Аманда Куик
Романтична афера (22)

Епилог

Полунощ

Лондон, месец по-късно

Това беше нейната сватбена нощ.

Колко странно. Шарлот никога не бе мислила, че ще има такава. Младата жена облегна лакти на перваза на прозореца, подпря брадичка на дланите си и впи поглед в тъмнината. Отминалият ден бе изпълнен с трескаво оживление — това бе денят на сватбата й с Бакстър и последвалото го преместване в дома му. Като се има предвид и вълнението, предшестващо тези събития, тя трябваше да се чувства изтощена, но въпреки това бе по-жизнена от всякога.

Шарлот се обърна, когато чу да се отваря свързващата врата. При вида на Бакстър отново я обзе познатото вълнение. Той носеше обикновена черна пижама. Златните рамки на очилата му блестяха на светлината на свещите. А очите му, очите му отразяваха цялата му любов и неприкрито желание. Като обходи с доволен поглед стаята, той се насочи към нея.

— Топла стая, удобно легло и всичко, което ти е необходимо. Мисля, че вече ти споменах, че за човек като мен бракът е значително по-удобен от всяка любовна връзка — каза той.

— Трябва да призная, че що се отнася до удобството, си напълно прав. — Шарлот се усмихна и обви ръце около врата му. — Въпреки това вярвам, че в последствие няма да разбера, че си се оженил само за да се възползваш от услугите на мисис Уити в домакинството.

Бакстър се усмихна и я притисна до себе си.

— Признавам, че винаги съм изпитвал недостиг на добър персонал, но никога не бих стигнал дотам, че да се оженя само за да се сдобия с икономка, не дори и заради такава чудесна жена като мисис Уити.

— Много се радвам да чуя това.

Притисната към силното му мускулесто тяло, Шарлот почувства дълбок копнеж. Склони глава на рамото му и се отдаде на чувството на щастие, което я изпълни цялата.

Бе търсила точно този мъж, помисли си тя. Той беше нейната духовна половинка. Още от самото начало бе почувствала силна и неделима връзка с него. Дали това беше съдба? Никога нямаше да разбере? Но и нямаше особено значение. Нали двамата с Бакстър се бяха намерили.

— Знаеш ли, Шарлот — прошепна Бакстър и я целуна леко. — Започвам да вярвам, че химията все пак не може да обясни всичко в този свят.

— Може би някои тайни не могат да бъдат разкрити чрез силата на науката.

— Това може наистина да е така. — Бакстър с лекота я повдигна и я отнесе към леглото.

— От самото начало разбрах, че ти си човек на силни страсти и опасни наклонности, сър.

Бакстър я положи нежно на леката завивка и се надвеси над нея, сложил ръце от двете й страни. Очите му бяха придобили цвета на разтопено злато.

— Какво странно съвпадение — отвърна той много тихо. — Аз самият си мислех същото за теб. Дама, която притежава силни страсти и опасни наклонности, казвах си. Изобщо не е от жените, които харесвам.

Шарлот вдигна ръце и го привлече към себе си.

— Очевидно ние сме предопределени един за друг.

— Очевидно — отвърна той и я взе в прегръдките си.

В целувката му гореше буйният огън, който създаваше алхимията на любовта.