Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 107 гласа)

ГЛАВА 20

Емили се почувства така, сякаш градинската стена бе паднала върху нея.

— Аз съм, по дяволите — извика Саймън в ухото й, когато тя се просна върху мокрия паваж под тежестта на тялото му. — Не стреляй.

— Саймън! Какво правиш тук?

Пистолетът падна от ръцете й и тя чу как издрънка по алеята. Голямото наметало я предпази от мръсните и мокри павета, но също така не и позволяваше да вижда какво става. За момент бе като сляпа.

— Блейд! Значи кучката ти е казала, нали? Предупредих я да пази мълчание по въпроса — изрева Крофтън. — Тя е глупачка. Ще ви убия и двамата, за Бога.

Тежестта на Саймън изведнъж изчезна, когато той се изправи на крака. Емили бързо седна и махна черното наметало от лицето си, но установи, че не вижда нищо освен мътните очертания на двама мъже. Очилата й бяха паднали в схватката. Тя затърси бавно с ръце и пръстите й напипаха тънките рамки. С облекчение разбра, че бяха здрави. Емили сложи очилата си точно в момента, когато Крофтън извади пищов от джоба на палтото си и го насочи към Саймън.

— Не — прошепна Емили, като се опитваше да стане на крака.

В следващия миг Саймън ритна ръката на Крофтън с такава сила, че пистолетът отлетя. Очите на Крофтън се разшириха от ужас, докато Саймън се приближаваше към него. Той се отдръпна назад, но нямаше време да избяга. После сграбчи един камък от алеята и го запрати към Саймън. Не успя да го улучи и камъкът удари стената. Накрая се хвърли към пищова, който Емили бе изпуснала.

Само след секунда Саймън застана пред Крофтън и го удари по врата точно, когато посягаше към пищова. Крофтън се строполи на паважа и остана неподвижен. Емили погледна надолу към падналия мъж, после към лицето на Саймън, по което се четеше жестоко самообладание. Той се загледа в нея, а златните му очи блестяха на бледата лунна светлина.

— Казах му, че тази вечер ще му донеса един дракон — прошепна Емили.

— Върви обратно вкъщи — каза тихо Саймън. — Намери Грийвз. Кажи му веднага да изпрати Джордж и Хари. После се върни при своите гости.

Емили се отърси от странната парализа, която я бе обхванала.

— Саймън, почакай. Имам много добър план.

— Така ли?

Саймън се приближи към нея. Очите му светеха страшно.

Емили инстинктивно отстъпи една крачка назад.

— Да, милорд. Щях просто да направя да изглежда така, сякаш е бил нападнат от разбойник на алеята. Потрудих се много върху детайлите.

— Не, мадам, аз ще се погрижа за детайлите.

— Мъртъв ли е?

— Не. Не мисля, че ще се наложи да го убивам. Има и други начини да се отървем от този тип — ръката му стисна нейната и той я поведе към градинския портал. — Ще се прибереш веднага вкъщи и ще направиш точно това, което ти казах. Ясен ли съм, мадам?

— Да, Саймън.

Емили хвърли един поглед през рамо и потрепна леко, като видя как Крофтън лежи на влажния паваж. После забърза към топлата светлина и веселия смях, който се носеше от къщата.

 

 

Последните гости си тръгнаха чак на зазоряване. Малко преди да се качи на каретата си, лейди Мериуедър извика Емили настрана и я увери в огромния успех на сбирката, за която щеше да говори целият град.

Ако знаеше само колко вълнуваща бе наистина сбирката, помисли си Емили, докато прозяващата се Лизи оправяше леглото на своята господарка.

Шумът от отварянето и затварянето на вратата на спалнята на Саймън й подсказа, че Хигсън вече също е свършил своята работа. Емили скочи от леглото, взе пеньоара си и се втурна към свързващата врата. Тя изгаряше от нетърпение, откакто бе видяла Саймън да се прибира и тихо да се присъединява към гостите. През остатъка от вечерта той се държа така, сякаш нищо не се е случило и естествено Емили трябваше да се държи по същия начин. Заедно те чудесно се представиха като внимателни и любезни домакини през последвалите необикновено дълги часове. Най-после сега можеха да си поговорят на спокойствие.

Емили отвори вратата и видя Саймън да седи в ъгъла на стаята до малка масичка. Той бе по халат и си наливаше чаша бренди. Когато Емили връхлетя в спалнята, я погледна през рамо и каза весело:

— Влезте, мадам. Очаквах ви.

— Саймън! Полудях! Всичко наред ли е? Отърва ли се от Крофтън? Какво направи с него?

— Ако обичате, по-тихо, мадам. Не желая да плашите прислугата.

— Да, разбира се — Емили седна на ръба на леглото. — Моля те, Саймън — подкани го тя, — трябва да ми разкажеш всичко.

— Не, Емили. Смятам, че ти си тази, която трябва да даде обяснения — Саймън прекоси стаята и отиде до другия край на леглото. Отпусна се върху възглавниците и изпъна крака. Очите му срещнаха нейните, докато клатеше коняка в чашата си. — Ако обичаш — от самото начало.

Емили поклати глава и се вгледа тревожно в него.

— Доста е трудно за обяснение.

— Опитай.

— Добре. Помниш ли, когато ти казах, че баща ми е навлязъл в непозната за него територия?

— Много добре — потвърди Саймън. — Предполагам, че Крофтън е картоиграчът, който трябва да получи парите.

— Да. Срещнах ги двамата — Крофтън и баща ми — в театъра онази нощ.

— Където без съмнение са те чакали.

— Твърде е вероятно — съгласи се Емили. — във всеки случай татко каза, че е паднал духом, когато разбрал, че е проиграл и последната част от своето богатство. Очевидно е пил много онази нощ. Докато се е наливал, е разказвал на Крофтън за злополучния инцидент в моето минало.

— Предполагам, че говориш за несъществуващия инцидент?

Емили се намръщи.

— Да. Но Крофтън е знаел, че това е факт. Разбираш ли?

Саймън отпи от коняка.

— Негодник! Изнудвач!

— Крофтън ми каза, че ако не помогна на татко да си плати дълговете, ще разпространи истината за злополучния инцидент в обществото.

— Разбирам.

— Естествено не се страхувах за себе си. Много отдавна се научих да живея с петно върху репутацията си, макар че в Литъл Дипингтън не обръщаха особено внимание на това. Но ако истината се разкрие тук, в града, ще стане ужасен скандал. Това щеше да опетни твоето име. Щеше да бъдеш унижен изцяло по моя вина, а аз нямаше да мога да понеса това, Саймън. Знам че се ожени за мен, като предполагаше, че ще потулиш скандала.

— Значи искаше да убиеш Крофтън?

— Да. Не можах да измисля нищо друго, разбираш ли? Той беше чувал за прекрасните ти дракони и ми каза, че и един от тях вероятно ще е достатъчен, за да покрие дълговете на баща ми. И аз му казах, че ще донеса тази вечер една от статуетките. Излъгах, разбира се. Планирах да го раня много сериозно и по този начин да го изплаша.

— Щеше да го убиеш, за да ме предпазиш от унижение? — Саймън поклати недоверчиво глава. — Мили Боже! Вие не спирате да ме изненадвате, мадам.

Вълна от страх премина през Емили, когато усети странната нотка в гласа му. Тя много внимателно се вгледа в него.

— Шокирах ли те най-после? — прошепна тя.

— Да, Емили.

Постепенно Емили започна да разбира как изглежда това събитие в очите на Блейд. Нямаше нищо чудно в това, че се държи така странно. Без съмнение той бе разстроен и отвратен от нея. Тя разруши всичко с действията си. Емили стана бавно, а очите й се напълниха със сълзи.

— Съжалявам, милорд. Признавам, че досега не се бях замисляла как изглеждат нещата от ваша гледна точка. Виждам колко сте разочарован, че сте се оженили за жена, способна да убие човек.

— Това няма значение. Ти не си убила никого, Емили.

— Не, защото нямах възможност, но щях да го направя.

Устните му леко се изкривиха.

— Не, не защото нямаше възможност. Ти се превръщаш в истинска тигрица, когато трябва да защитиш нещо свое, нали, скъпа?

Емили го погледна напълно объркана.

— Нямаше да му позволя да те унижи, Саймън.

— Не, разбира се, че не. Ти ме обичаш. Ти ме обожаваш. Мислиш, че съм благороден, щедър и смел, пример сред другите съпрузи. — Саймън отпи една глътка коняк. — Би направила всичко за мен.

— Саймън? — гласът й бе несигурен.

— Трябва да ми простиш, загдето бях изумен за момент. В действителност аз съм в това състояние от няколко часа. Никой през целия ми живот не се е опитвал да ме защити, фейо.

Емили го гледаше неспособна да каже и дума.

— Откакто се помня, винаги аз съм се грижил за себе си — продължи Саймън. — И когато те срещнах, разбрах, че искам да се грижа за теб. Но самата мисъл, че някой желае да рискува живота си заради мен, че иска да убие човек, за да ме защити, съвсем ме обърка.

— Саймън, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не си отвратен от моите действия?

— Опитвам се да ти кажа, че просто не те заслужавам, фейо. Ще убия всеки, който се опита да те отдели от мен. — Златните му очи блестяха на светлината на свещта. — В такъв случай мисля, че сме еднакви.

— О, Саймън!

— Преди много време написах три писма с молба за помощ.

— Писал си на Норфкот, Конънбъри и Пенингтън. Да, знам — каза нежно Емили.

— Когато помощта ми бе отказана, се заклех, че никога повече няма да искам нищо от когото и да било. Но сега виждам, че трябва да наруша клетвата си. Моля те, не спирай да ме обичаш, фейо. Ако загубя любовта ти, ще се съсипя.

— О, Саймън! — пръстите на Емили стискаха краищата на пеньоара. Щастието, което я обхвана, всеки момент можеше неудържимо да избликне.

— Обичам те, Емили — каза тихо Саймън, а очите му не се отделяха от нейните. — Бог знае, че нищо не може да се сравни с моето държане преди. Но когато те видях готова да застреляш Крофтън, за да ме защитиш, разбрах, че е истина и трябва да ти го кажа.

— Саймън!

Емили не можеше да издържа повече. Тя се хвърли през леглото в прегръдките на своя съпруг.

Той я притисна до себе си. Празната чаша от коняка падна на килима, когато Саймън прегърна жена си завря устни в косата й. Стискаше я толкова силно, че Емили не можеше да диша, но това не я притесняваше.

Саймън я хвана за брадичката и я повдигна, за да може да гледа в очите й.

— Кажи ми, ще ми дадеш ли това, за което те помолих? — прошепна той. — Кажи ми, ще ме обичаш ли вечно, фейо?

— Завинаги, Саймън.

— Добре. Тогава има още един въпрос, който бих желал да разреша тази вечер.

— Да? — тя го погледна с очакване.

— Ще ми обещаеш, че повече никога няма да се набъркваш в опасни неща, като тази среща с Крофтън, например — рече сурово Саймън.

— Но, Саймън, нямах избор. Скандалът…

Той сложи пръст на устните й.

— Скандалът не съществува, Емили. Колко пъти трябва да ти го повтарям?

— Но Крофтън знае и ще каже на всички.

— Не, мила, няма да посмее да каже на никого. Вече научи, че този слух ще му коства живота и затова няма да посмее да поеме риска. Той вече разбра, че мога да се справя с този слух толкова лесно, колкото и с него.

— Саймън, наистина ли си толкова силен?

— Да, Емили. Единствената надежда на Крофтън бе да уплаши теб. И той направи точно това.

— О, и аз се подведох.

— Защото ме обичаш. Но за в бъдеще ще ми се доверяваш напълно и ще идваш направо при мен, ако отново се сблъскаш с подобен проблем. Съгласна ли си?

Тя се усмихна влюбено.

— Да, Саймън.

Той внимателно свали очилата й и впи жадно устни в нейните така силно, че Емили потръпна. Тя въздъхна дълбоко и с луда страст се притисна към него.

— О, Боже, фейо. Така се нуждая от теб — прошепна Саймън. — Обичай ме! Обичай ме!

— Не мога да направя нищо друго, освен да те обичам, Саймън.

Той я просна нежно по гръб и започна да я разсъблича. Ръцете му бяха навсякъде, галеха бедрата и гърдите й. Неговата страст разпали и нейната и тя потръпна в прегръдките му.

Когато той се разположи между краката й и проникна в нея, Емили извика и се вкопчи в гърба му. Саймън хвана бедрата й и навлезе още по-навътре. После и двамата се изгубиха в чудния свят, който сами си бяха създали.

 

 

Доста по-късно Емили се обърна сънливо в ръцете на Саймън.

— Е, милорд?

Саймън се прозя бавно. Приличаше на мързелив, напълно задоволен дракон.

— Да?

— Ще се съгласиш ли, че има само един стих, който може да опише кулминацията, когато се любим?

— Предполагам, че намекваш за безсмъртния стих от поемата ти. Вярно, ние наистина сме „отнесени на златния бряг на любовта“.

— Точно така — каза замечтано Емили, докато го галеше по крака. — Мисля, че нашето любене е дори нещо повече. Смятам, че тази строфа не отразява цялата сила на това събитие.

— Напълно си права.

— Ще трябва да допълня поемата.

— Може би ще трябва да разширите кръга на душевните си преживявания, мадам — пръстите на Саймън галеха нежно бедрото й.

Емили се обърна към него и се наведе да го целуне, когато една мисъл внезапно премина през ума й.

— Саймън?

— Хм? — той я целуваше жадно по врата.

— Как разбра, че планирам убийството на Крофтън?

Саймън небрежно повдигна рамене.

— Просто почувствах, че нещо не е наред. Потърсих те в тълпата, но не те намерих, така че продължих да търся.

— Знаех си.

— Какво знаеше? — езикът на Саймън се плъзна по едно от зърната й.

— Ние общуваме на метафизично равнище, Саймън — рече развълнувано Емили. — Събитията от тази вечер го доказват. Как би разбрал, че ми се е случило нещо ужасно, ако не беше получил моето послание, изпратено чрез телепатия?

Саймън повдигна глава и се вгледа в нея. Отначало изглеждаше доста объркан, но после бавно и чувствено се засмя.

— Ти си напълно права, любов моя. Но за в бъдеще ще направя всичко възможно, за да не разчитам на метафизична връзка. Следващия път, когато решиш да се впускащ в приключения, искам предварително да ги обсъдиш с мен, съгласна ли си?

— Както пожелаеш, Саймън. Знаеш ли, хрумна ми нещо за моята поема.

— Така ли?

— Да. Смятам да променя името от „Мистериозната дама“ на „Мистериозният граф“.

Саймън се засмя.

— Само помисли, Саймън. Това ще ми открие възможности за нови приключения и вълнуващи сцени.

— Ела тук и ме развълнувай. Емили — заповяда Саймън, като я придърпа към себе си.

— Разбира се, милорд.

 

 

Саймън седеше зад голямото черно бюро и оглеждаше библиотеката, събрала всички членове на семейство Фарингдън. Бродърик Фарингдън седеше на най-близкия стол до бутилката с коняк. Девлин и Чарлз стояха в очакване от другата страна на бюрото, прилични на двойка позлатени свещници.

Емили, облечена в избродирана с дракони рокля, седеше неспокойно в креслото, облицовано с червено кадифе и намиращо се близо до бюрото. Саймън много добре разбираше значението на нейния избор на позиция в стаята. Тя бе застанала на неговата страна.

— Събрах ви днес тримата, защото смятам, че е време да уредя някои неща — рече бавно Саймън.

— Добре, добре, добре — кимна доволен Бродърик Фарингдън. — Трябва да ви кажа, че е време да разберете задълженията си по отношение на своите роднини. Мога да ви дам общата сума на текущите си разходи и загуби веднага, за да прецените от колко се нуждая, докато Емили не попълни нашите финанси.

Саймън забарабани с пръсти по бюрото и забеляза как Емили прехапа долната си устна.

— Първо ще говорим за бъдещето на Девлин и Чарлз — Саймън погледна младите мъже. — Съгласни ли сте и двамата с моето предложение?

— Да, разбира се — каза Девлин.

— Не мога да чакам повече заминаването за Индия — съгласи се с него Чарлз. — Никога не съм и мечтал, че мога да получа предложения за Марион Матюс. Още повече, да отида в чужбина и да направя състояние. Индия е земя на възможностите и приключенията. Трябва да се върнем богати.

— Прекрасно — измърмори Саймън, развеселен от изненадата по лицето на Емили. — Говорих с моя човек и той ме уведоми, че ви е намерил добри места в Бомбай. Запазил съм ви места на кораб, който е моя собственост. Капитан Адамс ще ви очаква на борда.

— Ние вече сме готови, сър — увери го радостно Девлин.

Бродърик Фарингдън се намръщи и погледна първо синовете си, а после и Саймън.

— Какво, по дяволите, става? Дев и Чарлз заминават за Индия?

— Решили са сами да си създадат богатство и състояние, без да разчитат на сестра си — каза спокойно Саймън. — И като техен баща, сигурен съм, вие желаете същото. Знаете колко е хубаво да бъдете за пример.

Бродърик запелтечи сломен от ужас:

— Виж какво, ако това е още едно предложение да ме изпратиш в Йоркширската ферма за коне, по-добре върви по дяволите.

— Какво предложение? — попита слисана Емили.

— Твоят съпруг дойде при мен с безумната идея да ми плати дълговете при положение, че отида в Йоркшир да наглеждам ферма за коне — рече с огорчен тон Бродърик. — Можеш ли да си представиш? Аз? Да работя във ферма за коне?

Емили премига и се обърна към Саймън.

— Ти си му направил това предложение? Саймън, колко великодушно от твоя страна! Нямах представа, че си сторил подобно нещо.

Саймън повдигна рамене.

— Предложението ми бе отхвърлено.

— Точно така, по дяволите! — Бродърик преливаше от справедливо възмущение. — Как можете да очаквате един светски човек да се затвори в Йоркшир?

— Според мен предложението е изгодно — реши Девлин. — Винаги си имал добро око за хубавите коне, татко.

— Мислил ли си някога, че ще имаш такава възможност? — съгласи се Чарлз. — Отлично решение на проблема.

— Вижте какво — извика Бродърик, шокиран от предателските думи на синовете си, — не мога да приема такова нещо!

— Вашият баща имаше друга идея — каза тихо Саймън. — Но, както често се случва, тя не се осъществи.

По някаква странна причина той не пожела да разкаже на Девлин и Чарлз какъв негодник е баща им. Емили беше права — близнаците бяха различни от баща си. Те бяха страдали от липсата на добър пример, но бяха достатъчно силни, за да се променят, ако имат такъв.

— Не се осъществи ли? — Бродърик хвърли един учуден поглед към дъщеря си, а после се намръщи на Саймън. — За какво ми говорите сега?

— Уредих някои неща за вас — каза спокойно Саймън.

Бродърик кимна. Изглеждаше смутен.

— Знаех си, че ще се справите. Казах на Емили да говори с вас по въпроса. Нали така, момиче?

— Да, татко. Това ми каза — измънка Емили.

— Всички знаят, че Блейд много си пада по теб. И естествено не иска скандали — Бродърик се усмихна доволно. — Сега, Блейд, как ще се оправим с парите така, че всичко да е наред?

— Ще видим — Саймън скръсти ръце на бюрото и срещна изпълнения с очакване поглед на Бродърик. — Бихте желали това да стане колкото се може по-скоро, тъй като в момента очевидно сте без каквито и да е средства?

— Точно така.

— Позволих си да ви купя еднопосочен билет за един от моите кораби. Този кораб няма да пътува за Индия. Смятам, че вашите синове предпочитат да са сами там. Вие ще заминете за един малък остров в Източна Индия, където съм направил малко инвестиции.

— Вие сте полудели, сър! — каза Бродърик, напълно изумен.

Саймън не му обърна никакво внимание.

— Намерил съм ви работа в едно от моите предприятия там. Когато пристигнете на острова, можете да приемете или не. Това никак не ме интересува. Във всеки случай ще отидете на острова и няма да можете да се върнете в Англия, докато не припечелите за билет. А билетът е доста скъп.

— Вижте какво — ядоса се Бродърик и се изправи на крака, — аз няма да отида в Йоркшир, та какво остава за някакво си скапано островче в Източна Индия!

— Напълно сте прав за Йоркшир. Такова предложение няма да бъде направено отново. Искам да напуснете Англия. И запомнете добре — утре сутринта ще бъдете на борда на „Морски дракон“. Можете да отидете сам или ще ви вържа и ще ви закарам. Изберете сам.

— По дяволите, не можете да направите това! — озъби се Бродърик.

— Притежавам „Морски дракон“ заедно с всички хора на борда, включително и капитана — каза тихо Саймън. — Казах на капитан Конуей, че ще отплавате с него за Източна Индия. Двама от неговите хора чакат отвън на улицата. Ще дойдат с вас до квартирата ви и ще ви помогнат да си опаковате багажа. Ще прекарате нощта на борда, за да не се притесняват, че ще изчезнете в провинцията.

Отчаяният поглед на Бродърик се насочи към Емили.

— Ти не можеш да му позволиш да направи това с мен, Ем!

Емили се изправи и погледна баща си.

— Имайки предвид обстоятелствата, моят съпруг бе изключително щедър. Но сега е по-склонен към благородство. Такъв си е по природа. Желая ти приятно пътуване, татко. Не забравяй да пишеш, когато пристигнеш.

— Емили.

— Търся си добър кореспондент от тази част на света. Винаги ми е липсвала достатъчно информация от Източна Индия за сделките, които правя. Можеш да ми бъдеш от полза, татко.

— Мили Боже! — каза Бродърик, напълно сломен. — Моята собствена дъщеря се обърна срещу любящия си баща. Не мога да го понеса!

— Аз лично имах доста трудности, докато оправя дълговете ви от картите — каза Саймън, като си припомни с неприятно чувство случката на алеята.

— Вие… знаете за това? — попита неуверено Бродърик.

— Знам всичко. Аз и Емили се радваме на най-необикновената форма на общуване — обясни Саймън.

— Мили Боже! Никога не съм предполагал, че ще се стигне дотам Емили да ви помоли да ми платите дълговете! Крофтън измисли всичко това. Каза, че Емили трябва да бъде подтикната по някакъв начин.

— Ако бях на ваше място, не бих казал нито дума повече — предупреди го тихо Саймън. — Може би ще ви бъде интересно да знаете, че няма да пътувате самичък за Източна Индия. Вашият добър приятел Крофтън ще бъде с вас. Той е вече на борда и ви очаква.

Бродърик отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори, виждайки хладната ярост, изписана по лицето на Саймън. Очевидно Бродърик най-после осъзна, че неговият опонент знае всичко. Това, което прочете в погледа му, го убеди, че няма надежда. Бродърик се обърна към Емили с молещи очи. Тя го погледна спокойно.

— Сбогом, татко.

— Заточен в Източна Индия! Каква злощастна съдба! Бих искал майка ти да е тук. Тя щеше да знае какво да направи — Бродърик стана, тръгна бавно към вратата и излезе в коридора.

В библиотеката се възцари гробно мълчание. Девлин погледна брат си. Двамата се отдръпнаха от перваза; изглеждаха много по-стари и опитни, отколкото преди няколко седмици.

— Време е да тръгваме — рече тихо Чарлз. — Имаме още много работа за свършване преди отпътуването ни утре — той се наведе и целуна нежно Емили по бузата. — Ще дойдеш ли да ни изпратиш на пристанището, Ем?

Тя му се усмихна.

— Разбира се.

— Ще ти пишем, Ем — Девлин също целуна сестра си по бузата и се усмихна. — И ще ти изпращаме всичките си пари, за да ги инвестираш.

— Внимавайте и двамата — Емили стана на крака, за да прегърне близнаците.

— Ще се оправим — засмя се чаровно Чарлз. — Следващия път, когато ни видиш, ще бъдем богати.

После той се обърна към Саймън и добави:

— Благодаря ви за всичко, сър. Сбогом.

— Да — каза Девлин и погледна Саймън. — Благодаря ви. Знаем, че оставяме сестра си в добри ръце. Грижете се за нея.

— Ще се грижа — отвърна Саймън.

Той изчака, докато вратата се затвори след близнаците, стана и отиде до бутилката с коняк. Наля две чаши и подаде едната на Емили.

— Един тост, мадам.

Тя се усмихна с очи, докато вдигаше чашата.

— За какво вдигаме тост, милорд?

— Англия се освободи от Фарингдънови. — Саймън със задоволство отпи една глътка коняк.

— Ами аз?

— Ти — рече Саймън, докато оставяше чашата си — не си повече Фарингдън. Не си от деня, в който се омъжи за мен.

— Разбирам — тя наблюдаваше всяко негово движение с пламнали очи. — Саймън, трябва да ти благодаря за всичко, което направи за моето семейство. Беше изключително щедър. Никога не съм виждала Чарлз и Девлин толкова развълнувани от нещо, колкото от заминаването им за Индия. А баща ми…

— Какво за него?

— Както казах, към него беше изключително щедър. Той не го заслужава.

— Не го заслужава.

— Толкова си мил, Саймън — рече импулсивно тя. — Толкова щедър и благороден, и…

Той я накара с ръка да млъкне.

— Това, което направих, бе да се освободя от Фарингдънови. Действах от егоистични подбуди.

— Не. Това, което направи, бе за мен — каза сериозно тя. После очите й светнаха весело. — Всички знаят колко ме обичаш.

— И всички знаят, че си безумно влюбена в мен, че си моя робиня и зависиш от моите желания — той започна да развързва възела на бялата си вратовръзка.

— Споразумението ми изглежда честно.

— Без съмнение всички ще го разберат — каза Саймън и свали копринената вратовръзка от врата си. — Затова съм толкова влюбен в теб, колкото и ти в мен.

— Това тревожи ли те?

Той се спря пред нея, като си играеше с вратовръзката.

— Ни най-малко.

— Саймън, какво ще правиш с вратовръзката? — попита Емили.

Той я сложи нежно около врата й.

— Същото, което направих последния път, когато се любихме в библиотеката.

Очите й се разшириха от учудване.

— Наистина ли? Но сега е денем, милорд.

— Никога не е твърде рано да отидеш на златния бряг на любовта.

Той я взе в ръцете си и отиде до големите сатенени възглавници. Сложи я върху една от тях и седна до нея. Емили му се усмихна. Обичта гореше в очите й.

И когато остана облечена само с една лента коприна, тя се хвърли в прегръдките му, както винаги правеше — с радостна, любяща страст, която щеше да стигне до края на живота им.

С ъгълчето на очите си Саймън видя как един от скъпоценните дракони му се засмя и постепенно смехът се превърна в драконска музика, която изпълни къщата.

Край
Читателите на „Скандал“ са прочели и: