Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 107 гласа)

ГЛАВА 18

Емили се обличаше за театъра вечерта, когато Саймън внезапно влезе през свързващата врата. В първия миг Емили се сепна, но веднага възвърна самообладанието си и се усмихна.

— Благодаря ти, Лизи. Това е всичко засега.

— Да, мадам — поклони се Лизи и излезе.

Емили срещна погледа на Саймън в огледалото и отмести очи. Той изглеждаше толкова силен и властен в своите вечерни дрехи.

— Излизате ли, милорд?

— Ще отида да вечерям в моя клуб, докато ти си на театър с лейди Норфкот и дъщеря й. Но ще те видя по-късно при Бриджтънс.

Емили кимна бързо и перцето в косата й затанцува. Беше нервна и трябваше да бъде много внимателна, за да не забележи Саймън, че нещо не е наред.

— Значи ще се видим там. Показах ли ти новите си очила за опера, които си купих вчера? — Тя взе чантичката си и припряно започна да търси. Трябваше да отклони вниманието на този толкова проницателен поглед.

— Много добре — кимна Саймън одобрително.

— С тях се вижда прекрасно. Наблюдавах една птичка навън. Можах да видя и най-малките подробности от крилцата й — каза Емили, като се опитваше да си придаде весел вид.

— Сигурен съм, че това са прекрасни очила за опера.

Емили не забеляза промяната в погледа на Саймън.

— Силест и майка й ми казаха, че постановката на „Отело“, която ще гледаме тази вечер, е една от най-добрите, които въобще са поставяни.

— Ще бъде доста вълнуващо.

— Да, сигурна съм в това. Казах ли ти, че днес имах дълъг разговор със Смоук относно менюто за моя бал?

— Не, не си ми споменавала, Емили. Да не би да има някакви проблеми?

— Не, не, разбира се, милорд — тя отправи блестяща усмивка и го погледна с крайчеца на очи те си. — Просто се вълнувам, че ще ходя на театър.

— Емили?

— Както казах, Смоук с голяма неохота ще готви според изискванията на тукашното общество. Казва, че предпочита източната кухня, която сигурна съм, е много по-пикантна. Но се страхувам че нашите гости ще я сметнат за доста странна.

— Смоук ще приготви това, което ти му наредиш, или ще си търси друго място — каза небрежно Саймън. Той се приближи до нея и сложи ръце на раменете й с явното намерение да я накара да го погледне в очите. — Не се притеснявай за менюто скъпа. Кажи ми защо си толкова нервна и притеснена тази вечер.

Тя стоеше вдървена, с болезнено изражение на лицето и гледаше в огледалото.

— Саймън, не мога да ти кажа.

Устните му леко се изкривиха.

— Неприятно ми е, че трябва да настоявам скъпа. Общуваме на по-високо ниво и съм сигурен че нещо не е наред. Ако не ми кажеш истината, цяла вечер ще съм в напрежение. Искаш ли да страдам?

Емили се почувства виновна.

— Разбира се, че не, милорд. Това е… просто личен проблем и не искам да ви натоварвам с него. — Тя въздъхна дълбоко и добави: — Във всеки случай е нещо, което трудно може да се поправи. Съдбата е казала своята дума.

Макар че направи такова трагично изявление, в очите й светеше пламъче на надежда и тя знаеше, че Саймън го е забелязал. Пръстите му стиснаха леко раменете й.

— Звучи така, сякаш говориш за игра на карти — каза предпазливо Саймън. — Такъв ли е случаят, скъпа?

— Страхувам се, че става въпрос за няколко игри — отвърна Емили, — и последната е била изпълнена като стих. О, Саймън, всичко е толкова ужасно. Не знам какво да правя, а в този случай не мога да те помоля и за помощ.

— Да не би да си загазила, фейо? Знам, че и дамите играят помежду си, но не съм предполагал, че ще се забъркаш в една непозната за теб територия.

— Не аз съм загазила, а баща ми — разплака се Емили. — О, Саймън, днес той ми изпрати бележка, в която ми съобщава, че е загубил повече, отколкото притежава.

Саймън не помръдна, но очите му внезапно блеснаха. Големите му и силни ръце се свиха около голите рамене на Емили.

— Наистина ли? Да, истина е. Трябваше да се досетя. Естествено това бе въпрос на време, но очаквах да се случи по-късно.

Емили видя свирепото задоволство, изписано на лицето му. Нещо в стомаха й се сви. Накрая неизбежното се случи. Саймън не би могъл да прости на баща й, както направи с близнаците, Норфкот, Конънбъри и Пенингтън.

— Саймън — прошепна безпомощно тя.

— Ти си напълно права, скъпа — каза той, — този път не можеш да ме помолиш за помощ. Доста дълго чаках този момент.

Саймън вдигна ръце от раменете й, после погледна надолу и се намръщи, виждайки червените белези, които пръстите му бяха оставили по нейната мека и бяла кожа. Той я докосна нежно и тръгна към вратата.

— Ще те видя при Бриджтънс — той замълча за момент, преди да излезе. — Емили?

— Да, милорд?

— Помни, че не си повече Фарингдън. — Вратата се затвори зад него.

Емили седна със скръстени в скута ръце и си каза още веднъж, че не трябва да плаче. Но истина та беше, че откакто почина майка й, никога не с била по-безпомощна.

 

 

Ковънт Гардън бе пълен с шумни любители на театъра. Тези от висшата класа бяха заели балконите и ложите, а по-нисшите съсловия запълваха партера и галериите. Всички бяха възбудени и очакваха с нетърпение излизането на актьорите. За да могат да изразяват по-ясно одобрението или неудовлетворението си, много хора се бяха запасили с развалени зеленчуци, камбанки и кречетала.

— Носиш ли новите си очила за опера? — попита Силест, докато си проправяха път през препълнените зали. Лейди Норфкот се спря за момент, за да размени една-две думи със своя позната.

— Да, нося ги.

Емили се огледа наоколо с присвити очи, тъй като очилата бяха в дамската й чантичка. Всичко, което виждаше, беше просто едно огромно, цветно, движещо се петно.

Тя и Силест бяха блъскани от всички страни и за да се предпазва по-добре, Емили извади очилата от чантичката си. В същия момент почувствува една мъжка ръка да хваща нейната.

— Какво става? — обърна се рязко тя. Видя пред себе си нечия посивяла руса коса и сърцето й спря. Знаеше, че Силест ще е любопитна да види какво ще се случи. — Татко! Какво правиш тук?

— Дойдох да видя представлението и те забелязах, когато влизаше — отвърна весело Бродърик Фарингдън. — Как си, скъпа?

— Добре съм, татко. Позволи ми да ти представя моята приятелка.

Емили започна да говори нервно и припряно, като се молеше лейди Норфкот да дойде по-скоро и да ги отведе на местата им.

Бродърик прие запознанството с присъщия за Фарингдънови чар. После стисна здраво ръката на Емили.

— Ако не възразяваш, бих желал да си кажем няколко думи насаме, скъпа. Не съм те виждал цяла вечност.

— Не мога да оставя Силест сама — рече отчаяно Емили.

— Не се притеснявай за мен — отвърна живо Силест. — Ще изчакам мама, а баща ти може да те заведе до мястото ти.

— Да, разбира се — каза Емили. Стана й ясно, че няма да може да се откъсне от баща си. Преодоля притеснението си чак когато Силест бе вече далеч. — Е, татко?

— Получи ли бележката ми? — попита рязко Бродърик, като моментално пренебрегна етикета. Явно бе много напрегнат.

— Да. Съжалявам, татко. Знаеш, че не мога да направя нищо. О, татко, как е възможно да си толкова безотговорен?

— Това бе просто липса на късмет. Случва се — махна с ръка баща й. После се наведе към нея и пошушна в ухото й: — Слушай, Ем. Знаеш, че мога да се оправя с малко финансова помощ от твоя страна.

— Поне ми дай време. Блейд ще омекне към теб, но е още твърде рано да очаквам това от него Трябва да си наясно, татко.

— По дяволите, Ем. Нямам време. Опитай се да ми уредиш дълговете.

— Наистина ли си проиграл всичко?

— Всичко — потвърди тъжно Бродърик. — Проблемът е, че не мога да покрия задълженията си.

Емили бе покрусена и отчаяна, въпреки че познаваше много добре безпътния живот на баща си.

— Татко, как си могъл да проиграеш всичко? Работих години наред, за да осигуря теб и близнаците! Това е ужасно! Страшно съжалявам. Какво ще правим сега?

— Не се паникьосвай, скъпа. Първото, което трябва да се направи, е да убедиш Блейд да покрие дълговете ми.

Тя се вгледа в него, като се мъчеше да разбере дали вярва в това, което казва.

— Татко, но ти знаеш, че той никога няма да го направи.

— Не той, а ти трябва да го направиш, Ем. Не разбираш ли? Спешно е. Емили, скъпа, трябва да ти кажа, че направих ужасна грешка. Миналата нощ пих малко повече. Знаеш как е, когато човек не си брои чашките. Страхувам се, че говорих твърде свободно за разни неща.

— За какво и на кого? — Емили беше вбесена и се опитваше да разбере причината за напрежението в гласа на баща си. Звучеше по-страшно от загубата на карти.

В това време една тъмна сянка се изправи до Бродърик Фарингдън.

— Вашият баща направи грешката да говори с мен, лейди Блейд — каза познат язвителен глас.

— Господин Крофтън? — Емили с уплаха погледна към тъмната сянка. Обзе я ужас и предчувствие за нещо непоправимо, докато се опитваше да запази самообладанието си. — Страхувам се, че не разбирам за какво става въпрос.

Крофтън се приближи; гласът му стана тих и поверителен.

— Баща ви и аз станахме близки приятели. Той бе много разстроен, след като загуби на карти. Сигурен съм, че го разбирате и му симпатизирате, задето ми се оплака, че трябва да плаща дълговете си. После счупи няколко бутилки и накрая не издържа и ми разказа за скандала във вашето минало.

Устните на Емили пресъхнаха. Тя отчаяно погледна баща си.

— Татко?

— Истина е, момиче — каза мрачно Фарингдън. — Боже, помогни ми. Разказах му за злополучния инцидент. Бях пиян като свиня. И тази дреболия изплува в съзнанието ми след загубата. Знам, че ме разбираш. Но проблемът е, че той заплашва да разгласи това на целия град, ако не му се плати.

— Страхувам се, че ще се получи доста неблагоприятен ефект върху престижа на Блейд, когато тази неприятна клюка за съпругата му се разпространи из града — измърмори Крофтън. — Ще бъде отритнат от всички и ще бъде принуден да се оттегли в провинцията. И не мисля, че ще ви бъде много благодарен, скъпа моя.

— По-вероятно е да ви унищожи, мистър Крофтън — каза яростно Емили.

— Но непоправимото вече ще е станало. Хората ще приказват. Помислете за реакцията, която ще последва; за опетнената титла на Блейд; за унижението, което ще бъде принуден да преживее. Дълги години вашият съпруг се бори за днешните си позиции в обществото, мадам. Но си създаде и много врагове. Има хора, които го мразят и няма да се поколебаят да използват скандала от вашето минало, за да го унищожат. И всичко това ще се дължи на вас, лейди Блейд.

Емили почувства, че й се повдига, но успя да запази спокойствие, докато се взираше в тъмнината, която скриваше лицето на Крофтън.

— Вие не цените високо живота си, нали, мистър Крофтън? — попита хладно тя.

— Не ме плашете с гнева на вашия съпруг, мадам. Това е блъф. Не мисля, че ще позволите нещата да стигнат дотам. Ако отидат толкова далеч, непоправимото вече ще е станало, нали?

— Мистър Крофтън…

— Погрижете се дълговете на вашия баща да бъдат изплатени изцяло, лейди Блейд. Всички знаят, че обожавате своя съпруг, и аз не мога да пропусна обстоятелството, че сте готова да се жертвате за него. Сигурен съм, че ще направите необходимото, за да го спасите от скандала.

Емили пое дълбоко въздух.

— И как очаквате да платя дълговете на баща ми? Получавам известна сума пари, но те едва ли ще са достатъчни.

Крофтън се изсмя подигравателно.

— Публична тайна е, че Блейд е подвластен на вашия чар, скъпа. Бог знае защо, но вие като че ли сте го омагьосали. Явно държи на вас и няма да ви бъде трудно да го убедите, че тези разходи са важни и да го накарате да плати. Можете да кажете, че дължите на лейди Малкълм или на мисис Бриджтънс. И двете са известни картоиграчки.

— Да не сте полудели? — прошепна Емили. — Той много лесно ще разкрие една такава лъжа.

— Ако не ви харесва тази идея, тогава опитайте с женско кокетство да излъжете вашия съпруг. Както споменах, той си пада по вас. Може да имате успех, ако си поискате диамантено колие или перлена огърлица, веднага ще си направите копие, а оригинала ще продадете на някой дискретен златар.

— Това никога не може да стане. Блейд ще познае копието веднага щом го види. Има набито око за подобни неща.

— Тогава трябва да измислите нещо друго, мадам, ако искате да спасите вашия съпруг от скандал и унижение. Нека да помислим. Може би една малка кражба ще свърши работа.

— Кражба?

— Да, защо не. Чувал съм легенди за страхотната колекция от скъпоценни дракони, която Блейд е донесъл от Източна Индия. Казват, че зверовете се намират в библиотеката и всеки от тях струва цяло състояние. Кой ще забележи, че някой липсва? Ако случайно се разбере, много лесно е да се обвини прислугата.

— Мили Боже. Татко, спри го! — Емили се обърна отчаяно към баща си, макар да знаеше, че няма да получи подкрепа.

— Страшно съжалявам, Ем — каза Фарингдън, безкрайно разочарован от развитието на събитията, но очевидно готов да се откаже от отговорност така, както бе правил и в миналото. — Това нямаше да се случи, ако ти не беше дала така глупаво сърцето си на Блейд. Предупредих те, но ти се омъжи за него.

— Тъжно наистина — съгласи се Крофтън. — Имам една идея, лейди Блейд, за това, как да откраднете дракони, без да бъдете разкрита и обвинена. Ще изчакате нощта на вашия първи бал и ще скриете някой от зверовете. Къщата ще бъде препълнена с хора и допълнителна прислуга. Когато се открие липсата, ще бъде обвинен някой от външната прислуга, наета за случая.

— Но вие никъде няма да можете да заложите нещо така екзотично, като драконите на Блейд — каза бързо Емили. — Всеки златар ще се усъмни.

— О, не е необходимо да се залага самата статуя. Аз просто ще сваля скъпоценните камъни и ще ги продавам един по един — засмя се Крофтън. — Да, чудесен план. Не сте ли съгласна?

— По дяволите — прошепна Емили, почувствала се като затворена в клетка.

— Какъв цветист език, скъпа — каза подигравателно Крофтън. — Не се учудвам, че Блейд ви намира за интересна. Той винаги е обичал необикновените неща. — Поклони се иронично на Емили и баща й и добави: — А сега, ако вие двамата ме извините, трябва да намеря своето място. „Отело“ е толкова интересна опера, нали? Любимият ми откъс е, когато разяреният съпруг удушава невинната си жена. Разбира се, във вашия случай нещата са по-различни, лейди Блейд. Все пак вие не сте толкова невинна.

Емили гледаше напълно безпомощно как тъмната сянка изчезва в тълпата. Когато Крофтън се скри от погледа й, тя се обърна към баща си:

— Как посмя, татко? Как посмя да сториш такова нещо на Саймън?

— Виж какво, момиче, не можеш да ме обвиняваш. Блейд е виновен за сегашното положение, понеже те отмъкна от твоето семейство.

— Много добре знаеш, татко, че той не ме отмъкна.

— Причината, разбира се, е в твоите проклети романтични приумици, които те накараха да си мислиш, че си влюбена в този мъж. На този свят няма чувствителна жена, която да не е изпадала в беда. Всичко се дължи на теб, Емили. Знаех си, че няма начин тайната да бъде опазена. Той трябваше да знае за това. Бъркотията е колкото твоя, толкова и негова и затова трябва да плати.

— По дяволите!

Емили се завъртя на токовете на новите си зелени пантофки и избяга от баща си.

 

 

Няколко часа по-късно Емили лежеше в леглото си загледана в избродирания балдахин. Откакто се бе прибрала у дома от Бриджтънс, тя не можеше да заспи. Преди около час бе чула Саймън да се разхожда из спалнята си и с напрежение го очакваше да дойде при нея, както правеше почти всяка вечер. Но той не отвори свързващата врата. Сега в другата спалня бе тихо. Саймън си бе легнал самичък.

Емили се обърна настрана и изхлипа във въз главницата от разочарование и гняв. Съзнанието й бе затормозено. Все още се чудеше как успя да запази самообладание по време на постановката на „Отело“, така че Силест и лейди Норфкот да не разберат, че нещо не е наред. От друга страна, тя бе доста разсеяна и Силест трябваше да й напомня да използва новите си очила за опера.

Когато дойде сцената, когато Отело убива невинната си жена, тя гледаше вцепенена от ужас. Думите на Крофтън звучаха в ушите й. Но в случая не ставаше въпрос за невинност, а за скандал. Блейд се ожени за нея, като направи всичко възможно ужасният скандал да не напуска Литъл Дипингтън и никой да не споменава за него.

А сега точно това щеше да се случи.

Емили се изправи и удари с юмруци по възглавницата. После отхвърли завивките и стана от леглото. Трябваше да намери начин да спаси Саймън от унижението и позора, които щяха да се стоварят върху него, ако обществото разбере за нейното минало.

Баща й беше прав. Цялата тази бъркотия бе нейна работа. Емили тропна по пода от гняв. Тя бе тази, която уговори Саймън да й предложи брак, като му обясни, че това е чудесна сделка. Застраховка срещу финансов провал.

Плачеше й се от ярост. Саймън не се нуждаеше от застраховка за своето богатство. Нуждаеше се от защита срещу опасността нейното минало да бъде разкрито. При тази мисъл се сепна. Това, от което се нуждаеше, беше именно застраховка. Застраховката, че Крофтън ще си мълчи.

Емили започна да се разхожда. Умът й работеше напрегнато, като търсеше най-рационалното решение. Колкото повече мислеше по проблема, толкова повече отговорът ставаше очевиден.

Ако трябваше да защити Саймън от скандал, трябваше да е сигурна, че Крофтън ще мълчи. Това, от което се нуждаеше, бе план да се отърве от него. Завинаги.

Емили седна внезапно на стола. Завинаги значеше вечно. Плащането на дълговете на баща й нямаше да реши проблема, тъй като Крофтън винаги щеше да е заплаха за силата и положението на Саймън, който бе постигнал всичко с толкова мъки и страдания.

Емили мисли дълго по този въпрос и стигна до извода, че съществуват две възможности Саймън да бъде защитен.

Първата бе да изчезне завинаги от живота на Саймън и всички да си мислят, че е загинала трагично. Проблемът се състоеше в това, че познаваше много добре съпруга си и знаеше, че той ще я търси, докато не открие тялото й или самата нея.

Другата възможност бе Крофтън да изчезне завинаги. Тази мисъл накара дъха й да спре.

Когато се поуспокои, започна да мисли ясно и логично. Вече знаеше какво трябва да направи.

След дълъг размисъл тя стана, отиде до свързващата врата и я отвори с треперещи пръсти.

Стаята на Саймън бе потънала в тъмнина. Трудно можеше да различи затъмненото легло без очилата си. Известно време стоя загледана, докато силното чувство на дълг и любов не избуя в нея.

— Ще те защитя, драконе — прошепна тя.

— Емили?

Дрезгавият глас на Саймън я сепна. Емили подскочи от уплаха.

— Съжалявам, милорд. Не исках да ви будя.

Тя не бе говорила с него, откакто се видяха у Бриджтънс. Вярно, че той я бе поканил на танц, но говориха малко. След като установи присъствието й там, той изчезна.

— Да не си решила да ме молиш, фейо? — попита без каквото и да е вълнение Саймън. — Защото, ако си дошла за това, трябва да знаеш, че си губиш времето. Няма да спасявам баща ти така, както спасих брат ти. Нито ще му позволя да се оправи, както стана с Норфкот, Конънбъри и Пенингтън. Това е съвсем различно нещо.

Емили усети непоколебимата хладина в гласа му и знаеше, че говори истината.

— Няма да те моля да платиш дълговете на баща ми, Саймън. Знам, че това ще мине всички граници.

— Със същия успех можеш да поискаш и звездите. Чаках доста дълго своето отмъщение.

— Разбирам това, милорд.

Последва тишина. След минута Саймън проговори отново. Гласът му бе по-суров от всякога.

— Е, цяла нощ ли ще стоиш на прага? Изглеждаш като мрачен дух в нощница.

Емили инстинктивно погледна надолу към финия блед муселин, който обгръщаше тялото й.

— Така ли мислите, милорд? Никога не съм виждала дух.

— Аз съм виждал — каза спокойно Саймън. — Този на баща ми. Заклевам се, че проклетият призрак ме преследва от дванадесетгодишна възраст. Но напоследък изчезна. Върви да си лягаш, Емили.

— Да, милорд.

Тя се подчини, пристъпи в своята стая и посегна да затвори вратата.

— Чакай — каза неочаквано Саймън.

— Какво има, милорд?

— Защо дойде в моята стая, ако не за да ме молиш?

— Не знам, не мога да обясня — каза мило Емили. — Просто ми се прииска… да ви погледам.

— Сигурна ли си, че не си дошла, за да ме молиш да забравя за отмъщението?

— Знам, че това е безполезно, милорд. Вие сте решен на това отмъщение. Надявам се то да ви донесе спокойствието, което търсите.

— По дяволите, жено! в момента ти си най-голямата заплаха за моето спокойствие. Цялата вечер бе така. — Внезапно Саймън отхвърли завивките и се изправи на крака. После тръгна към нея.

— Саймън? — Емили направи още една крачка назад от объркване. — Сърдиш ли ми се?

— Не ти се сърдя — той я хвана и я стисна в прегръдките си, преди тя да може да се осъзнае. После се обърна и тръгна с нея към масивното си легло. — Не знам как се чувствам в момента, но не ме и интересува. Ти си в моята стая и знам, че те искам в леглото си. Това е достатъчно засега, съпруго.

Емили не възрази. Когато я просна в средата на леглото и легна върху нея завладян от силна страст, тя го обгърна с ръце и го придърпа към себе си.

Устните на Саймън се впиха в нейните. Тя се вкопчи в него така силно, както и той в нея. Емили тихичко се закле, че ще направи всичко, за да го защити.

 

 

Доста по-късно Емили се събуди и откри, че Саймън я носи към леглото й. Беше щастлива, радваше се на силата и мощта на ръцете му.

— Ще останеш ли при мен? — попита сънливо тя, когато съпругът й я сложи върху завивките.

— Не — отвърна Саймън, застанал до леглото и загледан в нея. — Не мисли, че ще посмея да сторя това, фейо. Не тази вечер. Чудя се дали Фарингдънови не си направиха една последна шега с мен, като ме убедиха да се оженя за най-голямата си слабост.

— Аз не съм най-голямата ви слабост, милорд — каза тихо Емили. — Вие имате по-голяма слабост.

— Не, надявам се да не си права. Във всеки случай трябва да бъда внимателен. Няма да ти позволя да разрушиш всичко, което съм планирал и чакал цели двадесет и три години.

— Няма да го сторя, Саймън.

— Ще ми бъде любопитно да видя дали когато твоят баща ще бъде принуден опозорен да напусне града, ще продължиш да идваш в моето легло с такова желание като тази вечер. Лека нощ, съпруго.

Саймън се прибра в своята спалня, като затвори вратата зад себе си.

Емили лежа будна, с влажни очи и ясно съзнание чак до зори. Детайлите от нейния план започваха да се изясняват в ума й. Нощта на първия бал, организиран от нея, беше най-подходящото време за това, което възнамеряваше да направи.

Първата й задача беше да намери подходящ пистолет; нещо мъничко, което можеше да се скрие в дамската й чантичка или под наметалото. За всеки случай ще е най-добре да вземе два.

След това щеше да има проблеми с тялото.

Емили внезапно започна да трепери загубила самообладание. Дланите й станаха студени и влажни, сърцето й заби лудо. Почувства се замаяна от това, което планираше.

Героинята ми от „Мистериозната дама“ не е толкова слаба, каза си тя окуражително. Мислила си винаги за себе си като за смела жена, готова да спасява своя възлюбен. Да застреляш Крофтън не е по-страшно, отколкото да срещнеш истински дух или чудовище.

Емили се помоли нервите й да издържат в нощта на бала. Знаеше, че ако планът й не се изпълни, за нея нямаше да има друга възможност.

Арестуването на жена му щеше да бъде за Саймън при всички положения по-голям скандал отколкото злополучният инцидент от нейното минало.