Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 107 гласа)

ГЛАВА 12

— Обожавам твоята къща, Саймън — заяви Емили, танцувайки между червените, златни, зелени и черни цветове в библиотеката. Докато се въртеше около скъпоценните дракони, тя протегна нежно ръка, за да ги потупа по главите. Тъмнозелените краища на роклята й се развяваха около краката й.

Балът бе свършил преди един час и бе продължил твърде дълго. Много време им отне и придвижването до каретата, с която се прибраха през препълнените улици. Но Емили не можеше да спре да танцува. Тя се чувстваше пламнала, въодушевена и одухотворена. Тананикаше си мелодията на валса, който бе танцувала със Саймън.

— Обожавам тази стая — продължи тя, като кимна. — Всичко е точно така, както си го представях. Екзотично и изпълнено със странни неща, твърде мистериозни. — Тя отново потупа златно-черния дракон, докато подскачаше около камината.

— Не съм изненадан. Имах чувството, че ще ти хареса. — Саймън наля две чаши с коняк и й даде едната.

Тя взе чашата от ръката му и продължи да танцува.

— Това показва колко сходни души имаме виж, Саймън, държа да ти кажа, че ние общуваме…

— На по-високо ниво — довърши той. — Да, скъпа моя, ти констатираш този факт твърде често. — Той вдигна чашата си за малък поздрав. — За теб, съпруго. Ти има голям успех тази вечер.

— Благодарение на лейди Мериуедър — засмя се Емили и затанцува към далечния ъгъл на стаята. — И на лейди Норфкот. Тя бе толкова мила. Заедно със Силест ме представиха абсолютно на всички. Танцувах през цялото време, включително и два валса.

— Араминта ми каза, че първият бил с Ашбрук.

Емили му хвърли един бърз, изпитателен поглед, докато се въртеше около една от големите сатенени възглавници. Питаше се дали Саймън знае, че скандалът отпреди пет години бе с Ашбрук и ако знае — дали ревнува. Едва ли, помисли си тя, Саймън притежава желязно самообладание и твърде силна увереност в себе си, за да бъде ревнив. Освен това беше сигурен, че притежава сърцето й.

— Да, Ашбрук ме покани на първия валс. Саймън, мисля, че трябва да ти кажа нещо за него.

— Какво ще е то? — Саймън я наблюдаваше внимателно през призмата на чашата си.

Емили се спря пред една изящна китайска картина, изобразяваща закръглени коне и странно облечени бойници. През очилата си тя я разгледа много внимателно и едва тогава каза:

— Ричард бе мъжът, когото мислех, че обичам преди пет години. С него избягах.

— Ти не си избягала с никого преди пет години — заяви тихо Саймън. — вече ти обясних, че такова нещо не се е случвало. Няма никакъв злополучен инцидент в твоето минало.

Емили се обърна изненадана.

— Но, Саймън… о, разбирам. — Тя внезапно осъзна всичко. — Това е част от твоя план да ме представиш успешно в обществото, нали? Ще се справим смело с този проблем, като просто ще го отричаме, така ли?

— Да, точно така.

— Прекрасна идея — рече замислено тя, — но какво ще стане, ако Ричард се разприказва?

— Не мисля, че ще го направи.

— Вероятно си прав — кимна с разбиране Емили. — Предполагам, че ще му бъде трудно.

Саймън се усмихна, а златните му очи пламнаха.

— Нещо повече от обикновено затруднение, Емили. По-скоро ще е опасно за него.

— Прав си, трябва да мислим и за собствената си репутация.

— Покрай другите работи.

Емили кимна отново и възобнови танца си. После хвърли още един изучаващ поглед към Саймън.

— Предполагам, че не ревнуваш от лорд Ашбрук, нали?

— Заради несъществуващата случка или защото танцува тази вечер с него?

— И за двете — рече с вълнение Емили. Сърцето й силно туптеше.

— Трябва ли да ревнувам? — Гласът на Саймън бе изцяло лишен от чувство.

— Не, дори за секунда, не — увери го смело тя. — Преди пет години направих голяма глупост. Истината е, че разбрах веднага щом напуснахме Литъл Дипингтън, че не желая да се омъжа за Ричард. Беше много вълнуващо да избягам към границата, а и Ричард рецитираше прекрасни стихове. Но аз скоро бях принудена да се сблъскам лице в лице с факта, че не го обичам. Просто не можех да се омъжа за него.

— А валсът тази вечер? Откри ли някакво ново чувство у себе си, когато той те взе в обятията си?

— Не — изправи глава Емили. — Ни най-малко. Беше, като да срещнеш стар познат, когото не си виждал от дълго време.

Тя реши да не казва на Саймън за примамливото предложение на Ашбрук да прегледа нейната поезия, въпреки всичко нищо не беше сигурно. Ашбрук можеше да заяви, че „Мистериозната дама“ не става за печат. Това щеше да е достатъчно голямо унижение.

— Разбирам. Нещо като среща на стари познати.

— Да, точно така. — Емили изтананика още няколко такта от мелодията на валса. — Знаеш ли, Саймън, странно е, но изглежда няма да мога да се успокоя тази вечер. Все още съм много развълнувана.

— Би трябвало да си изтощена.

Саймън се облегна на черния китайски шкаф. Вече бе свалил сакото си, а сега развърза вратовръзката. Бялата копринена тъкан се изхлузи от врата му.

— Знам, но никак не съм уморена. — Емили отпи една глътка коняк. Погледът й се спря на най-близката от големите възглавници. — Саймън, кажи ми да не би да си взел тези възглавници от турски харем?

— Не, направени са по поръчка в Лондон. — Той също отпи глътка коняк. — Харесват ли ти?

— Прекрасни са. — Емили се излегна върху най-близката сатенена възглавница, като застана така, както мислеше, че трябва да стоят момичетата от един харем. — Как изглеждам? Мога ли да мина за източна графиня?

Погледът на Саймън се придвижи бавно от върха на сатенените й пантофки с избродирани дракони до червените къдрици на главата й.

— Вероятно — заключи той.

— Не изглеждаш много убеден. Може би очилата развалят всичко — тя ги махна и ги постави на най-близката масичка. После се изпъна отново и се опита да хвърли един убийствен поглед зад миглите си. — Така по-добре ли съм?

— Смятам, че изглеждаш малко по-автентично.

Тя се обърна. Краищата на полата й се бяха повдигнали и разкриваха част от краката й. Сви устни и се опита да се нацупи като момиче от харем.

— А сега как е?

— Емили, да не би да флиртуваш с мен? — попита тихо Саймън.

— Е, що се отнася до… — тя не можеше да види изражението на лицето му, но когато осъзна смисъла на въпроса, бузите й пламнаха. — Да, смятам, че е така — тя затаи дъх в очакване на неговия отговор.

— В доста странно настроение си тази вечер, нали?

— Щастлива съм, Саймън — каза тя, като махна с ръце, сякаш искаше да обгърне целия свят. — Имам чувството, че летя. Това бе най-вълнуващата, най-прекрасната вечер в моя живот.

— И сега искаш да я приключиш, като се любиш с мен?

Емили въздъхна и се обърна по гръб като протегна ръце над главата си.

— Казах ти, Саймън, че съм същество със силни страсти. Вероятно сетивата ми са така възбудени от вълнението тази вечер.

— Може би.

— Саймън?

— Да, Емили.

Тя пое дълбоко въздух.

— Последния път, когато се любихме, ти ми каза, че все още съм неопитна.

— Доколкото си спомням, казах, че ни трябва практика — отвърна той.

Тя се обърна на една страна и се подпря на лакът.

— Да, практика. Сигурна съм, че тази вечер имам огромно желание за практика.

Последва кратка пауза, след което прозвуча гласът на Саймън — тих, страшен и заплашителен:

— Освен това ти казах още нещо, Емили.

Тя седна на възглавницата, като сви колената си така, че краищата на роклята й се спуснаха около краката й. Протегна ръка за чашата коняк.

Отпи една глътка и я остави обратно на масата. След това обви с ръце свитите си колене.

— Каза ми, че трябва да ти се помоля, за да ме любиш — отвърна най-накрая Емили, като стегна още по-здраво ръце около коленете си.

— Ще изчакам да бъда помолен много внимателно. Проблемът се състои в това, скъпа, че не искам на сутринта да има обвинения. Ти не ще можеш да кажеш, че съм те подмамил.

— Никога няма да кажа такова нещо, Саймън. — Тя се колебаеше в тягостно очакване, примесено с несигурност. — Саймън?

— Да, Емили?

— Моля те, люби се с мен.

Странна тишина изпълни тъмната, екзотична стая. Чу се слаб звук и Емили разбра, че Саймън остави чашата си на масата. Тя го следеше как идва към нея. Не можеше да види лицето му без очилата си, но цялото й тяло гореше от вълнение. Усети уханието, което идваше от него, и осъзна, че те двамата наистина искат да общуват на по-високо ниво.

Саймън спря пред голямата сатенена възглавница. Той бе най-силният дракон в стаята, пълна със странни същества. Без да каже нито дума, седна до Емили и я взе в прегръдките си. Бавно и внимателно я свали върху златните брокати и като се плъзна върху нея, погледна лицето й. Сега бе толкова близо, че Емили можеше да види разтопеното злато в очите му.

— Сигурна ли си, че го искаш? — Саймън погали с палец нежните линии на лицето й.

— Да — прошепна тя, неспособна да произнесе нито дума повече. Странно чувство я обземаха всеки път, когато попаднеше в неговите обятия. — Моля те, Саймън.

— Много добре, Емили. — Той наведе глава и я целуна горещо по гърдите. — Само помни, че това беше твоя идея.

— Да, Саймън. — Тя обви бавно с ръце врата му и се усмихна трепетно. — Знаеш ли, не беше толкова зле, колкото си си помислил.

— Значи не било толкова зле? — Започна да сваля роклята й.

— О, люби ме, Саймън! — усмивката й се превърна в радостен смях. — Не беше никак зле.

— Радвам се — Саймън издърпа корсажа й по-ниско, докато гърдите й се освободиха напълно. После започна да я гали по зърната. — Може би някои път отново ще ме помолиш.

— Очаквам, че ще го направя — каза тя със задоволство, — ако преживея духовна близост, както ми беше обещал.

Саймън се засмя тихо, но постепенно смехът му се превърна във вик.

— Разбирам, че сега трябва да го направя.

Емили изтръпна, докато пръстите му я галеха по гърдите. Тя се възбуди и краката й се плъзнаха по сатена. Саймън започна да я целува и промуши крак между бедрата й.

Емили разтвори устни и Саймън вкара езика си веднага. Тя усети вкуса на коняка, който беше пил. Същевременно неговото ухание замая главата й. Тя го обгърна с ръце и инстинктивно се опита да разтвори крака.

— Не — прошепна Саймън, като престана да я целува. — Този път ще запазя самообладание и ще направя всичко много бавно.

Той разкопча корсажа и свали фустата от кръста й. Очите на Емили бяха затворени. Тя чувстваше върху гърдите си топлината на дланите му, които я изгаряха и възпламеняваха кръвта й. Голямата възглавница, върху която беше легнала, й се струваше като пухкаво златно облаче. Отдаваше му се все повече и повече, докато той сваляше дрехите й.

— Имаш красива кожа, Емили. Мека и гладка, създадена за милувки.

Саймън започна да я целува по врата и гърдите. Зъбите му леко захапаха зърната й и ръката му се плъзна надолу.

Емили дишаше тежко, въртеше се в ръцете му, искайки още ласки.

— Не, още не. Казах ти, че този път няма да бързам и ще те накарам да полудееш, фейо.

— Саймън?

Той издърпа балната рокля през главата й, после се протегна надолу и разкопча жартиерите. Ръката му нежно погали краката й, докато сваляше чорапите.

Емили сгуши пламналото си лице в плисираната бяла риза и се вкопчи в него. Саймън се засмя тихо и започна да гали бедрата й. Емили се радваше и на приятното усещане, което създаваше златният сатен под гърба и бедрата й. Това бе прекрасно, екзотично чувство.

— Сега изглеждам ли като момиче от харем?

Саймън се усмихна и зарови ръка в триъгълника от червени косъмчета между краката й.

— Много рядка и необикновена жена от харем. — съгласи се той. — Ако бъдеш продадена на търг, ще получиш много добра цена.

Тя го погледна през миглите. Чувстваше се великолепно в ролята на безпътна жена.

— Ще ме продадеш ли?

— Никога — закле се той. Пръстите му играеха из червените къдрици. После дръпна леко ръката си.

Емили отвори очи.

— Нещо не е наред ли?

— Не, мила. Просто искам да ми стане по-удобно.

Саймън свали ризата и раздърпаната вратовръзка. После ръцете му започнаха да разкопчават бричовете и в следващия миг се изправи чисто гол. Огънят осветяваше мускулестите контури на раменете и бедрата му.

— Пашите свалят всичките си дрехи, когато се любят с някоя жена от харема — каза Саймън, като се настаняваше до Емили.

Емили се засмя щастливо, когато се усети отново притисната към сатенената възглавница.

— Трябва да ви предупредя, милорд, че няма да търпя в харема никой друг освен себе си.

— Значи в харема ми ще има само една жена?

— Страхувам се, че е така. Не възнамерявам да те деля с друга жена — усмихна се тя съблазнително. — А и не мисля, че ще се нуждаеш от друга.

— Значи смяташ да ме държиш зает през цялото време? — Той прокара ръка по бедрото й, а погледът му опари гърдите й.

— Твърде зает — обеща Емили с пресипнал глас и зарови пръсти в къдриците по гърдите му. — Саймън, ти си красив — каза възбудено тя.

— Не, фейо, ти си красавицата. Гърдите ти се поместват точно в ръцете ми — той стисна едната й гръд и започна да гали зърното с палец. — Твоите устни са сякаш създадени за моите — той я целуна страстно, докато Емили не остана без дъх. — А твоите бедра са по-меки и топли от всичко на света — Саймън плъзна ръка между краката й.

Емили започна да диша по-тежко, когато пръстите на Саймън докоснаха най-интимните й места. Тя се вкопчи в силните му рамене и се притисна към него. Дълбоко и страстно желание изгаряше тялото й отвътре. Цялата жадуваше за онова облекчение, което беше изпитала веднъж в ръцете му.

— Още не — прошепна Саймън. Той хвана ръцете й, изпъна ги над главата й и стисна китките им. После легна върху нея и я целуна по клепачите. — Обещавам този път да се владея и ти да се научиш да се радваш на любенето.

— Радвам се, Саймън, наистина се радвам — Емили повдигна краката си и се опита да обгърне с тях тялото му.

— Сега ще стане още по-добре — обеща той, като продължаваше да я стиска за китките. После разтвори широко бедрата й и се настани между тях.

Емили стегна инстинктивно краката си и се опита да освободи ръцете си, за да може да ги обвие около врата му и да се притисне още по-силно към него.

Саймън я погледна и се усмихна бавно.

— Ще пусна ръцете ти, но ти не трябва да мърдаш.

— Не бъди глупав. Не мога да стоя така — каза Емили.

— Тогава ще направя нещо, за да ти помогна.

Той взе бялата си вратовръзка, която лежеше на килима, и я омота около крака на тежкото канапе над главата на Емили. После подаде краищата на вратовръзката в ръцете й.

— Дръж ги здраво — каза Саймън, когато пръстите й се свиха инстинктивно около копринения плат.

Объркана и уплашена, Емили се подчини.

— А сега какво? — попита с вълнение тя.

— Сега трябва да се държиш здраво за моята вратовръзка, докато огънят в теб се разгори много силно. Не се притеснявай, няма да издърпаш канапето; то е твърде тежко, а вратовръзката е направена от здрава коприна.

С изпънати над главата си ръце, Емили гледаше съпруга си.

— По дяволите, Саймън, не искам да си играя с твоята вратовръзка.

— Прави каквото ти казвам — каза той и се засмя тихо. — Забрави ли, че си момиче от харема? Момичетата от харема винаги правят това, което им кажат.

— Но, Саймън… Ох! — Емили изпъшка и пръстите й се свиха около краищата на плата, когато усети езика на Саймън по корема си.

— Когато не можеш да се удържаш повече, дърпай вратовръзката.

Саймън се придвижи надолу, ръцете му обвиха краката на Емили. После започна да я целува по краката. Тя се бе вцепенила.

— Саймън!

— Така е добре. Сега не мърдай. Стегнала си се здраво и чакаш моите милувки.

Ръцете му галеха краката й, а тялото й потръпваше. После той долепи устни до вътрешната част на бедрата й.

— Саймън…

— Хвани се по-здраво за вратовръзката — нареди тихо той. После я целуна отново, още по-страстно. — По-здраво, Емили!

Бурята от различни усещания, които обхванаха Емили, я плашеше и объркваше. Чувстваше се така, сякаш плуваше под повърхността на голямо море. Тя едва дишаше и бе изгубила способността си да мисли. Подчиняваше се сляпо на командите на Саймън.

Емили сграбчи бялата коприна със страшно вълнение и започна да я дърпа с всички сили. В долната част на тялото й огънят гореше все по-силно.

— Дърпай здраво, Емили. Трябва да използваш всичката си сила. Просто дърпай.

Пръстите му се плъзнаха в процепа между краката й и той целуна най-нежното и възбудено място от тялото й.

— По дяволите!

У Емили се разгаряше истинска буря от чувства. Тя се подчиняваше на тихите заповеди на Саймън и стискаше яростно краищата на копринената вратовръзка. Колкото повече дърпаше, толкова повече й се струваше, че е обгърната от истински пламъци.

— Още малко по-силно, Емили. Дръпни още малко. Ти си много влажна вече. Готова си. Още мъничко дръпни. Да, това е.

Емили изтръпна, когато усети как Саймън се опитва да влезе в тялото й. Държейки се здраво за краищата на вратовръзката, тя хвърли един премрежен поглед и го видя над себе си.

— Саймън?

— Не се пускай, Емили. — Той навлизаше много бавно. — Много си стегната, фейо. Но сега не те боли, нали?

— Не, не! О, Саймън, не мисля, че ще мога да издържа така — изохка тя. Пръстите й се бяха вкопчили в коприната, но се изплъзваха леко.

— Но?

Той се опита да излезе от нея. Тя се изплаши от мисълта, че може да я остави така сега, когато се радваше на прекрасно духовно преживяване.

— Саймън, не го прави!

— Нямам такова намерение, фейо. А и ти няма да ме изоставиш, нали? — Саймън се отпусна спокойно в нея. — Не, никога. Никога няма да те оставя. О, по дяволите! Стисни по-здраво вратовръзката! Малко по-здраво.

Той бе влязъл дълбоко в нея, бе станал част от нея. Емили не можеше да издържа повече, цялото й тяло трепереше конвулсивно.

— Саймън…

Чу се ясен звук и копринената вратовръзка се скъса. Ръцете на Емили изведнъж се оказаха свободни. Тя прегърна Саймън и се притисна до него точно когато неописуеми вълни на облекчение заляха цялото й тяло от главата до петите.

Тя чу възторжения вик на задоволство на Саймън и усети как той й се отдава изцяло. Притисна се безразсъдно към него, докато вълните на любовта не ги потопиха в горещото море на сладостта.

 

 

Доста по-късно Емили усети, че Саймън се събуди в ръцете й. Тя отвори мързеливо очи, като се чувстваше твърде слаба, за да се движи.

— Изглежда ще трябва да си купя нова вратовръзка — промълви Саймън и се обърна на една страна. Засмя се, като дърпаше накъсаните парчета от бяла коприна, които доскоро бяха изключително ценен атрибут от облеклото му. После развя няколко парцалчета под носа на Емили. — Не знаете силата си, мадам.

— Очевидно не — разсмя се силно тя и парцалчетата се разхвърчаха във въздуха. — Да не би това да беше една от любимите ти вратовръзки?

— Да. Потресен съм от тази загуба.

Емили се протегна, седна и сключи ръце на гърдите му. После положи уморено брадичката си върху тях.

— Ще се опитам да компенсирам загубата.

— Това ще бъде голямо усилие от твоя страна — усмихна се Саймън и зъбите му блеснаха.

— Знаеш ли, Саймън, мисля, че от теб ще излезе един истински паша. Понякога у теб има нещо варварско.

— Въобще не съм варварин. — Той я хвана за врата и я придърпа, за да я целуне. — Понякога съм прекалено културен, даже малко глупав.

— Никога!

— Така ли мислиш? Добре, чуй ме, скъпа съпруго. Аз предпочитах да се любя с теб в леглото, а не на пода на библиотеката. Не е ли тъпо и глупаво?

— Легло? — намръщи се Емили. — Звучи толкова нормално и безинтересно, даже прекалено прилично. Въпреки всичко може и да сте малко глупав, милорд.

— Лисица. — Той я придърпа отново върху златния сатен и я целуна звучно.

Тази целувка беше като малко наказание, но бързо премина в нещо много по-силно. Емили му се отдаде радостно, преди Саймън да прекъсне целувката и да се загледа в нея с блеснали очи.

— Е, Емили, получи ли повече, отколкото очакваше? — попита тихо той.

— О, да, Саймън. Почувствувах се така, сякаш бях на златния бряг на любовта. — Тя се усмихна срамежливо, защото знаеше, че това, което владееше сърцето й, бе изписано и в очите й. — Беше чудесно метафизично преживяване, извънредно стимулиращо за сетивата. Нямам търпение да го направя отново.

Саймън въздъхна и се отпусна, смеейки се.

— Бях длъжен да знам, че една толкова страстна жена ще бъде ненаситна. — Той се изправи и посегна към ризата си. — А сега, съпруго, хайде да се качим горе и да се държим като културни хора.

— Каква прекрасна идея, милорд. — Емили взе очилата и ги нагласи на носа си. — Само си помисли, че имаш пълен гардероб с вратовръзки в твоята стая.

Саймън погледна жена си, която не носеше нищо друго освен очилата си и се засмя отново.

— Наистина. Мадам, обещавам ви, че ще бъдете приятно изненадана от многобройните ми и качествени вратовръзки.

 

 

Зазоряваше се, но Саймън не беше заспал. Нежното и топло тяло на Емили се гушеше до него и той усещаше нейния аромат, примесен с уханието на скоро отминалата любов. Едно парцалче бяла коприна все още беше между пръстите й. Този път се бе справил много по-добре. Бе удържал на клетвата си да накара Емили сама да дойде при него. И тя го направи. Отдаде му се толкова грациозно и непринудено, че той бе запленен. Но имаше и нещо по-важно — успя да се владее през цялото време, до момента, в който реши да удовлетвори и себе си.

Неговите отношения с младата му съпруга бяха по-близки, отколкото трябваше да бъдат. Той се опитваше да бъде хладнокръвен и обективен, за да прецени правилно ситуацията. Емили бе научила, че може да я направи щастлива всеки път, когато пожелае, а също така и че умее да се владее.

Бе принудена да признае, че неговата воля е по-силната в техния съюз. Той дълго бе очаквал този момент и цената си заслужаваше. Докато чакаше да бъде победена от собственото си неудържимо любопитство и луда страст, Саймън бе преценил обстоятелствата. Отсега нататък съпругът й щеше да бъде грижовен и Емили го знаеше.

Всяка жена трябва да уважава желанията на мъжа до себе си, особено когато е бивша Фарингдън.

— Саймън? — обади се провлечено Емили.

— Мислех, че спиш, фейо.

— Бях заспала. Но си спомних нещо, което исках да ти кажа по-рано. Имах разговор с лейди Норфкот тази вечер.

Саймън веднага застана нащрек.

— Наистина ли? И какво обсъждахте?

— Е, аз й благодарих, задето ме е поканила на бала, а тя ми отвърна, че това е най-малкото, което може да направи, тъй като съм спасила Силест от Невил. Освен това тя смята, че е длъжна да бъде мила с мен заради това, което се е случило между бащата на Норфкот и твоя баща.

— Това ли ти каза тя?

— В общи линии, да. Но аз я помолих да не се притеснява.

Саймън се съсредоточи.

— Какво точно й каза. Емили?

— Просто това, че каквито и задължения да е имало в миналото, тя ги е изплатила, като ме е въвела в обществото. Тя беше толкова мила с мен, Саймън! Не можех да понеса, че се смята моя длъжница. Освен това не желая някои приятелства да се основават на чувството за дълг.

— Значи си й казала, че дългът е изплатен напълно?

— Да, точно така. Трябва да призная, че тя се почувства много облекчена.

— По дяволите — измърмори Саймън. — Сигурен съм, че е било така. А то е нищо в сравнение с това, което е изпитал Норфкот.

— Е, надявам се да е така. Те са прекрасна двойка.

Саймън се успокои. Норфкот бе последният от четиримата. Все пак ставаше въпрос за бащата, който бе пренебрегнал писмото, написано от Саймън преди двадесет и три години, а не за сегашния маркиз.

А и Саймън бе длъжен да признае, че лейди Норфкот представи чудесно Емили в обществото. Вероятно дългът бе изплатен изцяло.

— Емили — каза рязко той, — в бъдеще не давай обещания или уговорки по моите проблеми, преди да си се консултирала с мен. Ясно ли е?

— Да, Саймън. Но смятам, че в случая става въпрос за някакво старо недоразумение.

— Тук грешиш, фейо. Норфкот и аз се разбираме много добре.