Катрин Сътклиф
Чародей (27)

Епилог

Влиза Жулиета

А, ето я и нея! Как танцува,

Като че ли не стъпва

По камъка! Да, влюбените могат

Да яздят върху нишките въздушни,

Лениво носени от синевата

На лятото! О, суета сърдечна,

Как лека си и как недълговечна!

Жулиета:

Добра ви вечер, мой духовни отче!

Брат Лоренцо:

Ромео за нас двама, дъще моя,

Ще ти благодари.

Жулиета:

Тогаз и нему

Ще кажа „добър вечер“, да не би

Да бъде в много благодарността му. Ромео:

О, Жулиета, ако твойта радост

Прелива като моята и имаш

Дар повече от мен да я опишеш,

То подслади с дъх нежен този въздух

И разкажи със говора си пеещ

За туй неописуемо блаженство,

Което аз от теб и ти от мене,

Изпитваме сега един до друг!

Жулиета:

Едно богато чувство се гордее

Със своята същност и не чувства

Нужда от никакви слова.

Бедняк е, който

Знай бройката на своето богатство.

А моята любов е толкоз много,

Че аз не бих могла да преброя

Дори и половината от нея!

Брат Лоренцо:

Вървете с мен, вървете с мен, за бога!

Да ви оставя тук сами не мога.

Като ви гледам, нужно е по-бърже

Светата наша църква да ви свърже.

Уилям Шекспир (превод Валери Петров)

— Сигурно е, че за тази сватба щеше да се говори през следващите няколко сезона. Представете си само! Петстотин поканени се бяха събрали в Бейсингстоук Хол, убедени, че ще присъстват на венчавката на херцога на Солтърдън с… как й беше името…

— Вместо това булката се омъжи за брата на херцога. Ама че момиче! Да се омъжи за обикновен лорд, вместо за херцог. Ясно е, че майка й не й е обяснила как да степенува нещата.

Миракъл се чувстваше като принцеса. Роклята й бе от дантела и бял сатен. Корсажът плътно прилепваше около тънката талия. Надолу полата се диплеше. Дантелените ръкави бяха украсени с перли. Подобен пластрон обгръщаше грациозната й бяла шия и се извиваше сърцевидно над гърдите й. На гърба роклята се закопчаваше с малки перлени копчета. Горе сатенът бе изрязан пак във формата на сърце и кожата прозираше под фината прозрачна дантела.

Булчинският воал бе прикрепен към цветен венец. Малки бродирани букетчета, украсени с перли, се спускаха точно зад ушите й. Оттам се вееше прозрачна като паяжина дантела чак до кръста й.

Носеше бели рози.

Слънцето ярко светеше. Гостите се бяха разпръснали из Бейсингстоук. Дамите разхлаждаха сгорещените си лица с ветрила от паунови пера и от време на време си шепнеха нещо.

Седнала удобно върху гърба на Напитов, леко хванала сребърната юзда, Миракъл се усмихваше на баща си. Джон водеше сребристобелия арабски жребец по постланата с червен килим пътека към бъдещия й съпруг.

Бейсингстоук, застанал пред Негова Светлост, й се усмихваше с гордост и любов.

О, най-сетне е обичана! Най-сетне очаква с нетърпение бъдещето си, без страх от самота. Най-сетне мечтае щастливо за дългите вълнуващи нощи в прегръдките му, за децата, които ще заченат, за нещата, които ще желаят и ще постигнат.

Ръцете на Клейтън я повдигнаха. Тя се смъкна от гърба на Напитов в обятията му.

Размениха клетвените обещания. Той нахлузи на пръста й венчалната халка, украсена с диамант и перли.

Шампанското се лееше като река. Лейди Бейсингстоук и съпругът й, който явно боготвореше дори розовите листенца под стъпките й, приемаха щастливо усмихнати поздравленията на гостите. Последни се приближиха херцогът и херцогинята.

Когато Негова Светлост взе ръката й в своята, страните на Миракъл запламтяха. Тя повдигна високо вежди. Очите му вече не бяха студени, усмивката му беше истинска. И не особено различна от тази на брат му.

— Добре дошли в семейството, милейди — приветства я гальовно той. Когато тя понечи да отдръпне ръката си като израз на престорено неодобрение, той я стисна по-силно. — От вас щеше да излезе страхотна херцогиня! Не сте ли съгласна, бабо?

— Безспорно — потвърди тя със светнали очи. И добави с малко несигурна усмивка: — Та бих ли избрала нещо лошо за булка на Клейтън? — После вирна гордата си брадичка, обърна се към Солтърдън и заяви: — Вие сте следващият, разбира се. Ако ще това да е последното, което ще сторя в живота си.

— Никога! — възпротиви се той, хвана баба си под ръка и се отдалечиха. — Бог ми е свидетел, бабо, че никога не ще успеете да ме вкарате в брачния ярем.

— Така ли? — поглеждайки през рамо, тя смигна на Миракъл и се усмихна. — Ще видим, скъпо мое момче, ще видим.

Клейтън плъзна ръката си около талията на Миракъл, наведе се, целуна я и пъхна някаква хартийка в ръката й.

— Подарък от брат ми. Един вид предложение за мир. Само в случай че все още сте скептично настроена към неговата искреност.

Миракъл погледна написаното и сърцето й се качи в гърлото.

— Трей е споменал на братовчеда Джордж за конете и подчертал, че те биха били отличен сватбен подарък…

— Мои ли са? — тя се усмихна. — Съвсем мои? Законно? Искам да кажа, че вече няма нужда да се тревожа?

— Никога повече не бива да се тревожите за каквото и да било, Мери Майн. Не и докато ме обичате.

Тя се облегна на гърдите му и позволи топлината и силата му да я обгърнат. Любовта му да я изпълни.

— Веднъж ме запитахте дали вярвам в чудеса — той се вгледа усмихнато в искрящите й очи. — Не вярвах, докато не ви намерих. Моето чудо. Моята Миракъл.

Новата лейди Бейсингстоук се разсмя и се отдалечи с танцова стъпка. Видя Ели и Джон да вървят заедно и извика:

— Ели, дръжте! — после хвърли букета от рози в ръцете на изненаданата дама.

Младата булка повдигна сатенените си поли и изтича по пътеката към скритата сред лозниците постройка. Утре щяха да започнат живота си заедно в голямата къща. Но тази нощ, ах тази нощ, те щяха да прекарат, уединени в някогашния подслон за карети. И може би тя ще му прошепне за чудото, което вече предизвикваше бунт в стомаха й.

Тяхното чудо, заченато в истинска любов.