, че ще трябва да попитате Мари Трогир. Подозирам, че тя е била инициаторът на това странно решение, макар че заедно си подадоха оставките и напуснаха. Тя губеше много по-малко от напускането си, измерено както в заплата, така и в старшинство и обществено положение.

— Разкажете ми повече за нея.

— Всъщност не мога да ви кажа нищо съществено. Барто сам я назначи и двамата постоянно работеха заедно. Рядко съм имал взимане-даване с нея. Техническите й знания, изглежда, бяха на ниво… макар че, като се замисля, оценките за работата й ги изготвяше Барто. Не знам. — Суда потри чело. — Всичко това е доста обезпокоително. Барто — мъртъв. Защо? — Объркването в гласа му прозвуча искрено за опитното ухо на Майлс, но Суда му изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото искрено опечален от загубата на близък приятел. Изглежда, на Майлс щеше да му се наложи да потърси другаде личния поглед към Радовас.

— Бих искал да огледам кабинета и работните помещения на доктор Радовас.

— О. Кабинетът му беше разчистен за следващия служител.

— Намерили сте му вече заместник?

— Не. Все още приемаме молби. Надявам се скоро да започна със събеседванията.

— Радовас все трябва да е имал някакви приятели. Искам да говоря с колегите му.

— Разбира се, милорд ревизор. За кога бихте желали да ви уредя срещи?

— Мислех просто да се отбия при тях.

Суда сви устни.

— Някои от хората ми са в отпуска, други заминаха за експерименталната станция. За тази сутрин е планиран един малък тест и едва ли ще се върнат преди края на работния ден. Но може да започнете с хората, които са тук, а докато свършите с тях, ще се погрижа още няколко да бъдат на разположение.

— Добре.

 

 

С физиономията на човек, който прави жертвоприношение на бога на огъня, Суда извика двама свои подчинени, които Майлс разпита един по един в същата конферентна зала, която бяха използвали предния ден за срещата на високо равнище. Първият, Арози, беше млад мъж, горе-долу на годините на Майлс, инженер, който в момента правеше всичко възможно, за да поеме изоставените дела на Радовас, а навярно и, както намекна самият той, да заеме поста на покойния. Дали лорд ревизорът не би искал да хвърли едно око на работата му? Не, не бил близък с началника си. Не, служебният роман го изненадал, но пък Радовас си бил затворен човек, много дискретен. Трогир била умна жена, умна и красива. За Арози не било чудно какво е намерил в нея Радовас. А какво тя е намерила в Радовас? Нямал представа, но пък той не бил жена, нали? Радовас — мъртъв? Ужасно… Не, нямал никаква представа какво е правил горе покойният. Може би двамата са се опитвали да емигрират?

Капел, математикът на отдела, също не беше от голяма полза. Беше малко по-възрастен от Арози, и малко по-циничен. Прие новината за смъртта на Радовас с по-малко опулена физиономия в сравнение с Арози или Суда. И той не бил близък с Радовас и Трогир, макар че често работел с инженера, да, проверявали калкулации, занимавали се с краткосрочните планове. С удоволствие би показал на милорд ревизора още няколко хиляди страници от работата си. Не? Що за човек била Трогир? Привлекателна, поне според него, но и доста подла по характер. Ами вижте какво направи с бедния Радовас, нали? Дали смята, че Трогир също може да е мъртва? Не, жените били като котките, винаги падали на краката си. Не, всъщност никога не бил изпробвал с живи котки доколко е вярна старата поговорка, самият той нямал домашни любимци. Нито съпругата му. Не, не искал котенце, благодаря за предложението, милорд ревизор…

Майлс обядва с Тумонен в служебната трапезария — храната беше посредствена, изборът малък, а служителите, чиито места заеха, трябваше да идат някъде другаде. Двамата размениха информация за предобедните си разговори. Тумонен също не можа да се похвали с някакъв пробив.

— Изглежда, никой не е изпитвал неприязън към Трогир, но имам чувството, че е била доста потайна — отбеляза Тумонен. — Явно, че отделът по Управление на остатъчната топлина има репутацията на затворено за външни хора звено. Единствената жена, за която се предполага, че е била приятелка на Трогир, също не каза много. Чудя се дали да не повикам жена следовател.

— Мм, може би. Макар че бях останал с впечатлението, че комарците стоят над тези неща. Може би жена следовател от комарски произход? — Майлс въздъхна. — Знаеш ли, че според последната статистика половината от бараярските жени, които завършват образованието си на Комар, не се връщат у дома? Има малка група паникьосани ергени, които се опитват да накарат императора да им отказва изходни визи. Грегор дори не пожела да изслуша петицията им.

Тумонен лекичко се усмихна.

— Е, има повече от едно решение на проблема.

— Да. Всъщност как възприеха комарските ти роднини новината за годежа на императора с наследницата на семейство Тоскана?

— Някои го смятат за романтично. Други са на мнение, че е умен икономически ход от страна на император Грегор. От устата на комарци това е истински комплимент, между другото.

— Технически погледнато, планетата Сергияр е собственост на Грегор. Би могъл да го изтъкнеш на всеки, който твърди, че се жени за Лайза заради парите й.

Тумонен се ухили.

— Да, но дали Сергияр може да се смята за лесно реализуем актив?

— Само доколкото реализира огромни загуби и имперските средства потъват вдън земя, както обича да казва баща ми. Но това е друга история. А какво мислят за женитбата живеещите тук бараярци?

— Като цяло гледат на нея с добро око. — Тумонен се усмихна сдържано, вперил поглед в чашата си с кафе. — Преди пет години колегите ми бяха убедени, че бракът ми ще сложи край на бъдещата ми кариера. Никога нямало да ме повишат извън Серифоза. Сега ме подозират в скрита гениалност и гледат на мен с предпазливо уважение. Мисля… че ще постъпя най-добре, ако възприемам нещата откъм веселата им страна.

— Ти си мъдър човек, капитане. — Майлс довърши едно парче, пълно с въглехидрати и премръзнало тесто с нещо си, и го преглътна с остатъка от изстиващото си кафе. — Та какво мислят приятелите на Трогир за Радовас?

— Ами… той определено е бил последователен във впечатлението, което е оставял у околните. Приятен, съвестен човек, без прекалени амбиции, придържал се към отдела за остатъчната топлина, любовната му забежка била изненада за повечето. Една от жените мислела, че всъщност Капел, математикът, правел мили очи на Трогир, а не Радовас.

— На мен ми се стори по-скоро кисел, отколкото мил. Огорчен, може би? — Подсъзнанието на Майлс нарисува една хубава, ясна картинка на убийство от ревност, в която Радовас е изхвърлен от шлюз и траекторията му случайно съвпада с тази на някои от отломките на слънчевото огледало. „Ще ти се!“ Пък и за един склонен към убийство маниак, решил да си разчисти пътя до сърцето на Трогир, би било много по-логично да започне с Андро Фар, а и какво общо имаше цялата тази трагична любовна история с един натоварен с руда кораб, който се отклонява от курса си и се нахаква право в слънчевото огледало, по дяволите? Освен ако ревнивият маниак не беше Андро Фар… да, серифозката полиция би трябвало да проучи и тази възможност.

— Трябва да кажа, че научих повече за характера на Трогир от краткия си разговор с Андро Фар, отколкото за цялата тази сутрин — изсумтя Тумонен. — Мисля, че пак ще трябва да поговоря с него.

— А аз трябва да отида на орбиталната станция, по дяволите. Но както и да е завършила историята там горе, тя със сигурност е започнала тук, долу. Е, значи продължаваме.

 

 

Суда снабди Майлс с още човешки жертвоприношения под формата на служители, извикани от експерименталната станция. Всички те, изглежда, се интересуваха повече от работата си, отколкото от служебни клюки, но пък на Майлс можеше да му се струва така просто заради позицията му на външен наблюдател. Към края на следобеда Майлс нямаше какво друго да прави, освен да се забавлява, като се шляе из офисите и тероризира служителите: наместваше се зад комтаблата им и проверяваше случайно подбрани файлове, като от време на време изсумтяваше по едно кратко двусмислено „Хм…“, докато те го гледаха със страх и интерес. На това занимание обаче му липсваше дори тръпката от ровичкането из комтаблото на мадам Ворсоасон, защото правителствените машини предоставяха незабавен достъп на пълномощията, заложени в ревизорския му печат, независимо от степента на секретност. Основното, което научи, бе, че тераформирането е гигантски проект с вековна научна и бюрократична история и че всеки човек, дръзнал да търси улики в безкрайните данни, трябва да е луд за връзване.

Виж, да възложи тази задача, от друга страна… „Кого мразя достатъчно за тази цел в ИмпСи?“

Все още размишляваше над този въпрос, изчитайки по диагоналната система файловете в комтаблото на Вение във външния офис на администратора. Изнервеният Вение беше избягал някъде след четвъртото „Хм“, явно неспособен да издържи на напрежението. Тиен Ворсоасон, който се бе оказал достатъчно умен да остави Майлс сам да се оправя почти през целия ден, сега дойде и каза с предпазлива усмивка:

— Милорд ревизор! По това време обикновено си тръгвам за вкъщи. Мога ли да направя още нещо за вас?

Тръгващи си служители се бяха точили покрай отворената врата през последните няколко минути, а осветлението в офисите постепенно бе изгаснало в целия долен край на коридора. Майлс се облегна назад и се протегна.

— Едва ли. Искам да прегледам още няколко файла, а после трябва да поговоря с капитан Тумонен. Вие си тръгвайте. И не ме чакайте за вечеря. — Представата как мадам Ворсоасон се движи грациозно из кухнята и приготвя вкусна и ароматна храна, очаквайки съпруга си да се прибере, проблесна неканена в главата му, но той я прогони. — По-късно ще мина да си събера нещата. — „Или още по-добре…“ — Или може да изпратя един от ефрейторите на Тумонен да ги вземе. Предайте на почитаемата си съпруга най-искрените ми благодарности за гостоприемството. — Така. Край. Дори нямаше да му се налага да й казва довиждане.

— Непременно, милорд ревизор. Планирате ли утре пак да бъдете тук?

— Това в голяма степен зависи от информацията, която ще получим нощес. Приятна вечер.

След няколко минути се появи и Тумонен — ръцете му бяха пълни с инфодискове.

— Открихте ли нещо, милорд?

— За момент се развълнувах, когато попаднах на личен печат, но файлът съдържаше само личната колекция на Вение от вицове за бараярци. Някои са много хубави. Искаш ли да ти извадя копие?

— Да не би първият виц да е: „Офицер от ИмпСи: «Как така се е измъкнал? Нали ти казах да покриеш всички изходи?» Охранител от ИмпСи: «Направих го, сър! Но той излезе през един от входовете.»“

— Да. А следващият гласи: „Сетаганданец, комарец и бараярец влизат в клиника по генетично планиране…“

Тумонен се намръщи.

— Знам я тази колекция. Тъща ми ми я изпрати.

— Доносничи за недоволните си комарски приятелчета, а?

— Не мисля, че това й беше намерението. Ако питате мен, по-скоро беше лично послание. — Тумонен огледа празния офис и въздъхна. — И така, милорд ревизор, кога ще започнем с фаст-пентата?

— Наистина не открих нищо тук. — Майлс се намръщи. — И това е много подозрително. Може би трябва да преспя и да оставя подсъзнанието си да поработи. Анализът на библиотеката може да ни даде някаква насока. А определено държа да разгледам експерименталната станция утре сутрин. Ах, капитане, какво изкушение! Да събера охранителите, да завземем сградата, да замразим всякаква дейност, да направим пълна финансова ревизия, да разпитаме с фаст-пента всеки, който ни се изпречи пред очите… Но за целта ми е нужна основателна причина.

— На мен би ми била нужна причина — каза Тумонен. — Защото ще означава да заложа кариерата си, ако похарча толкова много от бюджета на ИмпСи и се окаже, че догадките ми са били погрешни. Но вие говорите с Императорския глас. Бихте могли да им организирате истинско печене на грил. — Завистта в гласа му не можеше да се сбърка.

— Бих могъл да организирам и кадрил. — Майлс се усмихна измъчено. — Защото може да се превърне именно в това.

— Мога да се обадя в щаба и да ги накарам да приведат в бойна готовност един взвод — предложи Тумонен.

— До утре сутринта ще ти кажа какво да правиш — обеща Майлс.

— Трябва да мина през офиса си и да се погрижа за някои рутинни задачи — каза Тумонен. — Искате ли да дойдете с мен?

„Така че да можеш да ме охраняваш, без това да е за сметка на работата ти?“

— Искам още малко да се поровя тук. Има нещо… нещо, което не ми дава мира, а още не мога да разбера какво е. Макар че бих искал да поговоря с професора по осигурен канал преди да е станало време за лягане.

— Когато сте готов да тръгнете, можете да ми се обадите и ще изпратя един от хората си да ви придружи.

Майлс се замисли дали да не отхвърли това находчиво предложение, но пък, от друга страна, можеха да се отбият през апартамента на Ворсоасон по обратния път и да приберат нещата му. Тумонен щеше да е спокоен за сигурността му, а пък на него нямаше да му се налага сам да си носи багажа — ще рече, и двамата печелеха. А с охранител щеше да има и извинение да не се мотае.

— Добре — каза той.

Капитанът, отчасти удовлетворен, кимна и излезе. Майлс насочи вниманието си към следващото ниво на комтаблото на Вение. Кой знае, можеше пък да попадне на още някоя колекция от вицове.