Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 107 гласа)

ГЛАВА 5

Емили съсредоточено се мръщеше над писмото, изпратено от мистър Дейвънпорт — човекът, който се занимаваше с финансовите дела на баща й.

Уважаема мис Фарингдън,

Трябва да ви уведомя, че изпълних вашите инструкции и продадох ценните книжа. Надявам се, ще бъдете радостна да узнаете, че крайният резултат е твърде удовлетворителен.

Пишете ми за вашите намерения по отношение на инвестициите в минното дело, за които споменавате в последното си писмо.

Винаги на вашите услуги:

Г. Дейвънпорт

Емили се усмихна удовлетворено и написа на Дейвънпорт бележка, с която му нареждаше да се включи в минния проект в Нортъмбърленд. Когато привърши, тя дръпна шнура на звънеца, който висеше до бюрото. Икономът на Сейнт Клер Хол — мистър Дакет — се появи веднага.

— Ето ви и вас, Дакет — засмя се весело Емили. — Моля ви, предайте на персонала, че сделката с ценни книжа е приключила успешно. Вашите инвестиции донесоха добра печалба. Полиците са в банката.

Строгото изражение на Дакет изчезна моментално и лицето му пламна от благодарност и удовлетворение.

— Персоналът ще бъде възхитен, мис Фарингдън. Наистина възхитен. Моля ви, приемете нашите най-сърдечни поздравления и благодарности. Не можете да си представите какво облекчение е да знаеш, че си осигурен финансово на старини. Той се поколеба, но добави: — Обстоятелствата са такива, че не можехме да разчитаме на друго.

Емили се усмихна леко и отговори:

— Познаваме се от много години, Дакет. Можеш да бъдеш откровен. Отлично зная, че ако персоналът в къщата разчита на обещанието на баща ми да заделя по малко от вашите заплати за пенсиите ви, то всички ще мизерствате на старини.

— Твърде силно изявление, но вероятно това е самата истина — Дакет си позволи една усмивка. — Във всеки случай ние сме ви безкрайно благодарни за вашите съвети и услуги, мис Фарингдън.

— Аз съм тази, която е изключително благодарна, Дакет — каза сериозно Емили. — Вие се грижите добре за мен. Не знам какво бих правила без вас. Сигурно щях да се чувствам много самотна. Надявам се и за в бъдеще да е така.

— Благодаря ви, мис Фарингдън — каза сърдечно икономът. — Ще се опитаме.

Тя се усмихна.

— Ще успеете, сигурна съм. О, Дакет, още нещо, преди да си тръгнете.

— Да, мис?

Емили замълча за момент, търсейки подходящите думи.

— Има ли въпроси от страна на мисис Хикинботъм относно следобедните приготовления?

— Няма такива, мис Фарингдън — погледът на Дакет омекна. — Уверявам ви, че тя има опит от работата си при предишния си работодател и умее да поднася чай на гости.

Емили изпитваше неудобство да разпитва така за качествата на икономката.

— Да, разбира се — каза тя. — Просто малко се притеснявам. Толкова рядко ми се случва да се забавлявам тук, в Сейнт Клер. Освен това никога не ни е идвал граф на гости.

— Спомням си, че веднъж мисис Хикинботъм спомена, че преди няколко години е отговаряла за приготовлението на чая на една маркиза.

Емили се почувства успокоена.

— Чудесно. Благодаря ви, Дакет.

— Винаги на вашите услуги, мис Фарингдън. Уверявам ви, че днес следобед всичко ще мине гладко.

— Надявам се да е така. Още нещо. Бихте ли помолили мисис Хикинботъм да провери дали имаме чай от сорта „Леп Сенг“? Ако имаме, предпочитам да сервира от него.

— „Леп Сенг“? Ще проверя.

Благодаря ви. Разбирате ли, заради графа. По някакво стечение на обстоятелствата неговият кон се казва Леп Сенг. Ето защо предполагам, че графът предпочита този сорт.

— Неговият кон? — Дакет се сепна за миг, но бързо възвърна самообладанието си. — Разбирам. Ще говоря с мисис Хикинботъм още сега, мис Фарингдън.

Икономът тихо се оттегли. Емили гледаше затворилата се зад гърба му врата и си мислеше, че тези дни трябва да попита Саймън защо е кръстил жребеца си Леп Сенг. Трябваше да го попита и за още много неща; имаше толкова интересни теми за разговор. Прекрасно е жена да се омъжи за мъж с изтънчена чувствителност, с когото има духовна връзка и може да общува на по-високо ниво.

Разбира се, тяхното общуване в чисто светски и материален план също беше много вълнуващо. Емили усети, че й става топло, въпреки че камината не гореше.

Тя се загледа замечтано през прозореца. Никога дотогава не беше изпитвала подобно чувство на освобождение както миналата нощ в библиотеката. То придаде нов смисъл на много поетични пасажи от любимите й автори. И — още нещо — фразата „силна страст“ придоби ново значение.

Сладка, щастлива тръпка премина през цялото й тяло, като лек електрически удар. Всичко бе неописуемо и почти неразбираемо. Досега никога не й бе вървяло, освен, разбира се, във финансовите дела.

— По дяволите! — извика високо Емили и веднага се намръщи. Наистина трябваше да спре да ругае по този начин, който съвсем не приляга на една дама. Скоро щеше да стане графиня, а графините не ругаят.

Тя се надяваше, че благородническата титла на Саймън няма да го принуди да иска по-дълъг срок до брака. Едногодишният годеж не бе нещо необичайно в обществото. Трябваше да бъдат уточнени още много въпроси, но Емили не мислеше, че ще може да чака цяла година.

Тя с неохота насочи вниманието си обратно към купчината писма, списания и друга кореспонденция, лежаща на бюрото й. Последното нещо, което й се искаше тази сутрин, бе да се занимава с инвестиции. Но като се имаше предвид как мъжете от семейството се разпореждаха с парите, постоянното наблюдение на финансовите дела бе необходимост. Нейната майка винаги й беше обяснявала, че някой трябва да се грижи за баща й и братята й. Мисис Фарингдън напомни за това на Емили и от смъртния си одър.

Без какъвто и да е ентусиазъм Емили взе последния брой на „Джентълменс мегъзин“ и се зачете в месечните обобщения за цените на стоковата борса. После прегледа движението на дневните цени на ценните книжа и си направи някои бележки, преди да отгърне страницата. Тя прокара пръст през колонката с цените на пшеницата, ръжта, овеса и боба в графствата във вътрешността на страната и ги сравни с цените в графствата, които имаха излаз на море. После отново хвана перото и записа още няколко бележки. Провери средните за месеца цени на брашното, захарта, сеното и сламата и се опита да намери някаква зависимост.

Щом приключи с текущите цени на стоките, Емили отвори месечната прогноза за времето. Още беше зима и дневните температури, както и сумата на валежите, не бяха толкова важни за нейните изчисления, както през пролетта и лятото, но независимо от това Емили ги следеше от няколко месеца и се опитваше да отгатне каква ще бъде реколтата. След като прегледа „Джентълменс мегъзин“, тя се прехвърли на своята кореспонденция. Сър Алфред Чамли бе изпратил сведения за новото въгледобивно предприятие, а мисис Мидълтън я предупреждаваше за стоките, натоварени на един кораб, които скоро щеше да отплава за Източна Индия. Очакваше се добра печалба.

 

 

Мисис Хикинботъм бе намерила чай „Леп Сенг“.

Емили наблюдаваше внимателно как Саймън отпи първата глътка от екзотичната, димяща напитка. Когато той се усмихна и я погледна доволен, на Емили й се прииска да разцелува мисис Хикинботъм. Очите на икономката следяха всичко, но тя не смени изражението на лицето си, докато не поднесе чай на всички членове на литературния кръжок.

Емили три пъти бе променяла решението си за роклята, която трябваше да облече, докато накрая Лизи не й посочи муселиновата. Цветът й беше светложълт с тънки бели ивици. Лизи се нае да боядиса косата й в подходящ цвят. Емили не беше убедена, че това е добра идея, но в края на краищата Лизи надделя.

Дамите от кръжока бяха пристигнали с чувството, че нещо ще се случи. Те бяха свикнали да виждат графа в своята среда и неговото внимание към Емили не бе останало незабелязано. Добрите дами тайно одобряваха вълнуващия романс, който се разиграваше пред очите им, и сега сърдечно поздравиха Саймън.

Както всеки път, когато беше с тях, той приличаше на тъмен звяр със златни очи, заобиколен от ято писукащи пилета. Саймън въобще не се притесняваше от този контраст, но за Емили бе напълно ясно, че графът не се вмества в обстановката.

Въпреки това разговорите вървяха изключително леко и Емили откри у себе си неподозиран талант да развлича хората. Тя наистина можеше повече, отколкото бе показала досега.

— Как върви твоята поема, Емили? — попита мис Брейсгърдъл, след като приключи разпаленото обсъждане на лекциите на Коулридж, посветени на Шекспир. Никой от присъстващите не бе ги слушал, но записките бяха размножени и общото мнение беше, че този път Коулридж не се е представил добре.

— Разширявам поемата, като включвам нови приключения — заяви Емили. Тя погледна към Саймън и бузите й поруменяха. — Дойде ми прекрасна идея за сцена с таен проход.

Мис Остли, която обожаваше изданията на „Минерва прес“, бе впечатлена много приятно.

— Колко вълнуващо! — възкликна тя. — А може би и духове? Много обичам духове.

Емили сви вежди над очилата си, докато размишляваше над въпроса.

— Духовете винаги се вместват много добре в приключенски и романтични приказки, но не знам дали ще успея да им намеря място в поемата. Освен това не се сещам за подходяща рима на „призрак“.

— Карай да върви — обади се Саймън.

Мис Хорнсби, която вместо чаша чай беше пила шери, се изкиска. Лавиния Ингълбрайт я стрелна строго с очи. После се опита да предложи някаква рима, но в момента, когато си отвори устата, се чу тропот на препускащи коне. Лавиния погледна учудено към Емили и каза:

— Изглежда ще имаш и други посетители.

Емили се изплаши и очите й се насочиха към спокойното лице на Саймън. Тя почти никога не беше посрещала гости в Сейнт Клер Хол и всички И стаята знаеха това.

— Без съмнение това са баща ми и братята ми.

Значи писмото на Елиас Прендергаст е стигнало в Лондон и е произвело очаквания резултат, помисли си тя.

— Не ги очаквах…

Не и сега. Не толкова скоро!

Саймън, който явно четеше мислите й, се усмихна загадъчно и отпи от горещия чай.

В хола се чуха стъпки и нетърпеливи мъжки гласове. След миг вратата на гостната се отвори и тримата Фарингдън се втурнаха вътре — високи хубави, облечени по последна дума на модата, малко поуморени от дългото пътуване. Близнаците Девлин и Чарлз се заоглеждаха за някое хубаво женско лице, но като не намериха такова, погледите им се спряха на Саймън.

Бродърик Фарингдън бе започнал да оплешивява и това, което бе останало от косата му, преливаше от жълто в бяло, но той успяваше да поддържа същия добър външен вид като синовете си. Орловият му нос и сините очи, съчетани с качеството му да пръска пари с лека ръка, го правеха привлекателен за жените.

— Добър ден на всички.

Докато дамите поздравяваха тихо и учтиво, Бродърик Фарингдън наведе безцеремонно глава към Саймън.

Емили усети внезапния хлад в стаята. Нещо ставаше не както трябва. Инстинктът й подсказваше, че това бе нещо повече от среща между разярен баща и неочакван гостенин. Тя бързо погледна Саймън, но драконът просто прие поздрава на баща й, като кимна почти подигравателно. После стана и отиде да налее още чай.

— Татко — Емили се изправи на крака, — ти дори не ме предупреди, че ще дойдеш. Не сме се подготвили да те посрещнем.

— Не те предупредих, защото знаех, че ще пристигна преди пощата. Взех си нов жребец, който може да надбяга всяко едно четириного. Ела и целуни баща си, мила.

Емили се подчини и млясна баща си по бузата, после се отдръпна и присви очи. Сега, след като първоначалното й смущение премина, тя се почувства много раздразнена от факта, че следобедната й сбирка бе прекъсната.

— Наистина, татко, смятам, че можеше да ме предупредиш.

— Това е моят дом, момиче. Защо трябва да се държа като гостенин?

Зад гърба на Емили дамите от литературния кръжок бяха станали и се приготвяха да си вървят.

— Наистина, трябва да тръгваме — каза Присцила Ингълбрайт. — Благодаря ти за чудесния следобед, Емили.

— Да, беше много хубаво — подкрепи я мис Брейсгърдъл, докато вземаше чантичката си.

След това последваха няколко бързи сбогувания. Емили стоеше на вратата със застинала усмивка, докато вътрешно кипеше от яд. Баща й и братята й бяха развалили всичко.

Навън в хола дамите се облякоха бързо. След минута всички се качиха в каретата, която Емили предварително бе поръчала за тях.

Студена, зловеща тишина се възцари в гостната. По дяволите, помисли си Емили и се завъртя около баща си.

— Е, татко, на какво дължа това неочаквано посещение?

— Попитай Блейд. Предполагам, че той може да ти отговори — Бродърик Фарингдън погледна Саймън, който спокойно допиваше чая си. — За какъв, по дяволите, се мислите, сър?

Саймън леко повдигна вежди.

— Мисля, че всичко е ясно. Бях поканен на чай и се наслаждавам на прекрасната марка „Леп Сенг“.

— Не се опитвай да ме премяташ с тези смешки за чая. Ти си тук за съвсем друго, Блейд.

Саймън се усмихна хладно и остави празната си чаша. В очите му проблесна нещо, което би могло да бъде удовлетворение или триумф.

— В такъв случай ще ви поканя да обсъдим този въпрос утре, в три часа.

— Върви по дяволите — изсъска Фарингдън.

Емили се изплаши от жестокото изражение по силно зачервеното лице на баща си. Девлин и Чарлз я гледаха така, сякаш се бе опозорила за втори път.

— Да. Най-вероятно ще отида — каза Саймън и елегантно се изправи — по-висок дори от високите Фарингдън. — До утре, Фарингдън.

Той отиде до Емили, взе ръката й и я целуна. Очите му я гледаха съсредоточено.

— Благодаря ви за чая, мис Фарингдън. Беше ми много приятно. Освен това вашето присъствие винаги ме е радвало.

— Сбогом, милорд. Благодаря ви, че ни удостоихте с присъствието си.

На Емили внезапно й се прииска да хване краищата на хубавото му синьо сако и да го завърже за нещо в стаята. Не искаше да остава сама с баща си и братята си. Но за съжаление не можеше да направи нищо.

Малко по-късно Саймън взе от Дакет своята шапка от боброва кожа и кафявите си ръкавици, след което се запъти към външната врата, където го чакаше кабриолетът на Джилингъм. Чу се тропот на конски копита и колела… и той замина.

Емили скръсти ръце и се загледа в баща си и братята си.

— Мисля, че сте доволни. Развалихте ми партито. Всичко беше много хубаво, преди да се появите изневиделица.

— Казах ти, че това е моят дом, момиче! Не се нуждая от разрешение, за да вляза в гостната. По дяволите, какво става тук? — Бродърик Фарингдън се загледа сърдито в дъщеря си и сложи ръце на коленете си. — Получих писмо от Прендергаст, в което той ме известява, че си ухажвана от графа на Блейд.

— Да, така е. И мисля, че трябва да си доволен и горд от това, татко.

— Горд? — попита Девлин и си наля една чаша вино от бутилката, която бе извадена за Саймън, после погледна сестра си със съжаление. — Да не си си загубила ума, Ем? Знаеш ли какво ще се случи, когато Блейд разбере за инцидента? Какво те накара да му се довериш? Много добре знаеш как ще свърши всичко. — Чарлз поклати глава.

— Как си позволила нещата да отидат толкова далеч, Ем? Сега всичко става много сложно. Ще изглеждащ като последна глупачка, когато цялата мръсотия излезе наяве.

— Той вече знае за инцидента! — извика Емили и сви в юмруци малките си ръце. — Знае и не му пука! Чувате ли ме? Пет пари не дава за случилото се.

За момент настъпи гробна тишина. После Фарингдън старши с уморен вид стана и си наля чаша вино.

— Значи такава е работата — каза тихо той. — А ти знаеш ли, че той крои някакъв мръсен план? Този мъж е дяволски опасен: всеки в Лондон знае това. Бих помолил Бог да го прати отново в Източна Индия. Защо, по дяволите, се е върнал?

— Какъв план? — попита Емили. — За какво говориш, татко? Той иска да се ожени за мен. Знае, че съм опетнена, но въпреки това ме обича.

— Емили, скъпа, ти си ужасно наивна — рече Бродърик, отпускайки се на канапето, и изпи на един дъх виното си. — Мъже като Блейд не се женят за жени като теб. Защо си му ти? Със своята титла и с богатството, което е спечелил в Източна Индия, той може да избира между всичките прекрасни момиченца, които се появяват всяка година. За какво си му притрябвала ти?

— Той не се влияе от нищо, татко — възрази Емили, борейки се с унижението и цялата поруменяла.

— Всеки мъж се влияе — каза й Чарлз с братска безцеремонност.

— Така ли? — избухна Емили. — Тогава защо вие непрекъснато прелъстявате бедни и нещастни жени, за да ги превърнете накрая в изхабени вещи и да ги захвърлите?

— Стига! — извика Девлин. — Аз и Чарлз не злепоставяме невинни момичета от висшето общество.

— А само тези от по-долните класи, така ли? Тези, които нямат избор? Смятате, че социалният им статус ги е предопределил за това?

— Достатъчно! — изрева Бродърик Фарингдън. — Отклоняваме се от темата. Емили, не ме прави на глупак. Забъркала си всички ни в нещо много сериозно. Мога само да предполагам какво ще ни коства това.

— Защо трябва да ни струва нещо? — отвърна тя. — Ще се омъжа. Какво лошо има в това?

Баща й удари с чашата по масата.

— По дяволите, момиче! Не виждаш ли какво става? Блейд няма никакво намерение да се жени за теб. Дори не си го е помислял!

— Тогава защо ми направи предложение?

Бродърик замълча за момент. Той умееше да предугажда намеренията на своите опоненти.

— Няма никакво съмнение, че това, което ти предлага, е сделка.

— Дяволски си прав татко — кимна Чарлз и си сипа още вино.

— Лоши работи ни чакат — промърмори Девлин.

Емили погледна учудено баща си.

— Сделка? За какво говориш, татко?

— Не разбираш ли, момиче? — поклати глава Бродърик — Блейд не иска да се жени за теб. Това, което възнамерява да направи, е да избяга с теб, а в замяна аз ще трябва да му дам каквото поиска. Той внимателно огледа стаята и добави: — И мисля, че се досещам какво ще поиска, за да се махне от живота ни.

Девлин го погледна сериозно.

— Какво ще поиска, татко?

— Сейнт Клер Хол. — Бродърик на една глътка изпи остатъка от виното в чашата си. — Мръсното копеле ме мрази. Той чака двадесет и три години за отмъщението си и най-сетне е намерил начина.

Емили се обърка и се отпусна безпомощно в креслото, като не сваляше очи от баща си.

— Обясни по-подробно, татко.

Един дълъг миг Бродърик гледа дъщеря си, после въздъхна тежко.

— Бих искал майка ти да е сред нас. Тя винаги умееше да се справя с такива неприятности. Ако беше тук, щях да оставя всичко в нейните ръце.

Девлин се спогледа с Чарлз, а след това обърна очи към баща си.

— Чарлз и аз разбираме някои неща. Знаем, че Блейд се опитва да използва Емили. Но какво общо има той със Сейнт Клер Хол? Защо иска къщата в замяна на Ем? Този човек е богат като Крез. Може да купи цяла дузина къщи, при това много по-хубави от тази.

Емили сплете пръсти.

— Той каза, че някога това е бил неговият дом. Живял е тук като момче.

— Така ли каза? — попита Бродърик.

— О, да, татко — Емили присви предизвикателно очи. — Ние с него сме много близки.

— Колко близки? — попита рязко Девлин. — Интимно близки? За Бога, Ем, да не би това копеле да те е прелъстило? Направил го е, защото е сигурен, че ще избягаш с него.

— Графът е изряден джентълмен — заяви гордо тя.

— Е, поне трябва да сме му признателни, че е проявил малко разум и съзнателност — заключи тъжно Бродърик Фарингдън. — въпреки че се съмнявам, че това ще ни донесе нещо добро.

— Татко — каза твърдо Емили, — обясни ми всичко. Още сега.

Старият Фарингдън кимна навъсено.

— Истината е, че не купих Сейнт Клер Хол, след като ми бе провървяло на карти, както ви бях казал веднъж. Аз наистина спечелих тази къща, както и по-голямата част от богатството на Трейхернови, на карти, но направо от бащата на Блейд. Това се случи преди двадесет и три години. Графът плати дълга си като джентълмен.

Емили се втренчи в баща си.

— И после? Знаеш, че има още, татко!

— И после глупакът се заключи тук и си пусна един куршум в главата.

Емили затвори очи от ужас.

— Мили Боже! — пошепна тя.

— Мисля, че разбирам проблема. Било е въпрос на чест и човекът е платил. А това, че след играта се е самоубил, не ни засяга — обади се Чарлз.

— Как можеш да си толкова безчувствен? — изкрещя Емили. — Не разбираш ли какво се е случило?

— Това е цялата история — продължи Бродърик. — Малкото момче и майка му напуснаха къщата и отидоха да живеят някъде на север. Доколкото си спомням, майката никога повече не се появи в обществото. Разбрах, че е починала преди няколко години.

— А какво стана с Блейд? — попита Девлин.

— Някаква тяхна роднина — мисля, че леля му — след като дълго време събирала пари, била достатъчно глупава да му купи офицерски чин, вероятно за да се отърве от него. Блейд воювал няколко години в Италия, след което продал чина си и се упътил към Източна Индия.

— Понеже нямал пари — рече натъртено Емили. — Ти си откраднал неговото наследство, лишил си го от земите му и от богатството. След като старият граф се е самоубил, Саймън и майка му били изхвърлени без пукната пара на улицата. Станали зависими от подаянията на роднините си. Колко ли е страдал от това Блейд? Той е толкова горд. Как си могъл да извършиш подобно нещо, татко?

Бродърик я стрелна с огнения си поглед.

— Спечелих всичко по време на честна игра, не забравяй това, госпожице. Такива са правилата на този свят. Никой мъж не играе, ако не е готов да плати.

— Татко!

— Във всеки случай Блейд се е погрижил добре за себе си. В клубовете се говори, че живеел като паша на някакъв остров. Извършил няколко услуги на Източноиндийската компания и те му се отплатили с процент от печалбата си от търговията с чай. Сега е безумно богат. Бог вижда, че няма какво да иска от нас.

— Но той смята, че ние му дължим Сейнт Клер Хол — каза Девлин.

— Отмъстително копеле! — заяви Бродърик. — Виждал съм го само два пъти през всичките тези години. Първия път го видях, когато заминаваше на война, а втория — когато се готвеше да отплава за Индия. И двата пъти ми заяви, че някой ще плати за това, което съм сторил на него и семейството му. Закле се, че моето семейство ще страда така, както е страдало неговото. Също така се закле, че ще си върне Сейнт Клер Хол. Мислех, че само ме плаши.

— А сега смята, че е намерил начин да те принуди да му върнеш къщата — каза Чарлз и стрелна с поглед сестра си. — Но след като е толкова богат, защо просто не ти предложи да я купи?

— Предполагам, че става въпрос за принципи. Той смята, че съм му длъжник. Както ви казах, Блейд търси отмъщение, освен това знае, че не бих я продал, дори да получа изгодно предложение.

— Защо не? — попита нетърпеливо Чарлз. — Ние рядко сме тук. С изключение на Емили, разбира се.

Бродърик се заоглежда наоколо, любувайки се на прекрасните мебели.

— Това е най-хубавият дом, който някой Фарингдън е притежавал някога. По-хубав е от всичко, което са имали моят баща и моят дядо. Постигнах повече от всички тях. Първият Фарингдън, който е придобил нещо. Тази къща е доказателство за това.

Девлин хвърли един поглед към побелялото лице на Емили.

— Работите могат да тръгнат зле. Блейд едва ли ни блъфира. Емили, ти сигурно не си толкова глупава, че да се влюбиш в него?

— Разбира се, че е — измънка Чарлз. — Погледни я само. Мисля, че гадното копеле наистина иска да се ожени за нея. И точно това ще й каже, когато й предложи да избяга с него. А тя ще му повярва, както повярва и на Ашбрук. Трябва да я заключим.

— Не ставайте идиоти — каза Емили. — Мога да избягам от всяка стая в тази къща. — Тя се изправи, а кръвта течеше по вените й като огън. — Но ще видите, Блейд ще поиска ръката ми и аз ще се омъжа за него.

— Той не те иска, момиче. Поне не за съпруга — поклати глава Чарлз, изгубил всякакво търпение. — Утре в три часа той няма да ти направи предложение. Той ще изнудва баща ни.

— Въпреки всичко ще ми направи предложение — възрази Емили. Гласът й беше висок и напрегнат. — По дяволите, познавам го!

Бродърик въздъхна тежко.

— Не, Емили, не го познаваш. Никой не познава Блейд. Не си чувала какво се говори в клубовете за него. Този човек е обгърнат в мистериозност. Също така е и ужасно силен. Говори се, че дори мъже като Конънбъри и Пенингтън са му подвластни. Но всички са сигурни в едно — той е много богат и много опасен.

— Не й казвай тези неща, татко — измърмори Девлин. — Така ще го направиш още по-интересен в нейните очи. Знаеш колко е романтично въображението й.

— Чуй ме сега, Емили — каза Бродърик много сериозно. — Ти си разумно момиче, когато се занимаваш с финанси. Очаквам да бъдеш разумна и за тези неща. Това не е някаква си проклета романтична история. Това е действителността. Твоето бъдеще е под въпрос. Блейд е стар хитрец, макар че не всички хора от неговия ранг се държат като него. Обикновено дребните мошеници искат голяма сума пари, за да пуснат момичето.

— Единствената разлика е тази — рече Чарлз, — че Блейд не е дребен мошеник.

— Убедена съм, че грешите — каза през зъби Емили. — Предложението на графа си остава валидно и аз ще го приема, дори татко да не даде съгласието си. Не можете да ме спрете.

Бродърик се почеса по слепоочието.

— Спомни си за нещастието преди пет години, скъпа. Не вярвам да искаш да преживееш още веднъж унижението да бъдеш изоставена.

— Не е същото! — изкрещя Емили. — Графът ще се ожени за мен!

— По дяволите, същото е! — извика и Бродърик. — Блейд никога няма да се ожени за теб. И докато ти обмисляш, ние всички… — той прекъсна рязко.

— Какво ще стане, татко? — Умът на Емили заработи трескаво. Когато се занимаваше с финансови въпроси, рядко й се случваше да бъде заслепена от романтични пориви. — О, да — каза тя след малко. — Мисля, че започвам да разбирам защо се страхувате от графа. Той е много умен, нали?

— Виж какво, Ем, не се затормозявай с излишни подробности — отсече Чарлз, после хвърли един тревожен поглед към Девлин. — Нека татко поеме всичко в свои ръце.

— Вие не се страхувате просто за моята репутация, нали? — каза бавно Емили. — Така или иначе вече преживяхте скандала. Истината е, че Блейд може да ме отведе някъде за известно време. Може би за няколко месеца, дори за година или две. А щом се лишите от финансовите ми умения, вие тримата ще загубите Сейнт Клер Хол, както и всичко останало, на игралните маси.

— По дяволите, Емили, това не е вярно! За теб се тревожа, момиче. Ти си единствената ми дъщеря. Да не мислиш, че искам да те видя отново опетнена?

— Наистина, много умно — отбеляза Емили, като скръсти ръце. — Обзалагам се, че без мен няма да можете да задържите къщата дири една година. Понеже аз съм тази, която непрекъснато се грижи за осъществяването на разумни инвестиции.

— Не е вярно! — изсъска Чарлз. — Ти си си внушила всичко това! Най-важното в случая е твоето щастие и репутацията ти!

— Благодаря — отвърна сухо тя. — Много мило от ваша страна.

— Виж какво, Ем… — започна ядосано Девлин.

— Знаеш ли — отбеляза замислено Емили, — най-интересното е как графът е разбрал колко съм важна за финансовото ви положение.

— По дяволите — изруга Бродърик, наливайки си още една чаша вино. — Това не означава, че брат ти не е прав. Загрижен съм за теб, момиче, много съм загрижен.

— Също и ние — увери я Чарлз. — Парите нямат нищо общо с това.

— Приятно ми е да го чуя — рече Емили. — Толкова е хубаво да знаеш, че някой от семейството мисли за теб.

Тя стана и напусна стаята.

Бродърик Фарингдън си доля и последната капка от виното. Той и синовете му потънаха в мрачно мълчание.

 

 

Емили бавно се упъти към своето убежище — библиотеката. Тя седна зад голямото махагоново бюро и впери поглед в градината. Известно време седя неподвижно, после отвори чекмеджето и извади красивата кутия, в която бяха прибрани писмата на Саймън.

Беше време да напусне романтичния свят, в който живя последните няколко дни. Баща й беше прав за едно нещо — цялото й бъдеще бе поставено на карта. Настъпил беше моментът да направи нещо сериозно по въпроса, който стоеше пред нея. Трябваше да използва острия си ум по същия начин, както при решаването на финансовите въпроси. Емили отвори първото писмо от купчинката. Беше го чела безброй пъти и можеше да го възстанови по памет.

Уважаема мис Фарингдън,

Позволявам си да се запозная с вас чрез пощата, защото забелязах, че моите и вашите интелектуални интереси съвпадат. Научих, че проявявате интерес към някои поеми, наскоро издадени от мистър Паунд. Той бе така добър да ми даде вашия адрес…

След като в продължение на един час препрочита писмата и премисли всичко, случило се между нея и Саймън през последните няколко дни, Емили реши да направи неизбежната равносметка.

Първото й заключение беше, че семейството й е право. Саймън бе установил връзката си с нея с единствената цел да я използва в отмъщението си срещу баща й. Цялата поредица от събития, за които досега й се струваше, че са поднесени от благосклонната съдба, се разкриха в истинския си, ужасен и безмилостен образ.

Но след като препрочете писмата на Саймън, Емили стигна и до второ заключение — човекът, написал тези прочувствени и интелигентни писма, не можеше да бъде чудовището, за каквото се опитваше да го представи Бродърик Фарингдън. А третото заключение беше, че тя все още е влюбена в мистериозния дракон със златните очи, дошъл от Изтока. Емили си припомни, че произхожда от семейство на картоиграчи и вече е време да поеме своя риск за собствената си съдба. Тя взе един лист хартия и написа следното писмо:

Милорд,

Трябва да ви видя незабавно. Моля ви, направете ми удоволствието да се срещнем тайно там, където за пръв път обсъждахме моята поема. Умолявам ви да проявите дискретност и внимание и да не казвате на никого. Всичко е поставено на карта.

Ваш приятел.

Емили огледа още веднъж написаното и удари звънеца, за да повика слугата. Надяваше се, че всичко е изложено толкова неясно, че никой няма да се досети за истинската цел на писмото. Човек трябва да бъде много внимателен, когато си урежда тайни срещи.

 

 

Саймън я чакаше край езерото. Тя въздъхна с облекчение, когато видя кафявия му жребец, вързан за едно дърво.

Драконът тръгна към нея между дърветата, а златните му очи светеха. Емили бе много притеснена.

— Както виждате, получих писмото ви, мис Фарингдън — каза графът и протегна ръце, за да й помогне да слезе от кобилата.

— Благодаря, милорд — нарочно сухо отговори Емили, като се стараеше в гласа й да няма дори нотка на вълнение. Топлината на ръцете му проникна през плата на дрехите й. — Няма да ви отнема много време; и без това е късно.

Тя се обърна живо и тръгна към потока. Саймън я последва. Черните му ботуши не издаваха никакъв звук, докато тъпчеха покриващите земята листа.

Емили седна точно на камъка, където Саймън я целуна за пръв път, после го погледна крадешком изпод периферията на бонето си. Той не се усмихваше. Беше подпрял единия си крак на камъка, сложил ръце на коляното си и чакаше.

Този мъж умее да чака, помисли си Емили. Чакал е двадесет и три години за своето отмъщение.

— Говорих с баща си и братята си. Изяснихме някои неща — започна бавно Емили.

— Наистина ли?

Тя се загледа в потока и отговори:

— Искам да знаете, милорд, че напълно разбирам причините за странния начин на отмъщение, който сте избрали. Аз вече съм имала подобно драстично преживяване. Ние двамата не се различаваме много.

— Както виждам, баща ви е бил доста разговорлив.

— Той просто обясни какво се е случило преди години — как семейството ми се е сдобило със Сейнт Клер Хол и за ужасната смърт на вашия баща. Имате право да искате отмъщение.

— Вие сте твърде схватлива, скъпа.

Емили се зачуди дали Саймън не й се подиграва. Трудно беше да се отгатне по студения му тон. Тя си пое дъх и продължи:

— Разбирам, че вие не възнамерявате да поискате официално ръката ми. Желаете да избягате с мен и да ме държите като метреса за няколко месеца… или поне докато баща ми се откаже от Сейнт Клер. Без съмнение през това време ще ми обещавате брак.

— Само за няколко месеца ли?

— Толкова време, колкото е достатъчно за моето семейство да се изправи пред финансови затруднения. Тогава ще се принудят да се откажат от къщата. Без моите познания по финанси те няма да могат да управляват разходите си и ще се предадат бързо, особено ако успеете да ги вкарате в достатъчно голяма игра на карти. Веднага щом си върнете Сейнт Клер Хол, вие ще ме изпратите обратно на моето семейство.

— Направо в стила на Макиавели.

Емили се почувства задължена да смекчи положението.

— Всъщност, милорд, това е много добър план.

— Благодаря — каза меко Саймън. — Предполагам, че всичко ще се провали, след като го разкрихте.

— О, не, все още можете да го осъществите, само че се нуждаете от моето съдействие. И знаете много добре, че ще го имате, милорд.

Той вдигна от земята едно малко клонче и започна да си играе с него.

— Заявявате ми, че желаете да избягате с мен и да живеете известно време като моя любовница?

Емили стисна ръцете си една в друга и отвърна:

— Да, ако това е единствената ми възможност. Знаете, че изпитвам дълбоки чувства към вас, милорд. Естествено бих предпочела да се омъжа за вас и да живея с вас до края на живота си, а не само няколко месеца или година.

— Разбирам.

— Зная, че първоначално не сте възнамерявали да се ожените за мен, но бих се радвала, ако намеренията ви междувременно са се променили.

Саймън мълча в продължение на няколко секунди, след това стисна, преви клончето в пръстите си и попита:

— Какви намерения?

— Разбирам, че не съм това, което мъж с вашето положение би желал за съпруга — отвърна Емили с наведени очи. — Аз нямам право да говоря, а и вие в момента не изпитвате никакви топли чувства към който и да е Фарингдън. Освен това в моето минало съществува и онзи злополучен инцидент… Но смятам, че за няколко години мога да се справя с недостатъците си.

— Мис Фарингдън, вие никога не сте спирали да ме учудвате. Не мога повече да ви слушам.

— Говоря много сериозно, милорд. Искам да подчертая, че ако се ожените за мен, семейството ми ще стане зависимо от вас. Те няма да могат да ползват моите финансови услуги, без да поискат разрешение от вас. Нима това не е достатъчно за едно отмъщение?

— Интересна идея.

— Ще принудите всички Фарингдънови да зависят изцяло от вас, като марионетки в ръцете ви.

Саймън се замисли.

— Това е вярно.

Емили прехапа устни от напрежение.

— Моля ви, имайте предвид и нещо друго, милорд. Мисля, разбирате, че аз ще бъда прекрасна съпруга. Аз ви разбирам много добре, а и ви познавам прекрасно от вашите писма. Интелектуално си допадаме много. Между нас има връзка, каквато не съществува между повечето двойки.

— Значи няма да ме отегчавате?

— Убедена съм, че през годините ще открием още свои взаимни интереси. Предполагам, че подобно партньорство ще бъде истинска награда за мъж с вашите умствени способности.

— Смятате, че нашите взаимоотношения ще продължат на високо ниво — така, както започнаха? Вие виждате нашата връзка като интелектуален съюз на хора с еднакви разбирания, така ли?

— Да, точно така — каза Емили, зарадвана от проявения интерес. — Милорд, зная, че не сте влюбен в мен, и осъзнавам, че няма да приветствате каквито и да са романтични изблици от моя страна. Уверявам ви, няма да изисквам същото и от вас.

— Мис Фарингдън, вие ме шокирате.

— А вие ме нервирате — хапливо отвърна тя.

— Ни най-малко. Просто се чудя какво ви кара да мислите, че няма да одобря един изблик на страст от ваша страна.

Емили погледна надолу към скръстените в скута й ръце, за да прикрие червенината по бузите си, и отговори:

— Подробният анализ на случката в библиотеката снощи, милорд.

— Какво за снощи?

Емили леко изхлипа.

— Помислих си, че вие отказвате моето предложение за незаконна връзка, понеже сте твърде галантен и благороден. Предположих, че се въздържате да правите любов с мен, защото не можете да си позволите любовна авантюра с жена, за чието добро име сте загрижен въпреки срамното й минало.

— С други думи, вие смятате, че се държах като джентълмен, какъвто и би трябвало да съм.

— Да — отвърна тя бързо. — Сега разбирам, че отхвърлихте недостойното ми предложение, тъй като не ме обичате.

— Ясно.

— И понеже не възнамерявате да се оженим, знаейки, че баща ми ще ви даде това, което поискате, няма нужда да разигравате страст, каквато в действителност не изпитвате. Естествено трябва да се вземе предвид обстоятелството, че се държахте като истински джентълмен. Всъщност по-правилно е да се каже като джентълмен, който търси отмъщение. Но аз вярвам, че по природа сте благороден и великодушен.

— Ласкаете ме.

— Милорд, разрешете ми да приключа. Ще ви изтъкна изгодите, които би могъл да ви донесе нашият брак. Ще постигнете целта си да отмъстите на семейството ми. Ще се сдобиете със съпруга, с която бихте могъл да общувате на високо ниво. Гарантирам ви, че няма да ви тормозя с моите изблици на страст… Има и още нещо.

— Аз вече съм предоволен от късмета си, но, моля ви, продължете.

Емили изправи глава.

— То е очевидно, милорд. Ще спечелите моите способности по финансовите въпроси.

Очите на Саймън леко проблеснаха.

— Това наистина е интересна идея.

— Милорд, помислете — рече напрегнато тя. — Знам, че сте много богат, но искам да ви напомня, че и най-голямото богатство може да се пропилее. Няколко погрешни инвестиционни решения, няколко нощи на игралната маса, проблеми на борсата — и всичко може да се превърне в развалини.

— Но щом вие сте край мен, ще бъда защитен от всякакви загуби. Така ще мога да изкарам години, нали?

Емили почувства, че е уредила сделката, и започна да мечтае.

— Да, милорд, точно така. Мислете за това като за брак с богата наследница. Моите способности ще гарантират сигурността ви точно така, както и на моето семейство през последните няколко години.

— С други думи, скъпа, вие ми заявявате, че като се оженя за вас, ще направя една добра инвестиция.

Емили се отпусна за пръв път след провала на сбирката в Сейнт Клер Хол и се усмихна ослепително.

— Именно, милорд. Като се ожените за мен, ще направите най-добрата си инвестиция… — Тя млъкна завладяна от угризенията на съвестта си. Усмивката й повехна. — Трябва да се има предвид и нещастният инцидент в миналото ми. Разбирам, че това е голям минус. Но ако стоя в провинцията и не се опитвам да се появявам в обществото, може би никой няма да разбере.

— Мис Фарингдън, уверявам ви, че този случай въобще не ме интересува.

— Вярвате ли, че ще можем успешно да прикрием скандала? — попита разпалено тя.

— Мога със сигурност да ви кажа, че той ще заглъхне сам, след като се оженим.